„Застояла, тинеста и много мръсна е водата в гигантската локва насред улицата. Все още всичко е пълно с кал. Или поне така смятаха съседите от тази улица, докато пристигналият от Кордоба екип за изпомпване не установи, че в мътилката преобладава не калта, а фекалната вода. Ха така! Значи седмици наред сме потопени в лайна, обобщава погнусен съсед. Надникнеш ли в някой от гаражите, които все още са наводнени и пълни с коли, всякакви боклуци и изгнили мебели, ти идва да повърнеш“.
Така кореспондентката на най-големия испански вестник „Ел Паис“ Моника Себерио Беласа описва какво е видяла миналата неделя, на 26 ноември, на кръстената на писателя Бласко Ибаньес улица в Катароха, една от общините в провинция Валенсия с най-големи щети от разразилото се след проливни дъждове на 29 октомври опустошителното наводнение.
Бедствието причини гибелта на общо 222 души в провинцията. Четирима все още се водят безследно изчезнали. Съсипани са хиляди домове и търговски обекти, училища, обществени сгради, паркове. Стихията унищожи и практически всички автомобили в засегнатите райони. Цял свят бе шокиран от изпълнилите социалните мрежи видеа с подмятани като играчки коли във въртопа на прелелите из улиците реки и канали. Сега хиляди изкорубени каросерии вече са струпани на цели планини из автоморгите. А цените на новите автомобили са ударили космически висини.
На 29 ноември стана един месец от жестокото бедствие. Кореспондентката на „Ел Паис“ не е съгласна с твърдението на премиера на автономната област Валенсия Карлос Масон от консервативната Народна партия, който заяви тези дни, че пострадалите общини „малко по малко се връщат към възстановяването и нормализирането“. Нищо такова не забелязват жителите на Катароха, пише Моника Себерио Беласа. Тя разказва за отчаяни хора, изгубили подслона си или дребния си бизнес по удавените партерни нива на сградите – магазинчета, фризьорници, работилници. Те виждат само екипи на службите по извънредни ситуации, пожарникари или военни, които идват спорадично, за да извършат някаква конкретна дейност по почистване или укрепване на инфраструктурата. Но не се появява никой представител на властите, който да разясни има ли изобщо някакъв план как ще се живее по-нататък.
За щастие, идват екипи, често от други градове на Испания, които периодично докарват водоноски. Канализацията на Катароха остава разрушена и не е ясно работи ли се изобщо за възстановяването ѝ.
Подобно е положението и по другите пострадали общини. „Не ни забравяйте! Тук продължава да е пълно с лайна!“ – изплакват хора от Катароха пред журналистката, избрала да сложи тези думи и за заглавие на репортажа си. Все пак в него тя признава, че точно към датата на навършилия се един месец от катастрофата улица „Бласко Ибаньес“ в Катароха най-после е вече напълно почистена от специализирана група на службата за борба с горските пожари в Андалусия. А и едно от училищата в градчето започва отново занятия – вярно, само онлайн, защото класните стаи все още са неизползваеми… Засега продължава да действа пунктът за разпределение на храни, но никой не знае докога местните ще имат достъп до него, защото вече трябва да се връщат по работните си места, а значи и подпомагането очевидно ще спре…
„Даже не мога вече да се ядосвам. Само съм тъжна и отчаяна“, споделя работещата в пункта за храни Кристина Сигалат. „Наистина ли разправят, че се връщаме към нормалността? Ти виждаш ли нещо нормално?” – пита тя кореспондентката на „Ел Паис“.
Семейство пенсионери по съседство от един месец не е излизало от апартамента си – възрастните хора не са в състояние да слизат и да се качват по стълби, а асансьорът не работи и не се знае кога ще го поправят. Други две семейства, загубили магазинче за дрехи и фризьорница, не знаят с какво ще се изхранват. Мазето по съседство с адреса на Кристина е било почистено от пожарникарите, защото там имало трупове на удавени хора. Но мазето в нейната сграда още е наводнено и пълно с ръждясали коли. Поне трупове няма…
Отначало с източването на водата и калта от мазета и гаражи са се ангажирали местни аварийни служби. После местните властите в общините обявили, че с организирането и заплащането на тези дейности трябва да се заемат самите собственици на имоти. След това дошла информация, че пострадалите трябва да направят списъци с потребностите си и да ги изпратят в провинциалния съвет на Валенсия за разглеждане и за евентуално получаване на помощ. Последно – засега – дошло известяване, че наета от съвета фирма все пак ще започне източването на гаражи и мазета, гратис за гражданите и за сметка на общините, които получават държавно подпомагане….
Цялото това мотаене в течение вече на месец не само допълнително ерозира пострадалите от стихията сгради, но е пагубно и за общественото здраве…
Равносметката, направена само за Катароха от кореспондентката на „Ел Паис“, е следната: само в тази община все още остават 170 потънали във вода и мръсотия гаражи; около 2500 ученици от началните класове и към 3000 от гимназиалните така и не са се върнали в класните стаи; 30% от общественото осветление не работи – и след мръкване придвижването по разрушените улици е игра с живота; повечето от магазините не работят; няма лични коли, общественият транспорт е спорадичен.
В засегнатите от бедствието 65 общини от провинция Валенсия са унищожени общо над 137 000 автомобила. БВП на провинцията се е сринал с около 33%. Съсипани са една трета от всички действащи там фирми и предприятия.
