Редакционна бележка от Novara Media: Тази статия е поръчана от Guardian САЩ като част от поредицата „Надигане срещу фашизма“, която беше публикувана през септември. Статията е спряна от главната редакторка Катрин Вайнър след разногласия относно използването от авторката на термина „холокост“ за описване на действията на Израел в Газа – Guardian ѝ предлага да го промени на „геноцид“, но тя отказва. Контекстът на инцидента е документиран в тази статия.
След консултация с няколко изследователи на геноцида и еврейската история Novara Media реши да публикува статията в оригиналният ѝ вид.
В Резолюция 3379 на ООН ционизмът е определен като „форма на расизъм“, тъй като в същността си той е идеология на превъзходството, която се стреми да привилегирова евреите в ущърб и дори за сметка на живота на неевреите (резолюцията е приета през 1975 г. и е отменена през 1991 г. след натиск от страна на Израел и САЩ). Независимо от това как се определя ционизмът, той се проявява, наред с безброй други начини, в подчиняването или изселването на местните палестинци.
През последните 12 месеца Израел осъществява отдавнашната си колониална фантазия не само да „довърши работата“, но и да го направи с радостен садизъм, който отеква в публикациите в социалните мрежи на Ципи Навон, близък съветник и офис мениджър на Сара Нетаняху, която призова жителите на Газа, участвали в клането от 7 октомври, да бъдат измъчвани на живо по телевизията: „Първо, премахване на ноктите от ръцете и краката … отрязване на гениталиите [им] и нека [те] видят [тестисите си], изпържени в рапично олио, и [да ги принудят] да ги изядат … Запазване на езика докрай, за да ни радва с писъците си, на ушите, за да могат [те] да чуят собствените си писъци, и на очите, за да могат да ни видят как се усмихваме.“
Данните от проучване на израелския Институт за изследване на националната сигурност показват, че мнозинството от израелските евреи не смятат, че войниците, обвинени в изтезаване на палестинци, трябва да бъдат подведени под наказателна отговорност.
В рядък момент на откровеност New York Times съобщи за констатациите на ООН за системни изтезания, включително сексуални. Според доклада на ООН израелски войници са държали палестински пленници в силно пренаселени затворнически килии, подлагали са ги на лишаване от сън и принудително разголване, заплашвали са ги с групово изнасилване и са прониквали в гениталиите и анусите на мъже и жени с електрошокови палки и други предмети. Освободени палестински заложници и палестински цивилни граждани в Газа съобщават, че са били хапани и сексуално насилвани от обучени кучета. Адвокат, на когото е бил предоставен рядък достъп до палестински затворник в израелски център за задържане, съобщава за активиране на пожарогасител в тялото на 27-годишен мъж чрез маркуч, вкаран в ректума му.
Много от похитените, включително видни хирурзи като д-р Аднан Ал-Бурш, директор на ортопедичното отделение в болница „Ал-Шифа“, са починали, най-вероятно в резултат изтезания. Някои от тях излизатот израелските гулаги с такива травми, че според съобщенията са загубили паметта си; някои не са могли да говорят; всички те са били сломени от неописуемите мъчения в израелски плен. И това са късметлиите, които са се измъкнали.
Д-р Марк Пърлмътър, ортопед и травматолог от Северна Каролина, който е работил като доброволец за спешна помощ в Газа, заявява, че „всички бедствия, които съм виждал… 40 мисии, 30 години, Кота нула на 11 септември, земетресения, всичко това заедно не се равнява на нивото на кръвопролитията на цивилни граждани, които видях само през първата ми седмица в Газа… почти изцяло деца. Никога преди не съм виждал това. Видях повече изпепелени деца, отколкото съм виждал някога през живота си. Никога не съм виждал повече разкъсани деца, колкото видях само през първата си седмица там.“ Той казва, че децата „несъмнено“ са застрелвани от снайперисти.
