“Всички напускаме”: как работниците в САЩ преоткриват силата си 

Лорън Каори Гърли, Motherboard

През това лято се случи нещо забележително в заведения за бързо хранене, магазините за търговия на дребно и ресторантите из целите Съединени щати. Някои може да са го забелязали благодарение на разпространяваните из интернет снимки, други може да са го почувствали директно, докато чакат сякаш безкрайно да се появи сервитьор.

„ВСИЧКИ НАПУСКАМЕ, СЪЖАЛЯВАМЕ ЗА НЕУДОБСТВОТО“, написаха недоволни служители с огромни букви на табела пред Burger King в Линкълн, Небраска.

„Почти целият екип и мениджърите напуснаха работните си места до второ нареждане“, написаха работниците на Chipotle във Филаделфия на табела, поставена на стъклените врати на ресторанта им.

„Затворено за неопределено време, защото Dollar General не плаща нормални заплати и не се отнася с уважение към служителите си“, написаха работници пред магазин от веригата Dollar General в Елиът, Мейн, след като целият персонал напусна масово.

През последните месеци тези масови оставки станаха част от спора за така наречения „недостиг на работна ръка“ в САЩ. От една страна са бизнеси, които искат да продължат да плащат на работниците толкова, колкото винаги (което е много малко). От друга страна, работниците и тези, които ги подкрепят, казват, че трябва да се направи фундаментална преоценка на това как изглеждат труда и заплащането в страната.

Защо нископлатените работници започнаха да напускат?

За първи път от много години насам работниците в заведенията за бързо хранене, търговията на дребно и хотелиерството получиха възможност да напуснат работата си в знак на протест срещу влошаващите се от десетилетия условия на труд, които често включват стагниращи заплати, непредсказуеми графици, липса на здравни грижи и платен отпуск по болест.

По-добрата мрежа за социална сигурност, въведена в САЩ по време на пандемията, както и свитият пазар на труда в сферата на бързото хранене, отдиха и хотелиерството, позволиха това да се случи. В исторически план тези сектори са сред най-слабо защитените от трудовото законодателство и работните места там са най-несигурни; много от тези работници обаче се оказаха “жизненоважни” по време на най-тежките моменти на пандемията.

„Това е акт на протест срещу злоупотребите и експлоатационните условия“, казва Патрисия Кампос Медина, изпълнителен директор на Института на работниците към университета „Корнел“. „Това е чувство на овластяване, благодарение на което работниците добиват увереност, че не трябва да търпят такъв вид злоупотреби“, посочва тя.

От десетилетия насам голяма част от нископлатените дейности в сферата на услугите се оказва трудна за синдикално обединяване поради раздробените работни места и агресивните антисиндикални действия от страна на работодателите. Сега тези работници се насочват към следващия най-добър вариант – протестират чрез масови оставки.

Много консервативни коментатори обвиняват за недостига на работна ръка обезщетенията за безработица и извънредните финансови стимули, изплащани на гражданите заради пандемията.

През 2020 г. Конгресът добави 600 долара на седмица към обезщетенията за безработица. Тази година те бяха намалени до 300 долара на седмица и изтекоха на 4 септември. Но скорошни академични проучвания показват, че допълнителните помощи и обезщетения за безработица изглежда не са попречили на нископлатените работници да се върнат на пазара на труда с по-висок темп от обикновено. Много работници просто са си намерили друга работа, пенсионирали са се по-рано и са починали.

Извънредните стимули дадоха на работниците малко повече време за намиране на работа, както и възможност да имат по-големи очаквания при търсенето на работа. „По време на пандемията работниците видяха, че когато законодателите решат да се намесят, да действат и да защитят хората [чрез стимулиращи чекове, обезщетения за безработица, здравеопазване], работата не трябва да е толкова гадна. Когато от работниците се иска да вършат трудна работа, те искат да получават по-високо заплащане“, казва Дейвид Купър, старши анализатор в Института за икономическа политика. „За пръв път от края на 90-те години на миналия век работниците с ниски заплати в страната имат лостове за въздействие, за да поискат по-високо заплащане. Работниците, които напускат Burger King, използват това в своя полза”, добавя той.

