Възходът на апокалиптичния фашизъм

Наоми Клайн и Астра Тейлър, Guardian

Движението за създаване на корпоративни градове-държави самò не вярва  на късмета си. От години то промотира крайния възглед, че нежелаещите да плащат данъци богаташи трябва да основават собствени високотехнологични феодални владения, били те нови държави на изкуствени острови в международни води (“seasteading”) или про-бизнес “градове на свободата” като „Проспера“ – затворен комплекс тип Див Запад със спа, намиращ на остров в Хондурас.

Но въпреки подкрепата на влиятелни рискови капиталисти като Питър Тиъл и Марк Андреесен, крайните им либертариански мечти все срещаха препятствия. Оказва се, че повечето уважаващи себе си богаташи не искат да живеят на нефтени платформи насред морето, дори ако ще плащат по-малко данъци. И макар Проспера е подходящо място за ваканция и „ъпгрейдване“ на тялото, извъндържавният ѝ статут в момента бива оспорван по съдебен път.

Сега изведнъж тази по-рано маргинална мрежа от корпоративни отцепници чука на отворени врати насред глобалните властови центрове.

Първият знак, че късметът им се обръща, беше през 2023 г., когато насред предизборната си кампания Доналд Тръмп сякаш отникъде обеща да направи конкурс, който ще доведе до създаването на 10 „градове на свободата“ на федерално управлявани земи. Това изпробване на почвата едва бе отразено, защото се изгуби в ежедневния потоп от скандални изказвания. Но откакто новата администрация встъпи в длъжност, желаещите да основават свои държави започнаха лобистки блиц, твърдо решени да превърнат обещанието на Тръмп в реалност.

„Енергията във Вашингтон е наелектризираща“, наскоро обяви с ентусиазъм Трей Гоф, началник-щаб на Проспера, след посещение до Капитолия. Според него до края на годината би трябвало да е готово законодателство, даващо зелена светлина за създаването на множество корпоративни градове-държави.

Вдъхновени от изкривен прочит на политическия философ Алберт Хиршман, фигури като Гоф, Тиъл и инвеститора и писател Балажи Шринивасан проповядват принцип, наричан от тях „изход“¹⁾ Според Хиршман ако даден индивид участва в организация, от управлението на която не е доволен, има избор между „лоялност“ (да продължи въпреки това да спазва правилата ѝ), „глас“ (да изрази критическа позиция) или „изход“ (да я напусне) – Б. пр. , според който заможните имат правото да изоставят гражданските си задължения, особено плащането на данъци и спазването на натоварващи регулации. Такива хора обновяват и ребрандират амбициите и привилегиите на империите, като мечтаят да раздробят правителствата и да нарежат света на хипер-капиталистически, свободни от демокрация убежища, изцяло контролирани от изключително богатите, защитавани от наемни войски, обслужвани от ИИ роботи, и финансирани с криптовалути.

Може да изглежда противоречиво Тръмп, чиято политическа кариера се гради върху платформата „Америка преди всичко“, да гласува доверие на тази визия за независими територии, управлявани от крале-богове милиардери. Вече сме ставали свидетели на цветистите реторически войни между говорителя на MAGA Стив Банън, горд националист и популист, и свързаните с Тръмп милиардери, които според него са „технофеодали“ и „пет пари не дават за човешкото същество“, камо ли за националната държава. Със сигурност има и конфликти вътре в тромаво скалъпената коалиция на Тръмп, стигнали точка на кипене в последно време заради неговите мита. Но визиите в основата на тези идеологии може би не са толкова несъвместими, колкото на пръв поглед.

Любителите на стартъп държави явно предвиждат бъдеще, белязано от шокове ²⁾Съавторката на настоящия материал Нейоми Клайн е известна с емпирично подкрепената си теория за „шоковата доктрина“, според която съвременният капитализъм разчита на бедствия – понякога причинявани от него самия – за да рестартира икономиката в полза на най-богатите и за сметка на най-уязвимите, от Латинска Америка до Близкия изток и Русия – Б. пр , оскъдица и сривове. Техните високо оборудвани частни земи са на практика крепости, в които малцината избрани да се укриват, докато се възползват от всички възможни луксове и възможности за човешка оптимизация, за да имат те и децата им предимство в едно все по-варварско бъдеще. Грубо казано: най-могъщите хора на света се готвят за края на света – един край, който те самите бясно ускоряват.

