Сами Алкайал, Christian Solidarity International
От 8 декември 2024 г., денят, в който режимът на Башар ал-Асад падна и Хаят Тахрир ал-Шам (ХТШ) пое контрола над сирийската столица Дамаск, западните официални лица повтарят едно и също: „Новата сирийска администрация трябва да защити сирийците от всички религиозни и етнически групи и да създаде широко представително и приобщаващо правителство.
От изявленията на Европейския съюз и Държавния департамент на САЩ до срещата на френския президент Еманюел Макрон с Абу Мухамад ал-Джолани, който промени името си на „Ахмед ал-Шараа“ и се самопровъзгласи за „президент на Сирийската арабска република“, все още чуваме едно и също искане, към което наскоро бе добавено „необходимостта да бъдат подведени под отговорност виновниците за убийството на алауитски и християнски цивилни граждани на сирийското крайбрежие и за сектантското подстрекателство срещу друзите, което доведе до убийството на десетки хора в провинцията на Дамаск и в провинция Сувейда“.
От тези изявления и политически маневри става ясно, че „защитата на малцинствата“ е основна грижа на Запада в отношенията му с новите власти в Сирия, наред с въпросите за сигурността и икономиката и повтарящите се разговори за „борба с тероризма“. Френски официални лица, начело с президента Макрон и външния министър Жан-Ноел Баро, потвърдиха в редица изявления, че виждат известна отзивчивост към техните искания по отношение на малцинствата, особено с обявеното от ал-Джолани на 29 март правителство, в което са включени християнски министър (единствената жена в правителството), алавитски министър, кюрдски министър и друзки министър.
Тези четирима министри обаче не са добре познати в местните си общности, нито са близки до основните партии в тях. По-скоро изглеждат като изкуствени фигури, създадени от управляващата власт в Сирия, за да служат като фасада на представителство без да имат реално влияние. Междувременно брадатите мъже от Хаят Тахрир ал-Шам, включително тези, издирвани в международен план по обвинения в тероризъм, монополизират ключовите министерства, отговарящи за вземането на решения (външни работи, вътрешни работи, отбрана, правосъдие, енергетика).
Освен това, бойците, които извършиха масови убийства по крайбрежието и нападнаха друзки райони в южна Сирия, принадлежат към министерствата на вътрешните работи и отбраната в администрацията на д-р Джолани, а техните лидери заемат постове в така наречената „Нова сирийска армия“. Как може това „правителство“ да поеме отговорност? Всички тези фактори могат да поставят под съмнение сериозността на Франция и други западни страни в техните искания за „участие на всички сирийски групи и прозрачно правосъдие“.
Кои са новите управници на Сирия?
Европейската позиция изглежда до голяма степен непоследователна и основана на повърхностно четене на ситуацията в Сирия и характера на силите, управляващи страната. Сегашната власт в Сирия се основава на съюз между три въоръжени групировки: 1) „Хаят Тахрир ал-Шам“, която преди беше „Джабхат ал-Нусра“ и част от Ал Кайда; 2) групата фракции, които образуват така наречената „Сирийска национална армия“, която е пряко свързана с турското разузнаване; и 3) групи чуждестранни джихадисти, чийто брой не можем да оценим точно, но според няколко доклада те са не по-малко от 20 000 бойци.
Хаят Тахрир ал-Шам, която оглавява този алианс, обяви отделянето си от Ал Кайда през 2016 г. и дори воюва срещу организацията Хуррас ал-Дин, която остана лоялна към Ал Кайда. Въпреки това, ХТШ все още представлява фундаментално идеологическо течение в глобалния джихад и в самата Ал Кайда. Тя е повлияна от идеите на джихадисткия теоретик Абу Мусаб ал-Сури (Мустафа Сетмариам), който подчертава необходимостта от намаляване на „интернационализма“ на ислямския радикализъм в полза на локализма и от институционализиране на джихадистката дейност сред населението чрез набор от правни, административни и обслужващи институции. Тези институции изпълняват съществена идеологическа функция наред с обичайните си функции: „превъзпитание“ на хората според ислямското право и постепенното им превръщане в „народ“ на ислямската държава, за която мечтаят джихадистите.
