Джейкъб Силвърман, The New Republic
Това, което минава за икономическа политика в Съединените щати в момента, изглежда се върти около капризите и прищевките на президента Доналд Тръмп. Дали дадена компания ще бъде наградена с държавни поръчки, оплюта в Twitter или ще ѝ се забрани да прави бизнес в страната, до голяма степен зависи от неговите крехки чувства. Това е и случая с TikTok, нашумялото китайско приложение за видеосподеляне, което е любимо на много младежи, но за републикански ястреби като държавния секретар Майк Помпео и сенатор Джош Хаули е символ на засилващото се китайско предизвикателство към американската технологична хегемония.
След скорошен телефонен разговор между Тръмп и изпълнителния директор на Microsoft Сатя Надела, компанията оповести, че ще се опита да придобие операциите на TikTok в Съединените щати, Австралия, Нова Зеландия и Канада – четири от петте членки на разузнавателния съюз “Пет очи”. Използвайки страховете на Републиканската партия от китайското комунистическо следене на танцуващи и пеещи американчета, Тръмп агитира за забрана на TikTok в САЩ. Той е заявил на Надела, че ще отложи решението си до 15 септември, за да позволи сключването на сделка. Тръмп заяви пред журналисти, че очаква в замяна “голям процент” от парите при евентуална сделка да отидат в хазната.
Вкарването на TikTok под чадъра на американската система за киберсигурност съвсем не означава, че данните на потребителите няма да се използват за злоупотреби и експлоатация. Те просто ще заменят един непрозрачен режим за наблюдение и извличане на данни с друг.
TikTok е първата китайска социална мрежа, която успява да пробие в световен мащаб. В САЩ приложението има около 100 млн. потребители, голяма част от които привлечени чрез мащабна рекламна кампания на стойност 1 млрд. долара през 2018 г. (Тези огромни рекламни разходи за привличане на американски потребители демонстрират колко е трудно да се пробие на пазара в САЩ, който е доминиран от монополи като Facebook, Google, и, разбира се, Microsoft). Самото приложение TikTok всъщност не е достъпно в Китай, където на потребителите вместо това се предлага приложението, което го е вдъхновило – Douyin. Компанията-майка на TikTok, ByteDance, също така е привлякла около 70% от инвестиционния си капитал от американски фирми. Поне 400 души работят за TikTok в САЩ.
На 3 август основателят на ByteDance Джан Йимин разпрати до служителите на фирмата писмо, в което заявява, че “в настоящата обстановка сме изправени пред реална вероятност за насилствена продажба на бизнеса на TikTok в САЩ или указ за забрана на приложението в страната”. Подготвяйки се за тези сценарии, TikTok е предприела мерки за отделяне на американските си дейности от тези в другите региони. Няма точна информация в какво точно се изразяват тези мерки, освен това не е ясно дали очакваната стойност на сделката от 50 млрд. долара ще е изгодна за купувача Microsoft, ако няма да получи контрол над приложението в други страни. (TikTok в момента е забранено в доскорошния си най-голям пазар Индия, в резултат на граничните сблъсъци между индийски и китайски военни).
Като се има предвид, че Microsoft разполага с над 135 млрд. долара парични резерви, цената може би просто няма значение, тъй като сделката ще осигури на компанията милиони активни млади потребители и огромното количество данни, които те осигуряват. Въпреки репутацията си на тромава компания, която в миналото е проваляла сделки за придобиване на конкуренти като Nokia, в последно време Microsoft има успехи при купуването на вече процъфтяващи компании, които след това оставя да работят полу-самостоятелно. Сред тях са създателите на Minecraft – Mojang, сайтът за споделяне на код Githu и социалната мрежа LinkedIn.
