Когато видях заглавието „Мария Корина Мачадо печели Нобелова награда за мир“, почти се разсмях от абсурдността му. Но не го направих, защото няма нищо смешно в това да се награждава човек, чиято политика е причинила толкова много страдания. Всеки, който знае за какво се бори тя, знае, че в политиката ѝ няма нищо дори и минимално миролюбиво.
Ако това се счита за „мир“ през 2025 г., тогава самата награда е загубила всякаква достоверност. Аз съм венецуелo-американка и знам точно какво представлява Мачадо. Тя е усмихнатото лице на вашингтонската машината за смяна на режима, излъсканият говорител на санкциите, приватизацията и чуждестранната интервенция, маскирани като демокрация.
Политиката на Мачадо е пропита от насилие. Тя призова за чужда интервенция, дори се обърна директно към премиера на Израел Бенямин Нетаняху, архитектът на унищожението на Газа, да помогне за „освобождаването“ на Венецуела с бомби под знамето на „свободата“. Тя е поискала санкции, тази тиха форма на война, чиито ефекти – както показват проучвания в The Lancet и други научни издания – са убили повече хора от войната, като са прекъснали доставките на лекарства, храна и енергия за цели населения.
Мачадо е прекарала цялата си политическа кариера в насърчаване на разделението, подкопаване на суверенитета на Венецуела и лишаване на народа от правото да живее достойно.
Ето коя е всъщност Мария Корина Мачадо:
- Тя помогна за провеждането на преврата през 2002 г., който за кратко свали демократично избрания президент, и подписа указа на Педро Кармона (обявен за президент за 47-те часа, докато трае опита за преврат през 2002 г. – б. пр.), който отмени конституцията и разпусна всички публични институции.
- Тя работеше ръка за ръка с Вашингтон, за да оправдае смяната на режима, използвайки платформата си, за да изисква чуждестранна военна интервенция за „освобождаване“ на Венецуела чрез сила.
- Тя приветства заплахите на Доналд Тръмп за инвазия и разполагането на военноморски сили в Карибско море – демонстрация на сила, която рискува да предизвика регионална война под претекст „борба с наркотрафика“. Докато Тръмп изпраща военни кораби и замразява активи, Мачадо е винаги готова да му служи като местно прокси, обещавайки да му поднесе суверенитета на Венецуела на сребърен поднос.
- Тя подкрепя санкциите на САЩ, които задушават икономиката, знаейки точно кой ще плати за това: бедните, болните, работническата класа.
- Тя помогна за създаването на така нареченото „временно правителство“ – подкрепяно от Вашингтон марионетно театро, ръководено от самозван „президент“, който разграбваше ресурсите на Венецуела в чужбина, докато децата у дома гладуваха.
- Тя се зарича да отвори отново посолството на Венецуела в Йерусалим, като открито се съюзява със същата държава на апартейда, която бомбардира болници и нарича това самозащита.
- Сега тя иска да предаде петрола, водата и инфраструктурата на страната на частни корпорации. Това е същата рецепта, която превърна Латинска Америка в лаборатория на неолибералната мизерия през 90-те години на миналия век.
Мачадо е и един от политическите архитекти на опозиционната кампания „La Salida“ от 2014 г., която приканваше към засилени протести, включително и с тактики като блокада на пътища. Това не бяха „мирни протести“, както твърдеше чуждестранната преса, а организирани блокади, които имаха за цел да парализират страната и да наложат падането на правителството. Улиците бяха преграждани с горящи боклуци и бодлива тел, автобуси с работници бяха подпалвани, а хора, подозирани за чависти, бяха пребивани или убивани. Нападани бяха дори линейки и лекари. Някои кубински медицински бригади бяха почти изгорени живи. Унищожени бяха обществени сгради, камиони с храна и училища. Цели квартали станаха заложници на страха, докато опозиционни лидери като Мачадо се аплодираха отстрани и наричаха това „съпротива“.
Тя възхвалява „решителните действия“ на Тръмп срещу това, което определя като „престъпно образувание“, и се съюзява със същия човек, който затваря в клетки деца мигранти и разкъсва семейства под надзора на имиграционните служби, докато венецуелски майки търсят децата си, изчезнали заради миграционните политики на САЩ.
Мачадо не е символ на мир или напредък. Тя е част от глобален съюз между фашизма, ционизма и неолиберализма – ос, която оправдава господството с езика на демокрацията и мира. Във Венецуела този съюз означава преврати, санкции и приватизация. В Газа той означава геноцид и заличаване на един народ. Идеологията е една и съща: убеждението, че животът на някои хора е боклук, че суверенитетът е предмет на преговори и че насилието може да се представя като ред.
Ако Хенри Кисинджър можа да получи награда за мир, защо не и Мария Корина Мачадо? Може би догодина ще дадат такава на т.нар. Хуманитарна фондация в Газа за „състрадание в условията на окупация“.
Всеки път, когато тази награда се връчва на архитект на насилието, маскирано като дипломация, това е заплюване в лицето на онези, които действително се борят за мир: палестинските медици, които вадят тела от развалините, журналистите, които рискуват живота си в Газа, за да документират истината, и хуманитарните доброволци от флотилията, които плават, за да пробият обсадата и да доставят помощ на гладуващите деца в Газа, въоръжени само със смелост и убеденост.
Истинският мир обаче не се договаря в заседателните зали и не се връчва на сцената. Истинският мир се изгражда от жени, които организират хранителни мрежи по време на блокади, от общности на коренното население, които защитават реките от добив, от работници, които отказват да бъдат принудени да се подчиняват на глада, от венецуелски майки, които се мобилизират, за да поискат връщането на децата, отнети по силата на американските политики за вътрешна сигурност и миграция, и от нации, които избират суверенитета пред робството.
Това е мирът, който заслужават Венецуела, Куба, Палестина и всеки народ от глобалния Юг.
*Мишел Елнър е координатор на кампанията за Латинска Америка на CODEPINK. Тя е родена във Венецуела и има бакалавърска степен по езици и международни отношения от университета La Sorbonne Paris IV в Париж.
About The Author