Това не е толкова далеч от по-масовизираната визия за нации-крепости, обхванала крайнодесните в глобален план – от Италия до Израел и от Австралия до САЩ. В епоха на нестихващи опасности, открито супремасистки движения в тези страни позиционират сравнително богатите си държави като въоръжени бункери. Тези бункери са твърдо решени да пропъждат или затварят нежелани човешки същества (дори ако това изисква неопределено дълго задържане в извъндържавни наказателни колонии като о-в Манус³⁾През 2001 г. Австралия въвежда политика, според която бежанци, търсещи убежище, не са допускани в страната, а задържани в центрове за имигранти на островни държави в Тихия океан. Центърът на о-в Манус в северната част на Папуа Нова Гвинея, създаден в същата година, бива затворен през 2019 г. в резултат на решение на Върховния съд на Папуа Нова Гвинея, според което е незаконен. – Б. пр. и залива Гуантанамо) и също толкова безскрупулни в желанието си да превземат с брутално насилие земи и ресурси (вода, енергия, важни минерали), които сметнат за нужни при справянето с идващите шокове.

Интересно е, че точно в сегашния момент досега секуларните елити от Силициевата долина започнаха да се християнизират. Съответно двете визии – за корпоративна държава, привилегироваща най-богатите, и за масово-пазарната нация-бункер – имат много общи неща с фундаменталистката християнска интерпретация на библейското въздигане. Според нея вярващите ще се възнесат към златен град в небесата, докато прокълнатите ще понесат апокалиптичната последна война тук долу на земята⁴⁾Апокалиптичен богословски възглед, основан върху силно оспорван прочит на 1 Солуняни 4:16-17. Характерен е най-вече за фундаменталистки протестантски движения в САЩ, но също така е изключително влиятелен сред американските политически елити от Роналд Рейгън до голяма част от съвременната Републиканска партия. Повечето поддръжници на вярата в предстоящото въздигане смятат, че за да може то да се случи, трябва Близкия изток да бъде доминиран от държавата Израел; както и че всички, неприели християнството в момента на въздигането, са обречени на вечни мъки, включително жителите на самия Израел. – Б. пр..

За да сме на висотата на настоящия ключов исторически момент, трябва да приемем факта, че не се борим с противници, каквито по-рано сме виждали. Борим се с апокалиптичен фашизъм.

Писателят и философ Умберто Еко в едно известно свое есе си спомня детството си под властта на Мусолини и отбелязва, че фашизмът обикновено има „Армагедонов комплекс“ – фиксация върху надвиването на враговете в голяма финална битка. Но европейският фашизъм от 1930-те и 1940-те все пак е имал хоризонт: очаквал е бъдеща златна епоха след кръвопролитията, която за висшите народи ще бъде мирна, пасторална и пречистена. Днес вече не.

Съвременните крайнодесни движения осъзнават, че живеем в епоха на истинска опасност за оцеляването ни – от климатичния колапс и потенциална ядрена война до бързо растящите неравенства и нерегулирания изкуствен интелект – но също така са финансово и идеологически отдадени на задълбочаването на тези заплахи. Такива движения нямат каквато и да е правдоподобна визия за обнадеждаващо бъдеще. На средния гласоподавател се предлагат само ремикси на далечното минало заедно със садистичното удоволствие от доминацията над все по-голям асемблаж от дехуманизирани „други“.

И така стигаме до администрацията на Тръмп с нейния стремеж да бълва потоци от реална и произведена с ИИ пропаганда, посветена изцяло на такива порнографски цели. Кадри с оковани имигранти, тъпкани в самолети за депортация на фона на звуци от вериги и катинари, в официалния акаунт на Белия дом в платформата “X” носят надписа “ASMR” (т.е. аудиоматериал, предназначен за успокояване на нервната система). Същият акаунт споделя новината за задържането на Махмуд Халил, постоянен жител на САЩ, който е бил активен в про-палестинските протести в кампуса на Колумбийския университет, със злорадата фраза „ШАЛОМ, МАХМУД“⁵⁾Махмуд Халил е незаконно задържан през март 2025 г., докато жена му е бременна с първото им дете, чието раждане той пропуска, докато е затворен. Освободен е след масово гражданско недоволство три месеца по-късно. В момента адвокатите му съдят администрацията на Тръмп за обезщетение от 20 млн. долара. – Б. пр.. Да не говорим за безбройните садизъм-шик фотосесии на секретарката на Департамента за държавна сигурност Кристи Ноем (на кон покрай границата между САЩ и Мексико, пред пълна килия в затвор [за имигранти] в Ел Салвадор, с картечница по време на арести над имигранти в Аризона…).

Водещата идеология на крайнодесните в днешната епоха на ескалиращи катастрофи вече е един чудовищен проект за оцеляване на малцината.

Да, ужасяваща е със своята злост. Но също така разкрива големи възможности за съпротива. Мащабното залагане срещу бъдещето в полза на собствения бункер е най-базово предателство към нашите задължения – помежду ни, към децата, които обичаме, към всяка друга форма на живот, с която споделяме своята планета-дом. Това е система от вярвания, по същество геноцидна и предателска спрямо чудото и красотата на този свят. Убедени сме, че колкото повече хората разбират степента, в която десните са се предали на Армагедоновия комплекс, толкова повече ще искат да се съпротивляват, защото ще осъзнаят, че вече е заложено на карта абсолютно всичко.

