Намеренията на правителството на Михай Тудосе да прехвърли от 1 януари 2018 г. тежестта за заплащане на социалните осигуровки изцяло върху трудещите се провокират нарастваща съпротива в Румъния. Съгласно проект за извънреден правителствен указ, с който да се измени Фискалният кодекс, социалните осигуровки, от една страна, ще намалеят от 39,25% на 37,25%, но от друга страна, работодателят ще трябва да плаща такса солидарност в размер на двата процента намаление (т.е. реално осигуровките не спадат). За сметка на работодателите ще останат само облаганията за безработица, за трудови злополуки, за отпуска по болест и преводите към Фонда за гарантиране изплащането на дължимите заплати. От сегашното ниво на осигуровки, плащани от работодателя в размер на 22,25% от брутната заплата, 20% ще се прехвърлят към служителя, а около 2-2,25 % (заради неясно дефиниране числото варира) ще останат за работодателя.
Синдикатите критикуват мярката с аргументите, че тя нарушава основен принцип в отношенията между работодател и служител – солидарността при ангажиментите им към социалната сигурност. Съществен проблем е, че ако не е съпроводена със задължение на работодателите да вдигнат брутните заплати, сама по себе си мярката ще намали нетните заплати с до 26% според изчисленията на специалисти по трудово право. Такъв ангажимент обаче не е поет. Правителството обявява като компенсация намерения да намали паралелно данък общ доход от сегашното му ниво – 16%, до 10% и да повиши минималната заплата от 1450 леи (616 лв) до 1900 леи (807 лв). Дори и тези мерки да компенсират загубите в нетното възнаграждение, само едва някои категории работници ще имат съвсем малка изгода от цялата операция, докато други ще се сблъскат със спад в нетните си доходи.
Организациите на предприемачите са доволни от правителствените намерения, обяви премиерът Тудосе след проведена тристранна среща с работодателите и синдикатите. На практика промените ще разтоварят работодателите от задължения. Дисбалансът в икономическите сили между работници и капитал, който е значително в полза на работодателите, ще се увеличи допълнително със съпътстващите ефекти – ръст на неравенството, ерозия на солидарността, нарастване на обществената несигурност и т.н. Управляващите социалдемократи са категорични, че всички ще спечелят от тяхната инициатива, но профсъюзите са на друго мнение.
Националната конференция на свободните синдикати в Румъния „Братство“ вече обяви, че ще организира обща стачка, като предстои да се определи кога точно ще я проведе. Профсъюзът „Братство“ има няколкостотин хиляди членове в сфери като здравеопазване, комуникация, транспорт и дърводобив. Освен това ключовото предприятие за румънската икономика Dacia също ще проведе протест в рамките на работния ден на 7 ноември заради планираните от правителството промени. В протестите се очаква да се включат около 10 000 работници от автомобилния сектор. Друг важен синдикат – Картел „Алфа“ – поиска президентът Клаус Йоханс да се намеси като посредник в диалога между правителство и синдикати.
Кабинетът е на социалдемократите, а Йоханис се ползва с подкрепата на обявилите се за десни сили. Той отправи критики към инициативата на правителството, но ги направи по начин, който на моменти звучеше едва ли не в подкрепа за намеренията, облагодетелстващи работодателите. Йоханис констатира, че „на пръв поглед мерките изглеждат добре“, но анализът му разкрива проблеми при тях. Например, преносът на социалните осигуровки към работниците не е пълен, а само частичен, тъй като остава своеобразен „данък солидарност“ за работодателите при осигуряването. Ако се вземе средната заплата в Румъния (3300 леи брутно, 2335 леи нетно – 1402 лв брутно, 992 лв нетно), в резултат на фискалната реформа тя ще нарасне с 3 леи (1,27 лв) или с 0,1%. Разбира се, Йоханис предупреди правителството да не влиза в авантюра, спомена Европейската комисия като авторитет и подчерта, че Румъния губи своята предвидимост в политико-икономически план заради „революциите“, предприемани от правителството.