Историците посочват, че това е един от малкото моменти в съвременната история на САЩ, когато работниците с несигурни условия на труд и ниско заплащане наистина са имали такова влияние. „Другият наистина очевиден пример за това е Втората световна война, когато има още повече държавни плащания за хората“, казва Нелсън Лихтенщайн, професор по история в Калифорнийския университет в Санта Барбара. „Това бяха пари, които можеха да се използват, за да излезеш и да си потърсиш работа с по-добро заплащане.“

И тогава, както и днес, хората от малцинствата и жените представляват най-голяма част от тези, които напускат досегашните си работни места. „Тогава реалните заплати на чернокожите в Мисисипи се увеличават четири пъти. Някои от тях напускат, за да работят в пристанищата на Калифорния. Жените също започват да напускат мизерните работни места и намират по-добри условия като “бели якички”. Домашни работници започват да напускат работата си като камериерки и чистачки и си намират постоянна работа в болниците. Когато дадеш на хората алтернатива, те се възползват от нея,“ продължава разказа си Лихтенщайн.

Законът за трудовите отношения от 1935 г. предоставя на работниците в САЩ правото да създават профсъюзи и да се договарят с работодателите си за по-добри заплати и условия на труд. Работниците в заведенията за бързо хранене и магазините за търговия на дребно обаче отдавна са изправени пред огромни пречки за създаване на профсъюзи поради франчайзинг модела, липсата на стандартни трудови договори и голямото текучество. Имало е съгласувани усилия за създаване на профсъюзи във веригите McDonald’s и Walmart, но те са завършили с провал. McDonald’s например настоява, че огромното мнозинство от работниците му не са служители на McDonald’s, а работят за франчайзи. Поради това или трябва синдикализирането да става по франчайзи, или компании като McDonald’s да се съгласят да седнат на масата за преговори.

„Работниците, които излизат на протест днес, са в периферията на официалното трудово законодателство и стандарти“, казва Дженифър Клайн, професор по история на труда в Йейлския университет. „Те нямат достъп до бюрократичните механизми на държавата и закона за разрешаване на жалби, и нямат колективна власт чрез синдикат. Нископлатените работници твърде често са били невидими, но сега те се превръщат в невероятно видими чрез неформални средства.“

Къде отиват работниците?

През април New York Times публикува статия за професионалисти, които напускат работата си заради “прегаряне” или екзистенциални кризи. Нископлатените работници обаче не разполагат с големи спестявания или други финансови буфери, за да си позволят да напуснат пазара на труда за по-дълъг период от време и да се отдадат на хобита или пътуване, казва Купър.

Напускащите обаче си намират по-добра работа в същите отрасли или в изцяло нови сфери. Купър казва, че разширената мрежа за социална сигурност е накарала работниците да искат и очакват повече, и им е позволила да прекарат малко повече време извън работната сила в търсене на подходяща работа. „Като цяло обезщетенията за безработица дават на работниците възможност да изчакат по-добра работа и по-добри условия на труд.“Те отделят време, за да изберат подходящо работно място. Тези работни места може да са по-близки до техните интереси, по-близки до това, което са учили, работни места, които са кариера, а не средство за плащане на сметките“, казва той.

И все пак, въпреки че работодателите в някои региони започват да предлагат по-високи заплати от обичайните, все още няма данни, които да показват, че промяната засяга цялата страна.

Вместо това много компании прибягват до предлагането на големи бонуси при постъпване на работа и други придобивки, като например безплатна храна или дори пари, ако се явиш на интервю. През последните седмици Amazon – където също има напускащи работници – предложи огромни бонуси за започване на работа на складови работници в цялата страна. Например склад на Amazon в долината Хъдсън, Ню Йорк, предложи през юли бонус от 3000 долара, ако работниците започнат работа преди 1 август и работят на определени смени.

„Работодателите също са хитри“, казва професор Лихтенщайн. „Това, което те не искат да направят, е да установят постоянна по-висока норма, така че вместо заплата от 15 долара на час, те казват: ето ви бонус. Можете да имате безплатен обяд. Ще ви плащаме обучението. Работодателите ще направят всичко, за да не подобрят заплатите по постоянен начин“.

