Ани Киракосяни открива, че е бременна месец след началото на блокадата на Нагорни Карабах.
В нейното село Хатерк, сгушено в долина между кавказките хълмове, хранителните запаси бързо свършват и магазините започват да затварят, разказва Киракосяни пред CNN по телефна. Единствената налична храна била тази, която можела да събере от градината си, главно домати и боб.
По време на цялата си бременност Киракосяни не може да посещава консултациите в болницата, тъй като общественият транспорт е отменен поради недостиг на гориво – вместо това тя изминава километри пеша до местната медицинска клиника, която няма възможност да открие ранни проблеми по време на бременността ѝ, разказва тя.
Киракосяни е един от 120 000-те жители на Нагорни Карабах, наричан от местните жители Република Арцах – спорна територия с преобладаващо етническо арменско население, която е международно призната като част от Азербайджан. Регионът е блокиран от декември 2022 г., когато единственият път, свързващ региона без излаз на море с външния свят – Лачинският коридор – е блокиран от „екоактивисти“, подкрепяни от азербайджанското правителство, което впоследствие инсталира военен контролно-пропускателен пункт по протежение на коридора. Това накара Международната асоциация на изследователите на геноцида (IAGS) да предупреди за риска от геноцид срещу арменското население на Нагорни Карабах.
В шестия месец от бременността си Киракосяни усеща болка в корема и е откарана в болница. По пътя линейката трябвало да спре и да прибере още шестима пациенти, тъй като шофьорът трябвало да разпредели горивото.Когато Киракосяни най-накрая пристигнала в болницата, ѝ казали, че бременността ѝ е застрашена и ще трябва да роди три месеца по-рано.
В онзи момент съпругът ѝ е на работа в армията и не може да си набави гориво, за да се прибере и да я подкрепи в болницата. Тя е сама, когато лекарите ѝ казали, че е родила мъртво дете, вследствие недохранване и стрес.
„Ако не беше блокадата, днес щях да си играя с детето си“, казва Киракосяни пред CNN.
Според статистически данни, предоставени ексклузивно на CNN от омбудсмана на Република Арцах – държавен служител, който следи за защитата на правата на човека от страна на държавните органи и органите на местното самоуправление – броят на регистрираните спонтанни аборти се е увеличил четири пъти в сравнение с миналата година по това време.
И тъй като недостигът на храна, гориво и лекарства, причинен от продължаващата с месеци блокада, се отразява все по-осезаемо на населението на региона, според омбудсмана на Арцах Гегам Степанян, с когото CNN се свърза по телефона, на 15 август е регистриран първият смъртен случай от недохранване.
Откакто е наложена блокадата, на международните медии се отказва достъп до територията.
„Пътят на живота”
Коридорът Лачин е известен на местно ниво като „пътят на живота“, тъй като по данни на избрания президент на Нагорни Карабах 90% от храната, консумирана в анклава е идвала в региона от Армения по този маршрут.
Международният комитет на Червения кръст (МКЧК), който преди това беше единствената неправителствена организация, на която беше разрешено да доставя хуманитарна помощ през Лачинския коридор, за последен път е доставил отчаяно необходимите хранителни продукти в региона на 14 юни, според прессъобщение на МКЧК от 18 август.
През август експерти на ООН призоваха Азербайджан да сложи край на „тежката хуманитарна криза“ в анклава, като вдигне блокадата, а бившият главен прокурор на Международния наказателен съд Луис Морено Окампо заяви, че има „разумни основания да се смята, че срещу арменците се извършва геноцид“.
В отговор на коментарите на Окампо адвокат, нает от Азербайджан, нарече твърдението за геноцид „неоснователно и много опасно твърдение“.