Правителството в Мадрид обяви специална програма за подпомагане на пострадалите. За първите ѝ два спешни етапа са одобрени общо над 16,6 милиарда евро – включително помощи за останалите без жилища, за изгубилите дребния си бизнес, за претърпелите щети училища и т. н. Отчетено е, че досега са получени 273 600 молби от пострадали и са изплатени над 60 милиона евро. В близките дни е предвидено да се изплатят още 160 милиона евро.
Това са официалните данни. Но по места на доста от хората им е трудно да се ориентират във формулярите, които трябва да попълват, и в изискванията, на които трябва да отговарят. А и обработката на документите не става бързо.
Освен това пак официалната статистика сочи, че от стихията са пострадали общо над 845 000 души, което прави над 31% от жителите на провинция Валенсия. И само около една четвърт от тях биха могли да бъдат съотнесени към оповестената досега бройка от 273 600 молби за държавна помощ…
Кореспондентката на „Ел Паис“ все пак свидетелства и за някои белези на съживяване в Катароха. Например, голяма търговска верига е отворила отново своя филиал в градчето още на 22 ноември, заработили са едно кафене, една бръснарница, един здравен център. Капки в морето от кал и отчаяние.
Оцелялото население е под бремето не само на големи материални изпитания, но и на тежка психологическа травма.
35-годишната Нурия Кабесас разказва на кореспондентката на „Ел Паис“: „Не ми идват думите. Усещам ментално блокиране. След 29 октомври вече не съм същата. Главата ми постоянно е там – какво стана онази нощ, как нямаме повече къща, нито спомени, нито знаем какво ще стане“. Всъщност, тя все още има къща с два подарени междувременно дюшека, хвърлени на пода, но там не може да се живее. Унищожени са гардеробите, банята, цялата мебелировка и електрическата мрежа. Нурия е подслонена в дома на свекърва ѝ. Съпругът ѝ и общото им дете са загинали в наводнението. При свекървата са и децата на мъжа ѝ от първия му брак.
„Не само главата, но и цялото тяло не ме слуша. Щом завали, започвам цялата да треперя. Ужасът от онази нощ завинаги остава в мен“, разказва още Нурия.
Драма преживяват и 84-годишната Ампаро, 57-годишната ѝ дъщеря Фани и 23-годишната внучка Аитиана. Ампаро не разбира добре какво се е случило. Само знае, че е имало бедствие и не може да излиза. Движи се в инвлидната си количка от леглото до тоалетната и обратно. Гледа в една точка с насълзени очи и повтаря, че иска да умре, за да не тежи на семейството. Дъщеря ѝ Фани също не излиза. Малко преди наводнението е имала операция на яйчника. Бои се, че всяко излизане е риск да не си докара фатална инфекция. Единствената, която излиза, за да донесе храна и лекарства, е младата Аитиана.
„Онази нощ“ – това е общото име за ужаса, разделил живота на хората на „преди“ и „след“.
Психологическата травма, връхлетяла всички в засегнатите зони, трудно се преодолява, независимо от силната човешка солидарност, която винаги е съществувала в испанското общество и се е събуждала с особена сила при извънредни общи изпитания.
На цял свят направи огромно впечатление избликът на тази солидарност и сега. В дните веднага след бедствието, когато правителството на автономната област Валенсия беше затънало в собствената си неадекватна реакция (за която ще стане дума след малко), първите, притекли се на помощ на пострадалите, бяха спонтанните и масови колони на десетки хиляди доброволци от цяла Валенсия и от цяла Испания. Те се самоорганизираха в социалните мрежи и потеглиха пеша към засегнатите зони, до които още не се бяха добрали специализираните служби с тяхната техника. Доброволците първи се хвърлиха да изгребват калта, да разчистват струпаните от стихията отломки, да носят в раници на гръб вода, храна, дрехи, санитарни материали за бедстващото население.
Този мощен човешки отклик на трагедията донесе колкото полезни и спасителни усилия, толкова и двусмислени ситуации, при които устремът да се помага, дори без координация с официалните структури, а понякога и в конфликт с тях, в редица случаи провокира обратни на търсените резултати. Например, рискове за самите доброволци при нагазване в мръсни води без необходимата екипировка. Нашумя и случай с група фермери доброволци, пристигнали с тракторите си, за да извличат задръстилите улиците купища коли. Те обаче бяха върнати от представители на местните власти, защото редът е състоянието на всяка кола да се оценява първо от експерти, за да се открият и все още годни за използване автомобили. Проблемът е, че институционалната реакция бе много забавена и доста хаотична, особено в най-тежките първи дни след бедствието. На някои места така е и досега.
