Кипър още издирва своите безследно изчезнали отпреди 40 години

Лейла Киралп е жената с най-тъжните очи, която познавам. Кипърската туркиня е събрала в тях сълзи и мъка от цели 40 години – толкова трябваше да изстрада тя преди да може едва през 2014 г. да погребе съпруга си. Приятелката ѝ Христина Павлу още чака – кипърската гъркиня все още не знае къде са костите на баща ѝ и брат ѝ, извлечени от дома им в родното ѝ село, което сега е в окупираните северни територии на острова, по време на нашествието на турската армия през август 1974 г.

През черното лято на 1974-а е изчезнал и братът на Христос Ефтимиу, кипърски грък. В началото на декември Севил Шевкер, кипърска туркиня, най-сетне предаде на покой в земята останките на своя баща Рамадан Ахмет, изчезнал на 27 декември 1963 г., едва 22-годишен, когато тя е била на година и половина. Севилай Бърк, кипърска туркиня – изчезнали баща и майка във Фамагуста през 1964 г. Андреас Сизонис, кипърски грък – изчезнал баща през август 1974-а…

Всички те и още стотици кипърски гърци и кипърски турци от няколко поколения са свързани от обща съдба – десетки години непоносими страдания, люшкани между неизвестност и гняв, отчаяние и надежда. Всички те са роднини на „безследно изчезнали” – най-големия хуманитарен проблем, както го определи ООН, на продължаващия повече от пет десетилетия етнически конфликт в Кипър. Това е все още незатворената трагична глава в историята на изстрадалия остров, негова неутихваща травма, резултат от омраза и престъпления.

Кипърската трагедия

„Безследно изчезналите” са кипърски гърци и кипърски турци, които в неизвестност за периода 1963 – 1974 г. – от междуобщностните сблъсъци и турската военна инвазия. Това са млади войници резервисти и цивилни, мъже, жени, деца, старци. Семейства, разстреляни в домовете си или отвлечени оттам. Цели автобуси с мъже, връщащи се от работа. Масови екзекуции и кланета на жени и деца в селата.

Убийства, извършени от екстремистките паравоенни организации на кипърските гърци и кипърските турци и от турската армия. Жертвите са захвърляни в кладенци, канавки, шахти, затрупвани от разрушени къщи, погребвани в неизвестни масови гробове, за да се скрият престъпленията и виновните.

През 2010 г. парламентът на Кипър обяви 29 октомври за Ден на безследно изчезналите, който се отбелязва всяка година като ден на “възпоменание, чест и отговорност”. Това е датата, на която през 1974 г. са били освободени последните военнопленници след инвазията на Турция. Това е и денят, в който започват мъките за стотици семейства, след като не са посрещнали своите обичани хора.

В списъка на „безследно изчезналите” в трагичните събития от 1963 г. до 1974 г. в Кипър официално са имената на 2001 души – 1508 кипърски гърци и 493 кипърски турци. Работата по издирването на техните останки, идентифицирането им и предаването им на техните семейства се координира от специален „Технически комитет за безследно изчезналите лица”, в който влизат представители на двете кипърски общности и на ООН.

Тази уникална институция е създадена още през 1981 г., само 7 години след разделението на Кипър в резултат на турската военна операция „Атила”, но започва ефективно да работи едва през 2006 г. Юли 2007 г. е повратна точка с историческо значение – за първи път комитетът предава на скърбящи семейства останките на техни близки.

Завръщането на безследно изчезналите

За изминалите 10 години са извършени разкопки на 1119 места на потенциални масови гробове. Тази година за първи път след инвазията турската армия даде разрешение за извършване на проучвания в 30 нейни военни зони в окупираната част в следващите три години, по 10 зони на година. „Лимитът” за 2016 г. вече е изпълнен…

От 2006 г. до 30 ноември тази година са ексхумирани останките на 1192 безследно изчезнали, установена е самоличността на 737 от тях – 553 кипърски гърци и 184 кипърски турци, съобщиха от Техническия комитет. Неизвестността продължава да тежи за семействата на 955 кипърски гърци и на 309 кипърски турци.

