Бедните и средната класа плащат данъци, богатите плащат на счетоводители, много богатите плащат на адвокати – а свръхбогатите плащат на политиците. Това не е оригинална забележка, но си заслужава да се повтаря, докато всички не я чуят. Колкото повече пари натрупват милиардерите, толкова по-голям става контролът им върху политическата система – което означава, че плащат по-малко данъци, с което натрупват още повече пари, а това от своя страна засилва тяхната власт и контрол.
Те прекрояват света, за да го пригодят към своите желания. Един от симптомите на патологията, известна като „мозък на милиардер“, е неспособността да погледнат отвъд собствената си краткосрочна изгода. Те биха опустошили планетата за още няколко камъчета в безсмислената планина от богатство. И ние виждаме как това се случва. Миналата седмица донесе най-голямата новина за годината досега, може би най-голямата новина на века. Но отчасти защото милиардерите притежават по-голямата част от медиите, повечето хора така и не я чуха. Може да се окажем изправени пред събитие, което ще сложи край на цивилизацията, без дори да знаем, че такова нещо е възможно.
Новината е, че състоянието на една ключова система за океанска циркулация беше преоценено от учените. Някои сега смятат, че в резултат на климатичните промени, които променят температурата и солеността на морската вода, вероятността тя да претърпи колапс е по-голяма, отколкото обратното. Тази система – известна като Атлантическата меридионална обръщаща се циркулация (AMOC) – пренася топлина от тропиците към Северния Атлантик. Последните проучвания сочат, че ако тя спре да функционира, това може да доведе както до масивен спад на средните зимни температури в Северна Европа, така и до драстични промени във водните цикли на Амазонка. Това би могло да доведе до каскаден колапс на тропическите гори и да предизвика по-нататъшни бедствия.
Спирането на AMOC вероятно ще доведе и до ускоряване на покачването на морското равнище по източното крайбрежие на САЩ, което ще застраши градовете. То може също така да повиши температурите в Антарктика с около 6 °C и да освободи огромно количество въглерод, съхранявано понастоящем в Южния океан, което ще ускори климатичната катастрофа.
Дори и при отчитане на компенсиращите ефекти от общото глобално затопляне, както се посочва в друга статия, нетният ефект в Северна Европа ще се изрази в периоди на екстремен студ – включително случаи, при които температурите в Лондон ще падат до -19 °C, в Единбург до -30 °C, а в Осло до -48 °C. През февруари морският лед ще се простира чак до Линкълншир. Климатът ни ще се промени драстично, като вероятността за много по-големи екстремни явления, като например мощни зимни бури, ще се увеличи. Земеделието, зависещо от дъждовните валежи, ще стане невъзможно почти навсякъде във Великобритания.
Тази промяна, разгледана в реалистичен човешки мащаб, би била необратима. Вероятно нейната скорост ще надхвърли способността ни да се адаптираме. Прекъсвания на AMOC, предизвикани от естествената климатична променливост, са се случвали и преди. Но не и в ерата на широкомащабната човешка цивилизация.
Първата статия, в която се изказва предположението, че AMOC може да има „активно“ и „неактивно“ състояние, е публикувана през 1961 г.. Оттогава насам многобройни проучвания потвърдиха това откритие и изследваха потенциалните фактори, които биха могли да го предизвикат, както и вероятните последствия. Доскоро сривът на AMOC, предизвикан от човешка дейност, се класифицираше като събитие от типа „с голямо въздействие, но с ниска вероятност“ – събитие, което би било опустошително, ако се случи, но вероятността за това е малка. Изследванията през последните няколко години наложиха преоценка: то започна да изглежда по-скоро като събитие с „голямо въздействие и висока вероятност“. Сега, в отговор на статията от миналата седмица, проф. Стефан Рамсторф – може би най-голямата световна авторитет по темата – казва, че шансовете за спиране изглеждат „повече от 50%“. Според него бихме могли да преминем преломния момент „в средата на този век“.
Защо тогава това не е по всички новини? Защо не е основен приоритет за правителствата, които твърдят, че ни пазят от опасности? Ами, до голяма степен защото олигархичната власт е наложила модел за въздействието върху климата, който има малко общо с реалността: с други думи, те имат хипотеза за това как функционира светът, която е напълно откъсната от научните открития. Този модел стои в основата на официалните реакции спрямо климатичната криза.
Всичко започна с работата на икономиста Уилям Нордхаус, който се опита да оцени икономическите последици от глобалното затопляне. Неговите модели сочат, че „социално оптималното“ ниво на затопляне е между 3,5 °C и 4 °C. Повечето климатолози считат подобно повишение на температурата за катастрофално. Дори затопляне с 6 °C, според Нордхаус, би довело до загуба от едва 8,5 % от БВП. Климатичната наука предполага, че това би означавало краят на цивилизацията.
Както са изтъкнали видни икономисти като Николас Стърн, Джоузеф Стиглиц и Шарлот Тейлър, умерените последици, които прогнозира Нордхаус, са просто резултат от модела, който той е използвал. Например, неговото моделиране се основава на предположението, че катастрофални рискове не съществуват и че климатичните въздействия нарастват линейно с температурата. Няма климатичен модел, който да предвижда такава тенденция. Напротив, климатичната наука прогнозира нелинейни въздействия и значително ескалиращ риск. Вероятните последици от високите нива на затопляне включват наводняване на големи градове, загуба на климатичната ниша на човека (условията, които поддържат човешкия живот) в големи части от земното кълбо, срив на глобалната хранителна система и каскадни промени в режимите – тоест, резки преходи в екосистемите – които освобождават естествените запаси от въглерод, което потенциално може да доведе до „парников ефект на Земята”, в който ще оцелеят малцина. Нека не се притесняваме от няколко пункта по-ниско БВП: няма да има начин за измерване и едва ли ще има икономика, която да бъде измерена.
Странно е, но моделът прилага проценти на отстъпка и към бъдещите поколения: според него техният живот струва по-малко от нашия. С други думи, той е взел метод, използван за изчисляване на възвръщаемостта на капитала, и го е приложил към човешките същества. Както посочват тримата икономисти, „много е трудно да се намери обосновка за това в моралната философия“. Освен това климатичните последици засягат непропорционално силно бедните – но според моделите и техният живот се оценява по-ниско.
Не е изненадващо, отбелязват Стърн, Стиглиц и Тейлър, че модели от този вид са били използвани от „специални интереси“ като индустрията на изкопаемите горива, за да се аргументира необходимостта от сведени до минимум мерки в отговор на климатичната криза. И не става дума само за петролните компании. Бил Гейтс, който твърди, че иска да защити живата планета, е дал 3,5 млн. долара на един „джънктанк“, ръководен от Бьорн Ломборг, който е изградил кариерата си върху популяризирането на модела на Нордхаус, помагайки по този начин да се омаловажава необходимостта от действия за климата. Нордхаус беше удостоен с Нобелова награда за икономика за своите вредни глупости – и те са дълбоко вкоренени в процеса на вземане на решения от правителствата.
Милиардерският култ към смъртта е стиснал човечеството в смъртоносна хватка. Той е едновременно причина и омаловажаващ фактор за нашата екзистенциална криза. Олигарсите не са просто класов враг, а, както винаги са били, обществен враг: няколко хиляди души могат да унищожат цивилизации. Това е сблъсъкът между милиардите и милиардерите, а залогът не би могъл да бъде по-висок.
About The Author
