С парадоксално единодушие, макар и вдъхновено от диаметрално противоположни мотиви, каталунските националистически партии в парламента в Мадрид, като и десните Народна партия и „Сюдаданос”, гласуваха против проекта за държавен бюджет, внесен от правителството на премиера социалист Педро Санчес. Със 191 гласа „против” срещу 158 „за” бюджетът бе отхвърлен.
Това предопределя и падането на кабинета, който управляваше в малцинство и се държеше само на подкрепата на левицата от Unidos Podemos (съюз между „Подемос” и Обединена левица) и на националистическите формации от Каталуня и Страната на баските.
Испания тръгва към предсрочни избори – посока, очертана от самия Санчес още в навечерието на гласуването, за което вече се очакваше подобен развой. Вече се обсъжда и дата за новия вот. Позовавайки се на източници от правителствените среди, испанските медии съобщават, че изборите може да са на 28 април. На 26 май вече е предвидено Испания да гласува и за Европейски парламент, и за свои собствени кметове и местни органи на властта. Стремежът на все още управляващия кабинет е да не се натоварва тази дата и с избиране на парламент. Лидерът на Народната партия Пабло Касабо, който предпочита вот „три в едно”, вече апострофира, че ако за парламент се гласува отделно, това щяло да бъде само „пилеене на средства”.
Защо днешното гласуване за бюджета се оказа толкова фатално за правителството на Педро Санчес? Причината е в тръгналата миналата седмица рязка ескалация на политическата обстановка, породена от спорове по каталунската криза, за което „Барикада” вече писа.
Стараейки се именно да гарантира гласовете на каталунските националистически партии за бюджета, Санчес стартира диалог с местната власт в автономната област още през декември м.г., като се срещна в Барселона с каталунския премиер Ким Тора. Там беше договорена схема на диалога, който да се води на „партийна маса” (с участие на всички партии от каталунския парламент) и с технически посредник.
Тази схема стана публична едва миналата седмица и предизвика експлозия от остри критики на десните Народна партия и „Сюдаданос”, които обвиниха Санчес в „предателство”, тъй като сметнаха самия формат на диалога за противоконституционен. Тези две партии, обединявайки се и с ултрадясната извънпарламентарна Vox, обявиха, че изискват свикване на предсрочни избори и организираха общ антиправителствен митинг в центъра на Мадрид в неделя.
Гневът им бе допълнително подсилен, след като се разбра, че отгоре на всичко кататулнските националисти са поставил на Санчес и още едно условие, за да подкрепят бюджета – на „партийната маса” на диалога да бъде поставен и въпросът за самоопределението на Каталуня. Подобна формулировка наистина влиза в разрез със сегашната конституция, която определя за Каталуня само автономен статут. Самият Санчес ядосано отхвърли това условие и предупреди каталунските националисти, че повече отстъпки няма да прави. И че ако бламират бюджета и съответно правителството, ще обслужат само десницата, която жадува за избори и се надява да ги спечели.
Разбра се, че междувременно усърдни усилия да склони каталунците към компромис е положил лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас. Той е в отпуск по бащинство и не се явява в парламента в Мадрид, но е разговарял по телефона дори с бившия каталунски премиер Карлес Пучдемон, който живее в емиграция в чужбина. Всичко обаче е било напразно. Още по време на дебатите за бюджета стана ясно, че каталунците ще гласуват против. Заедно с гласовете на десницата това предопредели и отхвърлянето на правителствения проект, и фактическия край на настоящото управление.
Допълнителен фактор за нажежаване на страстите е започналият в понеделник в Мадрид съдебен процес срещу ръководни дейци на каталунското автономно правителство, организирали противоконституционния референдум за независимост на Каталуня на 1 октомври 2017 г. и участвали по-късно в провъзгласяването на независимостта.
В крайна сметка Санчес и кабинетът му станаха заложници на крайната поляризация, породена от нагнетяването на каталунската криза през годините още на предходното правителство на Мариано Рахой. След толкова много конфронтации досега, днес нито каталунските сепаратисти, нито все повече радикализиращата се Народна партия, вкупом вече със „Сюдаданос” и Vox, очевидно не са способни на никакви компромиси в името на връщането към мирно съжителство и развитие.
Жалкото е, че тези страсти провалиха и най-социалния бюджет, който е бил предлаган в Испания от разразяването на икономическата криза през 2008-2011 г. насам.
About The Author
