„Който гроб копае другиму…“ Ако българският баща на свалената от власт бивша бразилска президентка Дилма Русеф е успял да я научи на тази нашенска поговорка, сега тя би могла да изпрати картичка с такова послание на предалия я неин вицепрезидент Мишел Темер, който вече е зад решетките за корупция.
Темер направи всичко възможно, за да съдейства на процеса по импийчмънт срещу Русеф през 2016 г., макар обвиненията срещу нея да бяха кухи и неоснователни за такава мярка. Накрая доволно седна в освободилото се чрез този институционален преврат президентско кресло. И остана начело на Бразилия чак до състоялите се миналата година избори за нов държавен глава, без да посмее да са кандидатира в тях, защото беше може би най-мразеният политик в страната с драстично нисък рейтинг.
Междувременно раздуханият поръчково корупционен скандал Lava Jato („Автомивка”), чрез който нахъсеният съдия, а днес вече министър на правосъдието Сержио Моро разби левицата, голяма част от останалите традиционни партии и държавния сектор в икономиката, преля и към Темер. Дотам, че накрая бе арестуван по обвинения, че и той е бъркал в помията, заради която пострадаха политическите му противници.
Много публикации, излизали още по време на мандата му, сочеха за негови злоупотреби и засичаха разнасяни насам-натам подозрителни куфарчета. Интересно, какво е подлъгало този винаги оцелявал във всякакви политически интриги хитър играч да повярва, че това е само медийна шумотевица и няма да го засегне, след като изгуби президентския си имунитет? Може би обещанията за недосегаемост са били дадени от достатъчно високо и авторитетно място, след като Темер дори не се постара да замине на отдих на някое екзотично островче за почти трите месеца, откак властта в латиноамериканския гигант вече не му принадлежи.
Разбира се, той отрича обвиненията. Е, в невинност се кълнеше преди две години и близкият му приятел Едуардо Куня, бившият вече председател на парламента, който задвижи импийчмънта срещу Дилма, а после се откри, че си е скътал несъизмерими със заплатата му милиончета в швейцарски сметки и набързо отиде в затвора. Този импийчмънт постла килимчето към властта на Темер, който не си мръдна пръста, за да защити Куня.
Сега машината захапа и самия Темер. Непотребен е вече. Свърши мръсната работа около свалянето на Дилма и тикването в затвора на Лула да Силва, разчисти пътя към управлението на ултрадесния Жаир Болсонаро. Поръчителите повече нямат нужда от него.
Тази логична съдба винаги е сполетявала лица с подобни траектории в политиката. И примерът с Темер сега би трябвало да пали червени лампички за други подобни субекти из съседни на Бразилия страни, поставили се в услуга на интереси, много по-големи от тяхната семпла роля на обслужващ персонал. В момента, в който бъде изцеден целият им полезен за тези интереси потенциал, всичките ги чака запокитване в тъмното, също като Темер. Да му мислят и самозванецът Хуан Гуайдо във Венесуела, който доста се поизхаби напоследък, без да извърши желания от американските му ментори реален преврат в родината си, и двуличникът Ленин Морено в Еквадор, преметнал се на 180 градуса, след като взе властта преди две години.
Няма да е вредно да се замисли и самият Болсонаро, който може би още е подвластен на еуфорията от току-що приключилото му гостуване при неговия кумир в Белия дом – президента на САЩ Доналд Тръмп. След всички гръмки обещания, с които го обсипа домакинът – чак до вкарването на Бразилия в ОИСР и НАТО, Болсонаро явно прекалено се замая и не съумя да се ориентира защо му свалят всички тези звезди от небето, без никаква гаранция, че някога действително ще ги пипне. Тръмп искаше от госта си едно – да обещае, че дава бразилската база в Алкантара и въобще бразилската територия за интервенция срещу Венесуела. Но Болсонаро просто повтори тезите на собствените си генерали, които може да са също ултрадесни и да не понасят властта в Каракас, обаче категорично не искат война. Та така се получи, че „тропическият Тръмп” отказа на оригинала най-желаното – плацдарм за атака по вбесяващия го венесуелски президент Николас Мадуро.
И няма да е чудно, ако в не тъй далечно бъдеще самият Болсонаро бъде шкартиран под някаква форма – щом не върши работата, за която е поставен…
About The Author