„Тук липсват много машини, които биха могли да помогнат. Липсва активното присъствие на институциите,“ казва пред Моника Себерио Беласа една от доброволките по разпределянето на храните в Катароха. „Тук съм вече месец. Понякога ми се струва, че онези просто не знаят какво преживяваме. Ако знаеха, тук трябваше да е пълно с персонал, който да помага на хората да се съвземат. А това не се случва… Вървиш през градчето – и виждаш на една улица пожарникари, на друга – военни. И толкоз. На повечето улици няма никого. Няма усещане, че се извършват интензивни дейности за възстановяване. Всеки може да види това, не е нужно някакво особено разследване. Не го ли знае кметицата на градчето? Не го ли знаят в автономното правителство? Наистина ли в Испания през 2024-та състоянието на бедствие ще стане вечно, защото липсват средства и организираност?“
Кристина от пункта за храните добавя пред кореспондентката на „Ел Паис“: „Онова, което политиците още не са разбрали, е, че когато се оплакваме, когато казваме, че се чувстваме изоставени, ние всъщност искаме повече участие на държавата. Вярваме в тази държава, затова го искаме.“ Кристина казва, че гласува за левицата. Много е критична към начина, по който дясното управление на автономна област Валенсия в лицето на премиера Карлос Масон е реагирало на бедствието. В същото време подчертава: „Смятам, че всички трябва да ревизират сериозно своята реакция на катастрофата“. Има предвид и центрлалната власт в Мадрид, където управлява коалиционно правителство между социалистите на премиера Педро Санчес и лявата формация „Сумар“ на вицепремиерката Йоланда Диас. Кристина смята, че след като е видяло провала на Масон в справянето с наводнението, мадридското правителство е трябвало бързо и решително да се намеси, за да не допусне гибелта на толкова хора и такива мащабни щети.
Напрежението и взаимните обвинения кой е по-виновен за трагедията във Валенсия белязаха през изминалия месец отношенията между администрациите на автономния валенсиански премиер-консерватор Масон и на централния министър-председател, социалиста Санчес. Тази политизация вгорчи допълнително усещането за изоставеност у хората от пострадалите от бедствието зони в провинция Валенсия.
Най-пряката отговорност за допуснатите човешки жертви несъмнено е на Масон и неговия екип заради фаталното забавяне в предупреждаването на хората за заплашителната опасност на стихията в самия ден 29 октомври. Проявено е и нехайно подценяване на прогнозите на метеорологичната служба още от предишните дни, че се очакват особено силни дъждове и бури вследствие на иначе познатия по средиземноморското крайбрежие феномен DANA – „изолирана депресия на високо ниво“. Това е нещо като „джоб“ със студен въздух на много голяма височина, далеч от влиянието на общата циркулация на атмосферата. Като се засече с по-топъл въздух покрай средиземноморски бряг, се раждат дяволски вихрушки и потопни дъждове. Ефектът от глобалното затопляне този път им е придал съвсем апокалиптична сила.
Но Масон е от Народната партия (НП), а тя не вярва особено в глобалното затопляне и в „измислиците“ на еколозите. Още по-малко им вярва кранойдясната „Вокс“, която до това лято също участваше в правителството на Валенсия заедно с НП и влиянието ѝ по тези въпроси бе осезаемо. През юли т. г. „Вокс“ оттегли своите представители от всички съвместни управления с НП в автономии, провинции и общини из цяла Испания. Така ултрадесните изразиха недоволството си от решението на НП да направи частичен компромис по мигрантската политика на правителството на социалиста Санчес.
Във Валенсия Масон остана да управлява в малцинство, но със същата политика, упражнявана дотогава в синхрон с „Вокс“, включително по отношение на климата и реакциите на възможни природни катаклизми. Още при идването си на власт след автономните и местните избори в Испания през май 2023 г., Масон почти лиши от финансиране и забута в „пета глуха“ наследената от предходните два социалистически мандата структура за извънредни ситуации. Подкрепен и от „Вокс“, облекчи значително задълженията на едрия бизнес да спазва екологични регулации и норми. Неглижира като пресилени и паникьорски информации и доклади на специализирани в темата звена. И всичко това – точно във Валенсия, която винаги е била известна с обилни дъждове и наводнения в есенните месеци.
Цялата тази линия на политическо поведение избива грозно и страшно в деня на бедствието 29 октомври.
Първите предупреждения на испанската Държавна метеорологична агенция (АЕМЕТ) за наближаващи опасни бури с проливни дъждове, причинени от атмосферния ефект DANA, идват още близо седмица по-рано. И с напредването на дните редовно подаваната от АЕМЕТ информация става все по-тревожна. В самия ден на трагедията – в 7.31 ч. сутринта на 29 октомври, АЕМЕТ вдига от „оранжево” до „червено“ нивото на тревогата. А два часа по-късно известява, че то важи за цялата провинция Валенсия.
Въпреки това Масон, премиерът на автономната власт, не разпорежда изпращането на SMS за „червена” аларма до всички граждани, институции и предприятия – макар че този механизъм е регламентиран, утвърден и действащ. Не обявява неработен ден, не задължава работодателите да евакуират персонала си, не предупреждава хората да стоят на закрити и безопасни места, далеч от реки, канали и дерета. Вместо това около 13 часа пише в социалните мрежи лежерна ремарка: да се внимава по пътищата заради дъждовете, които според него към 18 часа щели вече да намалеят. По-късно ще изтрие написаното, защото реалността се оказва съвсем различна и се разразява необуздана стихия.
Комитетът по извънредните ситуации към валенсианското правителство, който през целия ден получава от тревожни по-тревожни съобщения от метеорологичните и хидрологичните служби, свиква свое заседание едва около 17 часа следобед, когато редица общини в областта вече са удавени от потопа, а местните им власти апелират отчаяно да бъде извикано на помощ UME – специализираното звено за извънредни ситуации в испанската армия – защото силите на валенсианските пожарникари не стигат. Според испанските закони, за намесата на общонационалната структура UME в която и да е от 17-те автономни области на Испания, е необходимо изрично искане от съответното автономно правителство. То отговаря за справянето с извънредни ситуации на своя територия. И само ако не се справя, вика на помощ общонационалните структури.
