Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) заяви в своя позиция, че първите мерки на управляващото мнозинство във връзка с преодоляването на последствията от борбата с пандемията от COVID-19 „не оползотворяват в достатъчна степен съществуващи възможности за подкрепа на предприятията и работещите, които ще бъдат силно затруднени и ограничени от създалата се ситуация“.
КНСБ посочва, че приветства усилията да се предприемат спешни действия, за да се опазят здравето и живота на нацията и да се съхрани във възможната разумна степен заетостта и производството, но по отношение на мерките за компенсации за засегнатите икономика и работници, може да се направи повече.
Синдикатът отправя своите „критични съображения по мерките и действията“, като дава примери с действията, предприети от други държави и призовава управляващите да се обърнат към използваните от тях механизми за осигуряване на много по-голям финансов ресурс за справяне с кризата:
По финансовата рамка
– КНСБ счита, че предложените в законодателен вид и дискутирани в общественото пространство мерки са крайно недостатъчни като обхват и парична стойност. Необходим е по-голям пакет от мерки, който да бъде насочен към различните засегнати страни и специфични категории наети лица, към всички потърпевши в по-голяма или по-малка степен сектори, браншове и предприятия.
– Новата фискална траектория да бъде ориентирана освен към средния и дребен бизнес и в подкрепа на структуро-определящите отрасли, които ще гарантират стабилен растеж, високи доходи и стабилизиране на социалните системи.
– ЕК даде ясен знак, че насърчава по-голяма свобода на националните правителства в определянето на мерките, обема и начина на тяхното финансиране, като даде възможност средства от ЕСФ да бъдат пренасочвани към превенция и борбата с коронавируса в зависимост от конкретните потребности и приоритети на държавите-членки. Тази политика бе потвърдена и от следващата стъпка – активиране на общата предпазна клауза в Пакта за стабилност и растеж.
– България (най-бедната в Европа и в същото време пример за прилежно спазваща фискалната дисциплина държава) трябва в максимална и разумна степен да използва тази възможност за оптимизиране на финансовия ресурс. Поради наличието на валутен борд фискалната политика в нашите условия би могла да бъде доста ефективна (поради значителния фискален буфер, поредните излишъци, които страната ни регистрира няколко години назад, както и ниския размер на държавния дълг).
– КНСБ счита, че е необходим незабавен, амбициозен и координиран политически и икономически отговор чрез инструментите на фискалната политика по примера на останалите засегнати страни. Предварителните оценки на ЕК показват, че общата фискална подкрепа за отделните икономики трябва да е значителна. Официалната препоръка към страните-членки е прилагане на фискални мерки на стойност средно от около 1% от прогнозирания БВП за 2020 г., изключвайки от тази сума действието на автоматичните стабилизатори, които трябва да работят пълноценно и отделно от допълнителните мерки. Такива са препоръките и на МВФ с цел овладяване на стагнацията в разумни норми, тъй като тя така или иначе предстои, според повечето световни анализатори.
Какво направиха другите държави?
На 6 март 2020 г. президентът Тръмп одобри разход от 8,3 млрд. долара, за да финансира усилията за борба с пандемията (общите разходи се предвижда да достигнат около 1% от БВП). Южна Корея обяви стимули за 9,8 млрд. долара (0,75% от БВП), Великобритания – 37 млрд. долара (1,41% от БВП), Франция – 49 млрд. долара (1,9% от БВП), Италия – 28 млрд. долара (1,43% от БВП), Япония – 23 млрд. долара (0,55% от БВП), Австралия – 11,4 млрд. долара и т.н.
Ако следваме средния темп на допълнителни средства като дял от БВП, който отделят останалите икономики, и се съобразим с препоръките на ЕК, България би трябвало да отдели средства за възстановяване на икономиката в размер не по-малко от 1% и не повече от 1,5 на сто от БВП. Това означава средства в интервала 1,2-1,8 млрд. лв., които да бъдат преразпределени през инструментите на фискалната политика за подпомагане на бизнеса, работниците и служителите. Това са съвсем друг тип мерки, които следва да се договорят със социалните партньори и да се прилагат паралелно с т.нар. „автоматични стабилизатори”.
По Закона за мерките при извънредно положение
– КНСБ е удовлетворена от постигнатото в приетия на 20.03.2020 от НС Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март. Конфедерацията взе активно участие в процеса на обсъждане на текстовете. Организацията ни апелира към народните представители и успя да защити позицията си, като не допусна да бъдат приети предложените текстове, с които се предвиждаше работодателят да може да предоставя едностранно и без съгласие на работника неплатен отпуск за времето на обявено извънредно положение.
– Успяхме да защитим пред народните представители тезата, че при прилагане на новата възможност (чл.120б от КТ) за едностранно въвеждане от работодателя на нов режим на работа от дома или от разстояние, тази промяна да не води до други изменения в условията по трудовия договор.
– КНСБ защити правото на работника за периода на едностранната промяна за работа от вкъщи или от разстояние да не му се променят трудовото възнаграждение и други елементи от трудовото правоотношение.
– Не позволихме с промени в Закона за държавните служители да бъдат лишени от средства за представително работно облекло.