9 двуобщностни екипа, близо 60 археолози и антрополози от двете кипърски общности са ангажирани в целия процес, който е сложен, труден и продължителен, казаха експертите. След 40-50 години е много трудно да се издирят свидетели на убийствата и погребенията, тъй като много от жителите са се изселили, други пък не желаят да свидетелстват – или защото са замесени в престъпните деяния, или от съществуващия все още страх от разправа. Търсят се евентуални доклади, приемат се сигнали, често анонимни.

Много масови гробове из целия остров са открити благодарение на информация, подадена от читатели на известната кипърска турска разследваща журналистка Севгюл Улудаг, която от 15 години е посветила професионалната си дейност на издирването на безследно изчезналите.

Но дори и с анонимни информатори като нейните е трудно да се открият местата на потенциални погребения, тъй като в годините след трагичните събития са се променили ориентирите, които хората помнят – пресъхнал кладенец, група маслинови дръвчета, канавката край стария път, обясни Севгюл.

„Трябва да сме честни – някои погребални места са загубени в резултат на изминалото време и някои от безследно изчезналите може никога да не бъдат намерени”, призна представителката на кипърските турци в Техническия комитет Гюлден Кючюк.

Дълга е и процедурата за ДНК-анализа, който се извършва в лаборатория в чужбина. От разкопките и намирането на останките до идентифицирането им и предаването им на семействата са необходими между 1 и 3 години, а за някои случаи са минали дори 6 – 7 години.

След тази дълга процедура следва още по-мъчителна част. Погребенията на безследно изчезналите и в двете части на разделената страна събират на покъртителни церемонии възрастни мъже и жени в черно, стискащи снимки на млади хора – такива, каквито ги помнят, техните деца и внуци, израснали само с разказите за липсващите. През миналата година бе погребан най-малкият кипърски безследно изчезнал – 6-месечното бебе Андреас Кириаку. Детето и пет жени от семейството – майка му, баба му и лели, са били убити, докато бягат от селото си в северната част на острова пред настъпващата турска армия през 1974 г.

„Заедно ние можем”

Работата на Техническия комитет се финансира основно от Европейския съюз, който досега е предоставил 17.3 млн. евро. По предложение на кипърски евродепутати в одобрения от Европейския парламент бюджет на Общността за 2017 г. фондът за безследно изчезналите бе увеличен с 3 млн. евро. Кипър досега е дал 2.4 млн. евро, общността на кипърските турци – 308 000 евро. Още 14 други държави подпомагат с различни суми невероятната хуманитарна дейност.

През октомври Техническият комитет за безследно изчезналите лица в Кипър направи своеобразен отчет на 10-годишната си дейност. Той издаде книга и откри голяма фотоизложба в Европейския парламент в Брюксел. На официалната церемония бяха специално поканени 55 кипърски гърци и кипърски турци, членове на уникалната двуобщностна асоциация на роднини на безследно изчезнали ”Заедно ние можем”.

Безпрецедентен знак дадоха главите на петте религиозни вероизповедания в Кипър, които през февруари тази година заедно посетиха лабораторията на Техническия комитет и се обединиха с молитви за безследно изчезналите. “Всяко страдание на всяко човешко същество е страдание за целия свят. Ние не трябва да позволим тази неизмерима болка да продължи. Човешкото достойнство трябва да бъде възстановено и близките на изчезналите да намерят мир и утеха”, бе посланието на църковните водачи начело с архиепископа на Кипър Хризостом Втори и главния мюфтия Талип Аталай към всички кипърци, независимо от религията им.