Е, как така няма да се справи валенсинският велможа Масон и неговата Народна партия, която не понася централното ляво управление и социалиста-премиер Санчес, с когото води неспирна война по всички политически фронтове?!
Това е и същинската трагедия на потопената провинция Валенсия. Вечната политическа битка между НП и ИСРП (Испанската социалистическа работническа партия).
Всички назначени от Масон валенсински администратори са всмукали в същността си, че каквото и да става, няма да показват слабост пред непоносимото мадридско правителство на левичарите. И действат първосигнално. По чиновнически. Дисциплинирано. Нищо, че Масон никакъв го няма. Просто го няма. Изобщо го няма. Пет часа го няма. Пет решаващи часа, през които пороите в провинция Валенсия се превръщат в ад. Отприщват полудели потоци от прелелите реки и канали. Давят изненадани по шосета и улици коли и хора. Заливат приземни етажи, мазета, гаражи. Убиват, размазват, съсипват. Омесват кал, фекалии от спуканите тръби, отчаяние и ужас…
През това време, през тези адски пет следобедни часа на 29 октомври Масон просто… обядва. С една красива, известна и талантлива журналистка. Без пикантерии и двусмислици. Обядът е в престижен ресторант в град Валенсия, известен с това, че политици и бизнесмени го предпочитат за делови и дискретни срещи. Чисто работен обяд, макар да прилича на флирт. Нищо, че Масон и журналистката многократно са разигравали словесен пинг-понг пред публика при предходни обществени събития. И мнозина са се питали – абе тук няма ли нещо повече от гъделичкащ ПиАр? Не. Казват, че няма. Масон усърдно се опитва да убеди русата и очарователна Марибел Вилаплана, натрупала голяма популярност като тв водеща, но вече оттеглила се от екрана и посветила се на доходни лекции по публично говорене, да се върне към първата си професия. И да оглави обществената валенсианска телевизия „À Punt“. Но тя не иска. За какво са ѝ главоболията на директор, като много по-добре печели от лекциите си пред заможни бизнесмени и политици. И даже веднага вади лаптопа си, за да убеди нагледно Масон, че на самия него и на висшите му служители им трябват такива лекции. Тя ще се заеме лично.
Накратко, дългият обяд приключва в полза на бизнеса на Марибел Вилаплана. Чак когато доволната дама се прибира у дома, тя пуска телевизора и именно от преките репортажи на „À Punt“ разбира какъв кошмар набъбва. Стресирана, звъни на Масон и го моли да не я замесва „в това“. Тя е опитна и в журналистиката, и в ПиАр-а. По-адекватно от автономния премиер си дава сметка какво ще предизвика „това“. Иска да остане в сянка.
Кавалерът Масон 10 дни спазва дадената дума. Мълчи стоически пред всички напористи въпроси къде е бил пет часа следобеда на 29 октомври и защо през това време не е предприел нищо, за да помогне на хората в провинция Валенсия? Никой няма илюзии, че би могъл да спре изненадалата всички с мощта си стихия. Но би могъл да спаси живота на много хора, ако навреме бе пуснал SMS-и с онази „червена аларма“ на АЕМЕТ до всички мобилни телефони на гражданите…
Когато неуморните медии разкриват все пак обяда на Масон с журналистката, тя разпространява чрез свой довереник собствената си версия за дългите следобедни часове на 29 октомври. Разказва, че е била свидетел, как Масон получил няколко обаждания по телефона по време на обяда им, но той реагирал съвсем спокойно, с нищо не показал, че се разиграват някакви драматични събития.
Самият Масон, след като вече става ясно с какво се е занимавал в онези фатални пет часа на 29 октомври, ще обяснява после, че по време на обяда наистина е получил няколко обаждания от Комитета по извънредни ситуации. Но не бил обезпокоен, защото смятал, че тази структура държи под контрол обстановката и неговото лично участие не е необходимо. Всъщност, истината е, че той е нямал никаква реална представа за мащаба на бедствието, докато не стигнал с доста трудности по плувнали във вода улици до отдалечената от центъра на Валенсия сграда, в която заседавал Комитетът по извънредни ситуации – чак към 19.30 ч. А дори и след като стигнал, бил загубен още половин час, докато заседаващите там не му обяснят какво точно се случва в провинцията.
Тогава се изяснява още нещо: че съветничката (пост, равностоен на министър) във валенсианското правителство, отговаряща за извънредните ситуации – Саломе Прадас, изобщо няма представа за съществуването на инструмент за предупреждаване на гражданите за повишена опасност за сигурността им. Става дума за все същата „червена аларма“. Независимо от обяда на Масон, Саломе Прадас би могла сама да разпореди изпращането на „червения“ SMS в онзи фатален следобед на 29 октомври. Но тя не знаела за тази възможност… Дали не е знаела, дали не е смеела да знае… Защото, ако дойде после шефът и я скастри, че е избързала да изложи автономното правителство с паникьорството си, с подхлъзването си „по акъла на зелените“, толерирани от Мадрид…. Иди се обяснявай…
„Червената аларма“ е подадена едва в 20.11 часа на 29 октомври по разпореждане на самия Масон. Твърде, твърде късно за мнозинството от вече дадените жертви на ужасяващото бедствие… Жертви, които Масон е могъл да предотврати и с едно просто разпореждане още от сутринта: денят да се обяви за неработен и хората да потърсят сигурно убежище по високи етажи.
