На 24 май в Еквадор положи клетва като новоизбран президент 37-годишният Даниел Нобоа, наследник на „банановия крал“, неколкократно неуспешно кандидатиралия се за държавен глава Алберто Нобоа – мощен олигарх и баща на младия Даниел. През 2023 г. при форсмажорни избори, белязани и от убийството на един от кандидатите, в условията на крайно завишени нива на престъпност и насилие, слабо известният дотогава Даниел Нобоа успя да излезе победител. Спечели, защото сръчно бе лансиран от преданите на богатия му татко медии като „ново, неопетнено лице“ и „центрист“. Избирателите се увлякоха по младока, когото приеха за алтернатива на острата конфронтация между „кореистите“ (търсещите реванш съмишленици на бившия президент от „червената“ латиноамериканска вълна Рафаел Кореа) и десницата, компрометирана от разследването за офшорни сметки срещу нейния дотогавашен президент-банкер Гийермо Ласо. Именно за да изпревари започнатата срещу него процедура по импийчмънт, Ласо предизвика онези извънредни избори. Спечелилият ги Нобоа довърши мандата на Ласо. Но амбицията му бе да получи цял, редовен 4-годишен президентски мандат – и за извоюването му се хвърли с настървение в тазгодишната предизборна кампания.
Наблюдателите отначало му чертаеха безнадеждни прогнози на фона на срива в популярността му заради лошо управление, необуздана престъпност, наркоскандали, разхищения, постоянни спирания на тока в цели провинции и т. н. Но напук на всичко това, младият Нобоа все пък съумя да изтегли печеливша карта покрай връщането на Доналд Тръмп в Белия дом в САЩ – страната, чийто курс открай време предопределя посоките на властоупражняването и при южните ѝ съседи. И страната, в която всъщност преди 37 години е роден Даниел Нобоа. Той яхна вълната на тръмпизма и бързо се самопрокламира като втория най-верен последовател на тази линия в Латинска Америка след салвадорския автократ Найиб Букеле. Така явно легна на сърцето на Тръмп – и нататък нямаше спирачки. Без ни най-малко да му пука от обвиненията на „кореистката“ му съперничка Луиса Гонсалес, че всъщност победата му на балотажа през април е „измама“. Гонслес и до днес не приема за достоверен факта, че след като на първия тур през февруари тя и Нобоа са били с практически равни резултати, само два месеца по-късно, и то при още по-сурова криза с тока, Нобоа внезапно е успял да я изпревари на втория тур с цели 12 процента. Дори и след заклеването му като държавен глава на 24 май, Луиса Гонслес не спира да протестира и да повтаря, че не признава официално обявените изборни резултати. Тя ги оспорва в съда.
Кой всъщност е Даниел Нобоа и как така успя да се окопае на върха на Еквадор?
Отговори се опитва да търси в своя статия, която излезе скоро след изборите в латиноамериканската страна на екватора, състояли се на 13 април т. г., авторитетен журналист в ляво испанско издание – вижте по-надолу. Сесар К. Калеро е познавач на Латинска Америка и редовно коментира събитията в страните от региона. Автор е на наградената в Испания книга „Куба на забавен каданс“.
Алваро Нобоа, най-богатият човек в Еквадор, се е кандидатира пет пъти за президент на страната си. И петте пъти губи. Последните три пъти – от „черния дявол“ (както той нарича Рафаел Кореа, президентът от „червената вълна“, управлявал от 2007 до 2017 г. – б. р.). Но „банановият крал“ никога не се обезсърчва. И как ли би могъл – бизнес-империята му държи под контрола си производството на един от основните екпортни продукти на Еквадор. Дон Алваро винаги е бил сигурен – ако не той самият, то поне някой от потомците му, поне синът му Даниел ще осъществи семейния блян и все ще успее да додрапа до президентското кресло в двореца „Каронделет“ в еквадорската столица Кито.
Даниел Нобоа Асин (роден в Маями, САЩ, на 30 ноември 1987 г.) допреди две години беше един много слабо известен на публиката младеж, едва-едва пробил в еквадорската политика. През 2021 г. беше успял да спечели депутатско място в Националното събрание от бащината си партия – Единно еквадорско движение.
