Берна Гонсалес Харбур, „Ел Паис”
Министър, активист, политик, икономист, професор, успешен есеист, а сега – нов щрих към неговата харизматична и непокорна фигура – Янис Варуфакис се превъплъщава в романист. Вероятно никога финансов министър не е бил на поста си толкова кратко време (между януари и юли 2015 г.) в най-драматичния етап на съвременна Гърция. Той присъства по-дълго в представите на общественото мнение. И отново е тук с естетиката на тениската, младеещ, с голямо чувство за хумор, опитва се да направлява международно движение на левицата и с неговия роман „Друга реалност“. Варуфакис разговаря с „Ел Паис“ от екрана в Атина, където е един от деветимата депутати на неговата малка партия MeRA25.
Вашата книга създава една алтернативна реалност, родена да бъде роб на света, а не обратното. Роби ли сме?
И да, и не. В човешката същност винаги съществува способността да се освободим, въпреки че се намираме в най-лошото робство, което не може да бъде унищожено от никакъв вид авторитаризъм. Ако сега, когато съм на 60 години, все още съм марксист и Маркс продължава да ме интересува, това се дължи на неговото описание на капитализма. За разлика от комунистите, негови последователи, той беше истински либерал и интересното от неговите идеи е, че капитализмът едновременно ни освобождава и заробва. Освобождава ни, защото създава механизъм, който работи за нас, но в крайна сметка го подхранваме и той ни поробва. Например Google днес ни освобождава от глупостта, защото имаме достъп до цялата световна информация, но в същото време ни заробва, защото без да осъзнаваме подхранваме рекламния му механизъм.
Значи продължавате да се определяте като марксист. Валидно ли е все още това понятие?
Винаги съм се определял като либертариански марксист – странен, интуитивен, в смисъл, че не съм съгласен със себе си, както самия Маркс. Без него не бих разбрал капитализма или пазарите.
Как тълкувате кризата, причинена от пандемията?
Не е нова криза. Истинското начало беше финансовата криза от 2008 година, която беше „1929 година“ на нашето поколение. Знаем какво причини 1929 г. по света, докато не приключи с Втората световна война. Двете кризи са много сходни. Единствената разлика е, че през 2008 г. централните банки инжектираха голяма сума пари, за да спасят частните банки, и че тези пари създадоха един вид държавен капитализъм, държавен феодализъм, който аз наричам технофеодализъм. Той се състои в прилагане на строги икономии за масите, а в същото време много пари от държавата – т.е. социализъм – за банкерите и корпорациите. В тази обстановка дойде Ковид-19. И какво направиха правителствата? Повече от същото: повече пари от Централната банка за финансовия сектор и малко помощ на населението, колкото да преживее, но не да овласти безвластните. Така че пандемията ще бъде продължение и задълбочаване на случилото се през последните 12 години.
Не смятате ли, че реакцията на ЕС днес е по-бърза и по-активна от тази през 2008 година?
Те са се подобрили в пропагандата в сравнение с онези луди дни на 2010 година. Но когато вникнем в реалността, ще откриете дим, миражи, въздух. През март Санчес, Мицотакис и Макрон поискаха еврооблигации, ефективен фискален съюз и общ европейски дълг. Но Меркел каза „Nein“, също както през 2010 година. Резултатът са едни фондове за възстановяване, които са като подсилени структурни фондове, и вече знаем къде ще отидат: за големия бизнес, за големите корпорации, докато малкият и средният бизнес, младите хора и безработните няма да получат нищо.
Може би работа?
Някои да, но макроикономически това е незначително. След като нямаме фискален съюз, оставяме разпределението на тези пари на правителствата и това генерира корупция, повече токсичност сред холандците, германците, гърците, испанците… Ще ни сочат с пръст: вижте какво направихте с парите, които ви дадохме. Не е добра рецепта за обединяване на европейците.
Какво е вашето решение за Европа?
За да се създаде един съюз, са необходими обща хазна, общ дълг, реален парламент и истинско федерално правителство, което да може да бъде уволнено, а не Урсула фон дер Лайен, която никой не може да уволни и която никой не назначи, освен Меркел и Макрон. Казва се, че ЕС има дефицит на демокрация, но не е дефицит: това, което има, е нула демокрация. Зона без демокрация. Ако кажа, че има дефицит на кислород на Луната, няма да бъде вярно – на Луната няма дефицит на кислород, там просто няма кислород. И го казвам като европеист, искам ЕС да се демократизира.
Мислите ли тогава, че еврото е изложено на риск?
Абсолютно. Не е устойчиво. Европа е богата, но имаме една неустойчива система, която се поддържа само от много силна политическа воля. С всеки изминал ден европейското богатство намалява, хабим го и създаваме повече напрежение. След пандемията ще имаме повече противоречия и различия: възход на Vox (крайнодясна партия – бел. пр.) в Испания; холандците ще гледат с по-голямо подозрение към испанците и гърците; Унгария, Полша или Чехия ще са все по-десни, расистки и антиевропейски, по-отворени към Путин и нелибералната демокрация. Центробежните сили стават по-силни. Ще излезем от тази пандемия с по-голямо неравенство, отколкото в нейното начало.
В света кой се справя по-добре?
