Раковото наследство от обеднения уран във войната на САЩ в Ирак

На 20 март т. г. се навършиха 20 години от началото на войната на САЩ в Ирак – започната без санкция на ООН и с фалшивия предлог за уж притежавани от Багдад оръжия за масово поразяване, каквито после се доказа, че никога не е имало. Разрушителната равносметка от тази война, причинила огромни материални щети и човешки жертви (по иракски данни – над 1 милион убити), дестабилизирала и арабския свят, и целия международен ред, беше припомнена сега само от ограничен брой независими анализатори.

Буквално ден след годишнината, независими британски медии разгласиха новината, че правителството в Лондон се подготвя да изпрати на Украйна боеприпаси с обеднен уран, които тя да използва във войната с нападналата я миналата година Русия.

Това веднага събуди у хората с памет болезнени спомени за онова, което причини обедненият уран, прилаган от САЩ по време на войните в бивша Югославия и в същия този Ирак (на два пъти – като се има предвид и войната от 1991 г.). Има многобройни официално разгласявани през годините данни за скока на онкологични заболявания и на раждания на деца с малформации вследствие на употребата на обеднен уран при тези войни. Но напомнянето за това сега, кой знае защо, не е никак популярно.

Затова пък българските медии в захлас разпространиха изявления на британския външен министър Джеймс Клевърли, как обедненият уран не бил нищо особено, направо си бил рутинен боеприпас, и Русия напразно вдигала врява за „ядрена ескалация” на конфликта. Повечето телевизии у нас, ако въобще споменаха темата, я сбутаха някъде в третостепенните новини и я поднесоха само чрез коментарите на Лондон.

И това – при положение, че у нас и без това вече вървят протести на зърнопроизводители заради внос на дъмпингово украинско зърно, а се повдигат и въпроси около вноса на украински яйца без европейски сертификат за сигурност на храните. Все „бели кахъри” на фона на перспективата употребата на обеднен уран във войната в Украйна да отрови там и хора, и природа, а значи и храни – които очевидно лесно могат да стигнат и до българските трапези.

Нещо повече – ако във Великобритания все пак има кой да вдига аларма по повод хрумването за боеприпаси с обеднен уран, в САЩ темата е напълно замъглена информационно. Вашингтон още миналата година отказа да дава информация по въпроса. Което кара мнозина наблюдатели да допускат, че сред американските боеприпаси, получавани от Украйна, отдавна има и такива с обеднен уран.

Както вече е нормално в сегашната обстановка, не липсват и бързи контраобвидениня, че Русия също използва в конфликта подобни боеприпаси с тази съставка.

При всички случаи това е повод за много изострено внимание и още по-силен натиск за бързо прекратяване на тази жестока война, която с всеки изминал ден причинява все по-ужасни поражения и представлява все по-голяма заплаха за цялото човечество.

Що се отнася конкретно до обеднения уран, говорителят на генералния секретар на ООН Фархан Хак още на 21 март изрази силна тревога от съобщенията за изпращане на британски оръжия с обеднен уран в Украйна – но, разбира се, в мейнстрийм медиите у нас, а и из голяма част на „белия свят”, няма нито дума за това. А когато темата се споменава в такива източници, тя неизменно върви с пояснението, че алармата за тези оръжия идва от „руската пропаганда”.

Тук ще припомним един репортаж не на руска медия, а на катарската „Ал Джзира”, публикуван точно преди 10 години, по повод 10-годишнината от американското нападение над Ирак. Репортажът е от иракския град Фалуджа и обобщава последствията от обеднения уран в американските бомби и снаряди, изсипани над Ирак и в т. нар. Война в Залива през 1991 г., и във войната, започнала през 2003 г.

Оригиналният текст е илюстриран с ужасяващи снимки на иракски бебета с малформации, родени след употребата на тези оръжия. Няма да публикуваме снимките, за да пощадим читателите си от шока. Но всеки може да ги види по свое решение, ако отвори линка към оригиналната публикация на „Ал Джазира”. Ето по-долу текста ѝ, написан от кореспондента ДАХР ДЖМАЙЛ в иракския град Фалуджа и публикуван на 15 март 2013 г.