Като цяло за американските технологични компании е трудно да пробият на китайския пазар, но Microsoft разполага с центрове за изследвания и разработки в страната от десетилетия, включително четири само в Шанхай. На официалната страница на Microsoft могат да се прочетат славословия за бизнеса в “процъфтяващата” китайска икономика, както и твърдения, че компанията разполага с екосистема от 17000 местни партньори на този пазар. През миналия месец Microsoft отдели в отделна компания бизнеса си с Xiaobing – чатбот с изкуствен интелект, който според компанията има 660 млн. потребителя в Китай. „Ние помагаме на китайските компании да правят бизнес в чужбина; това е един от най-големите ни потоци на дейност “, казва Ален Крозиер, председател на борда и главен изпълнителен директор на Microsoft Greater China.
Дори всичко това да е така, Microsoft генерира по-малко от 2% от приходите си от китайския пазар, и отказва да предоставя услуги като имейл и лицево разпознаване там заради очакванията те да бъдат използвани за нарушаване на личната поверителност и човешките права. На фона на засилващите се разногласия за неприкосновеността на личните данни, регулациите и информационния суверенитет, президентът на Microsoft Брад Смит говори за разпалваща се технологична Студена война между САЩ, Китай и Европа. През 2019 г. китайските власти наредиха на всички държавни служби да заменят западните компютърни технологии със системи местно производство. Течащата битка относно Huawei, най-големият доставчик на оборудване за телекоми в света, затруднява плановете за внедряване на 5G комуникационни услуги в много части на света.
Какъвто и объркан тип техно-национализъм да развяват Тръмп и други американски политици – републиканците съвсем не са сами в страха си от китайската технологична заплаха – Microsoft се вписва добре, дори да не изглежда така на пръв поглед. Компанията изпълнява редица договори за държавни институции и силови органи, включително Domain Awareness System на нюйокркската полиция, силно оспорваната “облачна” система JEDI за Министерство на отбраната, както и производството на усъвършенстваните очила за добавена реалност HoloLens за армията. Подобно на другите американски технологични Голиати, Microsoft е свързана с програмата PRISM, която бе разкрита от Сноудън, и редовно изпълнява разпореждания на Агенцията за национална сигурност и други подобни служби. TikTok идеално се вписва в капитализма на масовото следене, така че без проблем ще пасне и сред продуктите и услугите на щатската корпорация.
Наскоро публикуван доклад на Protonmail – швейцарска имейл услуга, гарантираща неприкосновеността на данните – предупреждава, че “Китайските власти имат история на принуждаване на местните технологични компании да споделят данните за потребителите, които след това биват използвани за сплашване, заплахи, цензура или нарушение на човешките права”. Би било трудно да се твърди, че Съединените щати, дори в тази необуздана късна имперска фаза, в която се намират, са по-малко демократични от Народна република Китай. Но тук в САЩ си имаме собствена система от гулаци, собствена дълга история на репресии над протестиращи, собствени незаконни инвазии в независими държави, собствено тайно законодателство и скрити споразумения между технологичните компании и тези на власт. Алчността за информация на нашата разузнавателна общност, както и способността ѝ да хаква компютърни системи навсякъде по света, са несравними. Всяка тревога, която се приписва на TikTok и отношенията ѝ с китайските власти, би могла да се използва с минимални промени, за да опише американските технологични монополи и техните угоднически отношения със службите за сигурност – чиито престъпления са очевидни за всеки, който е бил свидетел на полицейското насилие през последните шест месеца.
Ако има какво да се научи от пресоления скандал около TikTok – който предвид оказвания натиск вероятно ще завърши с придобиване от Microsoft – то това е потвърждаването на една от мрачните константи на изминалите четири години. А именно, че големите решения за икономическата политика и дипломацията биват вземани от едни от най-тъпите, продажни хора в американския обществен живот, често по причини, които изглеждат произволни или безумни. Стив Мнучин, Питър Наваро, Доналд Тръмп – това са големите умове, които решават как и колко точно да се намесва държавната власт в казуси като този. Microsoft, с нейната пазарна капитализация от трилион долара, може да вижда случващото се като страхотна възможност да разшири портфолиото си. Възможно е и друго – подобно на много други видни институции в американския живот, изправени пред реалността на тръмпизма да е твърде страхлива, за да направи друго, освен да се подчини.
*Джейкъб Силвърман е автор на “Условия за ползване: Социлните медии и цената на постоянната свързаност”
About The Author