Очевидно Китай. Аз съм демократ и либерал, аз съм либертариански марксист и ако живеех в Китай, щях да бъда затворен. Нека бъдем ясни по въпроса: това е много авторитарен режим и става все повече и повече такъв. Но те са много добри в управлението на своите дела. Секретността и непрозрачността на режима допуснаха първоначалното разпространение на пандемията, но след като реагираха, затвориха всичко и ликвидираха пандемията, създадоха своите болници, ваксината си, докато Sanofi във Франция или Институтът „Пастьор“, които имат вековен опит, не успяха. Китайците успяха да насочат инвестиции. Образованието в Китай е проспериращо, произвеждат се инженери, езикови експерти, изкуствен интелект, правят изследвания, които ние в Европа не правим, технологии на акумулатори… Те са на светлинни години от Европа, защото инвестират. Ние изоставаме и от Съединените щати, които са страна с голямо неравенство, но с райони в Сиатъл, Тексас или Силициевата долина, където се инвестират много пари в бъдещето.
В книгата си твърдите, че големите технологични компании ни пролетаризират.
Технологичните гиганти успяха да разширят работната сила, превръщайки всеки потребител в безплатен работник. За разлика от една автомобилна компания, например, в Google, Facebook, Apple и Amazon по-голямата част от натрупването на капитали се извършва от потребителите. Всеки път, когато отваряме телефона, Google актуализира своите карти и ги прави по-полезни. Разбира се, получавате безплатни продукти, карти или каквото и да е, но те привличат вниманието ви, а вашите данни се продават на рекламодатели. Така са ни превърнали в пролетарии, без дори ни да плащат. Това е голямата промяна в разделението на труда. Всички произвеждаме капитал, но само малка част получават заплата. Когато влизаш във Facebook или Amazon, излизаш от капитализма. Почувствах го физически при посещението ми в Google. Това е компания, която е по-близо до Съветския съюз: има подобна естетика, политбюро, идеология. В Google има и едно „КГБ“ – много любезно наистина, но чрез политиката си определя какво можете да кажете и какво не. Това е като научна фантастика – сякаш вървите по улицата и всичко около вас е собственост на един човек. Ако това „КГБ“ не иска да видите нещо, няма да го видите. А ако компанията иска да го видите, ще го видите. Такъв е животът във Facebook, в Amazon, в Google. Това не е конкуренция, това не е капитализъм, това е феодализъм; антиутопична научно-фантастична форма на високотехнологичен феодализъм. Вече не сме в капитализма, трябва да намерим друга дума и я назовавам: технофеодализъм.
Технологичният и здравният сектор се възползваха от пандемията. Какви са рисковете?
Има огромна концентрация на власт. Трите компании, които произвеждат ваксините, имат капацитет да извличат огромни суми пари от човечеството. Те успяха да произведат ваксините толкова бързо, защото Тръмп им даде 10 милиарда долара, но няма да върнат нищо. Те използват държавни пари, за да изградят мощен капацитет за извличане на печалби от останалия свят. Когато ваксината срещу полиомиелит бе създадена през 50-те години, целият свят получи патента, защото децата умираха. Днес това не се случва. Големите технологични и медицински компании, както и военната промишленост, придобиват власт над останалото население – повече, отколкото някой някога е имал в цялата човешка история. Техните интереси не съвпадат с интересите на останалата част от човечеството. Води се война между интересите на най-силните и интересите на мнозинството.
Имате ли някакви отношения с Ципрас (премиер на Гърция с лявата коялиция „Сириза”)?
Нула. Гръцкият народ ни даде мандат да кажем „Не“ на „Тройката“, а той се предаде още във вечерта на референдума. Затова подадох оставка. Той се предаде и резултатът беше тотална загуба на достойнството и достоверността на левицата не само в Гърция, но и в цяла Европа. „Подемос” (испанска лява формация – бел. пр.) също пострада през онази нощ – Рахой показа споразумението, което Ципрас подписа с „Тройката“ и каза: това ще получите, ако гласувате за испанската „Сириза“. Това беше краят на „Подемос”. През онази нощ демокрацията се провали. Така че моето отношение (с Ципрас) е нула.
А с „Подемос”?
Мисля, че е грешка участието на „Подемос” в правителството на Санчес. Както беше грешка фактът, че нямаше европейска програма. Опитах се да ги убедя преди изборите за Европейски парламент през 2019 година, че десните имат програма за Европа, фашистите имат програма за Европа. Но „Подемос” не се интересуваше.
Бившият шеф на Европейската централна банка, с когото Гърция се сблъска – Марио Драги, днес ръководи Италия. Това решение ли е?
Това е решение за банковия сектор, за „Тройката“. То потвърждава официалния край на демокрацията в Италия. Когато политическият процес не може да излъчи министър-председател и се вика бивш технократ от Goldman Sachs и Европейската централна банка, за да реши проблемите, които политиците не успяват да се справят, на практика казвате, че демокрацията се е провалила. Това е най-добрата новина за Китайската комунистическа партия, защото тя също не вярва в демокрацията, а в технократите в услуга на хората, но без да се вглеждат в притесненията на хората. Драги е наел консултантската фирма McKinsey да разпределя в Италия средствата за възстановяване, така че вече има Министерство на финансите в ръцете на Goldman Sachs, фондовете за възстановяване в ръцете на McKinsey и следващото нещо, което може да направи, е да даде Министерството на правосъдието на мафията, защото тя познава законите много по-добре от мен. Това е пълен провал на демокрацията в Италия.
Превод от испански: ЙОСИФ ДАВИДОВ
About The Author
