Петдесет и пет годишна медицинска сестра в София се оплаква, че няма много по-млади колеги. В крайна сметка по-младите медицински сестри биха могли да се справят по-лесно с работното натоварване.
„Повечето от тях заминават за чужбина“, казва тя. „Заплатите са близки до минималните, особено в провинцията. Институциите са наясно, но си затварят очите, защото нямат персонал. Не можем да говорим за качествено здравеопазване; когато една медицинска сестра се грижи за 30-50 души, това е невъзможно.“
Балканска мрежа за разследващи репортажи се е свързала с жената чрез група във Фейсбук, която обединява медицинските специалисти в продължаващите протести срещу лошите условия на труд и ниското заплащане в българските болници.
От години здравната система на страната от Европейския съюз се бори с недостиг на персонал и липса на инвестиции в инфраструктурата, което е резултат от високите нива на емиграция, наследството на ковид пандемията и неуспеха на поредица от краткотрайни правителства да проведат дългосрочни реформи.
Жените са непропорционално засегнати, тъй като те представляват преобладаващото мнозинство в сферата на медицинските сестри и акушерките; те работят дълги часове за сравнително ниско заплащане.
Сред пациентите жените също плащат по-висока цена, особено тези от маргинализирани групи като роми и лица, търсещи убежище, както и жертвите на домашно насилие, за които достъпът до професионален медицински анализ е от ключово значение за събирането на необходимите доказателства за осъждане на извършителя.
Кризата в здравеопазването в България не е само криза на работната сила, твърдят експерти. Тя е криза на достъпа, защитата и достойнството.
Тъй като по-младите жени заминават за чужбина или търсят работа в други сектори, грижата за пациентите все повече пада върху плещите на по-възрастните жени; приблизително 20% от всички медицински сестри в България са в пенсионна възраст.
„Средната възраст на медицинската сестра е 54 години“, казва Мария Иванчева от българската феминистка организация „Левфем“. „Това не само е система, която в момента се срива, но и достига момент, в който недостигът ще стане значителен, защото много от тях не просто достигат пенсионна възраст, но и самите те нямат кой да се грижи за тях.
„А много често те са и болногледачи на възрастни хора, болногледачи на децата на децата си“, казва Иванчева пред. Така че говорим за цяла система, която е на плещите на няколко жени в пенсионна възраст“.
Емиграция и ниско заплащане
Сегашното превъплъщение на българската здравна система датира от края на 90-те години на миналия век, когато болниците получават статут на търговски институции, от които се очаква да реализират печалба; подкрепата от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е обвързана с броя на лекуваните пациенти и извършените операции.
Критиците твърдят, че тази структура поставя в неравностойно положение болниците извън големите градски центрове София, Варна и Пловдив, които приемат по-малко пациенти; тя също така дава предимство на частните болници, които получават част от средствата на НЗОК.
Според доклад на Европейската обсерватория за здравни системи и политики за 2024 г., с 419 медицински сестри на всеки 100 000 души, България е на четвърто място по гъстота на медицинските сестри в ЕС, а заедно с Хърватия – на последно място по брой на лицата, полагащи грижи (напр. здравни асистенти, домашни помощници) в блока.
По данни на Европейската мрежа за социална политика около 500 лекари емигрират всяка година, а проучване на Медицинския университет във Варна показва, че всяка втора медицинска сестра обмисля да емигрира, често в страни като Германия, Австрия и Обединеното кралство, където заплатите и стандартът на живот са по-високи.
Според доклад на българското правителство за равнопоставеността на половете в България жените в здравеопазването получават по-ниско заплащане от своите колеги мъже, което отразява не само разликата в заплащането между половете, но и дълбоко полово разделение на труда в самата медицинска система.
В доклад от 2018 г. на Центъра за изследвания и политики за жените се установява, че 80% от медицинските сестри в Медицинския университет в Пловдив са жени; в проучване от 2023 г., публикувано в списание Sciences of Europe, се установява, че повече от 97% от медицинските сестри в страната са жени.
Антония Димова, преподавател по здравен мениджмънт, здравни системи и политики в Медицинския университет във Варна, казва, че 20% от работещите медицински сестри са в пенсионна възраст. „За това допринасят два фактора: ниските пенсии, които принуждават пенсионираните медицински сестри да работят, и недостигът на персонал, който създава голямо търсене на кадри“, казва Димова. „Тъй като няма конкретна дългосрочна политика за преодоляване на този проблем, когато тези пенсионирани медицински сестри излязат от системата, много здравни заведения, особено тези в по-малките градове и селските райони, ще трябва да затворят поради липса на персонал.“
Според доклад на ОИСР за пенсиите през 2024 г. средната годишна пенсия в България е 3 611 евро. Медицинска сестра в България може да очаква да получава 7,6 евро на час. Според проучване, проведено през 2022 г., почти всяка четвърта медицинска сестра от анкетираните е заявила, че не е доволна от заплатата си.