Противниците ни знаят много добре, че навлизаме в епоха на кризи, но отговорът им е да си внушават смъртоносни егоистични делюзии. След като са възприели различни апартеидни фантазии за бункерна безопасност, сега избират да оставят Земята да гори. Нашата задача е да построим широко и дълбоко движение, не само политическо, но и духовно, достатъчно силно, за да спре тези откачили предатели. Движение, основано върху устойчива ангажираност към хората, независимо от многото ни различия и деления, и към тази удивителна, неповторима планета.

***

Неотдавна религиозните фундаменталисти бяха тези, които посрещаха апокалиптични знаци с радостно вълнение за отдавна чаканото въздигане. Тръмп раздаде ключови постове на хора, приели тази емоционално наситена догма, включително на няколко християни – ционисти, които виждат унищожителното насилие, използвано от Израел за разширяване на територията му, не като чудовищни престъпления, а като обнадеждаващо свидетелство, че Свещената земя се приближава до условия, при които Месията ще се завърне и вярващите ще получат своето небесно царство.

Майк Хъкаби, наскоро назначеният посланик в Израел на Тръмп, е тясно свързан с християнския ционизъм, както и Пийт Хегсет, министърът на отбраната. Ноем и Ръсел Вот, архитектът на „Проект 2025″⁶⁾Програма за преустройство на федералното правителство на САЩ според дясно-консервативни политики, изготвена от консервативния мозъчен тръст The Heritage Foundation. По време на предизборната си кампания Тръмп се дистанцира от проекта, но след като взима властта преминава към реализиране на много от заложените в него цели. – Б. пр., който сега ръководи административно-бюджетното управление, са твърди поддръжници на християнския национализъм. Дори Тиъл, който е хомосексуален и скандално известен с купонджийския си начин на живот, напоследък разсъждава върху идването на антихриста (спойлър: според него това е Грета Тунберг; подробностите – по-долу).

Но няма нужда да си буквалист спрямо Библията, или изобщо религиозен, за да бъдеш апокалиптичен фашист. Днес множество светски хора с власт са възприели визия за бъдещето, която е почти идентична: познатият ни свят ще колабира под собственото си тегло и само малцина избрани ще оцелеят и благоденстват в разнообразни ноеви ковчези, бункери и изолирани „градове на свободата“. В материал от 2019 г., озаглавен „Изоставени: фетишистите на бъдещето, подготовката за оцеляване, и напускането на Земята“, теоретиците на комуникацията Сара Т. Робъртс и Мел Хоган описват копнежа за секуларно въздигане: „Във въображаемото на акселерационистите бъдещето не е въпрос на минимизиране на щети, граници или възстановяване; а е политика, насочена към окончателен финал.“

Илон Мъск, който драматично увеличи състоянието си заедно с Тиъл, докато двамата управляваха PayPal, е въплъщение на този имплозивен етос. Това е човек, който гледа чудесата на звездното небе и явно вижда само възможности да запълни непознатите простори със собствените си космически отпадъци. Въпреки че е украсявал репутацията си с предупреждения за опасностите от климатичната криза и ИИ, той и доверениците му от неговия т.нар. „департамент за правителствена производителност“ (“DOGE”) прекарват дните си в увеличаване на същите тези рискове (и много други), като орязват не само еко-регулации, но цели регулаторни агенции⁷⁾DOGE е инициатива на втората администрация на Доналд Тръмп с неизясен правен статут, неофициално ръководена от Илон Мъск в периода от януари до юли 2025 г. Формалното ѝ предназначение е да намали излишните правителствени разходи и да увеличи производителността на държавните институции. Инициативата става пословична с мащабното съкращаване на държавен персонал и затваряне на административни агенции, много от които впоследствие се оказват ключово значими. Недостатъчната подготвеност за опустошителните и смъртоносни наводнения в щата Тексас през юли 2025 г. е била приписвана на съкращаването на персонал от Националната метеорологическа служба – Б. пр., явно с цел в крайна сметка да заменят федералните работници с чатботове.

За какво ни е функционираща държава, след като откритият космос – от който Мъск според някои репортажи вече е напълно обсебен – ни зове? За Мъск планетата Марс се е превърнала в секуларен еквивалент на Ноевия ковчег. Според него тя ключово важна за оцеляването на човешката цивилизация, може би посредством ъплоудване на съзнания към някакъв генерален изкуствен интелект. Ким Стенли Робинсън, авторът на научнофантастичната трилогия „Марс“, която сякаш е вдъхновила Мъск, изрично говори за опасностите от фантазиите на милиардера да колонизира Марс. Те според него са „една морална игра на хазарт, създаваща илюзията, че можем да съсипем Земята и пак нищо да ни няма. Което просто не е вярно.“

