През последните седмици широко в немските медии се дискутира темата за новото ляво движение на парламентарната председателка на Левицата Сара Вагенкнехт и съпруга ѝ Оскар Лафонтен, една от легендите на ГСДП. Вагенкнехт често е свързвана с критиката си към миграционната политика на Германия, а и обвинявана, че е не крайно лява, а крайно дясна. В политическата сцена на Германия тя е смятана за предизвикателна, непоколебима и директна в парламентарните дебати с опозицията. Често е поставяна в редиците на „радикалните“ личности, които скандализират опозиционната политическа общност и често ѝ се налага да се обяснява подробно какво е имала предвид, когато е говорила за грешките в миграционната политика на Ангела Меркел.
Идеята за надпартийно ляво движение не е особено радикална стъпка, но от известно време не слиза от устите и на двамата му учредители. Едно от подмятаните имена на движението беше #fairLand, но Сара Вагенкнехт бързо го отхвърли като спомена, че това е бил един от многото варианти и той не е нейният фаворит. За някои политически наблюдатели това е движение от нарцистичен характер, което кара създателите му да се чувстват като още по-големи политически икони. Според други, това е „отцепване“ на „хората на Вагенкнехт“ от противниците в Левицата. Някои привърженици на движението пък вярват, че то ще засили връзките и ще сплоти лявото – идеята е в него да се съберат и членове на ГСДП, Зелените и Левицата. Според критиците обаче това движение само по себе си е реален образ на една безсилна Левица и то ще доведе до нейното още по-голямо разединение.
Вагенкнехт и Оскар Лафонтен заговориха за подобно надпартийно движение преди месеци, а то придоби още по-голяма актуалност покрай кризата в ГСДП и бунтът на някои по-леви членове на партията срещу създаването на голямата коалиция с ХДС. Идеята за това движение веднага разедини и самата германска Левица. Водачите на Левицата Катя Кипинг и Бернд Риксингер веднага се разграничиха от сътрудничество в подобен проект и се усъмниха в бъдещия му успех, а и отчетоха, че с подобна организация Левицата би станала излишна.
Вагенкнехт и Лафонтен от своя страна намират силна нужда от подобен ляв проект в Германия, защото класическите леви партии нямат мнозинство и преживяват голяма криза. В интервю пред немската телевизия ARD, председателката на парламентарната Левица споделя, че открива потенциала на такова движение в „недоволните в други партии“ като дава пример именно с разочарованите социалдемократи. Първият социалдемократ, който е потвърдил участие в движението вече е налице – това е Рудолф Дреслер, бивш парламентарен държавен секретар, неговата подкрепа за бъдещото формация: „Една различна, лява политика в тази държава само с участието на моята партия ГСДП вече не е възможна“. Една от ключовите фигури за немската Левица Грегор Гизи също се изказа по-скоро резервирано: „От това няма да излезе нищо съществено. Сара не е богиня и тя също го знае.“
Едно от известните лица на движението е немският драматург Бернд Щегеман, в съавторство с когото Вагенкнехт публикува текстът „Нашият план за колективно движение“ в хартиеното издание на вестник „Ди Цайт“. В статията става дума за двойния морал в миграционната политика, а и как подобни движения в Испания и Франция са се отразили добре на политическия климат: „Там, където има ляво политическо въставане, десните изглеждат толкова остарели, колкото си го заслужават.“ Според създателите на проекта, това е една съвсем основателна причина да се създаде движение, което да обедини тези, които досега за действали разделени.
Миграционната политика според икономистката и парламентарна председателка на Левицата и театралният режисьор трябва да бъде различна от настоящата, която „пренебрегва онези, които живеят изтласкани по периферията на обществото“. „Това, че безработни и работници гласуват за Алтернатива за Германия вместо за ГСДП или Левицата би трябвало да носи на всеки прогресивен дух безсънни кошмарни нощи.“ Вагенкнехт не пропуска да разкритикува и някои леви, че целят „запазване на собствената зона на комфорт в културата на “Добре дошли”. Според нея по-добрата лява политика е в това да се покаже готовност за помощ на тези, които живеят в рамките на едно общество, което ги е изтласкало в перифериите си. Тя подчертава, че няма нелегални хора, че границите винаги и за всеки трябва да бъдат отворени и всеки, който идва има право на обичайните помощи достатъчно дълго, за да си намери работа.
Ако излезем отвъд емоционалността, че с още едно движение рожбите на лявото в Европа се множат и това ще доведе до някаква социална политическа вълна, то ще се уверим, че има известна доза здрав разум в критиките, които бяха споменати. В Германия има лява партия, има социалдемократи, има и Зелени. Те всички са в Бундестага, от което следва, че имат пълната сила да въздействат и реформират собствените си политически лозунги и стратегии. Търсенето на нови и все нови платформи, които казват същото като старите, но имат друго име сякаш изхабява още повече лявата идея и дори за някои я прави досадна и изхабена.
Има и още нещо, на което трябва да се обърне внимание – Вагенкнехт и Лафонтен подчертават, че новото колективно движение трябва да остане такова и в никакъв случай да не се превръща в партия. В партийната демокрация на Германия едно движение може да бъде политически активно само тогава, когато то по някакъв начин стане партия и можем да видим това и при Зелените и при Алтернатива за Германия. Особено е, че това движение ще се появи три години преди парламентарните избори, тоест то има достатъчно време, за да набере някаква скорост и евентуално да бъде задвижено. Но така то изглежда като конкурентен проект за всички останали партии, които то самото иска да включи. Разединението в Левицата показва и нещо друго, а именно, че Вагенкнехт и Лафонтен не са способни за обединение в собствената си партия и не успяват да създадат единна идейна общност. И последно – по никакъв начин не е ясно какво точно е обединяващото ядро на подобно дифузно колективно ляво движение, каква е изначалната му ориентация и къде и как иска да се реализира.
About The Author
