Високи данъци, силни профсъюзи и равно разпределение на благата. Това е рецептата за успех в глобализирания свят според Магдалена Андерсон – икономист от Социалдемократическата партия и финансов министър на Швеция.
След като пое поста през 2014 г., Андерсон започна да повишава данъците и да увеличава социалните разходи. По време на нейния мандат Швеция се радва и на икономически бум и внушителен ръст на БВП, а бюджетните дефицити бяха превърнати в излишъци.
Светът все още се сепва от спомена за финансовата криза, която го сполетя преди десетилетие, и която доведе до все още набираща сила популистка вълна в политиката. На този фон икономическото управление в Швеция дава уроци за това как работят данъците, които противоречат конвенционалната мъдрос в страни като САЩ. В свое интервю завършилата Харвард Андерсон подчертава, че успехът на Швеция се свежда до три неща: “работните места, социалната държава и преразпределението”.
Това е на обратния полюс спрямо политиките, налагани от другата страна на Атлантика. Там президентът Доналд Тръмп и администрацията му се надяват данъчните облекчения, премахването на регулации и сключването на нови търговски сделки да ускорят икономическия растеж до 3% в рамките на две години.
Андерсон посочва, че достъпът до здравеопазване и образование “независимо от това колко пари печелиш” е ключов за успешната икономика. Тя определя преразпределението като щит срещу популистките шокове.
Числата са убедителни. Швеция има едни от най-високите данъци в света, като според данните на ОИСР приходите от облагане възлизат на около 43% от БВП. Средното ниво за страните от ОИСР е 34%, а в САЩ съотношението е 26 на сто. От две десетилетия насам икономическият растеж на Швеция изпреварва средните нива както за ОИСР, така и за САЩ.
Швеция има и най-високите нива на заетост на работната сила в Европейския съюз. Андерсон отдава това на финансираното от данъци платено майчинство и достъпните ясли и детски градини, което прави по-лесно и двамата родители да работят.
За разлика от повечето европейски държави, Швеция отчита бюджетни излишъци. За 2018 г. се прогнозира среден дефицит от 1.6% от БВП за страните от ЕС, а в САЩ се очаква да достигне 5.7 на сто. Швеция също така има значително по-ниски нива на публичния дълг, спрямо други държави – около 40% от БВП, спрямо 70% в Германия, 90% във Великобритания и над 100% в САЩ.
Скандинавската държава прилага и прагматични възгледи за капитализма, като позволява на бизнеси да фалират, ако не успяват да издържат на конкуренцията. В същото време държавата осигурява социални предпазни мрежи и обучение за работниците. Според Андерсон такива мерки са от ключово значение за ограничаване на опасните анти-глобалистки настроения.
“В Швеция е прието, че обществото се променя, и че някои компании се разрастват, а други се свиват. Това обаче не се счита за проблем, защото съществуват мостове между старите и новите работни места. Важното е хората да имат сигурност по време на такива промени – както под формата на добре функционираща система за обезщетения за безработица, така и чрез активни политики на пазара на труда”, заявява Андерсон.
Разбира се не всички шведи са убедени, че още по-високи данъци ще помогнат, включително опозицията в парламента и някои местни корпорации. Макар икономическият растеж през 2017 г. да остава висок, той е по-нисък, отколкото през 2016 г. Правителството освен това прибягва до натрупаните излишъци, за да увеличава разходите за всичко от здравеопазване и образование до отбрана и вътрешна сигурност. С наближаването на следващите избори управляващите социалдемократи срещат засилваща се конкуренция от десните националисти, набиращи последователи на фона на рекордния приток на бежанци.
Дясноцентристката опозиция, управлявала осем години преди сегашното правителство, систематично понижаваше данъците, докато бе на власт. Нейните представители настояват, че сегашното правителство поставя под риск икономическите достижения и твърдят, че щедрите социални мерки обезкуражават хората да работят. Според тях също така високите данъци са причина Швеция да изостава в ръста на богатството на глава от населението от 70-те години насам. Статистиките обаче показват, че през въпросните десетилетия реалните доходи на мнозинството шведи са се удвоили, докато в САЩ са спаднали за 90% от населението. И в двете държави най-богатият 1% забогатява по-бързо от останалата част от населението, но в Швеция развитието се усеща от всички.
Според сайтът Ekonomifakta, поддържан от най-голямата работодателска организация в Швеция, най-високата пределна данъчна ставка достига 70%. Опозицията използва това като аргумент срещу предложенията за нови повишения. Финансовият сектор в Швеция също не е доволен от данъчните условия, като Nordea Bank, най-голямата финансова група в Скандинавия, дори заплаши да изнесе централата си от страната. Някои от многобройните стартъп компании в страната като Spotify също са се оплаквали от високите данъци.
Андерсон признава, че политиката ѝ има своите ограничения, и успокоява, че не вижда нужда от големи повишавания на данъците през идните години. “Всички данъци разбира се имат и негативни ефекти. Но начинът, по който използваш събраните пари, може да има позитивни ефекти – точно това показва шведският модел. Можеш да имаш едновременно високи данъци, висока заетост и икономически растеж”, заявява тя.
About The Author
