Хосе Мануел Селая идва на власт през януари 2006 г. като представител на Либералната партия – една от двете традиционни в страната. С времето той прави стъпки наляво. Подписва декрет за предоставяне на земяа на селяните, одобрява 64-процентно увеличение на заплатите и през 2008 г. стартира влизането на Хондурас в „Петрокарибе” и в Боливарския алианс за народите от нашата Америка (ALBA) – два проекта за регионална интеграция и солидарност, лансирани от покойния днес президент на Венецуела Уго Чавес.
Свалянето на Селая
В средата на 2009 г. Селая предлага провеждането на народно допитване, за да се реши дали да се инсталира четвърта урна на изборите, насрочени за ноември с.г. Тази четвърта урна е предвидена за гласуване „за” или „против” свикването на ново Учредително събрание. Определено е плебисцитът да се състои на 28 юни 2009 г. Но той се превръща в детонатор. В ранните часове на онази неделя Селая е отвлечен от военните, откаран е по пижама до летище Тонконтин и е изпратен в Коста Рика.
Превратът, подкрепен от законодателната и съдебната власт, е подготвен в американската военна база Палмерола, на 70 км северно от столицата Тегусигалпа. През 80-те базата е разположена там като плацдарм за атаки срещу сандинисткото правителство на Никарагуа и срещу централноамериканските революционни движения.
Властта е поета от Роберто Мичелети, дотогава председател на Конгреса. Като реакция на това започва да нараства един невиждан процес на народна мобилизация, от който се ражда Националният фронт за народна съпротива (FNRP), най-голямата социална и политическа сила в модерната хондураска история. Наложена е безмилостна политика на преследване и репресии срещу FNRP. Тя не е прекратена и по време на президентстването на Порфирио Лобо, избран за държавен глава на пораждащите много съмнения избори през ноември с.г., на която процентът на въздържалите се от гласуване възлизаше на 70%. Същата политика се упражнява и до ден-днешен, при сегашния президент Хуан Орландо Ернандес.
Ликвидирането на Берта Касерес
Смята се, че през изминалите оттогава 7 години са били убити над 300 дейци, борили се срещу режима и срещу продължителите на тенденцията на Лобо и Ернандес. Над 100 от жертвите са селяни и селянки. Най-аквитно се развива съпротивата в регионите с обширно производства на африканска палма. Там земеделските индиански организации водят трудна битка за защита на териториите си и на природните богатства от земевладелците и от мегапроекти на транснационалните компании.
Убийството на Берта Касерес, подготвено от група наемни убийци на 3 март т.г., не е изолиран случай. Но служи като красноречива илюстрация за нивото на безнаказаност, което цари в страната, и за съучастничеството в това на всички държавни институции. Тези фактори подготвят почвата, за да се осъществи покушението срещу живота на един от най-големите символи на хондураската Съпротива, на водачката на природозащитниците, на индианката и феминистката с голям международен авторитет.
Избиване на журналисти
Другата мишена, избрана от превратаджиите, бяха и продължават да бъдат журналистите. След 2009 г. е съобщено за над 50 слуачаи на убийства на журналисти. Хондурас се превръща във втората (след Мексико) страна в Латинска Америка, където е най-опасно да се упражнява журналистическата професия.
Докладът „Състоянието на човешките права в Хондурас”, публикуван през февруари т.г. от Международната комисия по човешки права, потвърждава, че преди сътресенията в крехката хондураска демокрация не е имало такива масови изтребвания на журналисти, нито такива високи показатели за убийства, каквито царстват в страната сега.
Политическата реалност след преврата отваря също така ппътя към разко увеличаване на криминалното насилие. Според проучване на Службата на ООН за борба с наркотрафика и престъпността Хондурас има най-високия процент на убийства в света – 90,4 на всеки 100 жители. Средният показател за света е 8,8 на 100.
Безнаказаност и наркотрафик
Тези цифри илюстрират също високите нива на безнаказаност. Самото правителство признава, че успава да разследва едва 20% от престъпленията. Междувременно Хондурас се е превърнал в един от основните пътища за трафик на дрога към най-големия ѝ консуматор – САЩ. Ситуацията в страната допълнително се влошава от бързия растеж на несигурността и безработица. Положението на трудещите се не е по-малко обезпокояващо.
Седем години по-късно хондураският народ продължава скъпо да плаща за последиците от преврата. Страната се е превърнала в най-изпълнената с насилие от централноамериканския регион, както и в една от най-бедните. Около 70% от населението ѝ се водят бедни. Два милиона души са били експулсирани заради насилие и мизерия, 35 000 деца са били оплетени в мрежа с детска проституция…
Седем години по-късно Хондурас продължава да е удавен в много високи корупционни показатели, в една съсипана икономика и в един систематичен процес на преследване и криминализиране на социалния протест.
Превод: Къдринка Къдринова
Оригинален текст: TeleSUR
About The Author