Смята се, че замърсяването от боеприпаси с обеднен уран (DU) и други свързани с военните действия замърсявания причиняват рязко нарастване на вродените малформации на бебета, случаите на рак и други заболявания в голяма част от Ирак. Много утвърдени лекари и учени твърдят, че замърсяването с DU е свързано и с неотдавнашната поява на болести, които не са били наблюдавани преди в Ирак. Например, нови видове заболявания на бъбреците, белите дробове и черния дроб, както и пълен колапс на имунната система.

Замърсяването с обеднен уран може също да бъде причина за рязкото нарастване на случаите на левкемия, бъбречна недостатъчност и анемия, особено сред децата, за което идват информации от много иракски провинции. Налице е също драматичен скок на спонтанните аборти и преждевременните раждания сред иракските жени, особено в райони, където са извършени тежки американски военни операции, като Фалуджа.

Официалната статистика на иракското правителство показва, че преди избухването на Първата война в Персийския залив през 1991 г. процентът на случаите на рак в Ирак е бил 40 на 100 000 души. До 1995 г. той се е увеличил до 800 на 100 000 души, а до 2005 г. се е удвоил до поне 1600 на 100 000 души. Актуалните оценки показват, че нарастващата тенденция продължава.

Колкото и шокиращи да са тези статистики, всъщност липсват подходящи документирания, изследвания и доклади за случаите, така че действителният процент на ракови и други заболявания вероятно е много по-висок, отколкото предполагат дори цитираните цифри.

„Трудно е да се намери статистика за рака, тъй като само 50 процента от здравеопазването в Ирак е обществено“, казва пред „Ал Джазира” д-р Салах Хадад от Иракското дружество за здравна администрация и промоция. „Другата половина от нашето здравеопазване се предоставя от частния сектор, а той има недостатъци в отчитането на статистиката. Следователно цялата ни статистика в Ирак трябва да се умножи по две. Всички официални числа вероятно са само половината от реалното число”.

Токсичната среда

Д-р Хадад смята, че има пряка връзка между нарастващите нива на рак и броя на бомбардировките, извършени от американските сили в определени райони. „Всички мои колеги и аз забелязваме увеличаване във Фалуджа на вродени малформации, стерилитет и безплодие“, каза докторът. „Във Фалуджа имаме проблем с токсичните вещества, дошли с американските бомбардировки и използваните от тях оръжия, като онези с обеднен уран“.

През 2004 г. американската армия предприе две масивни военни обсади на град Фалуджа, използвайки големи количества боеприпаси с обогатен уран, както и бял фосфор. „Загрижени сме за бъдещето на нашите деца, изложени на радиация и други токсични материали, вкарани от американската армия в нашата жизнена среда“, добавя д-р Хадад.

Често цитирано епидемиологично проучване, озаглавено „Рак, детска смъртност и съотношение между половете при ражданията във Фалуджа, Ирак, 2005-2009 г.”, включва проучване, правено от врата на врата сред повече от 700 домакинства в града. Изследователският екип интервюира жители на Фалуджа относно необичайно високите нива на онкологични заболявания и вродени малформации. Един от авторите на изследването – химикът Крис Бъзби, казва, че здравната криза във Фалуджа представлява „най-високият процент на генетични увреждания в която и да е популация, изследвана някога“.

Д-р Мозгхан Савабиасфахани е токсиколог за околната среда. Тя е базирана в Ан Арбър, Мичиган, и е авторка на многобройни научни статии, повечето от които се занимават с въздействието върху здравето на токсичните вещества и замърсителите от войната. Нейното изследване сега се фокусира върху замърсяването от войната в Ирак и нарастващата епидемия от вродени малформации в иракските градове. „След бомбардировка жителите на взетия на прицел населен пункт често остават сред руините на замърсените си домове или в сгради, където излагането на въздействието от вредните влияния ще продължи“, казва пред „Ал Дажзира” д-р Савабиасфахани. „Нашето изследване във Фалуджа показа, че по-голямата част от семействата са се върнали в бомбардираните си домове и са живели там, или в някакви постройки, издигнати върху замърсените развалини на старите си домове. Когато е било възможно, те също така са използвали оцелели строителни материали от бомбардираните обекти. Такива обичайни практики допринасят за непрекъснатото излагане на обществеността на токсични метали, дори и години след края на бомбардировките в техния район.”