Всъщност, влиятелни организации на капитала като Съвета на чуждестранните инвеститори или консултантската фирма Deloitte, също изказват някои резерви по промените. Например, че те са предприети, без да има правителствена оценка какво ще променят за всяка от страните в икономическите отношения, че ще затруднят организационната и счетоводната работа, тъй като променят досегашните фискални параметри и т.н.
„Платформа 100“ – политическата инициатива на бившия премиер-технократ Дачиан Чолош, също излезе със забележки: „Обещаните по време на предизборната кампания повишения на заплатите от 20-30% остават само на хартия. Накратко, чрез аритметични фокуси заплатите нарастват, без да растат, а данъците падат, без да спаднат (нивата на облагане падат, но не и размерът на данъците). Сегашната система на поделяне на осигуровките между служител и работодател има предимството, че предлага на държавата възможност да приложи по-добре „прицелени“ икономически мерки според еволюцията на стопанството“.
Забележката на „Платформа 100“ си струва вниманието, тъй като социалдемократите получиха отличен резултат на парламентарните избори през декември 2016 г. именно защото обещаха комбинация от вдигане на заплатите и спад на данъците. Те обаче се сблъскаха с първоначално необявен дефицит в бюджета, оставен от правителството на Чолош (октомври 2015 г. – януари 2016 г.), констатираха, че приходите в хазната не са достатъчни, за да изпълнят смелите си намерения за политика по доходите, а през лятото пускаха неколократно бомбастични идеи за данъчни промени – като например премахване на корпоративния данък и замяната му с данък върху оборота на фирмите. До момента инициативите им се оказваха буря в чаша вода.
Сега за социалдемократите е важно да реализират поне една своя инициатива в сферата, където обещаха, че ще правят промени – доходите и данъчната система. Колкото и да се бият в гърдите, че служат на националния капитал и на трудещите се обаче, социалдемократите по стара традиция от времената на прехода и приватизацията обслужват най-вече чуждестранния капитал със своята дейност. Именно той ще е главният печеливш от прехвърлянето на социалните осигуровки върху служителите и това ще е нова преференция за него, след като през годините се утвърди практиката много чуждестранни фирми да не плащат данък печалба и ползата за Румъния от тяхната дейност да е най-вече в осигуряването на заплати и работни места за местното население.
Но опонентите на социалдемократите също са известни с капитулацията си пред волята на чуждестранните инвеститори. През 2011 г. правителството на консервативния премиер Емил Бок промени Трудовия кодекс и Закона за социалния диалог по указание от чуждестранните инвеститори и най-вече представителите на американския бизнес в страната. То затрудни допълнително възможностите на работниците да се организират в синдикати и да постигат колективни трудови договори на ниво предприятие, сектор или държава.
Въздействието на законодателните промени отпреди шест години бе в центъра на вниманието на синдикалисти, експерти и хора на наемния труд, които участваха в две дискусии в Букурещ на 30 октомври 2017 г. – за социалния диалог и за трудовите права на работещите на свободна практика в т.нар. креативен сектор. Организирани от асоциация Conect и поддържани финансово от Програмата за швейцарско-румънско сътрудничество, те очертаха тежката ситуация на труда в Румъния. В рамките на събитието бяха представени и два документа в тяхното второ издание – социологическият и юридическият „Анализ на влиянието на законодателството относно социалния диалог, прието през 2011 г.“ с автори – консултантът по социална политика Щефан Гуга и адвокатът Камелия Константин, и докладът „Нетипичен труд в Румъния“, написан от Щефан Гуга.
Действията на сегашното правителство, което иначе се кичи с етикета „ляво“, се вписват в дълга традиция на политики против труда и в полза на капитала в Румъния. Реформите в трудовото право и социалния диалог от 2011 г. постановяват, че синдикална организация може да се създаде само ако в нея членуват поне 15 служители в рамките на една и съща фирма. Гуга поясни, че 92% от фирмите в частния сектор имат под 15 служители, така че там хората не могат да се организират в синдикати.
