Смяната на режима е актуалната фраза за втора поредна седмица. Миналия уикенд това беше Венецуела, а в средата на седмицата се появи и Гренландия. Сега това е Иран, където масовото въстание срещу правителството продължава вече петнадесети ден.
Мащабните протести не са чужди на Иран – масови вълнения имаше през 2017 г., 2019 г. и 2022 г., за да дадем няколко примера от последните години. Във всеки от тези случаи ислямското правителство оцеляваше чрез комбинация от насилствени репресии и тихи отстъпки. Но този път, според експертите, усещането е различно.
Не съм компетентен да преценя дали това е правилно. Мога обаче да преценя реакцията на западните политически класи на потенциалната революция в Иран, която има същото качество, както винаги: да бъде лепкава, хлъзгава – и най-вече гъста – като кайма.
Невъзможно е да се разбере колко иранци в момента призовават за падането на консервативния аятолах Али Хаменей. В момента има пълно спиране на интернет и протестите се провеждат предимно през нощта, затова не е лесно да се проследи ситуацията. Последното едновременно пречи и служи на протестиращите, които смело излагат живота си на опасност, помагайки им да не попаднат сред повече от 500-те убити (цифрата може би е много по-голяма) и над 10 000 души, за които се смята, че са били арестувани от режима досега.
Въстанието продължава вече повече от две седмици. От началото си като стачка на търговците в края на декември в отговор на срива на валутата и нарастващите икономически трудности в резултат на засилените петролни санкции на САЩ, то само се разраства, като се появява в десетки градове във всички 31 провинции на страната.
В Иран се случва нещо огромно. Какво е то, какво в крайна сметка иска и какъв ще бъде крайният му резултат, засега е неясно. Но това не пречи на западните елити, които не са въвлечени в иранската игра, да изнасят лекции от безопасното място, което смятат за морално високо, но което всъщност е интелектуалното мазе.
„Застанете на страната на протестиращите“, изискват те, но с радост застават и на страната на Томи Робинсън и разни подстрекатели към война. А тези, които проявяват предпазливост, са подложени на най-силна критика. Изглежда, че трябва незабавно да се откажете от познанията си както за историята, която ни е довела дотук, така и за сметката – платена в човешки животи – която подобни събития често изискват. Но тези, които крещят най-силно, все още не са се замислили, че сред протестиращите единственият призив за прекратяване на режима може да прикрива много потенциални версии на бъдещето.
Доколкото е известно на всички извън Иран, няма организирана съпротива нито срещу аятолаха, нито срещу Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). Това е държавната милиция с численост от 125 000 души, която има влияние върху почти всички сфери на иранската политика и общество, подкрепена от социално вкоренени мрежи за търговско покровителство и привилегии. Ако духовният режим падне изцяло, вместо да бъде заменен от по-реформистки настроени личности, гвардията ще бъде готова да извърши преврат в страната – както според някои твърдения вече е направила през 2009 г.
Извън Иран претендентите за ново ръководство са много. Главният от тях е Реза Пахлави, син на последния ирански шах, свален от власт с Ислямската революция от 1979 г. (която, струва си да припомним, е последното успешно народно въстание на иранския народ). Упадъкът и авторитаризмът на последния крал – да не говорим за сътрудничеството му с британската и американската власт при свалянето на демократично избрания и национализирал петрола министър-председател на страната Мохамед Мосадек в замяна на по-голяма и безконтролна власт – накара иранците да изберат единствения друг път, който им се откриваше тогава.
Какви алтернативни пътища са им на разположение сега? Малко вероятно е Пахлави, който гласно насърчаваше бомбардировките на Израел над сънародниците си миналото лято, нито някой от другите външни реформаторски кандидати в изгнание да има политическата подкрепа да обедини мнозинството от 90-те милиона ирански граждани в страната, която е пет пъти по-голяма от Германия. Това означава, че те ще се нуждаят от силна подкрепа – като САЩ са в готовност да им ударят едно рамо.
Съобщава се, че президентът Доналд Тръмп е бил информиран за възможностите за военни удари в страната, като същевременно заяви, че ще изпълни обещанието си, че „САЩ са готови да помогнат!!!“. В отговор иранският парламент заплаши с превантивни удари по базите на САЩ в региона. Междувременно израелската шпионска агенция Мосад, която проведе брутални операции в Иран миналото лято, също насърчи протестите.
Пахлави и други ирански антирежимни дейци в чужбина винаги се стремят да се позоват на либералните ценности, които изповядва голяма част от западната им аудитория, като подчертават отношението към жените, малцинствата и инакомислещите в Иран. Но те са склонни да пренебрегват дълбоките, основани на санкциите икономически трудности, които успешно приобщиха широки слоеве от иранското общество към тези протести: търговците, които дадоха началото на всичко това, не са добре позната либерална сила в историята на страната, а традиционно са опора на консерватизма.
Либерално настроените студенти, обединени с консервативната търговска класа, които застават на страната на нарастващото женско движение и безнадеждното младо поколение работници, се превръщат в мощна сила, обединена срещу общ враг. Съвсем ясно е, че сегашният режим е значително – дори героично – отслабен; той все още може да падне. Ако това се случи, същата тази коалиция може да падне заедно с него, проправяйки пътя на външни интереси за разчленяване на страната в името на „мира“ от играчи, за които контролът, а не либерализмът, е крайната цел.
Справедливо е да се каже, че нито САЩ, нито Израел имат предвид волята на иранския народ, нито живота на младите иранци, които полицията в страната прострелва в лицето. Но те ще се възползват от сляпата и силно изразена подкрепа на западните играчи, пресмятайки гласовете, с които им се разрешава да преследват собствените си интереси в Иран.
Като се има предвид историята на насилствената намеса на Запада в региона, едва ли можеш да обвиняваш онези, които, бидейки със сърцата си с протестиращите и молейки се за появата на народна политическа опозиция, отказват да бъдат полезни идиоти на откровено имперски сили.
About The Author