Д-р Савабиасфахани говори за големи количества боеприпаси с обеднен уран, разпръснати в иракската среда. „Между 2002 и 2005 г. въоръжените сили на САЩ са изразходвали шест милиарда куршума, съгласно данните на Главната счетоводна служба на САЩ“, добавя тя. Според нея металните замърсители във военните зони произхождат от бомби и куршуми, както и от други взривни устройства. Металите, най-вече оловото, уранът и живакът, се използват в производството на боеприпаси и всички те допринасят за вродени малформации, имунологични разстройства и други заболявания. „Нашето проучване в два иракски града – Фалуджа и Басра, се фокусира върху вродените малформации“, посочва тя.

Нейното изследване показва, че също както и при другото проучване, е установен нарастващ брой вродени увреждания, особено на невралната тръба, както и вродени сърдечни увреждания. Установено е също обществено замърсяване с два основни невротоксични метала – олово и живак. „Епидемията от вродени увреждания в Ирак обаче се разгръща в контекста на много повече проблеми с общественото здраве в бомбардираните градове“, казва тя. „Детската левкемия и други видове рак се увеличават в Ирак.“

Бебетата от Фалуджа

Лекарите във Фалуджа продължават да стават свидетели на гореспоменатото рязко нарастване на тежките вродени малформации, включващи деца, родени с две глави, само с едно око, с множество тумори, с обезобразяващи лицеви и телесни деформации, с комплексни проблеми в нервната система.

Днешните (публикацията е от 2013 г. – б. р.) жителите на Фалуджа разказват пред „Ал Джазира”, че много семейства се боят да имат деца, тъй като тревожен брой жени преживяват последователни спонтанни аборти и смъртни случаи с критично деформирани и болни новородени.

Д-р Самира Алани, педиатър-специалист в Общата болница във Фалуджа, проявява личен интерес към разследването на тази експлозия от вродени аномалии, които се разрастват като гъби след обсадите на САЩ от 2005 г. насам. „Наблюдаваме днес всякакви увреждания, вариращи от вродени сърдечни заболявания до тежки физически аномалии, каквито не можете да си представите“, казва Алани пред „Ал Джазира”. Разговорът бе в кабинета ѝ в болницата миналата година (2012 г. – б. р.). Тя показа безброй снимки с шокиращи вродени малформации.

Алани също така е съавтор на проучване, направено през 2010 г., което показва, че процентът на сърдечните увреждания във Фалуджа е 13 пъти по-висок от този в Европа. А за вродени дефекти, включващи нервната система, процентът е 33 пъти по-голям от този в Европа за същия брой раждания.

Алани, която работи в болницата от 1997 г., обясни пред „Ал Джазира”, че към 21 декември 2011 г. лично е регистрирала 677 случая на вродени дефекти, водейки статистиката от октомври 2009 г. Само осем дни по-късно, когато „Ал Джазира” посети града на 29 декември, този брой вече бе нараснал до 699.

Алани показа на „Ал Джазира” стотици снимки на бебета, родени с цепнати небца, удължени глави, бебе, родено с едно око в центъра на лицето, бебета с прекалено дълги крайници, с къси крайници, с деформирани уши, носове.

Тя разказа на „Ал Джазира” за случаи на танатофорна дисплазия – аномалия в костите и гръдния кош, която „прави новороденото несъвместимо с живота“. „Установено е, че увеличените случаи на рак са причинени от излагане на обеднен уран“, заявява пред „Ал Джазира” цитираният по-горе Крис Бъзби. „През последните десет години (2003-20013 г. – б. р.) се появиха изследвания, които показаха съвсем ясно, че уранът е едно от най-опасните вещества, известни на човека, със сигурност и във формата, която приема, когато се използва в тези войни.“

През юли 2010 г. Бъзби публикува проучване, което показва 12-кратно увеличение на детските онкологични заболявания във Фалуджа след атаките през 2004 г. Докладът също така показа, че съотношението между половете е 86 момчета, родени на всеки 100 момичета. Установено е и разпространението на болести, показателни за генетични увреждания – подобни, но с много по-голяма честота, отколкото в Хирошима.