Президентът на Арцах Араик Арутюнян, който беше избран през 2020 г., заяви по имейл за CNN: „Азербайджан е блокирал Република Арцах с крайната цел да извърши геноцид над нашия народ.“
Потърсено от CNN за коментар, арменското правителство сподели коментарите на министър-председателя на Армения Никол Пашинян по време на заседание на кабинета, че “Азербайджан подлага арменците от Нагорни Карабах на геноцид чрез глад.“
В изявление, предоставено на CNN, азербайджанското външно министерство отхвърля идеята, че е наложена блокада, като заявява, че „злоупотребата“ с пътя Лачин от страна на Армения след края на конфликта през 2020 г. е „наложила легитимното и законно действие на Азербайджан да създаде граничен контролно-пропускателен пункт, за да гарантира сигурността и реда на границата си“.
Тъй като на територията не се допускат храни, лекарства, вода и гориво, местните запаси намаляват. По данни на администрацията на Република Арцах на територията липсват млечни продукти, зърнени храни, риба, пилешко месо, олио за готвене, захар, сол, плодове и зеленчуци, както и гориво и хигиенни продукти.
Макс Мхитарян, собственик на магазин, показа на CNN видео обиколка на магазина си в столицата Степанакерт.
Той казва пред CNN, че преди блокадата е получавал по-голямата част от продукцията си от Армения. Сега по рафтовете са останали само пакети хляб, мед местно производство и няколко бутилки водка. Тъй като повечето рафтове са празни, той казва, че сега може да обслужва само един от всеки десет клиенти.
„Преди обслужвах по 250 клиенти на ден, а сега едва смогвам да обслужвам семейството си.Остава ми само една седмица до затварянето на магазина и оставам без работа“, казва той пред CNN.
По неподдържаните улици пред магазина му се извиват опашки за хляб. Събирането на боклука редовно се отлага поради недостиг на гориво, а в местната аптека запасите бързо намаляват.
Недостигът на гориво означава също така, че електричеството спира по осем часа всеки ден, а питейната вода вече не се пречиства, което според Степанян води до ръст на свързаните с това заболявания.
Според администрацията на анклава 95% от жителите страдат от недохранване и скрит глад – термин, с който се обозначава липсата на основни витамини и минерали. С наближаването на зимата и сезона на прибиране на реколтата, без да има гориво за прибиране на реколтата, хората, попаднали в капана на Нагорни Карабах, се опасяват, че воплите им биват пренебрегвани.
“Етническо прочистване”
От разпадането на Съветския съюз насам Армения и Азербайджан водят война за статута на Нагорни Карабах. Вакуумът във властта беше запълнен от национализма и бързо последва насилие срещу етническите малцинства. Както арменците в Азербайджан, така и азерите в Армения твърдят, че са били етнически прочистени, което е оставило сектантски белези в съзнанието на поколенията – и от двете страни на спорната граница.
В началото на 90-те години на ХХ век арменските сили установяват контрол над големи части от територията на Нагорни Карабах и околностите му. А зербайджан, подкрепян от Турция, на свой ред завзема контрол над големи части от тези територии по време на шестседмична война през 2020 г., която отнема живота на хиляди хора.
От сепаратистката територия останаха главният град Степанакерт и няколко околни градчета, както и население, което все още не е преодоляло загубите от кървавия конфликт през 2020 г., последван от спорадични сблъсъци по границата.
На фона на последното изостряне на напрежението Баку твърди, че ще си възвърне изцяло територията и ще я интегрира в Азербайджан, докато етническите арменци отказват да бъдат изхвърлени от региона, който смятат за своя родина.
Роналд Суни, професор по политически науки в Мичиганския университет, заяви пред CNN:“Сега, след като спечели войната с Армения през 2020 г., крайната цел на Азербайджан е да прогони арменците от Арцах от Азербайджан. Вместо да използва пряко насилие, което би предизвикало противопоставяне в чужбина, Баку е решен да направи живота на арменците невъзможен, да ги умори от глад и да ги принуди да напуснат“.
To make matters more complicated, Azerbaijan – a one-party state headed by President Ilham Aliyev for the past two decades – has offered to supply the breakaway region via a crossing at the nearby Azerbaijani city of Aghdam. „Като се имат предвид геноцидните намерения на Азербайджан и систематичната държавна политика на дългогодишна антиарменска омраза, нашият народ изпитва основателна загриженост за безопасността на всички продукти с произход от Азербайджан“, заяви пред CNN избраният лидер на Нагорни Карабах Арутюнян. „Вместо да симулира опити за предоставяне на хуманитарна помощ, Азербайджан трябва да деблокира Лачинския коридор“, казва той.
