Черно-бяла снимка с преподобния Джеси Джексън* и портрет с Джо Байдън, подписан от бившия президент демократ, висят по стените на кабинета в Капитолия, където независимият сенатор Бърни Сандърс прие „Ел Паис“.
За пореден ден, както всеки ден в продължение на повече от седмица, градът се събуди покрит със сняг.
Освен това градът е и в очакване, също както преди година, на новия щурм на президента на САЩ Доналд Тръмп. Този път той иска от републиканците да изтръгнат контрола над изборите, който Конституцията отрежда на щатите. И това да стане навреме, преди идващата среща с урните, когато ще се гласува за една трета от Сената и за цялата Камара на представителите. Този вот ще предопредели жизнеспособността на втората половина от втория мандат на Тръмп.
Изминаха малко повече от 12 месеца, откакто Тръмп се завърна в Белия дом, и 10 години от екстравагантната кампания, в която Сандърс можеше да бъде кандидатът, изправил се срещу него на онези избори. Те бяха повратна точка в американската история. Част от американците – особено сред легиона от млади поддръжници на сенатора – все още се питат каква ли държава щяха да имат, ако тогава Демократическата партия беше избрала прогресивната идеология на Сандърс и неговото послание в защита на работническата класа, вместо кандидата на естаблишмънта Хилари Клинтън.
Днес Сандърс все още има аурата на икона на глобалната левица. Той е на 84 години, гласът му е дълбок, погледът е оживен и не може да се сбърка начинът му да говори, гълтайки думите. Бил е кмет на Бърлингтън, най-населеният град в неговия щат Върмонт, на границата с Канада, и е прекарал 35 години в Капитолия. Сандърс е независимият политик – обвързан с демократите – с най-много последователни мандати. Първоначално е бил член на Камарата на представителите между 1991 и 2007 г., а наскоро е започнал четвъртия си (шестгодишен) мандат като сенатор.
Той намеква, че това ще е последният му мандат. Ако спази това обещание, ще се пенсионира, след като поне е осигурил кой да поеме наследството му. Пътят му ще бъде продължен от млади демократи, като конгресменката Александрия Окасио-Кортес или кмета на Ню Йорк Зоран Мамдани.
И двамата са сред най-обещаващите прогресивни политици в американската левица. И двамата се изявиха, вдъхновени от кампанията на Сандърс през 2016 г. и под крилото на Демократическата социалистическа партия на Америка – бързо разрастващо се движение в страна, където не толкова отдавна „социалистически“ беше мръсна дума. Тези междупоколенчески връзки се очертаха, когато след победата на Тръмп неочакваната двойка Сандърс и Окасио-Кортес пое на обиколка за преодоляване на обезсърчаването под мотото „Борба с олигархията“. На срещите с тях се събираха десетки хиляди хора из цялата страна.
Неподатлив към ласкателства и привърженик на прямотата, Сандърс дойде на срещата ни с малко закъснение, но щедро задели от времето си. Седмицата беше започнала за сенатора с поредното, много кратко, частично спиране на работата на правителството. Това приключи във вторник (деня преди интервюто – б. р.), след като републиканците отстъпиха и премахнаха от бюджета законопроект за финансиране, който би увеличил драстично финансирането на Министерството на вътрешната сигурност и следователно финансирането на бруталната кампания на Тръмп срещу имиграцията. Това е битка, която Сандърс е приел лично. Тя се води (в началото на февруари, когато е взето интервюто – б. р.) по улиците на Минеаполис. Там федерални агенти хладнокръвно убиха двама беззащитни американски граждани – Алекс Прети и Рене Гуд, , извършваха задържания на протестиращи и арести на петгодишни деца, припомня Сандърс.
Покрай Минеаполис, демократите внезапно се оказват победители в дебат – за имиграцията – който доскоро беше отровен за тях. Тази имиджова криза за Белия дом направи възможно Конгресът, след година в изкуствена кома, да установи нови правила за прилагането на имиграционното законодателство на Тръмп. Това е президент, демонстрирал безпрецедентно пристрастяване към управление зад гърба на законодателната власт, със съгласието на партията си.
– Преди няколко седмици Тръмп отбеляза една година от завръщането си на власт. Как бихте описали тези 12 месеца, които на моменти изглеждаха като вечност?