В доклад за 2023 г. , Националният статистически институт на България посочва, че разликата в заплащането на жените и мъжете в здравеопазването и социалната сфера е над 21%.
Недостигът на медицински сестри често означава, че от акушерките се очаква да поемат работата, въпреки че не са признати за доставчици на здравни услуги съгласно законодателството в областта на общественото здравеопазване или програмите, финансирани от НЗОК.
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи заявява, че медицинските сестри и акушерките също са обременени от бюрокрация.
„Кризата с кадрите, съчетана с нарастващите административни изисквания от страна на НЗОК, обезсмисли основните функции на професионалистите по здравни грижи“, обяснява Мария Чипилева от асоциацията.
„С други думи, акушерките и медицинските сестри не са в състояние да изпълняват превантивните и терапевтичните дейности в рамките на своите компетенции, а вместо това са натоварени с административни задачи. Това намалява качеството на здравните услуги и пряко вреди както на пациентите, така и на здравните специалисти.“
Принудени да отидат в частния сектор
Промяната на ситуацията изисква действия от страна на правителството, но тъй като от 2021 г. насам в България са проведени цели седем парламентарни избора, нито едно правителство не се е задържало достатъчно дълго, за да осъществи значима реформа.
През 2024 г. планът за инвестиране на 50 милиарда евро в здравеопазването беше отложен до 2030 г., въпреки че България харчи най-малко за здравеопазване на глава от населението от всички държави – членки на ЕС, а детската смъртност се е повишила с шест процента между 2023 и 2024 г.
Пандемията от Ковид-19 оголи кризата в българското здравеопазване, тъй като страната регистрира най-високата смъртност в ЕС. Болниците с недостатъчно ресурси, изтощеният персонал и разпокъсаната система за управление трудно реагираха ефективно.
„Има много проблеми в областта на общественото здраве, които пандемията разкри и изостри“, каза Димова, като отбеляза, наред с други неща, недостига на медицински сестри, зависимостта от „плащания от джоба“ и липсата на интеграция в системата.
Много българи са принудени да се лекуват при частни лекари. През 2021 г. частните медицински плащания са съставлявали 34% от всички разходи за здравеопазване, което е най-високият дял в ЕС и повече от два пъти над средното равнище.
Уязвимите общности често се оказват тези, които плащат допълнително за здравеопазване; две трети от ромското население, например, нямат обществено здравно осигуряване, което води до шокиращия факт, че над 82% от ромските жени никога не са правили мамография, а над 71% никога не са правили цитонамазка по време на бременност.
Здравната система също не успява да се справи с бежанците, повечето от които са от разкъсваните от война Сирия и Украйна и са получили временна закрила в България. Около 92% от над 50 000 украински бежанци със статут на закрила в България са жени и деца, много от които са травматизирани от преживяното по време на мащабната руска инвазия, започнала през февруари 2022 г.
Базата данни за предоставяне на убежище, информационна база данни, управлявана от Европейския съвет за бежанците и изгнаниците, посочва, че в България „не са налице специални условия за третиране на жертви на изтезания и лица с психични проблеми“.
Психологът Калина Янова казва, че „много малко“ психолози в България са обучени да работят с бежанци.
НПО-та като Съветът на жените бежанки в България често се намесват, за да запълнят празнината, но списъците с чакащи могат да бъдат дълги. Това е „предизвикателство“, казва социален работник от организациятра, която се представя като Даша.
„Имаме случаи на посттравматично стресово разстройство, депресия, суицидни мисли, панически атаки, екстремна тревожност сред тези бежанци, а те не могат да бъдат лекувани без психиатри. Не съм видяла много помощ от правителството.“
Въздействие върху жертвите на насилие, основано на пола
Оцелелите от насилие, основано на пола, усещат кризата особено остро.
Според Европейския институт за равенство между жените и мъжете, близо 10% от жените в България са преживели физическо или сексуално насилие.
Доказателствата за физически наранявания трябва да бъдат оценени от лекар, но много български жени твърдят, че в селските райони някои лекари не желаят да се ангажират, а други не разполагат със специалната подготовка за извършване на такива прегледи.
„Не си сама“ е Facebook група с над 10 000 членове, които споделят своите истории за насилие, основано на пола, в България.
Мнозина изразяват недоволство от факта, че лекарите не правят последващи прегледи след полицейски доклад; недостигът на психолози и психиатри означава, че много жертви са лишени от консултации.
„Ако се появиш при личния си лекар с побои и синини, той трябва да ти даде медицинско свидетелство, за да го докажеш“, каза Преслава Фентам-Флетчър от фондация „Wake-Up“, българска неправителствена организация, която работи за борба с домашното насилие и насилието, основано на пола. „Всеки общопрактикуващ лекар е длъжен да го прави, но все пак отказват, защото не знаят как.“
Някои жени в по-малките населени места казват, че личните им лекари отказват, споделя Фентъм-Флетчър. „Затова те трябва да отидат при специалист по криминална медицина, какъвто няма в техния регион, защото в България има само три или четири такива места.“
About The Author
