На 17 септември водещият на вечерно токшоу Джими Кимъл беше временно отстранен от работа след коментарите му за смъртта на десния активист Чарли Кърк. Няколко дни по-късно той беше възстановен на работа след либерални брожения.
При първото си завръщане в ефир Кимъл прочете публикацията на президента на САЩ Доналд Тръмп в социалната мрежа Truth Social: „Не мога да повярвам, че фалшивите новини на ABC върнаха работата на Джими Кимъл“.
Кимъл отговори шеговито: „Ти не можеш да повярваш, че са ми върнали работата? Аз не мога да повярвам, че ние ти върнахме работата!“
Докато либералната тълпа шумно аплодираше, аз исках да попитам: „Защо не, Джими?“ Аз мога да повярвам.
Либералната заблуда
Кимъл се завърна в ефир и американската либерална върхушка въздъхна с облекчение. Не защото либералите и тяхната Демократическа партия са си взели поука от инцидента и са го използвали като възможност да мобилизират значима опозиция срещу авторитарния подем на Тръмп, а точно обратното – защото той им позволява да се върнат към блажената си дрямка, да игнорират реалността, да се придържат към когнитивния дисонанс, отричането, аисторическото пожелателно мислене и съучастието, което е неразделна част от бялата привилегия в рамките на белия супремасистки ред.
Реалността е такава, че либералите не виждат в Тръмп и неговите поддръжници съществена заплаха. Те го смятат за мимолетно отклонение, като вярват, че махалото в крайна сметка ще се върне към надеждната либерална система.
Всъщност либералите дори не са значително несъгласни със същността на политиките на Тръмп. В края на краищата, както десните, така и либералните елити са верни слуги на империята, а последните само ѝ придават фасада на хуманизъм.
И двете групи подкрепят политики, които поддържат потисничеството над бедните и маргинализираните хора: корпоратизация на здравеопазването и образованието, трудова експлоатация, масово лишаване от свобода, милитаризирана полиция, цензура, корупция чрез корпоративни дарения, екстракционизъм и милитаризъм в чужбина. Либералите се опитват да придадат на всичко това приемлив облик, говорейки за права на човека, върховенство на закона и многообразие.
Докато се нагаждат към десницата, либералите се съсредоточават върху левицата като най-голяма заплаха. Те не само я атакуваха в партийните си редици, но и си затваряха очите за опитите на десницата да я репресира. Целта е да се маргинализира революционната левица, която представлява единствената реална заплаха за настоящата капиталистическа система на потисничество.
Ето защо либералите често пренебрегват заплахите срещу основните права и свободи, като например правото на протест и свободата на словото.
По този начин либералният естаблишмънт спомага за възхода на фашизма у дома и в чужбина.
Палестинският въпрос
Потискането на борбата за свобода, равенство и справедливост в Палестина е особено ярък пример за либерална корупция и двуличие, които стимулират свободното падане на САЩ към фашизма.
Още преди ускоряването на израелския геноцид в Газа либералните лидери разпространяваха заблуди като „решението за две държави“ и безкрайния „мирен процес“, които оправдаваха и поддържаха апартейда и обезправяването в Палестина. Те се грижеха за щастието на американските производители на оръжие, като постоянно увеличаваха военната помощ за Израел и осигуряваха безусловна подкрепа за все по-бруталните и кървави нападения над палестинското население.
Либералните демократи, заедно с колегите си републиканци, внесоха и спонсорираха закони и резолюции срещу бойкота, дивестициите и санкциите (БДС) в Конгреса и законодателните органи на щатите, отразявайки политическия консенсус за репресии спрямо съпротивата срещу съвместните престъпления на САЩ и Израел. Те също така подкрепиха фалшивото определение за антисемитизъм на Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA), което се използва за атакуване на принципната опозиция и превръщането ѝ в изкупителна жертва.
След началото на геноцида, когато палестинските цивилни граждани бяха подложени на килимни бомбардировки, изтезания, отвличания и глад, либералите и администрацията на Байдън продължиха да се намесват в полза на Израел, като същевременно подкопаваха международното право. Те подкрепиха жестоки репресии над протестиращите срещу геноцида, подкопавайки основни свободи на американците, и заглушиха палестинските гласове по време на Националния конгрес на Демократическата партия; ход, който може би струваше на демократите изборите.
Това потискане на инакомислието срещу американско-израелския геноцид помогна да се положат основите на авторитарните мерки на Тръмп.
Осъзнавайки тази възможност и преди встъпването в длъжност на Тръмп, свързаната с републиканците фондация „Херитидж“ представи през октомври 2024 г. „Проект Естер“ – стратегически план, целящ да разшири наследството, оставено от Байдън, като смаже антиколониалната съпротива чрез нарушаване на конституционните права и атакуване на активизма, стипендиите и висшето образование като цяло.
Тези оруелски мерки са в пълен ход, а либералите все още отричат, не желаят и не могат да си потърсят отговорност за ролята си в сегашното бедствено положение.
Исторически паралели
Днешният либерален eстаблишмънт разиграва трагичен фарс – докато опортюнистично маргинализира левите политики, той продължава да разстила червения килим за десницата, с което на практика смазва колелата на фашистката въртележка.
През 20-те и началото на 30-те години на ХХ век германските либерали правят подобни компромиси с реакционните елити, като смятат социализма – загубата на някои привилегии – за по-голяма опасност от фашизма и поставят „реда“ и „мира“ над справедливостта. Тяхната помощ за преследване на комунисти и анархисти способства за възхода на Адолф Хитлер, чиято кулминация е Втората световна война.
Днешните срамежливи и предпазливи американски либерали са доволни от статуквото и се пазят от конфронтация, докато Тръмп смело вършее, унищожавайки конституцията на САЩ. Точно както ваймарските либерали обикаляха на пръсти около фашизма, докато не стана твърде късно, днешните либерали се присъединяват към заглушаването и обвиняването на левицата, вместо да се противопоставят на реакционерите.
Те продължават с тази стратегия, дори когато Тръмп започва да нарушава дългогодишното негласно правило на управляващата класа в САЩ – кради от всички, само не канибализирай своите.
Наистина, нищо не се е променило в либералното мислене след първия мандат на Тръмп, което е перфектно пресъздадено в онзи вечен скеч на Saturday Night Live след първото му избиране, в който Дейв Шапел и Крис Рок гледат как резултатите са в полза на Тръмп. Един шокиран бял либерал въздъхва: „О, Боже, мисля, че Америка е расистка“, на което Чапъл отвръща: „О, Боже… знаете ли, спомням си, че моят прадядо ми каза нещо подобно. Той е бил роб или нещо подобно.“
Въпреки многото си недостатъци, Тръмп отлично разпознава слабостта, корупцията и двуличието в либералната политика.
След като Кимъл бе възстановен на работа, той продължи да се възмущава в собствената си социална мрежа Truth Social: „Защо искат да върнат някого, който се справя толкова зле, който не е смешен и който поставя Мрежата в опасност, като бълва 99% положителен демократичен БОКЛУК… Мисля, че ще тестваме ABC за това. Да видим как ще се справим. Последния път, когато се заех с тях, те ми дадоха 16 милиона долара. Това звучи още по-доходоносно. Истинска банда неудачници!“
Още смях от публиката.
За пореден път либералите катализират катастрофата, аплодират и се смеят на хаоса, на който се преструват, че се противопоставят, като в същото време угаждат на корпорациите, които внасят пари в предизборните им каси.
*Йоав Литвин е израелско-американски доктор по психология/неврология, писател и фотограф.
About The Author
