Незаконната война на Тръмп и Нетаняху срещу Иран сее световен хаос и човешка мъка

Андрес Хил, кореспондент на испанския вестник „Ел Диарио“ във Вашингтон

Заседнал в Мар-а-Лаго, частната си лятна резиденция във Флорида. И в постоянен контакт с Бенямин Нетаняху. Така президентът на САЩ Доналд Тръмп командваше новата незаконна атака срещу Иран в петък през нощта срещу 28 февруари 2026 г., в устрема си да преформатира планетата чрез сила. Сила, която се превърна в бомбардировки, убили близо 100 ученички в начално училище в южен Иран. Според Червения полумесец бомбардировките на САЩ и Израел в събота са ликвидирали над 200 души и са ранили 750.

В резултат на масираното нападение върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей беше убит. „Хаменей, един от най-злите хора в историята, е мъртъв“, каза Тръмп в публикация в Truth Social. Той написа още: „Това е не само справедливост за народа на Иран, но и за всички велики американци и за хората от много страни по света, които бяха убити или осакатени от Хаменей и неговата банда от кръвожадни главорези.“ Тръмп добавя също: „Интензивните и прецизни бомбардировки ще продължат без прекъсване през цялата седмица или толкова дълго, колкото е необходимо, за да постигнем целите си.“

Часове по-късно иранските държавни медии потвърдиха убийството на Хаменей. Една от дъщерите на аятолаха, неговият зет и един от внуците му също са били убити при попадението.

Иранската Революционна гвардия предупреди, че за убийството на Хаменей ще има „сурово и решително наказание“ за виновните, които „горчиво ще съжаляват“ за извършеното. Отправена бе и закана, че ще бъде извършена „най-интензивната офанзивна операция, виждана някога,“ срещу Израел и американските бази в Близкия изток.

Убийството на Хаменей създава вакуум във властта в Иран, което увеличава вероятността от хаос в региона.

Още преди потвърждението за ликвидирането на аятолаха израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви: „В продължение на три десетилетия и половина този жесток диктатор сее терор по света, причинява страдания на народа си и работи неуморно по плана си за унищожаване на Израел. Този план вече не съществува. И има много данни, че този тиранин също вече не съществува.“

Миналото лято Доналд Тръмп заяви, че бомбардировките му срещу ирански ядрени съоръжения са били „опустошителни“ и обвини медиите, че публикуват доклади на Пентагона, които изразяват съмнения дали разрушението е било толкова тотално. „Заличени“ – това беше думата, която Тръмп използва. И той нарече „предатели“ онези, които поставят под въпрос официалния наратив, отричащ възможността Иран да възстанови ядрената си програма в бъдеще.

Осем месеца по-късно обаче, в ранните часове на съботната сутрин, Тръмп започна заедно с Израел вълна от бомбардировки по различни части на Иран, убивайки цивилни и атакувайки градове и места, където се твърди, че се е намирало ръководството на страната. Атаката дойде след няколко седмици на натиск за ядрена програма, която самият президент на САЩ беше обявил за мъртва миналото лято.

Атаката освен това идва и на фона на преговори между САЩ и Иран, чийто последен кръг се проведе тази седмица в Женева. Израелският премиер Бенямин Нетаняху оказа натиск върху Белия дом, за да се избегне компромис с Техеран, който би ограничил иранската ядрена програма: Израел искаше повече. И Израел получи повече през нощта в петък чрез атаката, която удари около 500 цели в Иран и която бе определена като „най-големия военен въздушен удар“ в историята на израелските военновъздушни сили.

„Смяна на режима“

„Смяна на режима“ е прокълната концепция във Вашингтон, защото събужда най-лошите кошмари сред онези, които се противопоставят на неоимпериалистическите амбиции на администрацията на Тръмп, но също и сред онези, които помнят войни с непредсказуеми последици, продължаващи години наред, струващи на данъкоплатците милиони долари и водещи до убити или осакатени в бойни действия войници.