– Тръмп е може би най-опасният президент в историята на Съединените щати. Това е най-старата демокрация; тя датира от 1776 г., когато свалихме Британската империя и си дадохме солидна Конституция и Декларация за независимост. За съжаление, Тръмп е авторитарен. Олигарх, чиято визия за бъдещето включва малка група невероятно богати хора, които стават още по-богати, докато тласкат Съединените щати към авторитаризъм. Много е тревожно онова, което той прави и на вътрешно, и на международно ниво. Мнозина от нас се борят, както могат. И мисля, че успяваме. Популярността му пада всеки ден.
– Ако има нещо определящо за втория му президентски мандат досега, това е решимостта му да разшири изпълнителната власт. Но се създава впечатление, че законодателната власт не съумява да се защити достатъчно…
– Имате право. Тръмп се опитва да подкопае демокрацията и Конституцията, като узурпира правомощията на Конгреса. Незаконно отменя закони и финансиране, които сме приели. Това е безпрецедентно. Също така лишава от федерални средства от щати, които не са гласували за него. И това е възмутително, както и незаконно. Той освен това атакува съдилищата, избирайки кои решения да спазва. Обявява се против университети, преподаващи курсове, които не харесва. Взел е на мушка медиите, сплашвайки ги със съдебни искове и карайки приятелите си милиардери да ги купуват. Такъв е г-н [Лари] Елисън, който сега има значителна власт в TikTok и е придобил Paramount, собственика на CBS. Налице са шепа олигарси, които контролират медиите, икономиката и, поради корумпираната ни система за финансиране на кампании, нашия политически процес също.
– Готова ли е системата, която описвате, за още три години управление на Тръмп?
– Така смятам. Републиканците контролират с много малко мнозинство Камарата на представителите. Те контролират и Сената. Надеждата ми е, че на междинните избори [през ноември] демократите ще си възвърнат контрола над Камарата. Мисля, че това е реална възможност. Това би могло да се стане, ако изборите се проведат днес. Има и по-слаб, но правдоподобен шанс демократите да спечелят Сената. Ако това се случи, тогава можем да противодействаме на Тръмп…
– Разработва ли Демократическата партия правилната стратегия за спечелване на тези избори?
– Както знаете, има дълбоки разделения в Демократическата партия. А аз съм един от лидерите на прогресивното движение и ние сме срещу естаблишмънта. Мисля, че една от причините Тръмп да е на власт – и това е подобно на случващото се в Европа – е провалът на традиционните леви партии да отговорят на нуждите на работническата класа. Имаше малко на брой победи на изборите през ноември 2025 г.: Ню Джърси, Вирджиния… Мамдани получи зрелищна победа в Ню Йорк. Тази седмица бе спечелен и Тексас. Според мен американският народ показва, че не е доволен от посоката, в която се движи страната, и е готов да свали републиканците от власт.
– Какво трябва да бъде начело в дневния ред на демократите в деня след изборите, ако си възвърнат контрола над Камарата на представителите? Подкрепяте ли идеята за импийчмънт?
– Не знам отговора. Все още не съм го обсъждал. Това, което знам, е, че импийчмънтът няма да успее във всеки случай, защото изисква мнозинство от две трети в Сената. По-спешно е да се възстанови доверието в демокрацията. А това няма да е възможно, ако правителствата не работят за хората. Когато в САЩ на 66% от жителите им е трудно да изкарат до края на месеца, когато милиони хора получават мизерни заплати, когато не могат да си платят за здравеопазване, образование или жилище, ние от Конгреса трябва да докажем на американския народ, че можем да му помогнем.
– Изглежда, че т. нар. американски експеримент е сграда със слаби основи, която не е проектирана за идването на някой като Тръмп. Какви дълбоки реформи биха поправили тази сграда?
– Наистина, никога не сме виждали президент с такова презрение към върховенството на закона. Не може да има демократично общество, ако законът не се спазва. Досега никой, нито отдясно, нито отляво, не е поставял под въпрос резултата от избори. Тръмп променя правилата на играта. Но опонентите му работят усилено, за да го предотвратят, включително чрез правни средства. Съдилищата постъпват правилно, като спазват Конституцията, освен в няколко случая. Но последната инстанция, която да каже „не“ на авторитаризма в тази страна, трява да е народът. Борим се с тиранията от 250 години. И мисля, че сред хората с различни политически убеждения съществува дълбоко чувство, че не искаме диктатор да ръководи страната. Това е нашата цел. Организирахме демонстрации, в които участваха милиони хора. Печелим избори. И трябва да продължим да образоваме и организираме опозицията от обикновените хора срещу тръмпизма.
