В събота сутринта Мохамед Шариатмадар стоеше пред останките на началното училище за момичета „Шаджарех Тайиба“ в Минаб, Южен Иран, и не можеше да се справи с това, което виждаше. Шестгодишната му дъщеря Сара, ученичка във втори клас, е сред десетките момичета, загинали при бомбардировката на училището в първите часове на войната, започната от САЩ и Израел срещу Иран.
Непосредствено след удара той остава да стои в сянката на една напукана стена, взира се в земята и не обръща внимание на суматохата около себе си. Не се приближи до сградата, която беше отцепена, но и не се отдалечи. Ръцете му се сплетоха, после се разделиха и отново се сплетоха в повтарящо се движение. Всеки път, когато се появяваше парамедик или линейка се движеше, той бързо вдигаше глава, след което отново се връщаше да гледа в земята. Не зададе на никого пряк въпрос. Само чакаше да извикат името на дъщеря му.
Когато семействата най-накрая бяха насочени към сборния пункт, за да получат телата на децата си, той бавно се придвижи напред. Когато го попитаха дали има нужда от помощ, той мълчаливо поклати глава и зачака тялото на дъщеря му да бъде изнесено.
„Не мога да разбера как място, където учат невинни деца, може да бъде бомбардирано по този начин“, казва Шариатмадар пред Drop Site. „Става дума за малки деца, които не знаят нищо за политиката и войните. И все пак те са тези, които плащат най-високата цена.“
При удара на ракетата в сградата са се намирали около 170 ученици, които са участвали в сутрешните занятия. По последни данни убитите при бомбардировката са 148, почти всички момичета между 7 и 12 годишна възраст.
Не е ясно дали става дума за американски или израелски удар. В събота говорителят на Централното командване на САЩ (CENTCOM) заяви, че те „проучват“ съобщенията.
„Сърцето ми е разбито“, казва Шариатмадар. „За Сара и за всички деца, които загубихме днес. Искам светът да знае, че децата са истинските жертви. Всеки ден, който минава без решение, увеличава болката и страданието както на семействата, така и на децата.“
Минаб се намира далеч от Техеран, но училището е в непосредствена близост до военноморска база, принадлежаща на иранската революционна гвардия. Провинция Хормозган, в която се намира малкият град Минаб, граничи с Ормузкия проток – един от най-стратегическите водни пътища в света.
Жител на Минаб, който говори с Drop Site при условие за анонимност, разказва, че експлозиите са разтърсили града в събота сутринта и са довели жителите до незабавна паника. След това започнали да се появяват съобщения, че училището е било поразено.
„Всички се втурнаха към училището в момента, в който чуха взривовете“, каза жител, който говори пред Drop Site при условие за анонимност. „Хаосът е пълен. Силите за сигурност се опитваха да изтласкат семействата назад, опасявайки се, че районът отново ще стане мишена“.
Сградата на училището е превърната в огромна купчина отломки, а десетки ученички са затрупани под бетона. Хората започнали трескаво да се опитват да ги изкопаят с голи ръце. Семейства се лутаха в шок, търсейки децата си сред отломките.
Сред убитите е и деветгодишната ученичка Фатима ал-Захра Мохамед Али. „Когато пристигнахме в училището, наоколо цареше хаос“, разказва майка ѝ Амина Ансари пред Drop Site. Бащата на момичето, Мохамед Али, който е загубил десния си крак по време на ирано-иракската война, не пожела да говори.
„Самото училище не знаеше как да се справи със ситуацията“, казва Ансари. „Нямаше точна информация за това, което се случва. Всеки път, когато попитахме някого, той казваше: „Бъдете търпеливи, докато извадим момичетата изпод развалините“. Семейството научава, че Фатима е била убита, едва около 16:00 ч., когато тялото ѝ е открито.
В изявление, президентът Масуд Пезешкян осъди „бруталното нападение на американските и ционистките агресори“, наричайки го „варварски акт, [който] е още една черна страница в регистъра на безбройните престъпления, извършени от нашествениците на тази земя“.
Министърът на външните работи Абас Арагчи публикува снимка на разрушеното училище в социалните мрежи. „То беше бомбардирано посред бял ден, когато беше пълно с млади ученици“, написа Арагчи. „Десетки невинни деца са били убити само на това място. Тези престъпления срещу иранския народ няма да останат без отговор.“
„Не разбираме причините за американската атака срещу Иран“, продължава той в следващ пост. „Може би администрацията на САЩ е била въвлечена в нея. Ето какво знам: Иран ще накаже тези, които убиват нашите деца.“
Сейед Ибрахим Мирхаяли, общински служител от Бандар Абас, също е бил на входа на училището. Деветгодишната му дъщеря Зейнаб, ученичка в четвърти клас, е убита при бомбардировката.