Но „смяна на режима“ е и това, което Тръмп твърди, че търси в Иран. „Когато приключим, поемете контрола над правителството“, каза той вечерта в петък във видеоклип, публикуван в социалните му медии. И продължи: „То ще бъде ваше. Вероятно това е единственият ви шанс от поколения насам. В продължение на много години сте искали помощ от Съединените щати. Но никога не сте я получили. Никой президент не е бил готов да направи това, което аз съм готов да направя тази вечер. Сега имате президент, който ви дава това, което искате. Така че нека видим как ще отговорите. Съединените щати ви подкрепят с огромна сила и опустошителна мощ. Сега е моментът да поемете контрола над съдбата си и да задвижите едно проспериращо и славно бъдеще, което е във вашите ръце. Сега е моментът да действате. Не му позволявайте да ви се изплъзне.“

Тръмп, който дотолкова е ядосан на Норвегия заради подминалата го Нобелова награда за мир, че принуди Мария Корина Мачадо да му я връчи в Белия дом срещу възможността да получи роля във венецуелския преход, е дълбоко увлечен от смяна на режимите и силово прекрояване на световната геополитическа карта. Същият Тръмп, който обеща по време на президентската си кампания да сложи край на войните, а не да ги започва, е наредил военни атаки в седем държави през първата година от този втори мандат.

Така преди по-малко от два месеца той нареди атаката срещу Венецуела и отвличането на нейния президент Николас Мадуро, за да присвои венецуелския петрол и „да поеме контрола над страната“, както заяви на 3 януари в Мар-а-Лаго. Или, както прави с Куба, задушавайки страната с енергийна блокада, която поражда безпрецедентна хуманитарна криза, само за да каже този петък: „Може би ще вземем Куба по приятелски начин“. Всъщност Тръмп говори за „приятелско превземане“, оставяйки 11 милиона души без ток, без който няма как да се хранят или да поддържат болниците отворени.

Президентът на САЩ заплаши Дания с анексиране на Гренландия, точно както заплашва Мексико, ако то доставя петрол на Куба. Със същия маниер той се изхлузва от решения по руската инвазия в Украйна, което също има непосредствени последици за европейските граници и сигурността на континента.

Той прави всичко това, упражнявайки никога невиждан във Вашингтон абсолютизъм – без да търси подкрепата на международни съюзници, с изключение на Израел, или на национални съюзници, като демократите или Конгреса. Не търси  дори народна подкрепа. Преди седмица Върховният съд силно му дръпна юздите за превишаване на правомощията. И седем дни по-късно той взема друго решение с непредсказуеми последици за глобалния баланс и сигурността на САЩ, както в чужбина, така и у дома, без политическа или обществена подкрепа.

Френският президент Еманюел Макрон призна, че Франция „не е била нито предупредена, нито замесена“ в атаките. Той добави: „Никой не може да си мисли, че въпросите за ядрената програма на Иран, неговите действия с балистични ракети и регионалната дестабилизация ще се решат единствено чрез атаки.“

Междувременно ЕС ще проведе извънредна среща по сигурността в понеделник, както обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. ЕС реагира на атаките, без да ги осъди, и с плахи призиви за сдържаност. „Събитията в Иран предизвикват дълбоко безпокойство. Призоваваме всички страни да проявяват максимална сдържаност, да защитават цивилното население и да спазват изцяло международното право“, заявиха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща в свое изявление.

Съветът за сигурност на ООН, от своя страна, свика извънредно заседание в събота вечерта по искане на Бахрейн и Франция. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъди атаките срещу Иран и реакцията на Техеран: „Употребата на сила от САЩ и Израел срещу Иран и последвалата ответна реакция на Иран в целия регион подкопават международния мир и сигурност.“

„Президентът Тръмп наблюдаваше ситуацията през нощта в Мар-а-Лаго с членове на екипа си за национална сигурност“, информира прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит в събота. По повод на факта, че това е ставало от импровизирано място вместо от Белия дом, тя добави: „Президентът разговаря по телефона с премиера Нетаняху. Преди атаките секретар Рубио се обади на всички членове на „Бандата на осемте“ [осемте лидери в Конгреса на САЩ], успя да се свърже със седем от осемте членове и ги информира за ситуацията. Президентът и неговият екип за национална сигурност ще продължат да следят отблизо ситуацията през целия ден.“

Решението за нападението идва на фона на много съмнения. Сред тях и онези, които теоретично е изразил председателят на Обединеното командване на началник-щабовете генерал Дан Кейн. Според няколко медии той е подчертал недостатъците от започването на мащабна военна операция срещу Иран, повдигайки опасения относно мащаба, сложността и потенциала за американски жертви в подобна мисия. Тръмп, както винаги, отхвърлил тези информации.

Безспорно, преди най-рисковата военна операция на САЩ след инвазията в Ирак през 2003 г. са били проведени множество срещи на екипа за национална сигурност на Тръмп. Преди атаките, съобщава Ройтерс, Тръмп е получил множество доклади, включително от директора на ЦРУ Джон Ратклиф, от генерал Дан Кейн, от държавния секретар на САЩ Марко Рубио и министъра на отбраната Пийт Хегсет.