Но не, сутринта той още се смята за всесилен дори в „предвиждането“, че дъждът скоро ще спре. Как би допуснал приятелите му бизнесмени да понесат загуби от неработен ден… Всъщност, много от загиналите в колите си хора привечер на 29 октомври са се връщали от работа…
Единствената масово разпространявана информация за развитието на стихията през целия ден идва тъкмо от обществената валенсианска телевизия „À Punt“, за чието шефско място Масон безуспешно се е опитвал да склони Вилаплана. На 20 ноември, в същия ден, когато на изслушване в местния валенсиански парламент по подробностите около кризата става известен и мотивът за онзи обяд, действащият директор на „À Punt“, известният журналист Алфред Коста подава оставка. За никого няма съмнение, че той е дълбоко засегнат от начина, по който Масон се е опитвал еднолично да уреди смяната му с Вилаплана, въпреки че по закон директорите на обществената телевизия се избират с конкурс, както получава два поредни мандата и самият Коста.
А що се отнася до Саломе Прадас, тя плаща предаността си към Масон с оставка от своя пост, подадена също след изслушването на 20 ноември. Така тя изиграва ролята на жертвеното агне, което да бъде хвърлено на публиката, за да спаси поста на самия Масон. Защото той и досега си остава премиер на Валенсия, независимо от масовия гняв срещу неговата неадекватност в деня на трагедията и в последвалите дни на разруха и хаос….
Бедствието започва да се политизира буквално на следващия ден. Народната партия държи на всяка цена да отклони острието на гнева на пострадалите от „своя“ Масон. Още сутринта на 31 октомври във Валенсия пристига лидерът на НП Алберто Нуниес Фейхоо, за да засвидетелства партийна подкрепа на автономния премиер и да го покаже като герой в борбата със стихията – макар даже в партийните редици да боботи гняв срещу неговата неадекватност. Личностите и реалността просто нямат значение. Важното е общественото недоволство да се отклони в посока към централното правителство в Мадрид. На 31 октомври тази цел се прокарва все още ненатрапчиво, само с намеци, че може би причината за толкова мощното наводнение са недостатъчно далновидните „зелени“ политики, лансирани от мадридската власт…
Премиерът социалист Санчес, който за десетте си години начело на ИСРП и за шестте си години като министър-председател е развил уникален политически инстинкт, веднага усеща накъде бие вятърът. И броени часове след Фейхоо, той също каца във Валенсия на 31 октомври. Рамо до рамо с Масон, Санчес демонстрира пред камерите държавническо поведение, уверява, че автономното правителство може да разчита на пълната помощ на Мадрид, категоричен е, че двете власти ще работят в пълен синхрон и в единна всеотдайност, за да помогнат на пострадалите валенсианци. Повтаря многократно, че ще осигури всичко, което поиска Мансон – само да поиска.
Това е важен елемент от картината. Защото наистина по закон централната власт може да се намесва в делата на автономните области, само ако техните автономни правителства изрично го поискат. Така е и в случая с наводнението във Валенсия. Санчес не може да изпрати армията да помага там, ако Масон изрично не я поиска. При това трябва да я поиска в конкретни параметри – каква численост да е личният състав, с каква специализация, с каква цел се изпраща, за колко време и т. н.
Тази интерпретация на закона, представяна от мадридското правителство, обаче е доста оспорвана. При това не само от политически заинтересованите „Вокс“ и НП, но и от обикновените валенсианци. Как да не може премиерът Санчес да изпрати по спешност армията да помага при такъв потоп?! Естествено, че може. Само трябва да обяви по-високо ниво на бедствието – общонационално – и да ангажира пряко централното правителство с цялото управление на кризата. Да, но на Санчес това не му е изгодно. Ясно е, че при такава трагедия негативите се стоварват най-вече върху пряко заелите се с нея структури. Ако тези структури са на автономната власт, която е на НП, и негативите ще са за НП. Ако я поеме централното коалиционно правителство на ИСРП и „Сумар“, негативите ще са за ИСРП и „Сумар“. Затова линията на Санчес е еднозначна: той уважава автономната власт на Масон, чиято администрация най-добре познава обстановката на терен (което несъмнено е така), затова спасителните работи ще се ръководят от Масон и екипа му, а правителството в Мадрид ще помага с всичко, което поиска Масон.
Все още дезориентираният Масон на 31 ноември първо иска още 500 служители на UME, които да подсилят спешния контингент от 1200 военнослужещи, изпратени от Мадрид още вечерта на 29 октомври. Към 1 ноември искането на все повече влизащия в час с мащабите на бедствието Масон вече се покачва на 5000 войници от UME. Целият този военен състав му е изпратен, заедно със съответната техника. Броени дни след бедствието на терен вече работят 15 000 военнослужещи от UME.