„Бях на работа, когато съпругата ми се обади и ми каза, че началното училище за момичета в Минаб е било бомбардирано. Първоначално не можах да възприема това, което чух. След това веднага излязох и заминах за училището“, разказва Мирхаали пред Drop Site. Когато пристигнал, той открил пред училището голяма тълпа от родители. Някои от тях плачели. Други стояли в тежка тишина.
„Атмосферата беше ужасяваща и катастрофална. Родителите стояха в смъртоносна тишина, изпълнени със страх и ужас за дъщерите си. Не знаехме кой се е измъкнал и кой все още е под развалините“, казва той.
По думите му новините от вътрешността на училището се просмуквали постепенно, докато продължавали издирвателните и спасителните операции. Всяко обявено име променяло съдбата на цяло семейство.
„Докога ще живеем така? Защо Съединените щати и Израел не могат да постигнат споразумение с Иран и да сложат край на тази война? Това, което се случи, е престъпление“, каза той. „От последната война насам ние не живеем стабилен живот в нашата страна заради Съединените щати и Израел.“
Семейството чака през целия следобед. По залез слънце им съобщават, че Зейнаб е сред мъртвите. „Останахме, докато тялото ѝ не беше извадено изпод развалините“, казва той. Тялото ѝ е било почти непокътнато. „Главата ѝ обаче беше смазана от падащите камъни от сградата. Това я е убило.“
Линейка откарва тялото в болницата. Семейството започнало правния процес за получаване на разрешение за погребение. „Чакаме разрешението. Очаква се погребението да се състои утре“, казва той.
Миркхаяли разказва, че Зейнаб е научила наизуст Корана и се е подготвяла да участва в състезание по рецитиране в Техеран след два месеца. „Имах голяма мечта за дъщеря си. Тя беше трудолюбива и изключителна и беше запомнила Божията книга. Участието ѝ в състезанието беше повод за гордост за всички нас. Мечтата ми умря заедно с нея.“
В събота вечерта иранските държавни медии, позовавайки се на Червения полумесец, съобщиха, че в цялата страна са загинали най-малко 201 души, а над 700 са ранени.
Сцените в Техеран
Няколко часа след като президентът Доналд Тръмп обяви началото на войната в записано изявление, Съветът за национална сигурност на Иран излезе с изявление, в което увери жителите на Техеран, че доставките на храна са стабилни, но посъветва тези, които желаят да напуснат столицата, да го направят, като същевременно ги призова да избягват задръстванията по пътищата. Според изявлението мотивите на съвета са да се предотврати повторение на масовото бягство по време на нападението на САЩ и Израел срещу Иран през юни, когато стотици хиляди хора избягаха от столицата в Турция и в други ирански градове, включително Гилан, Кум и Исфахан, а израелските удари по тези конвои отнеха живота на десетки хора.
По времето, когато беше публикувано изявлението, изселването вече беше започнало. Главните пътища и магистрали на Техеран се изпълниха с автомобили. Семействата натоварваха багаж на покривите или го трупаха между седалките. Клаксоните свиреха непрекъснато. Пътниците викаха по телефоните, опитвайки се да се свържат с роднините си. Децата плачеха. Жените плачеха открито. Бензиностанциите изпаднаха в хаос с нарастващи опашки от автомобили, тъй като на някои места горивото свърши за минути. Близките магазини и малки пазари бяха опразнени от храна, вода и лекарства, тъй като жителите купуваха каквото можеха да носят, страхувайки се от прекъсване на доставките или нови удари през следващите часове.
Към бягството се присъединиха и студенти от университети извън Техеран, които учат в столицата, но са от други провинции. Някои тичаха, за да хванат автобуси. Други се придвижваха сами с лаптопи и тетрадки, нахвърляни в чанти заедно с всички лични вещи, които можеха да вземат.
Не всички избягаха. На площад „Палестина“, едно от най-политическите обществени места в Техеран, десетки иранци се събраха, за да протестират срещу ударите. Те издигнаха ирански знамена и портрети на върховния лидер Хаменей и бившия командир Касем Солеймани. Те изгориха снимки на Доналд Тръмп и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху.
About The Author