Също като религиозните апокалиптици, копнеещи да избягат от телесния свят, стремежът на Мъск човечеството да стане „многопланетарно“ е възможен заради неговата неспособност да оцени многовидовото великолепие на единствения ни дом. Той явно не се интересува от заобикалящите го скъпоценности, нито от идеала да бъде съхранено Земното многообразие; вместо това използва огромното си богатство, за да доведе бъдеще, в което шепа хора и роботи ще оцеляват на косъм върху две безплодни кълба (радикално изтощена Земя и тераформиран Марс). Мъск и другите техно-милиардери даже ни предлагат нов, странен вариант на старозаветния разказ, като си приписват божествени сили и не просто искат да построят ноевите ковчези, а полагат максимални усилия да предизвикат потопа. Днешните десни лидери и богатите им съюзници не само се възползват от катастрофите в духа на шоковата доктрина и капитализма на бедствията, ами едновременно ги провокират и планират за тях.

Какво обаче да кажем за твърдото ядро гласоподаватели на Тръмп? Не всички от тях са чак толкова лоялни, че да повярват насериозно в такова въздигане. Повечето със сигурност нямат нужните пари да си купят място в „град на свободата“, камо ли на космическа ракета. Но няма страшно. Апокалиптичният фашизъм обещава множество по-евтини ноеви ковчези и бункери, съвсем достъпни за скромните пехотинци.

Всекидневният подкаст на Стийв Банън, минаващ за основен медиен източник на тръмпистите, неуморно повтаря едно и също послание: светът отива по дяволите, езичниците пробиват барикадите, идва последната битка. Гответе се. Това послание е допълнително подсилвано, когато Банън прави паузи, за да рекламира продуктите на своите спонсори. Купувайте злато от групата Birch, казва Банън на публиката си, защото пренатоварената икономика на САЩ ще се срине и банките не заслужават доверие. Трупайте полуфабрикати от My Patriot Supply. Упражнявайте своята точност, като се целите в мишени с домашна система за лазерно насочване. Изобщо не ви трябва да разчитате на правителството по време на криза, припомня той на слушателите (подразбирай: особено сега, след като момчетата от Doge го разпродадоха).

Апокалиптичният фашизъм е фаталистичен, но и по мрачен начин тържествен – последно убежище за хора, които предпочитат да празнуват разрухата, отколкото да си представят живот без несправедливи йерархии.

Разбира се, Банън не само насърчава публиката си да строи собствени бункери. Той също така разпространява визия за САЩ като един голям бункер, в който агенти на ICE бродят из улиците, работните места и кампусите, за да изчезват всеки, обявен за враг на американските политики и интереси⁸⁾Имиграционната полиция на САЩ (ICE) получава допълнително финансиране и извънредни правомощия от втората администрация на Тръмп. Под предлог, че арестува криминално проявени имигранти, агенцията към момента е заловила десетки хиляди хора, повечето – без обвинения в сериозни криминални прояви. Критиците на тази практика поставят под въпрос нейната законност и я сравняват с отвличане. – Б. пр.. Нацията-бункер е в сърцето на дневния ред на тръмпизма, както и на апокалиптичния фашизъм. Според тяхната логика най-напред трябва да бъдат втвърдени националните граници и изпъдени всички врагове, както чужди, така и домашни. Тази мръсна работа вече е задвижена, след като администрацията на Тръмп, с позволението на Върховния съд, използва Закона за пришълците врагове⁹⁾Закон, въведен от правителството на САЩ през 1798 г., даващ на държавата допълнителни правомощия при регулирането на дейността на чужденци в случай на война или инвазия. Последно е бил използван през Втората световна война за арестуването без съдебен процес на хора с японски произход, хиляди от които са били изпратени в концентрационни лагери. Правителството на Тръмп задейства същия закон през 2025 г. под предлог, че венецуелски криминални банди извършват инвазия в САЩ. – Б. пр., за да депортира стотици венецуелски имигранти в Cecot, вече скандално известния мега-затвор в Ел Салвадор. В този комплекс главите на затворниците са обръсвани и до 100 човека биват натъпквани в една килия с голи легла – всичко това под санкцията на унищожителното за гражданските права „състояние на изключение“, обявено преди над три години от премиера на страната, християнският ционист и почитател на криптовалути Наиб Букеле.

Букеле е предложил да осигури същата система услуга-срещу-заплащане и за граждани на САЩ, които администрацията би желала да пусне в юридическа черна дупка. Запитан относно предложението, Тръмп наскоро каза „много ми харесва“. И нищо чудно; Cecot е извратено, но логично допълнение към фантазията за „градовете на свободата“ – зони, в които всичко се продава и правото на съдебен процес не важи. Би следвало да очакваме още много от този садизъм. В едно смразяващо със своята искреност изказване, изпълняващият длъжността директор на ICE Тод Лиънс каза на Търговската експозиция за гранична сигурност през 2025 г., че иска да види по „бизнес“-ориентиран подход към депортациите – „като [Амазон] Прайм, но с човешки същества“.