– Насред разкритията в досиетата на Джефри Епстийн човек получава чувството, че наднича в онези машинации на критикуваната от вас олигархия, прилагани от нея, когато никой не гледа. Те са действали безнаказано и все още не са понесли последствията. Свалените от този скандал са предимно в Обединеното кралство, например, отколкото тук. Защо?
– Първо: отвратително е, че малки момичета са били обект на такива посегателства,каквито с извършвали Епсттийн и приятелите му. Може вече много пъти да е казвано, но наистина е отвратително. Второ, това показва, че ако си богат и влиятелен, живееш в различен свят от останалите и можеш да следваш други правила. Често безнаказано. Ако детето ти краде от магазин, то попада в затвора. Но ако си милиардер и правиш ужасни неща на непълнолетни… това е друга история. [В досиетата Епстийн] Виждаме поредното доказателство за невероятната сила на класата на милиардерите. Няма значение дали си либерал или консерватор, демократ или републиканец. Някак си всички тези хора се събират и правят каквото си поискат.
– Изглежда, че в тази страна всичко е за продан. Така излиза и от решението на Върховния съд по делото „Citizens United“ (2010 г.), за изборите… Как бихте го обяснили на чужденец?
– Това е може би най-лошото решение в историята на Върховния съд, защото подкопава демокрацията. Първата поправка защитава свободата на словото. Това, което „Citizens United“ казаха, е, че ако имате неограничено количество пари, можете да похарчите колкото си искате, за да си купите избори. Това е вашата свобода на словото. Ето как Илон Мъск е допринесъл с 290 милиона долара за избирането на Доналд Тръмп и подозирам, че сега ще похарчи десетки, стотици милиони за изборите през ноември. Други милиардери, предимно републиканци, но и демократи, ще направят същото.
– Имате ли някакъв съвет за справяне с безпокойството от новините, които идват от този град (Вашингтон – б.р.) всеки ден?
– Искам да успокоя европейците. Вярно е, че Тръмп има много лоялни последователи – според мен около 30% от американския народ. Те споделят авторитарен начин на мислене и харесват идеята за силен лидер. Вие в Испания познавате тези нагласи добре, предвид вашата история. Същото важи и за Италия и Германия. Но мнозинството от американците – не мнозинство, а значително мнозинство – категорично се противопоставят на действията на Тръмп… Не искам никой да си мисли, че той отразява това, което американците искат.
– Но те гласуваха за него…
– Тръмп не спечели изборите, защото хората искаха да нахлуят в Дания или да атакуват Венецуела. Нито пък искаха Съединените щати да се сближат със Саудитска Арабия или Емиратите. Те гласуваха за него, защото работническата класа в тази страна е в много тежко положение. Милиони американци не могат да си позволят да отидат на лекар, когато се разболеят. Почти една трета нямат здравна осигуровка или са недостатъчно осигурени. Умираме на по-млада възраст, отколкото в Европа, университетите ни са недостъпно скъпи, а цените на жилищата са до небесата. Една от причините за успеха на Тръмп е, че работническата класа не е намерила при демократите това, от което се нуждае. Така че това, което много от нас – Окасио-Кортес, Мамдани и други – правят, е да се опитват да трансформират Демократическата партия в партия на работническата класа, готова да се изправи срещу олигарсите. Едно предупреждение към нашите приятели в Европа: бъдете много внимателни. Притеснявайте се от властта на Илон Мъск и подобните му. Те искат всичко…
– Най-богатият човек в света вече демонстрира интереса си да окаже влияние върху европейските страни, като подкрепя крайнодесни партии, а Стратегията за националната сигурност [на САЩ] още през декември предупреди, че правителството е готово да развива тези връзки…
– Мъск финансира десницата по целия свят, докато Тръмп лансира приятелите си в Латинска Америка. Това е съюзът на олигархията с крайната десница. Задачата на левите партии е да представят надеждна опозиция на тази олигархия. Не може да има демокрация с няколко души с толкова много богатство и власт. Само погледнете парите, които Мъск инвестира в Саудитска Арабия… [Нейният престолонаследник] Мохамед бин Салман е убиец и беше посрещнат с отворени обятия в Белия дом. Той е диктатор, но Тръмп го харесва.
– Като гледаме как Вашингтон променя отношенията си със своите стари съюзници, изглежда, че лозунгът „Америка на първо място“ е и „Само Америка“.
– Тръмп атакува Европа ежедневно. Защо? Защото европейските страни са демократични. Тръмп и Мъск не харесват демокрацията.
