В неделя бе постигнато „Споразумение за прекратяване на огъня и пълна интеграция“ беше постигнато между Мазлум Абди, генерален командир на Сирийските демократични сили, и временния сирийски президент Ахмет ал-Шараа. В понеделник Абди ще отпътува за Дамаск. Беше договорено тежкото въоръжение да бъде изтеглено от Кобане, което по същество означава, че този кюрдски град на турската граница ще бъде оставен без защита и ще попадне в ръцете на алианса Дамаск-Анкара.
Споразумението идва след бързото развитие на събитията през миналия уикенд, след като силите на „Аш Шараа“ превзеха Ашрафие и Шейх Максуд, кюрдските квартали на Алепо. Според това споразумение Сирийските демократични сили (СДС) ще се изтеглят от градовете с арабско мнозинство Дейр ез-Зор и Ракка към кюрдските земи източно от река Ефрат. Това обаче е само временна цел на съюза Дамаск-Анкара. Крайната цел е да се унищожат СДС.
Тази цел е пряко свързана с политическия процес в Турция, който официално претендира за решаване на кюрдския въпрос с демократични средства, но в действителност цели да лиши кюрдите от техните сили за самозащита. Турция смята СДС и ПКК за едно и също. ПКК се саморазпусна миналата година и прекрати въоръжената борба, след като лидерът ѝ в затвора Абдуллах Йоджалан поиска това. Турция продължава да твърди, че призивът на Йоджалан за разпускане включва и СДС (и кюрдските отряди YPG и YPJ), въпреки че Йоджалан изрично е заявил, че това не е така.
Различни гледни точки за „мира“
През този месец ще стане ясно повече за този процес в Турция. Парламентарната комисия ще публикува окончателния си доклад или, което е по-вероятно, различни доклади от различните партии, представени в комисията, с предложения за пътя напред към мира. Предложенията несъмнено ще отразяват различаващи се гледни точки за това какво означава „мир“.
Партията на Ердоган ПСР и националистическата МХП ще предложат нещо подобно на това ПКК да предаде оръжията си, да се изготви закон, който да освобождава от отговорност бойците на ПКК, които не са участвали в нападения срещу Турция, и да се преместят висшите лидери в „трети страни“ – в крайна сметка те определят „мира“ като липса на насилие и подчинение на държавата. Прокюрдската партия ДЕМ, от друга страна, ще предложи набор от законопроекти и инициативи, насочени към помирение, справедливост и демократичност, включително изготвяне на нова конституция – в крайна сметка те се стремят да установят това, което наричат „почтен мир“, т.е. мир, установен чрез справедливост и равенство.
Това поставя в необходимата перспектива указа на сирийския временен президент Ахмет ал Шараа, с който той предостави права на кюрдите. Декретът е споменат и в споразумението. Много международни медии отразиха указа въз основа на съобщения, разпространени от сирийската държавна информационна агенция SANA, без да подходят критично и без да дадат на новините какъвто и да било контекст. Резултатът е, че изглежда сякаш ал-Шараа е направил значителни отстъпки на кюрдите, а те са представени като тези, които ескалират насилието, вместо да са готови да приемат компромис.
Парламентарна делегация
Тези отстъпки обаче не са съществени. Всъщност те приличат на отстъпките, които Ердоган е направил на кюрдите в Турция през последните две десетилетия. Той разреши използването на буквите, които кюрдската азбука използва, но турската не, като X и W (но не разреши Î и Û, така че това е безполезно), разреши кюрдска държавна телевизия (която единствено разпространява държавната пропаганда на езика на кюрдите), започна директни разговори с Йоджалан, като дори позволи на парламентарна делегация да го посети на острова на затвора Имралъ (само за да изкриви посланията на Йоджалан, за да обслужи собствените си интереси). Това, което никога не направи, беше да включи тези права в новата конституция. Което означава, че той може да ги отмени по всяко време, ако кюрдите не са достатъчно послушни.
Същото се случва и в момента в Сирия. Ал-Шараа „дава права“, но няма гаранция, че те ще бъдат заложени в демократична конституция, която да служи на всички компоненти на сирийското общество. Но нещо повече – какво струват правата, ако са ви наложени под дулото на оръжие? Какво струват правата, ако не могат да бъдат упражнявани свободно? Какво струват правата на етническите и религиозните групи, ако те нямат никаква форма на самоопределение, при която сами да избират как да използват тези права? Пример: ако кюрдският език може да се използва в училищата, кюрдите ще контролират ли и учебната програма, или тя ще се определя от Дамаск? Могат ли децата да учат кюрдска история, да се занимават свободно с кюрдска култура?
Изтегляне на тежките оръжия
Не бива да се заблуждаваме, че това споразумение ще сложи край на враждебните действия срещу СДС и кюрдското население в Сирия. Сега, когато Такба, Дейр ез-Зор и Ракка са в ръцете на Дамаск, сирийската армия и Турция могат да се приближат към кюрдските земи на изток от Ефрат от различни посоки. След като СДС се съгласиха да изтеглят тежките оръжия, превземането на Кобане ще бъде лесно.
Дали не прибързвам? Не мисля. Помните ли последния път, когато кюрдите се съгласиха да изтеглят тежките оръжия? Това беше през 2019 г., в Тал Абяд (Гиреспир) и Рас ал Айн (Серекание). Веднага след като оръжията бяха изтеглени, Турция и нейните наемници нахлуха и окупираха тези градове, като продължават окупацията и до днес.
Кобани скоро ще бъде окупиран от джихадистки войски, които си сътрудничат с Турция. Те ще свалят статуята на Арин Миркан, която жертва живота си в битката за Кобани срещу ИДИЛ през 2014 г. Тя се беше превърнала в символ на съпротивата срещу патриархата. Жените бойци като нея са, може да се каже, тежки оръжия – и окупационните сили ще я посекат.
Кюрдите и Иран
Кюрдските групи не подкрепят Пахлави и не преминават границата въоръжени
Тази седмица бяха разпространени множество лъжи за кюрдските групи от Роджилат (Ирански Кюрдистан), включително от водещите медии. Абсурдната награда за нежурналистика се присъжда на агенция Ройтерс, която твърди, че кюрдски въоръжени „сепаратистки“ групировки пресичат границата от Башур (Кюрдистан в Ирак) в Роджилат (в Иран). Лъжа е и твърдението, че кюрдите подкрепят завръщането на Реза Пахлави, сина на бившия шах.
Познаването на позицията на кюрдите в Иран и на партиите в изгнание в Роджилати помага да се оценят новините за Иран. Когато Ройтерс разговаря с източниците на режима в Техеран и Анкара и съобщава, че въоръжени „сепаратистки“ кюрдски партии пресичат границата от Кюрдистан в Ирак в Роджхилат, думата „сепаратистки“ е предупредителна лампа. Нито една от въоръжените кюрдски партии в изгнание в Башур не е сепаратистка. Е, една – ПАК – но тя няма военен капацитет. Техеран и Анкара имат интерес да представят кюрдите като сепаратисти, и подобни необосновани и нелогични твърдения не бива да се приемат сериозно от журналистите.
Съобщенията за кюрди, подкрепящи Реза Пахлави, син на бившия шах, са също толкова абсурдни. По времето на шаха кюрдите са били потискани точно толкова, колкото и в момента при ислямския режим. Кюрдските групи подкрепиха революцията през 1979 г., но скоро бяха предадени и въстанието им беше потушено с много насилие. Оттогава насам партиите от Роджилати са базирани в Башур.
Писателят Бехруз Бучани е описал ситуацията в статия в „Гардиън“, която препоръчвам.
About The Author