Ако първата задача на апокалиптичния фашизъм е подсигуряването на границите на нацията-бункер, също толкова важна е и втората задача – американското правителство да си присвои всички ресурси, които биха потрябвали на гражданите в предстоящите тежки времена. Например Панамския канал. Или бързо топящите се търговски маршрути на Гренландия. Или ценните минерали на Украйна. Или питейната вода на Канада. Това не е толкова старомоден империализъм, колкото параноично готвене за бъдеща дистопия, разширено до нивото на националната държава. Вече ги няма смокиновите листа на стария колониализъм – претенциите за разпространяване на демокрацията или на Божието слово. Когато Тръмп оглежда лакомо планетата, той се подготвя за бъдещ колапс на цивилизацията.

Това бункерно мислене помага да си обясним и оспорваните забежки на Дж. Д. Ванс към католическа теология. Вицепрезидентът, който в голяма степен дължи политическата си кариера на щедростта на видния апокалиптик Тиъл, обясни по Fox News, че според средновековната християнска концепция за ordo amoris (превеждано като „ред на любовта“ или „ред на милосърдието“), не дължим любов на хората извън бункера: „Обичаш най-напред семейството си, след това съседа си, после общността, на която принадлежиш, а след това съгражданите си в собствената държава. Едва след това можеш да мислиш за останалия свят.“¹⁰⁾Въпросният богословски опит на вицепрезидента на САЩ скоро след това беше оспорен от тогавашния папа на католическата църква Франциск. – Б. пр. (Или да не мислиш, ако съдим по външната политика на Тръмп.) С други думи, не дължим нищо на никого извън бункера.

Въпреки че надгражда върху отдавнашни десни тенденции – оправдаванията за омраза и изключване съвсем не са нови под етно-националистическото слънце – досега просто не сме срещали толкова силна апокалиптична склонност в държавното управление. Фукливата вяра в „края на историята“ след Студената война бързо бива изместена от убеждението, че живеем в библейски край на времената. DOGE може да се крие зад знамето на икономическата „ефикасност“, а подопечените на Мъск може да приличат на младите „Чикагски момчета“, проектирали икономическата шокова терапия на диктатурата на Аугусто Пиночет¹¹⁾Вж. Нейоми Клайн, „Шоковата доктрина“ (София: Изток-Запад, 2011), гл. 3. – Б. пр., но това не е вече познатият ни брак между неолиберализъм и неоконсерватизъм. Това е нова смесица от апокалиптизъм и преклонение пред парите, според която трябва да разбием бюрокрацията и да заменим хората с чатботове, за да намалим „разхищението, измамите и злоупотребите“ – но също защото в бюрокрацията се крият демоните, съпротивляващи се на Тръмп. Тук младите техничари се сливат с младите теолози – реално съществуваща група свръх-патриархални християнски супремасисти, свързани с Хегсет и други в администрацията на Тръмп.

Както винаги прави фашизмът, днешният Армагедонов комплекс надмогва класовите деления, като събира милиардери и обикновени гласоподаватели. Благодарение на десетилетията на все по-дълбоки икономически кризи и безспирните умело съградени послания, настройващи работниците едни срещу други, много хора разбираемо се чувстват неспособни да се защитават от заобикалящата ги дезинтеграция (за колкото и месеци напред да се запасяват с полуфабрикати). Но се предлагат и емоционални компенсации: можете да празнувате края на позитивната дискриминация и програмите за включване на малцинствата; да се радвате на масовите депортации; да славите отказването на грижа за трансджендър хората; да демонизирате преподаватели и медицински работници, които се мислят за по-умни от вас; и да аплодирате краха на икономическите и еко-регулациите, с който натрихте носа на левите.

Наблюдаваме и самозасилващ се спираловиден упадък: бесните атаки на Тръмп срещу всяка структура, проектирана да пази народа от болести, опасни храни и бедствия – или най-малкото да предупреждава за тях – подсилват аргументите, че е нужна подготовка за края – както сред богатите, така и сред бедните – докато създава многобройни нови възможности за приватизация и печалбарство за олигарсите, задвижили експедитивното разглобяване на социалната и регулаторна държава.

***

В зората на първия мандат на Тръмп, списание New Yorker проучи един феномен, който нарече „подготовка за края сред най-богатите“. Тогава вече беше ясно, че в Силициевата долина и на Уол Стрийт по-сериозните заможни сървайвълисти залагат срещу разрушаването на климата и социалния срив, като купуват пространство в строени по поръчка подземни бункери и си строят къщи за бягство на високо надморско равнище – например на Хаваите, (там Марк Зукърбърг има подземно жилище от над 1500 кв.м., което скромно нарича „малко убежище“) или в Нова Зеландия (там Тиъл е купил повече от 2000 декара, но не успя да построи луксозен комплекс за оцеляване, защото местните власти през 2022 г. забраниха проекта от естетически съображения).

