Управляващите отново прокарват Закона за концесиите без съществени промени

Тази седмица се очаква да бъде приет на първо четене новият Закон за концесиите, след като през февруари президентът Румен Радев му наложи отлагателно вето. Основният аргумент за ветото бе неслучилия се дебат около закона, с който се въвеждат значителни промени в съществуващата правна рамка. Тогава законът бе гласуван на второ четене неочаквано – само със 70 гласа “За“, с едва събран кворум и без никакви дебати.

Сред целите на закона е записано освобождаването на държавната (и общинска) администрация от “неприсъщи дейности, в резултат на които се изразходват неефективно публични средства”. В групата на “неприсъщите дейности” обаче може да попадне на практика всяка функция на държавата или местното самоуправление, след като редом със строителството и ползването на обекти се допуска също концесионирането на обществени услуги. В списъка с допустими за концесия “услуги” попадат такива свързани с отбраната, култура и образование, синдикални дейности, социална защита, администрацията и… “услуги на държавното управление за обществото като цяло”. По този начин законът буквално позволява цялата държава да бъде дадена на концесия.

В очакване на дебат

Дебатът около спорните промени обаче така и не се случи по време на предизборната кампания и сега законопроектът е внесен на практика без никакви съществени промени. Сред „значителните“ промени вносителите посочиха поправка в чл.33, където вместо възможността да се предвиди концесионно възнаграждение за концедента е въведено задължение да има такова, но няма пречка то да бъде символично малко.

Законът веднага получи одобрението на правната комисия в парламента, където бе подкрепен от представителите на ГЕРБ, Обединени патриоти и ДПС. Партиите от националистическата коалиция бяха против Закона за концесиите, когато той бе приет за пръв път, „Атака“ дори определиха президентското вето като “победа”, а по време на кампанията патриотите наричаха закона “позорен”. Сега когато вече са част от управляващата коалиция, те подкрепят позорния закон след “консултации” с ГЕРБ, в хода на които явно не са стигнали до заключения, че предложеният текст има нужда от наистина значителни промени. 

Въпреки че промените са символични, Цветан Цветанов заяви, че се надява проектът да получи “подкрепата и на другите парламентарни групи, които участваха в обсъжданията в 43-тия парламент за приемането на Закона за концесиите”, явно забравяйки че такива обсъждания липсваха.

Корупционен потенциал

Един от аргументите, с които на закона бе наложено вето от страна на президентската институция бе, че в него са заложени „широки граници на субективизъм и и възможности за корупционни практики“. Под това вероятно се има предвид премахването на максималния таван за продължителността на концесиите. Единственото ограничение, което е предвидено, е да се изисква одобрението на парламента при концесии за над 35-годишен срок. На практика, едно стабилно управляващо мнозинство би могло да прокара дори договор за 100 или 1000 години, а при опит да го прекрати държавата (или съответната община) би се задължила да компенсира инвеститора със “сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора”.

На местно ниво пък концесиите вече ще могат да се предлагат от кметовете, а не както досега – от общинските съвети, което отново създава корупционен потенциал. Предложения все пак ще трябва да бъдат одобрени от съответния съвет, като за задействането на концесии над 20 г. ще е необходимо квалифицирано мнозинство от над 2/3 от съветниците. Ако срокът е над 35 г., предложението отново ще трябва да бъде гласувано в парламента.

Възможности за корупционни практики се разкриват и чрез друга поправка, според която е допустимо увеличаването на стойността на концесията с до 10% от първоначалната без никакви допълнителни изисквания. Тук обаче отговорността е на ЕП, тъй като такова правило е заложено и в директива 2014/24/ЕС. Друга промяна позволява увеличение на стойността на концесията дори до 50%, ако възникне обстоятелство, което “не е могло да бъде предвидено при подписването на договора” – отново широка перспектива за субективизъм при определяне на предвидимостта на обстоятелствата.

В закона не са заложени никакви сериозни защити срещу недобросъвестни концесионери. Разбира се, всеки договор може да бъде прекратен при неспазването му от страна на концесионера, след като бъде предупреден и му се даде “подходящ срок” да отстрани нередностите. Концесията може да бъде прекратена и при рискове за националната сигурност, здравето на хората или околната страна, но това би означавало държавата да му изплати всички отчетени инвестиции, заедно с планираната възвръщаемост за срока на договора, което сериозно ограничава възможността да се стигне до прекратяване.

Концесионерът също така получава право да се разпорежда със съседни територии, публична собственост, които имат отношение към управлявания обект. Освен това той вече има възможността да придобива собствеността върху съоръженията, изградени върху концесионната площ. Ако това се случи, след прекратяването на концесията обектите остават в полза на концесионера, като той вече не е обвързан със задължения към държавата/общината. В такъв случай, той би имал интерес от прекратяването на договора и може да престане да изпълнява задълженията си по него.

Директива или лобизъм

Основният мотив за повторното прокарване на спорния законопроект е необходимостта от импониране на вече споменатата директива 2014/24/ЕС, чието забавяне може да донесе санкции на държавата. Много от новостите, записани в този закон, обаче по никакъв начин не са задължителни в контекста на тази директива. Това навява съмнения, че тя се използва като мотив за прокарване на лобистки интереси в сферата.

Тази теза се подкрепя и от факта, че написването на новия закон бе дадено на концесия на частна фирма, вместо да се използват юристите на МС, БАН или някои от университетите. Поръчката за 85 хил.лв. бе дадена на кантората “Бузева и партньори” без конкурс. През 2011 г. МОСВ се обърна към тази кантора за съвет по казуса с концесията на ски зоната над Банско, за която стана ясно, че е разширена незаконно с 65 хектара отвъд договорените 99 ха. В резултат министерството реши да не предприема никакви действия срещу концесионера “Юлен”, тъй като е било посъветвано, че договорът, с който зоната е отдадена на въпросната фирма през 2001 г., е противоречив и обвиненията не биха издържали в съда.