В изявлението си азербайджанското външно министерство заявява, че маршрутът през Агдам ще позволи доставката на хуманитарна помощ от трети страни, като например Международния комитет на Червения кръст, и обвинява Армения, че в последния момент се е оттеглила от споразуменията, които според нея са били постигнати през август за транспортиране по маршрутите през Агдам и Лачин. Тя посочи и коментарите на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел през юли, след разговори с Алиев и Пашинян, в които Мишел призова за отваряне на коридора Лачин, но заяви, че и двата варианта са „важни“.
Тъй като блокадата продължава и краят ѝ не се вижда, говорителят на ЕС по въпросите на външните работи Питър Стано заяви пред CNN, че е „дълбоко загрижен за сериозната хуманитарна ситуация“, и призова за пълно възобновяване на трафика през коридора Лачин, включително на медицински евакуации и хуманитарни доставки.
Говорител на Държавния департамент на САЩ заяви по имейл за CNN: „Призоваваме правителството на Азербайджан бързо да възстанови свободното преминаване на търговски, хуманитарни и частни превозни средства през Лачинския коридор.“
Но Арутюнян сподели пред CNN, че е „разочарован от досегашните реакции на ЕС и САЩ“ и твърди, че „причините за европейското и американското бездействие и провали са чисто геополитически“. „Тези причини включват енергийната зависимост от Азербайджан“, добавя той.
Според информация на Ройтерс, през юли 2022 г. Европейският съюз се е съгласил да удвои вноса на газ от Азербайджан до 2027 г.
Междувременно Русия, която посредничи за прекратяването на огъня през 2020 г., разполага с мироопазващи сили по Лачинския коридор, но се въздържа от по-нататъшна намеса.
От CNN са потърсили руското външно министерство по въпроса, но все още не е получен отговор.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви на брифинг на 2 август, че Русия отхвърля всякакви твърдения за бездействие срещу руските миротворци „като контрапродуктивни и неотразяващи реалния им принос към усилията за стабилизиране на ситуацията на място“.
Артьом Тоноян, професор по глобални изследвания в университета „Хамлайн“ в САЩ, заяви пред CNN, че руснаците, които обикновено оказват влияние върху Кавказ, са „толкова ангажирани с Украйна, че нямат волята да смекчат конфликта“.
„Надеждата се изчерпва”
Тъй като координирани международни действия за прекратяване на блокадата изглеждат малко вероятни в скоро време, хората в Нагорни Карабах се съсредоточават върху краткосрочни решения: събиране на дърва за огрев, вода и храна.
Анахит Гарагазарян, учителка и майка на три деца, разказва пред CNN, че миналата година по това време е подготвяла уроците за своите ученици, които се връщат от лятната ваканция. Следващата седмица е трябвало да бъде първият учебен ден на петгодишния ѝ син. Вместо това тя се чуди как ще преживее зимата.
Според доклад на Степанян, предоставен на CNN, лекарите смятат, че е недопустимо децата да продължат обучението си след недохранване, а липсата на обществен транспорт и невъзможността за достъп до канцеларски материали, книги и дрехи правят невъзможно децата да посещават училище тази година.
На заседание на Съвета за сигурност на ООН през август заместник-министърът на външните работи на Армения Вахе Геворгян предупреди, че блокадата на Азербайджан „е засегнала 2000 бременни жени, около 30 000 деца, 20 000 възрастни хора и 9000 хора с увреждания“.
„Ако блокадата не бъде прекратена скоро, още повече хора ще гладуват. Не мога да заспя, мислейки как ще нахраня тримата си сина“, казва Гарагазарян. „На всички ни липсва надежда. Колко души ще трябва да умрат, преди светът да забележи това?“
About The Author