Този апокалиптизъм е обвързан с цяла серия други интелектуални моди в Силициевата долина, все предпоставящи убеждението, че планетата ни се е насочила към библейски по мащаб катаклизъм, и че е време да правим трудни избори кои части от човечеството могат да бъдат спасени. Трансхуманизмът е такава идеология; той включва всичко от дребни машинни „усилвания“ на човека до стремежа да бъде ъплоуднато човешкото съзнание към генерален изкуствен интелект, който засега си остава илюзия. Има също така ефективен алтруизъм и лонгтърмизъм, които прескачат подходите за преразпределение на благата в към тук-и-сега нуждаещите се, и вместо това изчисляват кое в дългосрочен план би довело до най-много добро.

Въпреки че на пръв поглед изглеждат добронамерени, тези идеи са пропити с опасни предразсъдъци относно расата, физическото здраве и пола на хората, заслужаващи „усилване“ и спасяване – и съответно на тези, които могат да бъдат жертвани уж в полза на цялото. Те също така споделят видима липса на интерес към спешните мерки спрямо подлежащите причини за срива – отговорна и рационална цел, която все повече фигури активно отхвърлят. Вместо ефективен алтруизъм, Марк Андреесен (редовен посетител на частната резиденция на Тръмп във Флорида) и други проповядват „ефективен акселерационизъм“, т.е. „целенасоченото ускоряване на технологичното развитие“ без всякакви предпазни регулации.

В това време още по-мрачни философии намират все по-широка аудитория, като неореакционистките монархистки тиради на софтуерния инженер Къртис Ярвин (още един от интелектуалните вдъхновители на Тиъл), или обсесията на „про-наталисткото“ движение да се увеличи рязко броят раждания на „западни“ бебета (фиксация на Мъск), както и визията на Шринивасан, гуруто на изхода, за „техно-ционизъм“, при който поддръжниците на корпорациите обединяват сили с полицията, за да прочистят града Сан Франциско от либерали и да проправят пътя за апартейдна мрежова държава¹²⁾Срв. този анализ на журналиста Гил Дуран. – Б.пр..

Както отбелязват теоретиците на изкуствения интелект Тимнит Гебру и Емил П. Торес, методите може и да са нови, но този „вързоп“ от идеологически моди „е пряк наследник на ранната евгеника“, при която също малка част от човечеството решава кои парчета от цялото заслужават да бъдат продължени, и кои трябва да бъдат намалявани, изгонени, или изтребени. Доскоро малцина обръщаха внимание. Също като Проспера, където членовете вече могат да експериментират със смесване на хора и машини, като например имплантират ключовете за колите си Tesla в ръцете си, тези интелектуални моди изглеждаха маргинални хобита на малцина непредпазливи дилетанти от района на Санфранциския залив, които имат пари за хабене. Вече не.

Три неотдавнашни материални промени ускориха фаталистката привлекателност на апокалиптичния фашизъм. Първата е климатичната криза. Въпреки че някои високопоставени фигури все още публично отричат или омаловажават заплахата, глобалните елити, чиито крайморски имоти и центрове за събиране на данни за силно уязвими за покачващите се температури и морски равнища, добре познават разклонените опасности на все по-затопления свят. Втората е Ковид-19: епидемиологичните модели отдавна предвиждаха възможността пандемия да опустоши глобално свързания ни свят; реалното случване на такава беше прието от множество хора с власт като знак, че е започнала предсказаната от американски военни специалисти „Епоха на последствията“. Край на предвижданията, всичко вече потъва. Третият фактор е бързият напредък и усвояване на ИИ – технологии, отдавна асоциирани с научнофантастични ужаси за машини, обърнали се срещу създателите си с безмилостна прецизност – страхове, най-силно изразявани от същите хора, които разработват тези технологии. Всички тези екзистенциални кризи са наслоени отгоре на нарастващото напрежение между ядрено въоръжени сили.

Нищо от това не бива да се отхвърля като параноя. Много от нас усещат наближаващия срив толкова остро, че се утешаваме с различни фикционални версии на живота в пост-апокалиптичен бункер, като стриймваме сериалите „Силозът“ по Apple или „Рай“ по Hulu. Както ни напомня британският журналист и редактор Ричард Сиймор в скорошната си книга „Национализъм на катастрофите“: „Апокалипсисът вече не е фантазия. Виждаме, че живеем в него – от смъртоносни вируси до ерозия на почвата, от икономически кризи до геополитически хаос.“

Икономическият проект на Тръмп 2.0 е Франкенщайново чудовище от индустриите, задвижили всички тези заплахи – изкопаемите горива, оръжията, и гладните за ресурси криптовалути и ИИ. Всички, участващи в тези сектори, знаят, че няма как да бъде построен изкуственият огледален свят, обещаван от ИИ, без да бъде пожертван този свят – въпросните технологии консумират прекалено много енергия, ценни минерали и вода, за да могат двете да съжителстват в някакво равновесие. Този месец бившият главен директор на Гугъл Ерик Шмит на практика призна това, когато каза пред американския конгрес, че „огромните“ енергийни нужди на ИИ се очаква да се утроят в следващите няколко години, като много от енергията ще идва от изкопаеми горива, защото ядрените електроцентрали твърде бавно се задействат. Това унищожително за планетата ниво на консумация обаче е необходимо, обясни той, за да направи възможен интелект, „по-висш“ от човешкия – дигитален бог, който ще се роди от пепелта на нашия изоставен свят.

