Посещението на Нетаняху в Унгария изложи лицемерието на ЕС на показ

Елдар Мамедов, Responsible Statecraft

Европейският съюз обича да се представя за последния принципен бастион на „международния ред, основан на правила“ и глобалната справедливост. Но истинската му ангажираност към този ред е доста съмнителна. Прилагайки двойни стандарти, ЕС всъщност го подкопава, като прави безсмислени собствените си призиви към другите международни участници да го спазват.

Нагледен пример за това са противоречията около Международния наказателен съд (МНС).

Самият ЕС няма право на глас по отношение на МНС. Това означава, че неговите членове имат суверенното право да решат дали да се присъединят към Римския статут, с който е създаден съдът, или не. Въпреки това от самото създаване на МНС Брюксел насърчава настоящите и бъдещите си членове, както и други държави, да ратифицират Римския статут от 1998 г. и да подкрепят работата на съда.

Влиянието на ЕС по този въпрос е по-скоро политическо, отколкото правно, но изглежда, че той го използва избирателно, в зависимост от това кого Съдът реши да изправи на подсъдимата скамейка.

Тази седмица, по време на посещението на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в Будапеща, Унгария обяви, че ще се оттегли от МНС.

Уловката обаче е, че Международният наказателен съд е издал заповед за арест на Нетаняху, като го обвинява във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на продължаващата кампания на Израел в Газа, в която са убити над 50 000 души, предимно цивилни (хиляди други се смятат за мъртви и все още липсват под развалините). Оттеглянето на Унгария от Римския статут, при условие че бъде ратифицирано от парламента, може да отнеме още месеци, за да влезе в сила. Въпреки това, докато процесът не бъде финализиран, Унгария бе длъжна да арестува Нетаняху по време на четиридневния му престой.

Реакцията на ЕС обаче е приглушена. В отговор на съобщенията за намерението на Унгария да се оттегли от Международния наказателен съд, говорителката на Европейската комисия Анита Хипър изказа единствено баналности за подкрепата на ЕС за Съда и изрази „дълбоко съжаление“, ако Унгария наистина напусне.

Остава да видим как ще реагират висшите ръководители на ЕС, ако се стигне до излизане на страната от МНС. Не това обаче е важното. Когато ЕС прояви политическа воля, той теоретично би могъл да окаже достатъчен натиск, за да предотврати нежеланите резултати, преди те да се реализират, вместо да реагира след деянието.

През 2023 г. например ЕС упражни натиск върху Южна Африка във връзка с евентуалното участие на руския президент Владимир Путин в срещата на върха на БРИКС, който по това време, както и Нетаняху сега, вече беше обвинен от Международния наказателен съд за военни престъпления в Украйна. Брюксел напомни на Южна Африка, че като член на МНС е длъжна да арестува Путин, ако той се появи в страната, и че статутът му на държавен глава не му дава имунитет в този случай.

Изявленията на длъжностните лица от ЕС, включително на тогавашния върховен представител по въпросите на външните работи Жозеп Борел, като цяло изразяваха нагласата „с нас или срещу нас“. Това не остави много място за страни като Южна Африка, които се опитаха да поемат неутрален курс – нито да одобрят руската инвазия в Украйна, нито да се присъединят към санкциите и изолацията на Русия, насърчавани от САЩ и ЕС.Подобни прояви на неутралитет – често срещани в страните от глобалния Юг – бяха редовно отхвърляни като знак за „заставане на страната на Путин“. Въпреки че нямаше открити заплахи за санкции, европейските дипломати по това време намекнаха, че достъпът на Претория до европейските пазари и чуждестранните инвестиции може да бъде засегнат, ако Претория не изпълни задълженията си спрямо МНС.

Натискът от страна на ЕС и перспективата за изостряне на връзките явно изиграха роля във вътрешните обсъждания в Южна Африка; в крайна сметка Путин не присъства на срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург и вместо него там дойде външния министър Сергей Лавров.

При посещението на Нетаняху в Унгария нямаше подобен натиск. Това е парадоксално, тъй като Брюксел вече има доста конфронтационни отношения с унгарския министър-председател. Брюксел и Будапеща редовно влизат в сблъсъци по въпроси, свързани с вътрешното управление, особено по отношение на прилагането от Орбан на неговата „нелиберална демокрация “ в Унгария. И все пак това, което наистина превърна Орбан в парий в Брюксел, е настояването му да се отвори пространство за дипломация с Москва, за да се сложи край на войната в Украйна.

Разочаровани от позицията на Орбан (която всъщност е широко споделяна от целия политически спектър в Унгария, но все по-често и в други страни от ЕС), висши служители в Брюксел дори обсъждат начини за пълното изключване на Унгария от ЕС.

Въпреки това изглежда, че Брюксел се вълнува само от предполагаемия флирт на Орбан с Путин, но не и от Нетаняху, въпреки че и двамата са обвинени от Международния наказателен съд. Всъщност, ако загрижеността на ЕС за МНС и глобалното правосъдие беше толкова последователна, колкото твърди, той вече би могъл да разглежда неизпълнението на заповедите на МНС като нарушение на принципите на правовата държава – за да добави към купчината други, вече съществуващи разногласия на Брюксел с Будапеща. Но за да може Европейската комисия да направи стъпка в тази посока, е необходима политическа воля, а такава няма.

По един перверзен начин Орбан е упрекван за всякакви проблеми, включително за дипломатически инициативи за прекратяване на войната в Украйна, но получава одобрение за това, че е приел човек, обвинен във военни престъпления.

В това се крие и същината на проблема: Брюкселският „елит“ вече не се притеснява за външния вид. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен е толкова твърд поддръжник на Израел, колкото и ястреб по отношение на Русия. Контрастът е още по-ясно изразен в случая с новия върховен представител на ЕС по външните работи, бившия естонски министър-председател Кая Калас. Тя е натрапчиво фокусирана върху Русия. Само тази седмица тя говори в Европейския парламент за необходимостта от създаване на специален трибунал за руските престъпления в Украйна – вероятно в допълнение към обвинението на Путин пред Международния наказателен съд. Няколко дни по-рано обаче тя говори за приятелство и сътрудничество на среща с външния министър на Израел Гидеон Саар.

За отбелязване е, че тя също така повтори ястребските израелски тези отнсно Иран, че тази държава представлява „огромна заплаха за региона и глобалната стабилност“, въпреки че това никога не е било официална позиция на ЕС.

Подобен произвол може да доведе до ефекта на доминото: Унгария не е единственият съюзник на Израел в ЕС. Други държави, като Чешката република и Австрия, могат да последват примера ѝ, като пренебрегнат задълженията си по МНС, буквално без последствия. А Нетаняху ще има всички стимули да се възползва от тези пукнатини в ЕС, за да оправдае твърдението си пред все по-неспокойната си вътрешна аудитория, че е уважаван и автентичен държавник.

Когато ЕС оказва натиск върху други държави, като Южна Африка и други страни от глобалния Юг, да се присъединят към неговите геополитически приоритети (по отношение на Украйна/Русия), като в същото време си позволява да не се съобразява с тях, когато това е удобно (по отношение на Израел/Палестина), това предизвиква недоволство в други части на света и подкопава самите аргументи в полза на „международния ред, основан на правила“, който ЕС има за предполагаема цел да защитава и да онагледява..

*Елдар Мамедов е експерт по външна политика, базиран в Брюксел, и стипендиант на Института „Куинси“.