Заедно четат тази трагична глава в историята на страната и двамата политически лидери – президентът на Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ. Освен предоставяната финансова помощ, те нееднократно призоваха всички, които имат информация за предполагаеми масови гробове, да я съобщят, за да помогнат за издирванията. “Времето е най-големият враг на роднините на изчезналите. Един по един те си отиват от живота, без да разберат какво е станало с техните близки. Имаме нужда от вашата помощ!”, апелира Анастасиадис. “Това е хуманитарен въпрос и ние всички трябва да бъдем полезни. И кипърските гърци, и кипърските турци са пострадали от тази кървава рана и наш човешки дълг е да помогнем да я затворим”, подчерта Мустафа Акънджъ.

Проблемът Турция

Въпросът за безследно изчезналите не може да бъде решен без Турция, е позицията на президента Никос Анастасиадис.

Тази седмица проблемът отново влезе в европейския дневен ред. Анкара не изпълнява задълженията си за изясняване на съдбата на безследно изчезналите през 1974 г. кипърски гърци, заяви правителството в Никозия в специална нота, която изпрати до Съвета на Европейския съюз, заседаващ от 6 до 8 декември в Страсбург.

Република Кипър призова Съвета на ЕС да настоява Турция да даде достъп до военни доклади и документи по отношение на места на масови гробове, за да може Комитетът за безследно изчезналите да получи информация от “първостепенно значение” за цялостния процес на разследвания. Никозия иска от Анкара също така данни за извършени премествания на останки, което още повече обърква следите и възпрепятства издирването.

Според кипърския гръцки представител в Техническия комитет Несторас Несторос са документирани най-малко четири случая на умишлено пренасяне на костите на други, все още неидентифицирани места. Турция трябва да позволи и влизането на експертите във военните зони в северната част на острова, посочва правителството в писмото до Съвета на ЕС.

Никозия сигнализира европейските министри и че Анкара още не е изпълнила решението на Европейския съд по правата на човека – през май 2014 г. той наложи на Турция рекордната глоба от 90 млн. евро, която тя трябва да изплати на Кипър като обезщетение на роднините на 1456 безследно изчезнали при военните действия през 1974 г. и на кипърските гърци, жители на окупирания полуостров Карпас. Веднага след произнасянето на решението Турция го разкритикува остро и заяви, че няма да го изпълни.

Пътят към помирението

Установяването на истината за безследно изчезналите и откриването на техните останки е най-емоционалният и болезнен аспект на Кипърския въпрос, смятат и политиците, и активистите на гражданското общество в разделената страна. И също така са убедени, че изясняването му, макар трудно и много болезнено, може да допринесе за помирението между двете кипърски общности.

Смела стъпка към него направи бившият външен министър на Кипър Ерато Козаку-Маркулис, дипломат, известна общественичка и активист за мир. Тя се извини публично – за първи път в политическата практика в Кипър! – на кипърската турска общност за ужасяващите престъпления срещу нея. Думите ѝ прозвучаха след като през август тази година в присъствието на лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ в Никозия бяха погребани останките на 33-ма безследно изчезнали кипърски турски цивилни мъже от общо 85-те от едно село, убити на 14 август 1974 г. от екстремистката паравоенна организация на кипърските гърци ЕОКА В. Нейни жертви в същия ден са станали и 126 невинни жени и деца в три села, населени изцяло от кипърски турци.

Ерато Козаку-Маркулис изрази и съжаление, че за изминалите 42 години не е проведено официално разследване от компетентните органи на Република Кипър на тези убийства, за да бъдат виновниците изправени пред правосъдието. “Време е най-накрая да се установи истината зад Кипърската трагедия, защото без истина няма да има помирение и без помирение няма да има мирно съвместно съществуване”, заяви тя. Ерато Козаку-Маркулис е сред най-силните поддръжници на създаването в Кипър на Комисия за помирение, по подобие на други страни, преминали през тежки етнически конфликти. Това ще бъде начин за изграждане на доверие между двете общности и излекуване на раните от миналото, смята една от най-известните жени в кипърската политика.

“Двете кипърски общности могат и трябва да се поучат от своята история и да изградят заедно мира. Само ако заедно превъзмогнем нашата болка, можем да вървим напред…”, ми казаха, въпреки и точно заради натрупаната болка, роднини на безследно изчезналите.