В категории:Анализи / Свят

САЩ се опитват да спрат разследване за военните престъпления в Афганистан

Решимостта на Вашингтон да блокира Международния наказателен съд може да подкопае още повече репутацията на институцията и да доведе до криза в международното правораздаване

Силите на САЩ и съюзниците им – включително България – са в Афганистан вече 17 години. Снимка: Wikimedia Commons

Международният наказателен съд (МНС) изглежда решен да започнe официално разследване за военните престъпления, в които са обвинявани американските войски и ЦРУ в Афганистан, въпреки заплахите на САЩ да му наложи санкции, пише Middle East Eye.

Досъдебната камара на намиращия се в Хага съд в понастоящем разглежда искане от прокурора Фату Бенсуда трите основни страни в афганистанската война – талибаните, правителството в Кабул и Съединените щати – да станат обект на официално разследване. Водещи международни юристи са коментирали пред Middle East Eye, че нужните за това правни проверки вече са извършени, и че разследването за военни престъпления изглежда неизбежно. Някои експерти отбелязват, че на този етап провалът на подобно разследване би бил „скандален” и би подкопал фатално статута на съда.

Започването на такова разследване обаче ще постави МНС на курс към сблъсък с правителството на Съединените щати, което ясно заяви намерението си да осуети проверките – развитие, което също ще нанесе щети на репутацията на международната институция. В резултат на това създаденият за да „гарантира трайното зачитане и прилагането на международното право” съд се намира в ситуация, в която трябва да преценява не само отговорностите си към правораздаването, но и как да подсигури собственото си бъдеще.

„Няма да стоим тихо”

През миналия месец съветникът по националната сигурност на президента Тръмп Джон Болтън даде да се разбере, че Вашингтон не само ще откаже да сътрудничи на разследването, но ще забрани на Бенсуда и колегите ѝ да влизат в страната, ще конфискува тяхно имущество и дори може да започне съдебно преследване срещу тях. По думите му разследването за военни престъпления в Афганистан би било „напълно неоснователно и неоправдано“.

Предвожданата от САЩ инвазия в Афганистан започна само няколко седмици след атентатите на Ал Кайда в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. и доведе до бързо падане на талибанското правителство в Кабул. Силите на САЩ и съюзниците им обаче затънаха в безкраен въоръжен конфликт, който вече се превърна в най-дългата война, в която е участвал Вашингтон. Въпреки 17-годишното присъствие на военните контингенти на коалицията, талибаните и други въоръжени групировки контролират голяма част от територията на страната.

„Ако съдът започне да се занимава с нас, с Израел или с други съюзници на САЩ, ние няма да стоим тихо. Ще оставим МНС да отмре сам. В крайна сметка той на практика вече е мъртъв”, заяви Болтън. САЩ не са ратифицирали Римския статут – част от международното законодателство, което през 2002 г. установява МНС като институция за съдебно преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на държавна агресия.

Афганистан обаче е ратифицирал статута, което означава че съдът има юрисдикция върху военните престъпления, извършени за целия период след 1 май 2003 г. МНС е заявил на щатското правителство, че е почти готов с решението дали да започне разследване. Юристи са коментирали пред Middle East Eye, че би било много трудно за съда да отхвърли искането на Бенсуда заради изобилието от доказателства, че в Афганистан са извършени значителен брой военни престъпления.

Конкретно за САЩ, тези доказателства включват доклад на Комисията по разузнаването в щатския Сенат от 2014 г., който се основава на документираните от самото ЦРУ нарушения на човешките права извършени от агенцията в глобалната ѝ мрежа от тайни затвори. Доказателства за други военни престъпления се намират в докладите на Международния комитет на червения кръст и данните на Европейския съд по правата на човека.

Прокурор Фату Бенсуда. Източник: YouTube

В момента САЩ се опитват да забавят разследването чрез Съвета за сигурност на ООН. Дори ако следствието стартира, липсата на сътрудничество от страна на САЩ сериозно ще спъва напредъка му. Това поставя под сериозен въпрос вероятността някой американски обвиняем да бъде изправен на съдебната скамейка в Хага.

Съветът за сигурност може да блокира официално разследване, ако девет от страните-членки са съгласни и ако подобен ход не получи вето от някой от постоянните представители – САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай.

В предварителния си доклад от 2017 г. Бенсуда заявява, че има разумна основа да се вярва, че персонал от армията на САЩ и офицери от ЦРУ са въвлечени във военни престъпления като изтезания и изнасилвания. Прокурорът също така изтъква, че престъпленията, извършени от шпионската агенция в тайните ѝ затвори в Полша, Литва и Румъния, се отличават с „особена жестокост”. Мнозина от задържаните в тези секретни съоръжения по-късно са прехвърлени в центъра за задържане в Гуантанамо Бей. Според Бенсуда подобни престъпления засягат сравнително малък брой от хората, задържани от щатските военни в Афганистан.

Ако започне официално разследване се очаква МНС да се занимава с офицери, служили във военното командване в Афганистан. По отношение на ЦРУ обаче Бенсуда проявява интерес към „тези, които са разработили, упълномощили или носещи отговорност за надзора” на методите за разпит в управлението. Така тези хора, заедно с техните политически господари, биха могли да се окажат обект на разследването.