Смята се, че колективните трудови договори са гаранция за по-добри условия на труд. Но според данните в двете изследвания само 7% от тях в частния сектор са сключени от синдикати. 93% от колективните трудови договори са подписани от работодателя и т.нар. представители на служителите. Това е формула, която реформите от 2011 г. налагат, за да отслабят синдикалната дейност, пояснява сайтът на кампанията ServiciUșor (Лека служба) на асоциация Conect.
Синдикатите могат да получат подкрепа в преговорите с работодателите от федерациите и конфедерациите, в които членуват, докато представителите на служителите са сами пред мениджърите и собствениците на фирмите. За разлика от работническите представители синдикатите могат да представляват своите служители в дисциплинарни комисии, пред съда и пред други държавни институции. Профсъюзите могат още да подкрепят материално членовете си в упражняването на професията, да организират обучителни курсове за тях, а представителите на служителите – не могат. Тези представители не могат и да сключат колективни трудови договори на национално ниво или на ниво икономически сектор. Синдикатите също не могат да сключват колективни трудови договори на национално ниво според промените от 2011 г., но могат да го направят на ниво сектор. Не е ясна процедурата за избиране на представители, като теоретично е възможно дори служители от отдел „Човешки ресурси“ да влязат в такава група.
Истина е, че минималната заплата в Румъния се е удвоила за последните десет години. В момента страната отбелязва най-големия скок на заплатите в ЕС. В същото време обаче цели 32% от заетите на пълно работно време работят на минимална заплата. Това означава, че скокът на средната заплата не е в такава степен показателен за благоденствието на румънците. Той по-скоро показва растящото неравенство между хората с високи доходи и масата, която живее с минимални такива. Неслучайно социалдемократите държат да вдигнат минималната заплата и така да направят нещо в полза на своя електорат – жителите на по-малките населени места с по-скромни финансови възможности.
Несигурността доминира пазара на труда и когато става въпрос за хора, които имат висше образование и са от градовете – т.е. не изглеждат да принадлежат на рискови групи. През 2016 г. 24% от сключените трудови договори са били с фиксиран срок. Актьорите например масово работят на такива договори, както и на още по-несигурните авторски договори. Хора с поглед към актьорската професия – особено към т.нар. независими театри, които не са поддържани от държавата и се опитват да оцеляват чрез максимално гъвкава политика по наемането и заплащането на театралните дейци, споделиха в рамките на дискусиите как дори в най-престижните театри тече експлоатация. Млади актьори са карани да репетират, без да им се заплаща и са поставяни в ситуация да очакват доходи само ако след репетиции пиесата им бъде одобрена. Дори и в този случай те можели да се надяват на заплащане най-вече от самите билети. Актьорите са само една от многото професии, където се ползват често трудови договори за фиксиран период, което води до по-голяма трудова несигурност.
Румъния има най-ниските тарифи за преводачески труд в ЕС, констатира друг участник в дискусиите – Чиприан Шюля, който е основател и бивш президент на Асоциацията на литературните преводачи в Румъния. Според него отсъствието на единна организация, която да преговаря за правата на преводачите пред издателствата, е довела до тези ниски ставки. Дори в България се плаща почти два пъти повече за преводи, оплака се Шюля.
Извод на различни участници в срещите беше, че броят на конфликтите за трудови права между работници и работодатели е спаднал драстично след 2011 г. заради новите икономически условия и заради новите законодателни правила в отношенията. Но за да има позитивна промяна, броят на конфликтите трябва да нарасне. Намеренията на синдикатите за стачки и протести се вписват именно в тази необходимост за борба в защита на все по-малкото права на служителите в Румъния. А липсата на съпротива би довела до ново дъно за големия брой работещи в несигурност румънци.
About The Author
