През последните две седмици Йордания – страна, която на Запад често бива хвалена като остров на стабилност в един хаотичен регион – се оказа център на нехарактерни вълнения. На 30 май избухнаха протести, предизвикани обявените от властите мерки за строги икономии. Подкрепените от Международния валутен фонд промени включват рязко повишаване на данъците за страдащото от бедност и безработица население на страната. След пет дни на масови стачки и демонстрации, кралят на Йордания Абдула Ватори освободи министър-председателя Хани Мулки. В миналото подобен символичен ход би бил достатъчен, за да успокои недоволството, но този път протестиращите йорданци изглеждат решени да настояват за системни промени.
Часове след отстраняването на Мулки, хиляди хора се върнаха по улиците с настояване за пълно изтегляне на предложените мерки за остеритет. Протестите продължиха и следващите дни, а някои синдикати организираха нови стачки.
Сред протестиращите е Мустафа ал-Халили, 29-годишен инженер, живеещ а Аман. Мустафа, който протестира за пръв път, заявява, че е открил обща кауза със сънародници от различни хора въпреки социо-икономическите, племенни и географски разделения. “Хора от всички части на обществото излизат заедно. Обединени сме в едно нещо: обичаме страната си и ни е писнало от корупцията”, заявява той пред Intercept.
Миналата сряда ал-Халили и колегите му получават имейл от синдикатите, които ги предупреждават, че правителството обмисля нов закон за повишаване на данъците. Ал-Халили е вбесен. Като млад баща в Аман, един от най-скъпите градове в Близкия Изток, и без това едвам свързва двата края. Новият закон – който ще повиши данъка върху доходите на физическите лица с поне 5%, а на компаниите с между 20 и 40 на сто – със сигурност ще тласне него и много от съгражданите му отвъд ръба. “Много от нас работят на пълно работно време и въпреки това едвам покриваме основните си нужди. Много хора бяха отчаяни още преди новия закон”, казва той.
Новината за предложеното увеличение на данъците се разпространява бързо и предизвиква всеобщо възмущение в социалните мрежи сред хора от всички класи. Много от протестиращите обвиняват правителството в корупция и в провал да защити йорданците от интересите на чуждестранни институции като МВФ. Одобреният от фонда план цели да реформира силно задлъжнялата икономика на Йордания – външният дълг на страната вече достига 37 млрд. долара. В рамките на часове след оповестяване на новината над 30 синдиката в страната призоваха членовете си да стачкуват, и хиляди работници излязоха от работните си места в знак на протест.
#Jordan: Women not only heavily present at the protests but also leading chants. #Amman #JordanStrikes #JO pic.twitter.com/snZRkmS4Xh
— Hazem Zureiqat (@hazem) June 2, 2018
След първоначалната стачка започна кампания от ежедневни протести около резиденцията на премиера, като хората настояваха за отказ от остеритета и оставка на считания за корумпиран Мулки. Мустафа ал-Халили обаче подчертава, че проблемът не опира до една личност. “Парламентът не отразява нуждите на хората. Там са по-заинтересувани от личното си обогатяване, отколкото в обновяването и поправянето на икономиката ни. А ние правим грешката да избираме тези хора отново и отново. Сега обаче казваме: Достатъчно!”, заявява той.
“Засега силите за сигурност като цяло показват сдържаност”, отбелязва Хиба Заядин, сътрудник на правозащитната организация Human Rights Watch в Йордания. Редките арести обикновено са последвани от бързо освобождаване на задържаните. “Имаше няколко демонстрации на сила тук и там, и няколко души припаднаха заради липса на кислород в тълпата, но засега демонстрациите са до голяма степен мирни”, казва тя.
Сдържаността изглежда е и от двете страни. Въпреки, че на протестите се чуват скандирания за падане на правителството, много от участващите са категорични, че не целят “създаването на нова Сирия, Либия или Ирак”, казва ал-Халили. Повечето протестиращи насочват гнева си парламента, МВФ и други външни сили, но не стигат до осъждане на монархията. “Кралят е много важен за стабилността, за обединяването на различните племена и кланове”, убеден е ал-Халили. “Това, от което се нуждаем са народни представители и премиер, които сериозно да се заемат с икономиката, и които не се оставят да бъдат подхвърляни от кредитори като МВФ”, добавя той.
Новината за оставката на Мулки повдигна морала на протестиращите, но но донесе решение за проблема с мерките за остеритет. В сряда някои синдикати – основно тези на лекарите, инженерите и юристите – проведоха нова стачка, а много протестиращи останаха на улицата до късно през нощта, развявайки национални знамена и скандирайки “Хляб, свобода, социална справедливост”.
Кралят посочи като заместник на Мулки досегашния министър на образованието и бивш икономист от Световната Банка Омар ал-Ризаз. Държавният глава заяви, че новият кабинет трябва да преразгледа цялата данъчна система и да проведе диалог за реформите с политическите партии, синдикатите и гражданското общество.
Някои синдикални лидери изказват готовност да дадат шанс на новото правителство, но протестиращите се заричат да не се отказват, докато властите не изтеглят напълно предложените мерки. “Посланието е далеч по-голямо от един човек или дори от този закон. Йорданците заявяват на парламента, че нещата са се променили. Ако искаш да си в правителството, вече трябва да служиш на нашите интереси. Искаме да знаят, че ги наблюдаваме”, заявява пред Intercept инвестиционният банкер Еяд Омари, който участва в протестите.
Засега няма яснота каква ще е съдбата на закона, предизвикал гнева на толкова хора. Омари изглежда обнадежден: “Разаз е високообразован човек и според мен има шанс да вземе някои наистина добри решения”. Други протестиращи обаче настояват за по-драстични промени в управлението на страната и скандират “Не на Мулки, не на Разаз”. “Все още имаме много искания, които не са изпълнени. Ще останем на улицата, докато това се случи. Ние искаме справедливост, достойнство и хляб”, заявява пред Reuters 22 годишният студент Салех Шуха.
“Всичко това е напълно ново за нас”, казва ал-Халили. “Изправихме се срещу правителството и го накарахме да направи нещо, което не искаше да прави. Изведнъж хората видяха, че имат сила, че могат да теглят чертата”.
About The Author
