„Парализирахме Мадрид. Този ден ще влезе в учебниците по история. Това е нашият ден и утре ще продължим. Няма да спрем. За нас. За онези, които не са тук, за онези, които ще дойдат.” Тези думи, цитирани от в. „Ел Паис”, са на Виктория Кастрийон, една от организаторките на незапомнено масовото осмомартенско шествие в Мадрид, което снощи блокира центъра на испанската столица със своите около един милион участници.
В Барселона в аналогичното шествие се включиха около 600 000 души. Подобни прояви имаше общо в над 120 градове из цяла Испания.
Особеното в испансикия протест, по което той стана единствен на фона на многобройните прояви из цял свят по повод Международния ден на жената 8 март, бе обявената женска стачка с посланието, че борбата за правата на жените е и борба за социална справедливост в цялото общество.
По данни на двата най-големи испански синдиката – CC OO и UGT, които се включиха в осъществяването на стачката, в нея са участвали около 6 милиона души. Най-масовото стачкуване е било за по два часа, а не за цял работен ден. В испанските медии се появиха репортажи за жени, които обясняват, че изцяло подкрепят стачката, но не могат да се включат ефективно в нея, защото ако изгубят една надница, това ще се отрази фатално на прехраната не семействата им.
Най-забележимо бе стачкуването на около 7000 журналистки, които спряха работа вчера. Особено видимо липсваха популярни телевизионни и радиоводещи като Пепа Буено и Анхелес Барсело от Cadena Ser, Мария Касадо от TVE, Сусана Грисо от Antena 3, Ана Роса Кинтана от Tele 5 и т.н.
В парламента пък липсваха депутатките от левия сектор – от Испанската социалистическа работническа партия, „Подемос” и Обединена левица. Повечето от тях, както и партийните им лидери, участваха в шествията.
Изричната позиция на организаторките от „Комисия 8-М” бе, че протестът не е обвързан с никоя партия и че главната му цел е да покаже как, ако жените спрат да работят, всичко спира – и в производствата, и в услугите, и в образованието, и в семействата. И как техният глас трябва да бъде чут, за да стане цялото общество по-хуманно и справедливо.
Масовото участие предизвика силен ентусиазъм за по-нататъшния обществен отзвук. Сред най-популярните лозунги на шествията беше следният: „Стачкуваме, за да променим всичко”. Друг емблематичен лозунг, който издигнаха участничките в протестното шествие в Сан Себастиан, гласеше: „Който не се движи, не чува шума от веригите си”.