Митът за доброволната заетост 

Консервативните коментатори обичат да изтъкват, че в Америка трудовото правоотношение е свободно и както работниците, така и работодателите имат право да го прекратят във всеки един момент. „Ако толкова много мразите работата си, защо не я напуснете? Все пак това е свободна страна“ – казват те.

В действителност от десетилетия да кажеш на McDonald’s или Burger king „вземи тази работа и си я заври“ става все по-трудно. Това се дължи на стагнацията на заплатите, липсата на обезщетения, клаузите за забрана на работа при конкуренти в договорите, както и на дългите периоди на икономическа рецесия, които затрудняват работниците да натрупат спестявания за черни дни, които да им позволят да напускат, без да изпаднат в сериозни финансови затруднения.

През последните 40 години заплащането, обезщетенията, гарантираните часове и графиците на нископлатените работници в САЩ постепенно се влошават. Обезщетенията за безработица са все по-трудно достъпни. Фирми като Jimmy John’s, McDonald’s, Carl’s Jr. и Amazon изискват от работниците да подписват клаузи за забрана за работа при конкуренти и споразумения за ненапускане, които продължават с месеци, и които законно забраняват на работниците да отидат при конкуренти в търсене на по-високи заплати. Работниците с ниски заплати не разполагат с лукса да напуснат и да чакат шест месеца, за да започнат отново работа. По-рано тази година администрацията на Байдън издаде указ, с който се опитва да забрани или поне да ограничи подобни клаузи.

„Гъвкавостта за търсене на по-добри работни места е ограничавана умишлено чрез политически решения и кампании за подкопаване на влиянието на работниците и способността им да изискват повече от работодателите“, казва Купър.

Завишени очаквания?

Когато през 2015 г. Ишия Таунсенд започва работа в McDonald’s в Чикаго, това не е, защото ѝ харесва идеята да обръща бургери и да работи на тезгях. Тя току-що е родила и се грижи за майка си, страдаща от Алцхаймер, и за брат си, който има епилепсия. Тогава изглежда, че това е най-добрата работа, която може да получи. „Не можех да плащам наем“, казва тя. „Не можех да плащам нито за осветление, нито за бензин, нито за кабелна телевизия, затова влязох в McDonald’s и си казах: „Господи, моля те, направи така, че да осигуря прехраната на майка ми, сина ми и брат ми“.

Шест години по-късно, тази пролет, след година работа в условията на пандемия, Таунсенд напуска работа след пристъп на панически атаки, които я вкарват в спешното отделение, и препоръка от лекаря ѝ да напусне McDonald’s, за да се погрижи за здравето си. „Причината е в тревогата и жегата. Работих през целия период на пандемията. Беше много стресиращо да знам, че не мога да докосна децата си, когато се прибера у дома“, казва тя.

Част от масовите оставки могат да се обяснят с факта, че пандемията повиши очакванията за безопасност и заплащане на работното място. Работните места, които не предлагат здравна застраховка и платени болнични, никога не са били желани, но сега някои работници казват, че вече не искат да се примиряват с тях.

„Най-същественият факт е, че в индустрията на бързото хранене и ресторантьорството настъпва структурна промяна в начина, по който хората възприемат работните места, и в очакванията на работниците и потребителите за тази индустрия“, казва Кампос Медина в университета „Корнел“. „Бързото хранене винаги е било представяно като работа на тийнейджъри, а не на жени, които издържат семейства, но това е точно така. Пандемията разкри, че хората на тези работни места нямат сигурност на работното си място, нито здравни осигуровки.”

Таунсенд казва, че сега си е намерила работа в сферата на гиг икономика – която също има своите недостатъци – и изпробва различни приложения за доставка на храна като UberEats, DoorDash и Instacart. „Беше се стигнало дотам, че имах остри болки в гърдите, а мениджърът ми казваше „добре си“ и не ме пускаше да си тръгна, така че просто напуснах“, продължава тя. „Никога повече не бих могла да работя в McDonalds”.