– Победата на Мамдани в Ню Йорк сякаш даде нов импулс на вашето наследство. До каква степен това може да се разраства? С други думи – може ли социалист да спечели в някой селски район на Кентъки?
– Вярвам, че когато кандидати излизат с програма, която откликва на нуждите на работническата класа, могат да спечелят всяко място в тази страна.
– Дали и Вие сте сред тези, които смятат, че е време да се използва прилагателното „фашистко“ към правителството на Тръмп?
– Трябва да добре да се преценява как да бъде определяно това. Говоря с вас сега. Ще ме арестуват ли? Не. Тръмп е авторитарен лидер, който иска все повече и повече власт. И не уважава нито Конституцията, нито върховенството на закона.
– Вие също така призовахте републиканците да „национализират“ изборите, макар Конституцията да сочи, че щатите имат властта над този процес. Притеснявате ли се за предстоящите избори или че президентът ще маневрира, за да попречи на провеждането им?
– Не мисля (че ще попречи – б. р.). Ако постъпи така, това би създало революционна ситуация в Съединените щати. Вярвам, че той ще направи всичко възможно, за да се опита да предотврати загубата на власт от страна на републиканците в Камарата на представителите и Сената. В момента работим, както правно, така и политически, за да му попречим да го направи.
– Как?
– Не искам да навлизам в подробности, но сме много добре запознати с плановете му. Анализираме всичко, което би могъл да направи, и определяме как можем да реагираме ефективно.
– Бихте ли се съгласили с промяна на законите за идентификация на избирателите? Идеята да пуснете бюлетина без да сте потвърдили самоличността си с лична карта е шокираща от европейска гледна точка.
– Не е вярно, че можете да гласувате без идентификация. Това, което [републиканците] искат да направят, е да изискват от вас да предоставите паспорт или акт за раждане, за да се регистрирате. Нямам акт за раждане, нито знам къде се намира. Бих могъл да го поискам, но това не е замислено за хора като мен, а за хората с ограничени ресурси. Те са тези, които, когато се сблъскат с препятствия, се отказват от гласуването. Не знам какъв процент от американците имат паспорт, но може би е по-малко от половината. Така че това е просто начин да се изключат всички тези хора от демократичния процес. Разбира се, считам, че тези, които не са граждани, не трябва да гласуват. Но също така се застъпвам за това, колкото се може повече хора да участват. Искам бедните да гласуват. И младите хора. В това се състои демокрацията. Тяхната [на републиканците] визия е точно обратната: те искат по-малко хора да участват и да се уверят, че тези, които гласуват, го правят в тяхна полза.
– Какви поуки извличате от събитията в Минесота?
– Хората ѝ са изключително смели и фактът, че около 50 000 души излязоха на улицата при температури минус 30 градуса, за да се противопоставят на ICE [Имиграционната и митническа служба] и на Тръмп, е нещо, което ще остане в историята. Те се изправиха и се борят. Те са вдъхновение за останалата част от страната. Убийствата на [Алекс] Прети и [Рене] Гуд са зов за събуждане, както и ритниците по вратите на хората или арестуването на петгодишни деца… нищо от това не е типично за тази страна.
– Днес (интервюто е взето на 04.02.2026 г. – б. р.) администрацията изтегли 700 агенти от Минесота. Означава ли това, че Тръмп смекчава имиграционната си политика?
– Мисля, че трябва да приемаме [тези жестове на Тръмп] резервирано. Дори той разбира, че случващото се е непопулярно. Той е много внимателен към социологическите проучвания и знае, че американският народ не харесва случващото се в Минесота. Но нямам голямо доверие в него. Той е авторитарен човек, а ICE е неговата вътрешна армия. Ще я използва, когато сметне за добре.
– Дори за да повлияе на изборите?
– Не мисля, че ще стигне толкова далеч. Но не е неразумно да се мисли, че в деня на изборите ще има много агенти на ICE, които се навъртат около избирателните секции. Притеснявам се, че ще ги използва в деня на изборите…
– Нещо подобно би обезкуражило много латиноамериканци да гласуват, дори и да имат американско гражданство.
– Разбира се. ICE е израз на доближаването [на Тръмп] към репресии срещу несъгласните. Така че не става въпрос само за латиноамериканци. Ако сте наблюдател, ще ви задържат или ще ви арестуват. Посланието е: всеки, който иска да се противопостави на президента, рискува да си навлече неприятности. Това е авторитаризъм.
