В Газа няма примирие. Няма действащ „Съвет за мир“. Няма пътна карта за прекратяване на геноцида, нито механизъм за създаване на палестинска държава. От самото начало Израел отказва да приложи или да спазва което и да е от условията на „Всеобхватния план за прекратяване на конфликта в Газа“ на Тръмп. И няма да започне да ги спазва сега.
Има само геноцид. Той променя формата и интензивността си. Но не променя същността си.
Планът на Тръмп е мираж, фокус, мимолетен проект, роден от суета. През октомври 2025 г. Тръмп събра световните лидери в Шарм ел-Шейх, Египет, за да обяви своето мирно споразумение, за чието постигане, според него, „са били необходими 3000 години“, преди да изчезне от сцената. Мирният план, подобно на фокусите с дим и огледала, които характеризират ерата на Тръмп, беше изтласкан в тъмната дупка на паметта, докато нашият главнокомандващ, подобен на П.Т. Барнум, изважда на сцената поредното кърваво зрелище: война срещу Иран.
На 30 юли Тръмп обяви „историческо“ споразумение, което предвиждаше „пълното разоръжаване на „Хамас“ и всички други въоръжени групи в Газа“. Той определи 15-точковия план, изготвен от Съвета за мир — в който няма палестински представители и който назначи Тръмп за пожизнен председател — като „монументална стъпка към траен мир и сигурност“.
Но „Хамас“ бързо уточни това изискване, като заяви, че предаването на тежкото му въоръжение зависи единствено от това Израел да прекрати „всички форми на своята „агресия“ и да изтегли окупационните си сили от Газа. Бенямин Нетаняху безмилостно отхвърли предложението на Тръмп. Той заяви, че Израел няма да изтегли силите си, докато „Хамас“ не бъде „истински“ разоръжен.
Това трябва да се разбира като никога.
Планът за мир — който беше одобрен от Организацията на обединените нации при поразително незачитане на палестинския суверенитет и международното право — никога не е бил нищо повече от ПиАр трик. Той съществува, за да предостави на Израел дипломатическо прикритие, с което да доведе геноцида до предвидения му край — „доброволната емиграция“ на палестинците от Газа — евфемизъм за етническо прочистване.
Откакто „примирието“ влезе в сила на 10 октомври 2025 г. – два месеца преди „мирният план“ на Тръмп да бъде официално утвърден – Израел е убил 1 258 палестинци в Газа.
Примирия с такъв брой жертви не са примирия.
След като Газа бъде опразнена, Западният бряг ще е следващият.
От безбройните мирни планове през последните десетилетия този е най-несериозният.
Освен изискването Хамас да освободи заложниците в рамките на 72 часа след влизането в сила на примирието — което и стана — споразумението не съдържа конкретни детайли и наложени срокове. То е изпълнено с уговорки, които позволяват на Израел да го анулира.
Именно в това е смисълът.
„Той не е замислен като реалистичен път към мира, което повечето израелски лидери разбират“, написах, когато планът беше обявен. „Вестникът с най-голям тираж в Израел, Israel Hayom, основан от покойния казино-магнат Шелдън Аделсън, за да служи като рупор на премиера Бенямин Нетаняху и да отстоява месианския сионизъм, призова читателите си да не се тревожат за плана на Тръмп, тъй като той е само „реторика““
Израел, както отбелязах, в един от примерите от предложението, „няма да се върне в районите, от които се е оттеглил, стига Хамас да изпълни напълно споразумението“.
„Кой решава дали Хамас е „изпълнил изцяло“ споразумението?“, попитах аз. „Израел. Има ли някой, който вярва в добросъвестността на Израел? Може ли да се разчита на Израел като обективен арбитър по споразумението? Ако Хамас – демонизиран като терористична група – възрази, ще го изслуша ли някой?“
„Как е възможно едно предложение за мир да пренебрегне консултативното становище на Международния съд от юли 2024 г., в което отново се потвърждава, че израелската окупация е незаконна и трябва да приключи?“, продължих аз. „Как е възможно в него да не се споменава правото на палестинците на самоопределение?“
„Кой даде на САЩ правото да изпрати в Газа „Международни сили за стабилизация“ – един учтив термин за чуждестранна окупация?“, написах аз. „Защо от Израел, който е разрушил Газа, не се изисква да плати репарации?“
92 процента от жилищните сгради в Газа са повредени или разрушени, а около 81 процента от всички постройки са повредени, според оценки на ООН. Ивицата е превърната в 61 милиона тона отломки, включително 9 милиона тона опасни отпадъци, сред които азбест, промишлени отпадъци и тежки метали, в допълнение към невзривени боеприпаси и около 10 000 разлагащи се трупове. Израел е разрушил около 1 500 сгради откакто влезе в сила примирието.
Как може някой да повярва, че Израел, решен да изравни Газа със земята, ще промени курса си, за да позволи на палестинците да възстановят това, за чието унищожаване е похарчил толкова много време, пари и кръв?