Междувременно и истеричната политизация набира обороти. Особено шумни, усърдни и агресивни в нападките срещу правителството в Мадрид са от ултрадясната „Вокс“, но в същия хор гръмко пее и Народната партия. Разгръщат се наративи, че основната вина за бедствието е на цялостната правителствена екологична политика, на която се вменява и лоша поддръжка на хидроинсталации в провинция Валенсия. Социалните мрежи и обслужващи десницата медии тиражират твърдения, които мадридското правителство клейми като откровени лъжи. Например, че с правителствени решения са били разрушени изграждани още по време на франкистката диктатура диги и язовирни стени в областта – и затова сега стихията била толкова неудържима. Официалните опровержения на Мадрид сочат, че повечето язовирни стени са били укрепвани, а не разрушавани. Със спазването на всички технически предпазни мерки, са били премахнати само онези съоръжения, които поради ерозия са станали опасни. И те дори не са се намирали в зоната на разразилото се бедствие.
Десницата обаче не спира с внушенията си колко добре и поддържано е било всичко при Франко и какъв хаос е сега. Постоянно се припомня, че векове наред страдалият от съсипващи наводнения град Валенсия завинаги е бил отърван от този ужас през 1957 г., по време на франкизма, когато се взима решение коритото на минавалата през града река Турия да бъде изместено извън него. Факт е, че сега наистина градът не понесе никакви щети от бурята и проливните дъждове на 29 октомври. Но също такъв факт е, че най-зле пострадаха сградите, опънали се в недопустима близост до реки и канали, като за никого не е тайна как години наред това опасно презастрояване е свързано с подхранващи корупцията разрешения от общински и провинциални власти.
Друга любима латерна на десницата при сегашната трагедия е, че актуалните „зелени“ повели от Мадрид задръстили дерета и речни брегове с дървета и храсталаци, а буйната стихия ги изтръгнала и повлякла, като така станала още по-разрушителна. Правителството на Санчес отвръща на удара с контратвърдение: унищожаването на растителността в тези корита, започнато след идването на администрацията на Масон на власт, е улеснило мощта на потопа, който не срещнал по пътя си естествени препятствия, способни да намалят скоростта на водата.
„Вокс“ и най-вече свързани с тази партия младежки организации се впуснаха да разпространяват свои интерпретации и сред масово хвърлилите се да помагат на хората в пострадалите селища доброволци. Заради бавната реакция на официалните структури, бърза популярност доби рефренът: „Само народът спасява народа“. Тоест – само доброволците са при изоставените от властите жители на бедстващата зона. То така си и беше в първите часове и дни след трагедията. Но скоро лозунгът бе съзнателно напълнен с ултрдясното послание, че точно тази държава, управлявана от социалисти, за нищо не става, а може само да зарязва населението си в беда. Пред очевидната реалност, че все пак насред целия ужас по-неадекватен политик от НЕ-социалиста Масон няма, се роди и следващият уличен лозунг: „И Масон, и Санчес са все същите лайна“. С вариациите: „Оставки и за Масон, и за Санчес“ и „Ни забрава, ни прошка – ни за Масон, ни за Санчес“.
Очевидно предварително подготвени младежки групи в типични за крайната десница черни облекла, а някои и с откровени франкистки символи по шапки и качулки, се погрижиха такива скандирания да ехтят и при нашумялото посещение в потъналата в кал и човешко отчаяние Пайпорта на 2 декември, направено съвместно от крал Фелипе Шести, кралица Летисия, Педро Санчес и Карлос Масон. То беше крайно неподходяща идея точно в онзи болезнен момент, когато местните хора се чувстваха изоставени от всички, когато им се обясняваше, че необходимата техника още не може да стигне до тях заради съсипаните пътища, но пък се оказа, че е възможно да пристигнат кортежите на височайшите гости с целия им антураж и охрана. И за какво? За ПиАр-снимки „с народа“? Така бликна гняв, смесен със сълзи, а към посетителите полетяха кални топки, камъни и викове: „Убийци!“
Специална мишена се оказа Педро Санчес, когото наобиколи свързана с „Вокс“ младежка група с дълги прътове и един от участниците ѝ успя да удари с пръта си премиера по гърба. Заради този инцидент охраната бързо откара Санчес с кола от Пайпорта, докато нападателите изляха яда си върху друга кола от кортежа му, потрошавайки стъклата ѝ. После „Вокс“ и НП не спряха да тръбят как премиерът „избягал“ от „гнева на народа“. И да хвалят краля и кралицата, как въпреки калните топки по тях, останали да „говорят с народа“. На част от снимките и видеокадрите личи, че сред кралските събеседници има и тъкмо младежи с франкистки символи по облеклото си. Напрежението по време на онова посещение не свърши спокойно и за кралската двойка – в крайна сметка трябваше да се намеси конна полиция, за да направи кордон и да предпази коронованите особи от „народната любов“, докато и техният кортеж ги откара.
От цялата тази суматоха най-незабележим и най-малко окалян излезе най-отговорният за трагедията – Масон… В следващите дни неговата Народна партия и „Вокс“ преминаха в открито настъпление, включително и в парламента в Мадрид, за да превърнат в основен виновник на кризата правителството на Санчес. Политическите удари целенасочено се съсредоточиха върху министърката на екологията в кабинета на Санчес – Тереса Рибера, която в деня и вечерта на бедствието е била в Брюксел. Макар че, дори и намирайки се там, тя е звъняла на Масон, за да пита с какво иска да му се помогне. Окрилен от подкрепата на своите, Масон се опита да лъже, че не е имало такива обаждания, но разпечатки от мобилните оператори лесно доказаха каква е истината.