– Ще послужи ли законът, за който се преговаря на Капитолийския хълм, за ограничаване на властта на ICE?
– Мисля, че да. Внесох изменение за отмяна на извънредното увеличение на финансирането на агенцията [изменението получи подкрепата на всички демократи и двама републиканци, но глсовете не бяха достатъчни, за да бъде прието]. Целта е да се гарантира, че ICE действа в конституционна и законова рамка.
– Какво е вашето тълкуване на така наречената доктрина „Донро“ и възраждането на интервенционизма в Латинска Америка?
– Това е ужасно. В продължение на твърде много години Съединените щати са диктували прищевките си на Латинска Америка. Сваляли са едно правителство след друго. Не това иска американският народ. Страните от Латинска Америка имат право да определят собствената си съдба в сътрудничество със Съединените щати, но не под диктата на САЩ. Ще направим всичко възможно, за да се противопоставим отвътре на това използване на сила от нашето правителство на континента.
– Във Венецуела администрацията на Тръмп реши да даде приоритет на бизнес интересите пред възстановяването на демокрацията и отстраняването на чавизма от власт.
– И е ужасно. Това, което Тръмп направи, е неприемливо, въпреки че [Николас] Мадуро е корумпиран диктатор.
– В какъв случай бихте погледнали положително на свалянето от САЩ на чужд президент, като в дадения казус става дума за автократ? Мнозина в Латинска Америка аплодират приключването с Мадуро, независимо от средствата.
– Това е нарушение на международното право. Само международната общност трябва да се занимава с нещо подобно и то в краен случй. Една мощна държава не може едностранно да решава кой ще управлява друга страна. Създава се опасен прецедент [със станалото във Венецуела]. Остро осъдих нахлуването на [Владимир] Путин в Украйна. Как могат Съединените щати сега да осъждат Путин, след като нападнаха Венецуела? Тръмп вярва, че може да сваля правителства и да предприема едностранни военни действия. Но ако искаме тази планета да оцелее, трябва да се върнем към дипломацията, да сядаме и да решаваме нещата.
– Какво мислите за подаряването от Мария Корина Мачадо на Нобеловата ѝ награда за мир на Тръмп?
– Жалко е. Всички знаят, че Тръмп е нарцистичен тип. Ако искате интервю с него, обещайте му няколко милиона долара. Той със сигурност ще ви даде интервюто.
– Куба ли ще е следващата страна, която Съединените щати ще атакуват?
– Боя се, че нямам отговор на този въпрос.
– Откакто Тръмп дойде на власт, сме свидетели на завой надясно в Латинска Америка: Хондурас, Коста Рика, Чили… Губят ли сила на континента прогресивните ценности?
– И тук пак парите решават. В Аржентина изиграха голяма роля. Колко? Не знам. Освен това е налице и обичайното люлеене на махалото – ту наляво, ту надясно. Неоспоримо е, че много латиноамерикански страни са изправени пред икономически трудности и че хората търсят алтернативи. Неоспоримо е също, че много олигархични пари навлизат в политиката в Латинска Америка, точно както и тук.
– Мислите ли, че е вероятно Тръмп да изпълни заплахите си и да атакува територията на Мексико, за да обезглави наркокартелите?
– Не знам. Тръмп е нестабилен и ирационален лидер. Така че не знам какво ще направи утре. Също така се страхувам, че няма разумни съветници около себе си. И че ги е сплашил, така че няма кой да му противоречи…
– Бихте ли казали, че президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум управлява добре ситуацията?
– Не съм експерт по Мексико, но ми се струва, че тя върши добре работата си.
– Вие сте 84-годишен политик с легион от млади последователи, сред които често надделява обезсърчаването. От гледна точка на вашия опит, това ли са най-лошите ви времена?
– Това са най-опасните времена, с които Съединените щати са се сблъсквали в съвременната си история. Това е неоспоримо, но след като пътувах до всяко кътче на страната и разговарях с милиони хора през годините, вярвам, че средностатистическият американец е почтен и вярва в демокрацията и справедливостта. Вярвам също, че не само ще победим тръмпизма, но и ще създадем много по-справедлива и равноправна страна за работниците.
*Джеси Джексън е американски борец за граждански права и бивш кандидат-президент от Демократическата партия, починал на 17.02.2026 г.; интервюто с Бърни Сандърс е взето на 04.02.2026 г. и е публикувано на 08.02.2026 г., още докато Джексън е жив (б. р.).
About The Author