В четвъртък адмирал Брад Купър, който ръководи американските сили в Близкия изток като началник на Централното командване, отлетя за Вашингтон, за да участва в дискусии в Ситуационната зала на Белия дом.

„Незаконна, преднамерена и противоконституционна война“

На тези срещи, предшестващи атаката, Белият дом е бил информиран за свързаните с това рискове, включително ответни атаки от страна на Иран срещу множество американски бази в региона, както и атаки от ирански съюзници срещу американски войски в Ирак и Сирия. Според източници на Ройтерс, заключението на обсъжданията е било да се очертае сценарий с висок риск, но носещ потенциал за високи бонуси.

Така Тръмп решил да заложи на ход, който сее хаос и има непредсказуеми последици.

Някои демократи в Конгреса споделят, че са се надявали тази седмица да се приеме резолюция за военните правомощия, за да бъде спряна атаката срещу Иран. Но в крайна сметка резолюцията така и не е била внесена на гласуване, а е била отложена за следващата седмица, отчасти защото доста демократи са били против. Вече е твърде късно да се предотвратят бомбите, но все пак резолюцията може да послужи за осъждане на решението на администрацията на Тръмп.

Сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс, една от водещите прогресивни фигури в САЩ, беше ясен тази събота в противопоставянето си на едностранните атаки на САЩ и Израел: „Президентът Тръмп, заедно с крайнодесния си израелски съюзник Бенямин Нетаняху, започна незаконна, преднамерена и противоконституционна война. Тръмп трагично си играе с живота на американците, за да изпълни амбицията на Нетаняху да въвлече САЩ във въоръжен конфликт с Иран. Конституцията на Съединените щати е ясна. Конгресът обявява война, а не президентът с едностранни действия. Сенатът трябва да се събере незабавно и да гласува по предстояща резолюция за военните правомощия, която аз твърдо ще подкрепя.“

„Освен това – продължава Сандърс – тази атака срещу Иран е явно нарушение на международното право и ще увеличи нестабилността в един вече опасен свят. Щом САЩ и Израел могат да предприемат нападение срещу суверенна нация, значи може да го прави и всяка друга държава. Но силата не е аргумент. Това създава международен безпорядък, смърт, разрушение и човешка мъка. Американският народ беше лъган за Виетнам. Американският народ беше лъган за Ирак. Днес американският народ отново е лъган и отново обикновените хора ще платят цената. Гражданите на нашата страна, независимо от политическата си идеология, не искат безкрайна война. Те искат работа с достойно заплащане, здравеопазване и достъпни жилища. Те искат децата им да имат отлично образование. Не трябва да позволяваме на Тръмп да ни тласне към поредната безсмислена война. Не на войната с Иран.“

Конгресменката Александрия Окасио-Кортес, прогресивна демократка от Ню Йорк, заяви в същия дух: „Американският народ отново е въвлечен в нежелана война от президент, който не се интересува от дългосрочните последици от действията си. Тази война е незаконна. Тя е ненужна. И ще бъде катастрофална. Това е умишлен избор на агресия, когато дипломацията и сигурността са били на една ръка разстояние. Насилието поражда насилие. Научихме този урок в Ирак. Научихме този урок в Афганистан. И сме на път да го научим отново в Иран. Бомбите така и не са създали трайни демокрации в региона и този път няма да е по-различно. Нашата Конституция е недвусмислена: само Конгресът може да взима решения за война. Президентът – не. Ще изпълня своя дълг, за да защитя нашата Конституция, като гласувам със „за“ резолюцията за военните правомощия на представителите Ро Хана (демократ от Калифорния) и Томас Маси (републиканец от Кентъки).“

В същия дух кметът социалист на Ню Йорк Зохран Мамдани заяви от града, пострадал от 11 септември заради инвазия в друга държава: „Атаките срещу Иран, извършени от Съединените щати и Израел, бележат катастрофална ескалация в незаконна и агресивна война. Бомбардират се градове. Убиват се цивилни. Открива се нов фронт във войната. Американците не искат това. Те не искат друга война за смяна на режима. Те искат облекчение от икономическата криза. Те искат мир. Освен това искам да се обърна директно към иранците, които живеят в Ню Йорк: вие сте част от тъканта на този град, вие сте наши съседи, собственици на малък бизнес, студенти, творци, работници и обществени лидери. Тук сте в безопасност.“