А Рибера е била в Брюксел, защото още месеци преди бедствието във Валенсия е определена за испанския кандидат за еврокомисар в състава на новата Европейска комисия. Когато се разразява потопът на 29 октомври, вече се знае, че Рибера ще е първа заместничка на новата-стара председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен и ще отговаря за мащабния ресор, обхващащ „чистия, справедлив и конкурентоспособен преход“.
Но още не е минало предварителното изслушване и утвърждаване на кандидатите за ЕК. Така че оглавяващият Народната партия Фейхоо решава да направи всичко, за да провали кандидатурата на Рибера, като я очерни в Брюксел и я изкара най-виновна за трагедията във Валенсия. Това би бил и мечтаният от него тежък политически удар по Санчес и правителството му. Фейхоо и евродепутатите на НП привличат за съюзник на каузата си не кого да е, а германеца Манфред Вебер, председател на групата на Европейската народна партия в Европарламента. И той първоначално дори скланя ЕНП да се опълчи срещу кандидатурата на Рибера – независимо, че Фон дер Лайен лично държи на нея. И независимо, че такава позиция на ЕНП би разбила традиционната „голяма коалиция“ в Европерламента между ЕНП, социалистите и либералите. Бойкотът за Рибера би означавал и провал на тъй дълго договаряния и стъкмяван състав на новата ЕК, която така не би могла да заработи на насрочената от Фон дер Лайен дата 1 декември.
Докато тече анти-Рибера кампанията на Фейхоо и неговата НП, испанската кандидатка за Еврокомисията преминава и през поискано от самата нея изслушване в парламента в Мадрид за политиката ѝ като испанска министърка на екологията и за реакцията ѝ на наводнението във Валенсия. Изслушването продължава целия ден на 20 ноември.
Депутати от Народната партия обвиняват Рибера, че не е изпълнила подписани от самата нея още през 2011 г. (когато пак е била министърка в правителството на тогавашния премиер социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро) програми за дренажи на канала Пойо, чието преливане сега причини най-големите поражения.
Рибера отговаря, че дейностите по тази реконструкция са били спрени в периода 2011-2018 г. от дясното правителство на премиера Мариано Рахой (от Народната партия). Още 50 наследени от предходни управления програми са били замразени по времето на Рахой с мотива за недостиг на средства. Сегашното правителство търси възможности за финансиране на въпросната мащабна реконструкция, като се координира и с плановете местните валенсиански власти, уверява Рибера. Според нея през март и юни т. г. вече са разглеждани доклади с предложения на администрацията на Масон по въпроса, като проучвателната работа на инженерите не е спирала. Рибера посочва още, че дори да са били осъществени замислените навремето дренажи, те нямало много да помогнат, защото не били разчетени за такива количества дъждовна вода, каквито са се излели сега. Предвиждали максимум 1500 кубически метра вода в секунда, а отчетените на 29 октомври са били 4000 кубически метри в секунда.
Това изслушване в Мадрид е важно за Брюксел, защото Рибера показва така, че няма от какво да се притеснява и дейността ѝ е прозрачна. Но Народната партия и „Вокс“ продължават да я атакуват. Те до последно държат фронта срещу Рибера. И техните евродепутати гласуват против цялата Еврокомисия при общия вот за състава ѝ на 28 ноември в пленарната зала в Страсбург – само защото този състав все пак включва и Рибера, при това на практически втора по значение позиция след Фон дер Лайен.
Само че ЕНП начело с Вебер вече се е отказала да подкрепя тази обсесия на своята испанска членка – Народната партия на Фейхоо. Защото офанзивата, предприета от Санчес за отстояване на кандидатурата на Рибера из брюкселските коридори, е дала своите резултати. Постигнат е компромис между Вебер и ръководителките на другите две групи на „голямата коалиция“ в Европарламента – испанката Ираче Гарсия, оглавяваща Групата на социалистите и демократите, и французойката Валери Айе, предвождаща либералите. Разбрали са се, че ЕНП ще „преглътне“ социалистката Рибера, но пък хората на Ираче Гарсия и Валери Айе ще приемат Рафаеле Фито, предложен за еврокомисар и зам.-председател на ЕС от крайнодясната италианска премиерка Джорджа Мелони. Фон дер Лайен държи на разбирателството с Мелони и с нейната (анти)мигрантска политика, макар че уж „голямата коалиция“ в ЕП беше обявила „санитарен кордон“ точно срещу крайната десница. Има и трети участник в компромиса – предложеният от унгарския премиер Виктор Орбан за еврокомисар Оливер Вархели. А Орбан също не е любимец на „голямата коалиция“. Но ето, че срещу Рибера с лекота бяха „изтъргувани“ и Фито, и Вархели. Така новата Еврокомисия бе одобрена „в комплект“ с 370 гласа „за“ и 282 „против“.
Испанската евродепутатка от Групата на левицата в ЕП, представителката на „Подемос“ Иса Сера написа много критична статия срещу тази „търговия“, осъществена от Санчес. Иса Сера го иронизира – че е против крайната десница само в Испания, където гръмко громи „Вокс“, но не и в Европарламента, където с готовност приема за еврокомисар италианския съидейник на същата „Вокс“ – Фито. Само и само да осигури поста на Рибера.
Самият Санчес не видя никакъв проблем в това. Обясни публично, че в крайна сметка трябва да се уважава суверенното право на всяко европейско правителство да излъчи свой еврокомисар по собствен избор.
