Шведската полиция няма да предприема следствие по жалбата на разобличителя от „Уикилийкс“ Джулиан Асанж срещу 30 лица, свързани с Нобеловата фондация, включително нейното ръководство. Асанж ги обвинява в злоупотреба със средства, улесняване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, както и финансиране на престъплението агресия. Всичко това – защото не са се противопоставили на присъждането на тазгодишната Нобелова награда за мир в размер на над 1 милиона долара на венецуелската опозиционерка Мария Корина Мачадо, която е призовавала за американска военна интервенция в страната ѝ, вместо да съдейства за укрепването на мира, както повелява завещанието на Алфред Нобел от 1895 г., сочи в иска си Асанж.
„Уикилийкс“ съобщи за подаването на жалбата на 17 декември т. г. и това беше разгласено в световните медии. Само два дни по-късно – на 19 декември, стана ясно, че шведската полиция няма да предприеме нищо по въпросния иск. В имейл до Агенция „Франс Прес“, цитиран и от straitstimes.com, шведският детектив инспектор Рикард Екман оповестява, че жалбата не съдържа никаква информация, която да сочи за извършено престъпление. Ето защо Екман решил да не се започва предварително следствие.
Засега няма информация дали Асанж ще предприеме други стъпки по повдигнатата от него тема.
Ето още подробности от жалбата на Асанж от 17 декември, представени в публикации на „France 24“ и сайта dataurgente.com. В жалбата се припомня, че Нобел изрично постановява в завещанието си наградата за мир да бъде присъждана на лица, които през предходната година са „допринесли най-голяма полза за човечеството“, като са извършвали активна и конструктивна дейност „за братството между народите, за премахването или намаляването на постоянните армии и за провеждането и насърчаването на мирни конгреси“.
Асанж отбелязва в иска си, че „политическото решение на норвежката комисия по подбор“ не отменя задължението на шведските управители на Фонда „Алфред Нобел“ да бдят за изпълнението на волята на създателя му. „Всяко плащане, което противоречи на този мандат, представлява злоупотреба с фонда,“ се отбелязва в жалбата. Тя е подадена едновременно до Шведската агенция за икономически престъпления (Ekobrottsmyndigheten) и Шведския отдел за военни престъпления (Krigsbrottsenheten). В нея се твърди, че посочените отговорни лица, включително председателят на Нобеловата фондация Астрид Сьодерберг Видинг и изпълнителният директор Хана Стярне, са превърнали „инструмент на мира в инструмент на войната“.
Като съставна част на това предполагаемо „сериозно престъпление“ са изброени: 1) Груба злоупотреба и заговор във връзка с прeдвидените за изплащане 11 милиона шведски крони (1,18 милиона щатски долара) от парите от Наградата за мир на Мария Корина Мачадо, чиито минали и текущи действия категорично я изключват от критериите, установени в завещанието на Алфред Нобел; 2) Улесняване на военни престъпления, включително престъплението агресия и престъпления срещу човечеството, в нарушение на задълженията на Швеция по член 25(3)(в) от Римския статут, тъй като обвинените са наясно с подстрекателството и подкрепата на Мачадо за извършване на международни престъпления от страна на САЩ и са знаели или е трябвало да знаят, че изплащането на Нобелова награда ще допринесе за извънсъдебни убийства на цивилни и оцелели от корабокрушения в морето – и при все това не е изпълнено задължението да се прекрати изплащането.
Асанж отбелязва, че членове на Нобелова фондация вече са упражнявали надзорните си правомощия върху наградите и техните изплащания, като са задържали изплащането на наградата за литература през 2018 г. „Това, че не се намесват в сегашния случай, въпреки военните престъпления на САЩ край бреговете на Венесуела и ключовата роля на Мачадо в насърчаването на агресията“, води до наказателна отговорност, смята жалбоподателят.
„Фондът за мир на Алфред Нобел не може да се използва за насърчаване на война“, категоричен е Асанж. Лицата, срещу които е искът му, имат специфични правни задължения „да осигурят изпълнението на целта, посочена в завещанието на Алфред Нобел, а именно да се сложи край на войните и военните престъпления, а не да се улесняват“.