Трябва да се подчертае, че тази перспектива не признава принципа на „народния суверенитет“ и, следователно, демокрацията. Както казва египетският ислямист Саид Кутб, един от най-важните основатели на съвременния джихадизъм, „управлението принадлежи само на Аллах“. Джихадистите считат народния суверенитет и ефективното участие на народа в процеса на вземане на решения за посегателство срещу ислямското право. Управлението трябва да се осъществява от юридически специалисти по шариата и религиозни въпроси или от „емири“, т.е. лидери на въоръжени джихадистки групи. В исляма те се наричат „властници“ и „хора, които развързват и връзват“. По този начин джихадистите предлагат „ислямско управление“ като алтернатива на „демокрацията“.
Що се отнася до фракциите на „Сирийската национална армия“, свързани с Турция, тези бойци са извършили много престъпления през последните години, от трафик на наркотици до етническо прочистване, както се случи в кюрдските райони Африн и Сари Кание в северна Сирия, срещу които тези фракции започнаха кървави военни операции по нареждане на Турция.
Тези фракции бяха и в челните редици на неотдавнашните кланета по крайбрежието и нападенията срещу друзите, а лидерите им бяха назначени на командни постове в сирийската армия. Сред тях са Мухамед ал-Джасем, назначен за командир на 25-а дивизия, и Ахмад ал-Хайес, станал командир на 86-а дивизия.
Чуждестранните джихадисти съставляват ключова част от военните сили на новите власти, а редица от тях са назначени на ръководни постове в сирийската армия, като например Абу Хусеин ал-Урдуни (Абдул Рахман ал-Хатиб), който бе назначен за командир на Републиканската гвардия. Въпреки всички американски и европейски искания те да бъдат изведени от Сирия, властите в Дамаск продължават да настояват да разчитат на тях и да им предоставят сирийско гражданство. Това бе потвърдено от ал-Джолани по време на неотдавнашното му посещение във Франция.
Усъвършенстван джихадизъм
Тези три вида милиции споделят склонност към ислямски джихадизъм и желание да установят „сунитско мнозинство“. Властите в Дамаск не могат да се отърват от тях, тъй като това би довело до загуба на силите им на място, които и без това страдат от недостиг на обучени бойци. Сблъсъкът с тях би довел до ожесточени сражения между фракциите, всяка от които има свои външни съюзници, а освен това съществува вероятност някои от тях да се съюзят с ИДИЛ, която действа в сирийската пустиня, срещу новите власти.
В допълнение към всичко това и въз основа на идеята за „джихадистко управление“, джихадистите експлоатират всички институции в Сирия, включително университетите и джамиите, за да мобилизират мюсюлманите и да ги подготвят за всяка предстояща битка или потенциално въстание на малцинствата. Това стана ясно по време на така наречената „обща мобилизация“ през март, която представляваше призив за джихад срещу алауитите, издаден по заповед на Мурхаф Абу Кусра, „министър на отбраната“ в сирийското правителство. Това се видя и при нападението над друски райони в края на април, което беше провокирано от предполагаем запис на друз, който обиждал пророка Мохамед.
Управлението на Хаят Тахрир ал-Шам в Сирия може да се разглежда като вид „нов кайдаизъм“, т.е. подобрена версия на класическите методи на Ал Кайда, която продължава да преследва целта за създаване на ислямска държава и налагане на „правилния ислямски модел“ на обществото. То се различава главно в склонността си да отлага някои битки срещу „неверниците“ до укрепването на властта на муджахидините; то се различава от традиционните джихадисти и в определянето на приоритетите и в склонността си да реализира постепенно проекта си и да изгражда съюзи.
Новият модел обаче споделя традиционната класификация на джихадистите за немюсюлманите, разделяйки ги на „хора на зимма“, което означава християни, които могат да бъдат приети като второкласни поданици в ислямската държава в замяна на пълното си подчинение и идентифициране с ислямската етика; и напълно неверни малцинства, които е позволено да бъдат убивани и изтребвани, обикновено оприличавани на „свине“, като алауитите и друзите.
Новото правителство в Сирия, предвид самата си структура и характера на силите, които го формират, не може да даде равни права на малцинствата, нито дори да гарантира живота и достойнството им, да не говорим за сериозното им включване в управлението и вземането на решения. Те винаги ще останат уязвими на вълни от насилие и сектантско подстрекателство. Очакването на каквато и да е реална промяна в поведението на онези, които контролират Сирия днес, е абсурдно и ще доведе само до още повече убийства и потисничество на малцинствата.
Колко кланета и терористични актове ще са необходими на западния свят, за да осъзнае абсурдността на това да залага на ислямистите?
About The Author