Неоспорими са необработените кадри и звуците на кланетата – цели семейства, погребвани живи в развалините на домовете си, отново и отново; разкъсани тела; разпръснати тела; пречупени тела; изгорени тела; разчленени тела навсякъде; кръв и вътрешности по площадите и пътищата; тела, гниещи по улиците, разкъсани от гладни бездомни кучета, които сами са обгорени и пречупени; безогледно унищожаване на всичко в цялата ивица Газа.
И все пак това, на което станах свидетел на място, дори и за малък период от време само в една малка част на Газа, е безкрайно по-лошо от най-лошото видео, излъчено по света. Мащабът на причинените страдания е невъобразим. Все още нямаме език за това. Докато гледах как изтощените семейства бягат от място на място, гладни, жадни, мръсни и объркани, все си мислех за думите на израелския генерал Рафаел Ейтан, който през 1983 г. обеща, че след като земята бъде заселена „всичко, което арабите ще могат да направят по въпроса, ще бъде да се разпиляват като дрогирани хлебарки в бутилка.“ Състоянието на палестинците в Газа е манифестираната визия на Израел.
Почти пълната деградация на едно цяло високофункциониращо общество в рамките на месеци е невъзможно да се осъзнае. Липсата на адекватна храна и санитарни условия, съчетани с непрекъснат терор, разпространение на болести (от хепатит и полиомиелит до мистериозни и болезнени детски кожни обриви), тестване на нови оръжия и една индустрия за смърт, управлявана от изкуствен интелект, превръщат Газа в най-мрачния експеримент на империята.
Проведох кратко проучване, за да оценя истинския брой на жертвите в Газа, защото знаех, че капацитетът за преброяване е унищожен. Моето проучване, публикувано от Electronic Intifada, установи, че истинският брой на загиналите е между 190 000 и 500 000 души. В него се включват жертвите на пряк огън, както и хората с хронични заболявания, починали от липса на достъп до лекарства; мъртвите или умиращите от глад и обезводняване; изчезналите; както и починалите от широкото разпространение на инфекциозни болести, причинени от разрушаването на канализационните и водопречиствателните съоръжения от страна на Израел.
Както често се случва, когато палестинците говорят, статията ми беше посрещната със скептицизъм и отхвърляне. Но 10 дни след публикуването ѝ The Lancet, уважавано медицинско списание, публикува „консервативна“ оценка за „до 186 000 или дори повече смъртни случаи“ в Газа, потвърждавайки долната граница на моя прогнозен диапазон, което според мен е силно подценяване на реалността
Израел е хвърлил еквивалента на няколко ядрени бомби на площ, по-малка от половината от тази на Хирошима. Самата статистика е непонятна. Но още по-ужасяващо е удоволствието, което израелците – в почти всички сектори на обществото си – изглежда изпитват от това да стават свидетели на невъобразимата мизерия, болка и терор на палестинците. Техните войници публикуват жестоките си действия в TikTok на фона на музика. Семейства в цял Израел си боядисват лицата, за да се подиграват на палестинците, които оплакват своите мъртви и окървавени деца. Хора от цялото израелско общество призовават за още по-голямо насилие, дори за ядрен удар, за да бъдат унищожени всички палестинци в Газа.
Рам Коен, директор на училище в Тел Авив, който говори за израелската култура спрямо палестинците, я описва по следния начин: „Арабите са по-нисши от нас. Затова ритаме палестинците и ги удряме. Ето защо ги застрелваме. Те са нищо.“ През юли много израелци, включително депитати, единодушно се надигнаха на протест за правото на войниците да разкъсват телата на палестинците чрез групово изнасилване в центровете за изтезания като „Сде Тейман“.
Израел извършва холокоста на нашето време и го прави пред очите на един наглед безразличен свят.
Газа с право е описана като „гробище за деца“, но Газа ще бъде и гробище на западната хегемония, заедно с лозунгите и институциите, които я поддържат – от мита за така нареченото „международно право“ до Олимпийския комитет, който позволи на членове на военна организация, извършила геноцид, и на апартейд държавата да се състезават, като същевременно толерира забраната на Франция за участие на мюсюлмански жени с хиджаб.
Сюзан Абулхава е палестинска писателка и активистка за правата на човека и животните, която живее в Пенсилвания.
About The Author