Звучи демократично в европейски контекст. В Испания обаче не бе прието никак добре, дори и от доста редови социалисти.
Но пък на официално партийно ниво в ИСРП, която Санчес оглавява вече 10 години, цялостната му политическа линия получи поредна триумфална подкрепа на състоялия се през уикенда 41-ви партиен конгрес. На него Санчес бе преизбран за председател на ИСРП за четвърти пореден път.
Точно ден, след като мнозинството в Европарламента в Страсбург одобри чрез описаната комбиинация състава на новата Еврокомисия начело с Урсула фон дер Лайен и с първата ѝ заместничка Тереса Рибера, се навърши един месец от разразяването на емблематичното бедствие във Валенсия. Автономното правителство начело с Масон не организира никакво официално възпоменание за жертвите, обявявайки, че е по-важно да не спират възстановителните работи. Но в над 50 от пострадалите общини такива възпоменания все пак се проведоха по инициатива на местните власти. Общото навсякъде бе, че хората включиха алармите на телефоните си едновременно точно в 20 часа и 11 минути – в същото време, когато в онзи кошмарен 29 октомври най-после валенсианското правителство разпраща „червен сигнал“ за тревога до гражданите. Твърде късно за повечето от жертвите…
Особено дълбока скръб изразиха в този ден жителите на най-тежко поразеното от бедствието градче Пайпорта, където прелелият канал Пойо удави 45 души. Каналът и досега е затлачен с фекални води. Не спират и въпросите защо години наред, при различни управления във валенсианската автономия, така и нищо не е направено, за да се спре опасно близкото до канала презастрояване…
В град Валенсия десетки хиляди хора се събраха на площада край седалището на автономното правителство, носейки плакати с имената на най-пострадалите селища и с броя на дадените във всяко от тях жертви. Ехтяха скандирания за оставка на Масон.
Бе огласен граждански манифест с конкретни обвинения: „за най-лошия епизод в историята на политическото безчестие и човешките трагедии в автономна област Валенсия“; „за поставяне в риск на живота на хиляди работнички и работници, само и само да не се засегнат интересите на предприемачите и печалбите на едрия капитал“; „за отричане на климатичните промени и за спекулативното презастрояване на опасни зони“; „за милитаризиране“ на валенсианската автономна власт – във връзка с назначаването от Масон на двама генерали в Съвета на автономията, които да отговрят за извънредните ситуации. Отправени бяха апели за съдебно разследване и установяване на виновниците за трагедията, а също и за незабавно настаняване на останалите без жилища хора в туристически обекти и хотели.
Скандиранията за оставка на Масон вървяха заедно с други – и за изпращането му в Пикасент. Става дума за затвора, разположен в тази валенсианска община. Впрочем, в нощта на ужаса на 29 октомври администрацията на намиращия се на възвишение затвор отваря вратите му за всички хора, застигнати от стихията на път, в автомобилите им. Така им спасява живота.
Първата голяма демонстрация в град Валенсия срещу неадекватната реакция на властите спрямо бедствието се състоя на 9 ноември, когато за оставката на Масон скандираха над 130 000 души. Тогава имаше и плакати с надписи, че и Санчес е същата стока.
И тогава, и сега – при повечето възпоменания, състояли се на 29 и 30 ноември, специална благодарност и признателност бе изразена и към всеотдайните доброволци, чиято солидарност бе от решаващо значение за пострадалите в първите дни след трагедията.
Кристина Сигалат от Катароха споделя пред кореспондентката на „Ел Паис” горчивината си от реакцията на лявото правителство в Мадрид срещу обвиненията на крайната десница и на НП, че то също много е забавило включването на своите структури в борбата със стихията. В стремежа си да докаже, че това не е така, то обяви за лъжлива пропаганда на „Вокс“ и НП масовите коментари, че за хората в пострадалите зони от жизненоважно значение е била бързата и наистина дошла първа помощ на доброволците, докато силите на автономията и на държавата отначало просто ги е нямало. Кристина я боли от прекомерната политизация, белязала трагедията, и казва: „Как може да ни натякват, че обслужваме крайната десница, като признаваме приноса на доброволците за оцеляването ни! И аз съм притеснена от възхода на популизмите, но това не значи, че трябва да съм безкритична към управлението на тази криза. От един месец съм все на крак, все на улицата. Щом Масон не е бил способен да се справи с това, правителството трябваше да поеме нещата в свои ръце. А ако все пак са сметнали, че властите в автономията са по-близо и по-запознати с обстановката и терените, трябваше пак постоянно да участват с националните специализирани структури, да изискват повече ефективност. Бих казала на всички тях по-късно да си изясняват отношенията и отговорностите. А сега да се концентрират върху най-спешното: повече средства, повече информация и помощите да са по-лесно достъпни и по-бързи“.
Кореспондентката на „Ел Паис“ разказва, че единствените теми за разговор между хората в Катароха, когато се срещнат на улицата, все се въртят около „онази нощ“ и последствията от нея: къде са били тогава синът и снахата, вярно ли е, че Пако е сред мъртвите, докога внуците ще си седят у дома, без да ходят на училище и т. н. Журналистаката предава и думите на възрастен човек, който споделя със своя позната: „Събуждаш се сутрин, обличаш се и хайде в калта… А калта не свършва, не свършва, не свършва никога…“
Не свършва. Нито по съсипаните улици в провинция Валенсия. Нито в политиката.
About The Author