О.р. генерал-майор Гиора Айланд, бивш председател на Съвета за национална сигурност на Израел, изрази същото мнение в израелското радио 103FM.
„Израел няма интерес Газа да бъде възстановена; за нас е по-добре тя да остане разрушена за поколения напред“, заяви Айланд.
„Колкото по-голямо е отчаянието в Газа, толкова по-голямо е разрушението и толкова по-голям ще бъде паметникът на това, което те направиха на 7 октомври, в бъдеще – това е добре“, добави той.
Израел никога няма да позволи възстановяването на Газа. Никога няма да възстанови здравните заведения или пречиствателните станции. Никога няма да предаде властта на Международните сили за стабилизация (ISF) – сили, които съществуват само на хартия. Никога няма да позволи създаването на Националния комитет за управление на Газа, нито ще се съгласи с правото на палестинците на самоопределение и държавност.
Тръмп обещава „Газа Ривиера“, която ще функционира като „специална икономическа зона“ — територия, действаща извън рамките на държавното законодателство и управлявана изцяло от частни инвеститори, подобно на подкрепяния от Питър Тийл чартърен град в Хондурас. Но „Газа Ривиера“ на Тръмп не е нищо повече от жалък временен лагер по линията на примирието близо до Рафа. Той се състои от „преносими бараки“ под палестинско управление и малка международна сила за сигурност, според The Guardian.
Тя се представя, в знак на отчаяние, като пилотна програма.
Въпреки обещаните около 17 милиарда долара към Съвета за мир, към края на май 2026 г. нито един долар не беше постъпил в официалния фонд за възстановяване на Газа, управляван от Световната банка. Чрез алтернативни канали бяха получени само около 23 милиона долара за оперативни разходи, като Обединените арабски емирства обещаха още 100 милиона долара, предназначени за бъдеща палестинска полиция, макар че те остават „замразени“, според Financial Times.
Това се равнява на около 0,72 долара за всеки обещан 100 долара.
Предвид огромните икономически разходи, които страните донори от Персийския залив и региона понасят заради войната на САЩ и Израел срещу Иран — включително Бахрейн, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ — е много малко вероятно обещаните средства да бъдат изплатени.
Европейският съюз, ООН и Световната банка, в оценка, публикувана през април, определиха, че за възстановяването на Газа са необходими 71,4 милиарда долара.
Съветът за мир, начело на който стои българският дипломат Николай Младенов като главен представител, се нуждае от средства. САЩ се опитаха да присвоят 11 милиарда долара от палестинските данъчни постъпления и замразени банкови средства, задържани от Израел, което беше отхвърлено от Палестинската автономна власт (ПА). Задържането на данъчните постъпления от страна на Израел задълбочи финансовата криза в Западния бряг, като ПА намали заплатите на хиляди палестински държавни служители наполовина.
ISF — многонационалната миротворческа сила, която би трябвало да бъде съставена от войски от Албания, Косово, Казахстан, Мароко, Уганда и Индонезия (като последната междувременно е преустановила участието си) — също не съществува.
Министърът на финансите Безалел Смотрич и министърът на заселенията и националните мисии Орит Струк изискаха Нетаняху да свика отново Кабинета за сигурност, за да може да бъде отменено гласуването от 26 юли, разрешаващо влизането на войски на ISF.
Целият проект на Тръмп е фантазия от типа на „Алиса в страната на чудесата“.
Всеки в Газа, който се приближи до „Жълтата линия“ — която постоянно се променя и е слабо обозначена — бива застрелян. Полицаите биват застрелвани. Лидерите на „Хамас“, заедно със семействата им — включително Азам Халил ал-Хайя, синът на Халил ал-Хайя, който беше ръководител на политическото бюро на „Хамас“ и главен преговарящ на фракцията — биват убити. Палестинците, които чакат на опашки пред кухните за раздаване на храна, и онези, които им раздават помощи, биват изтребени от израелски бомби. Израел ограничава доставките на храна и хуманитарна помощ до половината от камионите, предвидени в споразумението за прекратяване на огъня.
Палестинците, 90 процента от които са били разселени, продължават да живеят в палаткови лагери сред развалини и открити локви с нетретирани отпадни води. Те нямат тоалетни или електричество. Равнището на безработицата е 80 процента. Десетки хиляди деца страдат от остро недохранване в Газа. Средно по едно дете бива убивано всеки ден.
Тацит е разбирал тези практики. Те създадоха пустиня и я наричат мир.
Планът на Тръмп не беше замислен, за да сложи край на конфликта. Не беше замислен, за да осигури справедливо решение за палестинците. Не беше замислен, за да спре продължаващото масово избиване. Той беше замислен, за да позволи на Израел да доведе до край геноцида си и да изгони оцелелите палестинци от родината им — кулминацията на ционистката мечта.
Тръмп, колкото и ограничен да е, е схванал поне това.
About The Author