„Много нисък праг”

Римският статут постановява, че МНС трябва да „упълномощи разследване”, ако има „разумни основания” да се счита, че в юрисдикцията на институцията са били извършени военни престъпления.

По време на следствието, довело до осъждането на бившия президент на Кот д’Ивоар Лоран Гбагбо, съдът постанови, че „разумнo основание” трябва да се гледа като ниска летва. „Това е много нисък праг. Прокурорът не иска направо да се издаде обвинителен акт. Тя иска просто разследване. А в публичното пространство има огромно количество информация по темата”, коментира Катрин Галахар, старши юрист в Центъра за конституционни права в Ню Йорк. „Смятам, че правните условия ще бъдат покрити и съдът ще ѝ разреши да продължи с разследването”, отбелязва изпълнителният директор на Международната адвокатска колегия Марк Елис.

Шантал Мелони, правен съветник към европейския център за конституционни и човешки права заявява, че според нея „на този етап би било скандално да не бъде позволено разследване – по някакъв начин това ще е наистина шокиращо”.

Професорът по право в Университетският колеж в Лондон Филипе Сандс, който е консултирал МНС, обаче предупреждава, че разследването съвсем не може да се приема за решен въпрос. „Сериозна загриженост поражда фактът, че досега съдът не е направил нищо по тези въпроси. В очите на мнозина това подкопава репутацията на институцията”, казва той. Сандс обаче смята, че политическите съображения ще бъдат неизбежни предвид уязвимата позиция на съда, който е приклещен между нуждата да покаже решителност от една страна и желанието да не изгуби подкрепата на толкова важна държава от друга

„Пътят напред не е ясен”

Професорът от правния колеж Корнуел Джо Маргулис, който представлява затворника от Гуантанамо Абу Зубайда – саудитец, който е бил подложен на мъчения, симулиращи удавяне 83 пъти в затворите на ЦРУ, също изказва съмнения, че някога ще се стигне до ефективно разследване. „Публичните коментари на Болтън представляват само върха на айсберга на дипломатическите усилия, които се полагат зад кулисите, за да бъде отложено безсрочно разследването на МНС. Казаното официално е прозорец към това, което се случва извън общественото полезрение”, заявява той. Маргулис допълва, че едва ли в обозримо бъдеще ще има американци, обвинени от международния съд. „Дори пътят напред да беше ясен, това би отнело години. А пътят съвсем не е ясен”.

Специалистите по международно право са съгласни за едно нещо: Международният наказателен съд се е оказал между чука и наковалнята. Някои наблюдатели от Африка обвиняват съда, че е изоставил мисията за въздаване на справедливост по целия свят и се занимава само с африкански лидери. Провалът на исканото разследване срещу САЩ ще изглежда като потвърждение за такава позиция и може да подсили гласовете, искащи Африканският съюз да се изтегли от институцията.

Много страни от Африканския съюз изразиха подкрепа към суданския президент Омар ал-Башир, който продължава да пътува свободно из континента и Близкия Изток, въпреки че МНС издаде заповед за ареста му през 2009 г. заради зверствата, извършени от суданските правителствени сили в Дарфур.

Мнозина от миналите през тайните затвори на ЦРУ бяха прехвърлени в Гуантанамо. Източник: Wikimedia Commons

Доверието към съда ще пострада не по-малко, ако той одобри официално разследване, но САЩ успеят да го осуетят или отложат безсрочно. „Намираме се в кризисен период. Не само за съда, но и за международното право като цяло”, коментира Марк Елис. „Има огромен залог за това в какъв свят ще живеем. Подкрепяш ли върховенството на закона, или искаш да се възцарят законите на джунглата? Това е много опасен момент”, добавя от своя страна Галахар.

В своята заплашителна реч Болтън даде да се разбере, че гледа на глобалната юрисдикция на МНС като на заплаха за интересите на САЩ. Той го осъди като „безотговорна глобална организация” и добави, че „макар и неизказана, централна цел на най-енергичните поддръжници на съда винаги е била да ограничат Съединените щати”. Наскоро Болтън също така обяви, че САЩ планират да се изтеглят от международното споразумение, позволяващо на държавите да уреждат спорове в Международния съд, също намиращ се в Хага.

Решението на съда и отговорът на САЩ ще бъдат следени внимателно в Литва, Полша и Румъния. Бенсуда вече заключи, че престъпленията, извършени в тайните затвори на ЦРУ в тези страни изглежда са били извършени в контекста на войната в Афганистан, а и трите държави са подписали Римския статут.

Казусът ще бъде следен и от Израел и Обединеното кралство, които са обект на предварителни , но не и официални, разследвания за криминални деяния в Палестина и Ирак. Тъй като нито Ирак, нито САЩ са подписали Римския статут, МНС няма юрисдикция върху действията на американските военни в страната.

Служители на Международния наказателен съд отбелязват, че дори досъдебната камара да отхвърли искането на Бенсуда за официално разследване, обхващащо САЩ, това няма да сложи автоматично край на въпроса, защото решението може да бъде обжалвано.

Оставете коментар