В жалбата се посочва, че обявяването на отличената и провеждането на церемонията по връчването на Нобеловата награда са се състояли на фона на това, което военните анализатори описват като „най-голямото разполагане на американски военни сили в Карибско море след Кубинската ракетна криза“. Сега тези сили се състоят от над 15 000 воeннослужещи, както и от самолетоносача USS „Gerald R. Ford“. Струпването на военна сила продължава, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви на 10 декември, два дни след церемонията по връчването на Нобеловата награда, че американските атаки ще се прехвърлят и на сушата. Стратегията срещу Венецуела е част от това, което министърът на отбраната на Тръмп – Питър Хегсет, нарича завой към „максимална смъртоносност, а не хладка законност“ и „преминаване към атака“, пише сайтът dataurgente.com.
В този контекст Асанж твърди, че „Мачадо продължава да подстрекава администрацията на Тръмп да следва пътя си на ескалация“, включително чрез участие в заговор за предоставяне на достъп на американската администрация до 1,7 трилиона долара резерви от петролната промишленост и други природни ресурси, обещавайки приватизация, след като сегашният венецуелски президент Николас Мадуро бъде свален.
„Използвайки високата си позиция на носител на Нобелова награда за мир, Мачадо може би е наклонила везните в полза на война, улеснена от посочените заподозрени“, заявява Асанж в наказателната жалба. В нея той привежда и факти, доказващи според него това подбуждане към военна намеса на САЩ от страна на Мачадо. Цитирани са и нейни апологии за действията на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Газа.
Сред посочените нейни изявления е и направеното на 30 октомври 2025 г.: „Военната ескалация може да е единственият начин… Съединените щати може да се наложи да се намесят директно“. Изтъкнато е, че Мачадо е определила американските военни атаки срещу цивилни кораби в Карибско море, при които до срeдата на декември са загинали най-малко 95 души, като „оправдани“ и „визионерски“. Наред с това Мачадо посвещава наградата на президента на САЩ Доналд Тръмп, защото „той най-накрая постави Венесуела… като приоритет за националната сигурност на САЩ“. Изброени са и по-стари изявления на Мачадо, включително пред Конгреса на САЩ от 2014 г., когато тя казва: „Единственият оставащ път е използването на сила.“
В жалбата се описва и широкото противопоставяне на експерти и институции по света срещу присъждането на наградата за мир на Мачадо. Споменати са 21 норвежки организации за мир, заявили: „Мачадо е антипод на лауреат на Нобелова награда за мир.“ Цитиран е и нобелистът за мир от 1980 г. Адолфо Перес Ескивел, посочил: „Даването на наградата на някой, който призовава за чуждестранно нахлуване, е подигравка с волята на Алфред Нобел.“ На свой ред и Институтът за изследване на мира в Осло (PRIO) потвърждава, че Мачадо „е призовавала за военна намеса във Венесуела“.
В жалбата се посочва, че „съществува реален риск средствата, получени от Нобеловия фонд, да се отклонят умишлено или поради небрежност от благотворителната им цел и да бъдат употребени за улесняване на агресия, престъпления срещу човечеството и военни престъпления“.
Асанж иска от шведските власти следното: 1. Незабавно да замразят предстоящия превод на паричната награда от 11 000 000 шведски крони и всички останали свързани с нея бюджетни средства и да осигурят връщането на медала. 2. Да разследват посочените лица и длъжностни лица на Фондацията „Алфред Нобел“ и свързаните с нея организации за грубо присвояване, улесняване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и конспирация. 3. Да изземат протоколите от заседанията на управителния съвет, имейлите, груповите чатове и финансовите записи. 4. Да разпитат Уидинг, Стйарне и други заподозрени. 5. Да проведат пълно национално разследване или да отнесат въпроса до Международния наказателен съд (чл. 25(3)(в) от Римския статут). „Тази жалба настоява за незабавно замразяване на всички останали средства и пълно наказателно разследване, за да се предотврати трайното превръщане на Нобеловата награда за мир от инструмент на мира в инструмент на войната“, заключава Асанж.
About The Author