– КНСБ оценява позитивно продължените срокове за финансово приключване на годината, за подаване на данъчните декларации, за разсрочване на данъчни плащания от страна на физическите и юридическите лица, както и възможността да се облекчат и предоговорят условията за вноски по сключени заеми с банките.
– КНСБ подкрепя и промените в правомощията на управляващите органи на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, така че да могат при опростени правила, процедури и срокове да се отпуска безвъзмездна финансова помощ.
По мярката за 60% компенсация и проекта за постановление на Министерския съвет
– КНСБ припомня урока от палиативната мярка за компенсиране дохода на работника при преминаване на непълно работно време, прилагана по време на предишната икономическа криза (ПМС 44 от 2009 г.). България не бе сред страните с най-голям спад на БВП, но за две-три години загубихме над 400 хил. работни места (около 16% от заетостта). Подобен повторен удар при настоящата демографска криза и острия недостиг на работна сила би бил катастрофален за пазара на на труда.
– Обхватът на действие на проекта на ПМС е силно стеснен – търговия на дребно, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, туризъм, култура и спорт. Приложен е подходът – въвеждайки извънреден режим, държавата ограничава или спира горепосочените дейности, затова само те са обект на компенсиране.
– Всички производства, които понасят щети поради пазарни причини, са извън обхвата. В основата на тези пазарни обстоятелства пак е пандемията, но пряка вина държавата няма – поне такава е логиката на постановлението. Съществува обаче и такава категория промишлени предприятия, които поради спецификата на производствения процес, не могат да изпълнят изискванията за въвеждане на строги предпазни мерки от зараза. Пряко и косвено засегнатите фирми и предприятия са много повече.
– Не възприемаме философията „плащам за пряко причинени щети и вреди”. Тя има своята рестриктивна логика, но трябва да отбележим, че са налице съществени пропуски, а такива ще възникнат най-вероятно и в бъдещото приложение на постановлението. Така напр. във връзка с Решението на НС за обявяване на извънредно положение, със Заповед от 16.03.2020 г. на Управителя на НОИ незабавно се преустановява плановият прием на пациенти по клинични пътеки в областта на физикалната и рехабилитационна медицина. Всички 13 национални рехабилитационни болници затварят врати, а тази икономическа дейност я няма в Приложение 1.
– Стесняването на обхвата идва и от т. 3 на чл.2 на проекта за ПМС –кандидатстват работодатели, само ако преустановилите работа представляват над 50 % от списъчния персонал. Това условие освен че е крайно неприемливо нас, влиза в противоречие с текста на чл.1 (1) „ … е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители …”.
– Структурата и подходът са взаимствани от ПМС 44 от 2009 г., като действието на постановлението, респективно подкрепата, е сведена единствено до дейности, преустановени с решение на държавен орган. А както беше вече отбелязано, законодателят е постановил, че право на брутно трудово възнаграждение имат всички работещи, преустановили работа поради извънредното положение.
– Останалите критерии за подбор на предприятията в общи линии са логични и КНСБ ги подкрепя. Все пак изискването да не се прекратяват договори в периода на получаване на компенсации може би следва да се преосмисли, защото, щом изискването за запазване на заетостта е само по отношение на лицата, за които се получават компенсации и след приключване на извънредното положение, то за тях би трябвало да се отнася и запазването на заетостта.
– Общата оценка е, че това постановление дава фрагментарна и ограничена подкрепа на стопанските единици, които са принудени поради напълно обективни причини силно да ограничат функционирането си или да го преустановят. Решенията, които дава този проект на постановление са недостатъчни. Не може да се очаква, че в сложната обстановка на извънредно положение оцеляването на човешкия ресурс в предприятията може да се гарантира само от работодателя, при положение, че самите предприятия изпитват огромни трудности.
Предложения:
- Списъкът с икономическите дейности в Приложение 1 да се прецизира и допълни в контекста на изказаните от нас съображения.
- Мярката за компенсация да се прилага за всички предприятия от индустрията, които отбелязват минимум 20% спад на стойността на продажбите за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаване на документите по чл.4, в сравнение със същия период на предходната година.
- Да отпадне условието в чл. 2, т.3 – право на компенсация да имат работодатели, които са преустановили работа на най-малко 50 на сто от списъчния състав на персонала, а компенсация да е дължима за всеки работник и служител с преустановена работа.
- Да се прецизира механизмът за контрол върху работодателите дали изплащат пълния размер на трудовите възнаграждения и по какво ще се съди за изплащането на пълното възнаграждение (как се определя пълното и от кого). Трябва да се предвиди и процедура за обжалване на решенията.
- Да се разработи схема на подкрепа на предприятията, които в периода на извънредно положение принудително намаляват производствения обем и въвеждат непълно работно време за наетите. Такава схема може да бъде финансирана през ОП РЧР, като на хората се изплащат компенсации заради намаленото работно време.
- Правителството да осигури необходимото и разумно фискално пространство, което да даде възможност за по-пълно компенсиране на понесените щети от физическите и юридическите лица и да подкрепи един по-безболезнен и по-бърз изход от настоящата безпрецедентна ситуация.
- Министерството на финансите да направи необходимите разчети при различни варианти и сценарии, като ги представи на социалните партньори за обсъждане и приемане на цялостен пакет от мерки, гарантиран със съответните финансови ресурси.
About The Author