И те са притеснени – не само заради действителните заплахи, които отприщват. Водачите на тези взаимосвързани индустрии се будят нощем от страх, че цивилизацията ще се усети – че ще има сериозни, международно координирани правителствени усилия да се сложат под контрол подивелите им сектори, преди да стане късно. От гледна точка на техните все по-големи доходи, апокалипсисът би дошъл не със срив, а с регулации.

Фактът, че печалбите им изискват планетарно опустошение, помага да си обясним защо добротворческият дискурс сред богатите отстъпва пред изрично презрение към идеята, че взаимно си дължим каквото и да е, само защото сме все хора. Силициевата долина приключи с алтруизма – ефективен или всякакъв друг. Марк Зукърбърг, шефът на Meta, мечтае за култура, славеща „агресията“. Алекс Карп, бизнес партньор на Тиъл във фирмата за средства за надзор Palantir Technologies, е против „губещото“ „самобичуване“ на тези, които поставят под въпрос американското превъзходство и ползите от автономни оръжейни системи (и съответно щедрите военни договори, направили Карп толкова заможен). Мъск обяснява на подкастъра Джо Роугън, че емпатията е „фундаменталната слабост на Западната цивилизация“ и се утешава, след като не е успял да купи изборите за място във върховния съд на щата Уисконсин, че „човечеството сякаш все повече е само биологично средство за стартирането на дигиталния свръхинтелект“. С други думи, ние хората сме само фураж за Grok, изкуствения интелект, на който Мъск е собственик. (Той все пак ни беше казал, че е “тъмна MAGA” – но де да беше само той.)

***

В изсъхващата и климатично натоварена Испания една от групите, призоваващи за мораториум над новите центрове за събиране на данни, нарича себе си Tu Nube Seca Mi Río – на испански, „твоят облак изсушава моята река“. Името е подходящо, не само за Испания.

Пред очите ни бива взет неописуемо противен избор без наше съгласие: машините преди хората, неодушевеното преди одушевеното, печалбите преди всичко останало. С поразителна скорост мегаломаните, разработващи нови технологии, мълчаливо се отказаха от обещанията да спрат въглеродните емисии, и се наредиха до Тръмп, твърдо решени да пожертват реалните и скъпоценни ресурси на планетата, както и творческия ѝ потенциал, на олтара на едно кръвопиещо виртуално царство. Това е последният голям обир, а те се приготвят да устоят на бурите, които сами призовават. И ще се опитат да наклеветят и унищожат всеки, който застане на пътя им.

Вземете например скорошното пътуване на Ванс до Европа, където вицепрезидентът се скара на световните лидери, че „кършат ръце за безопасността“ относно разрушителния за работни места ИИ, докато настояваше нацистката и фашистка реч онлайн да не бъде ограничавана. В един момент добави многозначително „Ако американската демокрация може да оцелее след 10 години мъмрене от Грета Тунберг, то и вие можете да оцелеете след няколко месеца с Илон Мъск“, като направи пауза за смях, който така и не последва.

Коментарът му напомня за изказванията на неговия също толкова лишен от хумор покровител Тиъл. В скорошни интервюта относно теологическите предпоставки на крайнодесните му политически възгледи, християнинът-милиардер многократно сравни неуморната млада климатична активистка с Антихриста – фигура, за която той предупреждава, че според пророчествата ще носи заблуждаващо послание за „мир и безопасност“. „Ако Грета накара всички на планетата да карат велосипед, това може би ще разреши проблема с климатичните промени, но прилича на скачане от тигана в огъня“, обясни Тиъл.

Защо Тунберг, защо сега? Отчасти е очевидно – заради апокалиптичния страх от регулации, които да намалят свръхпечалбите им. Според Тиъл климатичните мерки, основани върху научно знание, които Тунберг и други искат, могат да бъдат наложени само от „тоталитарна държава“, която според него е по-голяма заплаха от климатичната катастрофа. (Най-много го безпокои, че при такива условия данъците биха станали „доста високи“). Но може би и нещо друго в Тунберг ги плаши – нейната упорита отдаденост към тази планета и многото форми на живот, за които е дом – вместо към симулации, генерирани от ИИ, или към някаква йерархия между заслужаващите и незаслужаващите да живеят, или към която и да е от фантазиите за бягство на друга планета, продавани от апокалиптичните фашисти.