Д-р Алани е посетила Япония, където се е срещнала с японски лекари, изучаващи вродени малформации, свързани с радиацията от американските ядрени бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. Те са ѝ казали, че честотата на вродените увреждания там е между един и два процента. Регистърът на Алани на случаите на вродени увреждания във Фалуджа възлиза на 14,7 процента от всички бебета, родени в града – тоест 14 пъти е надскочен процентът в засегнатите райони на Япония. През март 2013 г. д-р Алани информира „Ал Джазира”, че случаите на вродени малформации остават около 14 процента.

Колкото и потресаващи да са тези статистики, д-р Алани посочва същия проблем с недостатъчното отчитане, който споменава и д-р Хадад. Тя също смята, че кризата е дори по-лоша, отколкото показват наличните данни. „Нямаме система за регистриране на всички, така че имаме много случаи, които пропускаме“, посочва тя. „Мисля, че знам само за 40-50 процента от случаите, защото толкова много бебета се раждат направо по домовете на семействата и ние никога не научаваме за тях, а и други клиники също не ги регистрират.“

Освен това д-р Алани остава единственият човек във Фалуджа, който регистрира такива случаи и съобщава, че все още вижда същите тежки увреждания. „Имаме толкова много случаи на бебета, всяко от които носи множество системни дефекти“, обяснява тя. „Например, току-що имахме едно бебе едновременно с проблеми с централната нервна система, скелетни дефекти и сърдечни аномалии. Това е често срещано във Фалуджа днес.“

Д-р Алани споменава и още нещо, за което предупреждава и изследването на д-р Савабиасфахани. Болницата, в която Алани работи, е построена в квартал Дубад във Фалуджа през 2008 г. Според Алани районът е бил тежко бомбардиран по време на обсадата през ноември 2004 г. А изследванията на д-р Савабиасфахани доказват, че във Фалуджа, както и в Басра, именно пострадалите от американските бомбардировки през 1991 г. и по време на инвазията от 2003 г. райони „са замърсени с олово и живак, два силно токсични тежки метала“. „Излагането на въздействието от тези метали, както и на йонизиращо лъчение, може да доведе до рак“, добавя тя.

Д-р Савабиасфахани посочва, че когато боеприпасите с обеднен уран експлодират или ударят целите си, те генерират „фини прахови частици, съдържащи метал, както и частици, съдържащи уран, които остават в околната среда. Тези частици могат да навлязат в хранителната верига и да проникнат в човешкото тяло чрез замърсена храна. Токсичните частици също могат да се разнесат във въздуха с вятъра и да бъдат вдишани от хората. Ирак е предразположен към чести пясъчни и прашни бури. Продължителното вдишване на токсични материали може да доведе до рак. Погълнати или вдишани частици, които излъчват алфа радиация, могат да причинят рак”.

Басра и Южен Ирак

В провинция Бабил в Южен Ирак заболеваемостта от рак ескалира с тревожни темпове от 2003 г. насам. Д-р Шариф ал-Алвачи, ръководител на Центъра за борба с рака в Бабил, обвинява използването на оръжия с обеднен уран от американските сили по време и след инвазията през 2003 г. „Околната среда най-вероятно е замърсена от химически оръжия и обеднен уран като последици от войната в Ирак“, заявява д-р Алвачи пред „Ал Джазира”. „Въздухът, почвата и водата са замърсени от тези оръжия и когато влязат в контакт с хората, те стават отровни. Това е ново за нашия регион и хората тук страдат.“

Според проучване, публикувано в „Бюлетин за замърсяването на околната среда и токсикология”, професионално списание, базирано в югозападния германски град Хайделберг, има седемкратно увеличение на броя на вродените малформации в Басра между 1994 и 2003 г. Според проучването в Хайделберг концентрацията на олово в млечните зъби на болни деца от Басра е почти три пъти по-висока от сравнимите стойности в райони, където не е имало бойни действия.

Освен това никога досега не е регистриран толкова висок процент на дефекти на невралната тръба („отворен гръб“) при бебета, както в Басра, и процентът продължава да расте. Според проучването броят на случаите на хидроцефалия сред новородените е шест пъти по-висок в Басра, отколкото в Съединените щати.