Тя не се отказва да остане тук, докато апокалиптичните фашисти вече са напуснали този свят, поне във въображението си, и са се затворили в пищните си убежища или са преминали в дигиталния етер или на Марс.

Скоро след преизбирането на Тръмп едната от нас имаше възможност да интервюира ANOHNI, която е сред малкото музиканти, стараещи се да правят изкуство, задържащо нагона към смъртта, обзел нашия свят. Запитана какво според нея свързва желанието на богатите да оставят планетата да изгори със стремежа да се откаже телесна автономия на жени и трансджендър хора като нея, тя отговори, спомняйки си своето ирландско католическо възпитание: „разиграваме и въплъщаваме много стар мит. Това е кулминацията на тяхното въздигане. Тяхното бягство от чувствения кръговрат на творението. Тяхното бягство от Майката.“

***

Как да спрем тази апокалиптична треска? Най-напред като си помогнем взаимно да разпознаем колко дълбока поквара е обхванала твърдото дясно във всичките ни държави. За да действаме съсредоточено, трябва първо да разберем този прост факт: изправени сме срещу идеология, която не само се е отказала от предпоставките и обещанията на либералната демокрация, но и от възможността да живеем в света, който споделяме; от неговата красота, от народите му, от децата ни, от другите видове. Силите, с които се борим, са се примирили с масовата смърт. Те са предатели към този свят и неговите човешки и нечовешки жители.

Второ, като контрираме апокалиптичните им разкази с много по-добър разказ за това как оцеляваме в предстоящите тежки времена, без да изоставяме никого. Разказ, способен да изпразни апокалиптичния фашизъм от готическата му сила и да мотивира движение, готово да заложи всичко на колективното ни оцеляване. Разказ не за края на времената, а за по-добри времена; не за разделяне и йерархия, а за взаимозависимост и съпринадлежност; не за бягство, а за устояване и вярност към сложната Земна реалност, в която всички сме взаимно преплетени.

Такова базово чувство разбира се не е ново. То е в центъра на космологиите на коренните народи и в сърцето на анимизма. Ако се върнем достатъчно назад, откриваме във всяка култура и вяра уважение към светостта на тукашното, вместо търсене на Цион в някаква все така далечна обетована земя. В Източна Европа, преди фашистките и сталинистките изтребления, Общият еврейски работнически съюз се организира около заимстваното от идиш понятие Doikayt, или „тукашност“. Моли Крабапъл, чиято книга за този пренебрегван исторически епизод в момента е под печат, дефинира Doikayt като правото на евреите да „се борят за свобода и безопасност там, където вече живеят, напук на всички, които искат да ги видят мъртви“ – вместо да бъдат принудени да бягат към Палестина или САЩ. Може би днес е нужна универсализация на това понятие: отдаденост към правото на „тукашност“, на присъствие върху тази конкретна боледуваща планета, в тези крехки тела; правото да живеем достойно, където и да се намираме на планетата, дори когато неизбежните шокове ни принуждават да се местим. „Тукашността“ може да бъде преносима, свободна от национализъм, основана върху солидарност, уважителна към правата на коренните населения, и свободна от граници.

Такова бъдеще изисква собствен апокалипсис, собствен край на света и собствено откровение, но от съвсем друг вид. Защото както отбелязва изследователката на полицейско насилие Робин Мейнард: „За да направим възможно оцеляването на планетата Земя, някои варианти на този свят трябва да приключат.“

Достигнахме точка на избор – не дали сме изправени пред апокалипсис, а какъв ще бъде обликът му. Сестрите активистки Адриен Маре и Отъм Браун наскоро изразиха това в сполучливо именувания си подкаст Как да оцелеем от края на света. В този момент, когато апокалиптичният фашизъм е започнал войни на всички фронтове, са крайно необходими нови съюзявания. Но вместо да питаме: „Всички ли споделяме еднакъв светоглед“, Адриен ни насърчава да се запитаме: „Тупти ли сърцето ти и възнамеряваш ли да живееш? Тогава ела с нас, а останалото ще доизмислим от отсамната страна.“

За да имаме надежда да надвием апокалиптичните фашисти с техните все по-тесни и задушаващи концентрични кръгове на „йерархизирана любов“, ще трябва да построим неподредено и открито движение на обичащите Земята вярващи – вярващи в тази планета, в хората на нея, в съществата на нея, и във възможността за обитаемо от всички ни бъдеще. Вярващи в тукашното. Нека още веднъж цитираме ANOHNI, този път относно богинята, в която тя вече полага вярата си: „Замисляли ли сте се, че това може би е било най-добрата ѝ идея?“

Оригиналната статия е публикувана през април 2025 г. Превод: Георги Герджиков.