Абдулхак Ал-Ани, автор на „Уранът в Ирак”, изследва ефектите от обеднения уран върху иракчаните от 1991 г. насам. Той заяви пред „Ал Джазира”, че лично е измерил нивата на радиация в град Кербала (напомняме – там беше разположен българският контингент в Ирак, срещу който през декември 2003 г. бе извършен атентат, отнел живота на петима български военнослужещи – б. р.), както и в Басра, а неговият гайгеров брояч е „крещял“, защото „индикаторът излезе извън диапазона“.

Д-р Савабиасфахани посочва, че нивата на детска левкемия в Басра са се увеличили повече от два пъти между 1993 и 2007 г. „Множество ракови заболявания при пациенти, при които се установяват едновременни тумори на двата бъбрека и в стомаха – изключително рядко явление, също са регистрирани там“, каза тя. И допълва: „Тези наблюдения, събрни наедно, показват наличието на извънредна ситуация за общественото здраве в Ирак. Подобна криза изисква спешни многостранни международни действия за предотвратяване на по-нататъшно увреждане на общественото здраве.”

Международното право и бъдещето

Има ясни международни закони относно използването на боеприпаси като обеднен уран.

Член 35 от Протокол I, изменение от 1977 г. на Женевските конвенции, забранява всякакви средства или методи за водене на война, които причиняват излишни наранявания или ненужно страдание. Член 35 също така забранява да се прибягва до средства за война, които биха могли да нанесат големи и дългосрочни щети на човешкото здраве и околната среда.

Наблюдаваното въздействие на обеднения уран в Ирак предполага, че тези оръжия попадат в обхвата на член 35 като забранени поради самото естество на техните предполагаеми дълготрайни ефекти върху човешкото здраве и околната среда. Член 36 от Протокол I също така задължава всяка държава, която изучава, разработва или придобива ново оръжие, да съобразява това оръжие с международния правен ред.

Досега (текстът е писан през 2013 г. – б. р.) Белгия (2007) и Коста Рика (2011) са приели вътрешни закони, забраняващи уранови оръжия на техните територии.

През 2008 г. Европейският парламент прие резолюция, в която се посочва, че „използването на обеднен уран във военни действия противоречи на основните правила и принципи, залегнали в писменото и обичайното международно, хуманитарно и екологично право”.

Освен всичко друго, мутациите на ДНК, причинени от обеднен уран, могат да се предават от родител на дете. Следователно замърсяването с обеднен уран от водените от САЩ войни срещу Ирак през 1991 г. и 2003 г. ще продължи да причинява постоянна национална здравна криза и за бъдещите поколения иракчани.

Останалите следи от обеднен уран в Ирак представляват огромна, дългосрочна опасност за околната среда, тъй като ще останат радиоактивни повече от 4,5 милиарда години.

Д-р Савабиасфахани смята, че трябва да се проведат повече изследвания и проучвания в Ирак, за да се получи пълният обхват на щетите, причинени от оръжията, използвани в тази страна от нчалото на 90-те насам. „Нуждаем се от широкомащабни екологични тестове, за да установим степента на замърсяване на околната среда с метали и обеднен уран, както и с други оръжия в Ирак“, смята тя.

„Няма дори медицински термини, които да опишат някои от тези състояния, защото никога не сме ги виждали досега“, сочи на свой ред д-р Смира Алани. „Така че, когато го описвам, всичко, което мога да направя, е да опиша физическите дефекти, но не мога да дам медицински термин.“

Д-р Хадад споделя дълбоката си загриженост за бъдещето на собственото си и на други иракски деца. „Изпитвам страх за тях“, казва той тъжно. „Те са заобиколени от толкова много здравословни проблеми, токсини – и ние трябва да работим, за да ги предпазим от болести, радиация и химически отрови. Това са тихите убийци, защото не можете да ги видите, докато проблемът не стане много голям. Твърде много иракчани са пострадали от това и не виждам как това страдание няма да продължи.”

Д-р Алани просто иска хората, особено тези в Съединените щати, да знаят за кризата във Фалуджа, и ги моли за едно нещо: „Моля ги да помолят правителството си да не наранява хора извън тяхната страна. Особено хората в Ирак.“