Преди да нагази в политиката, Даниел е учил бизнес мениджмънт и комуникации в престижни американски университети, като например Училището за бизнес „Стърн“ в Ню Йорк, Школата„Джордж Вашингтон“ и колежа „Харвард Кенеди“. Майката на Даниел – Анабела Асин, лекарка по професия, се кандидатира за депутатка през февруари т. г. и спечели най-много гласове. Сега вече майка и син ще дърпат юздите на изпълнителната власт от две посоки и ще имат голямо влияние в законодателния орган. „Всичко остава в семейството“ – класика…
Институционалната криза, преживяна от Еквадор по време на краткия президентски мандат на Гийермо Ласо от 2021 до 2023 г., в крайна сметка изненадващо катапултира младия Даниел Нобоа до върха на държавата.
Обвиненията в корупция притиснаха в ъгъла Ласо – банкера, превърнал се в политик. И преди Националното събрание да успее да го отстрани от длъжност, той доброволно приложи друг законодателен инструмент, сам слезе от върха, разпусна Конгреса и свика нови избори.
Нобоа влезе в комбина с Ласо и се кандидатира на изборите през август 2023 г. без големи очаквания да стигне до втори тур. Той се състезаваше под егидата на Националното демократично действие (ADN) – коалиция, съставена от консервативни партии. Нобоа изоставаше в социологическите проучвания до убийството на Фернандо Виявисенсио, много популярен кандидат за президент, който стана известен с обвиненията си в корупция срещу управляващите по време на администрацията на Рафаел Кореа.
След убийството на Виявисенсио онази кампания претърпя обрат. Неговата вдовица обвини „кореизма“, че стои зад ликвидирането на съпруга ѝ. Така Нобоа, неочаквано се оказа вторият, събрал най-много гласове след Луиса Гонсалес, ръководителката на партията „Гражданска революция“ на Кореа.
На втория тур най-влиятелните медии стигматизираха Гонсалес, а Нобоа беше представен от същите тези медии като умерен лидер – и така спечели президентските избори. Никога няма да разберем какво щеше да се случи, ако Виявисенсио не беше убит. Или ако вдовицата му Вероника Сараус не беше повлияна от главната прокурорка Диана Саласар, която я увери по онова време, че разполага с убедителни доказателства за вината на „кореизма“ за смъртта на съпруга ѝ.
Малко преди тазгодишните избори в Еквдор, Сараус публично обяви, че през 2023 г. е станал жертва на мащабна измама от страна на Саласар и на политическите и полицейски власти в страната. Но тези признания изглежда дойдоха твърде късно и не възпрепятстваха Нобоа да надвие в изборите.
Убедителната победа на Нобоа във вота на 13 април не беше призната от опозицията. Луиса Гонсалес, кандидаткта на „кореизма“, която веднъж вече загуби от него през 2023 г., отново претърпя болезнено поражение, макар анкетите да прогнозираха техническо равенство като на първя тур или поне много по-малка разлика от дванадесетте процентни пункта, с които Нобоа я надви според официалните резултати (56% срещу 44%). Гонсалес и Кореа заклеймиха тези данни като „измама“ и поискаха повторно преброяване на гласовете.
Но нека се абстрихираме от съмненията, породени от тази голяма разлика в гласовете, и нека се запитаме защо все пак Нобоа със сигурност успя да спечели подкрепата на онези 44% от избирателите, които гласуваха за него на първия тур, проведен два месеца по-рано от балотажа? Как така той още тогава взе същия процент, който получи и съперничката му Гонсалес?
Отговорът прозира в накърнената сигурност в страната и в призрака на Венецуела. Латиноамериканските десни популисти и големите медийни корпорации постоянно се обръщат към Венецуела и плашат с подобие на нейните проблеми, когато се опитват да делегитимират прогресивните кандидати в региона. Траекторията на развитие на Еквадор при Кореа беше много различна от тази на Венецуела при Чавес и Мадуро, но правителството на Нобоа и свързаните с него медии продължиха да наблягат на този паралел.
Спиралата на насилието, която преживява Еквадор от няколко години, кара много избиратели – както стана и в Ел Салвадор – да дават подкрепата си за стратегията на твърдата ръка, лансирана от Нобоа, подобно на салвадорския президент Найиб Букеле, като единствено решение в борбата с организираната престъпност. Планът „Феникс“, който милитаризира Еквадор, още преди година получи народна подкрепа чрез проведен референдум, който насърчи конституционни промени, позволяващи на армията да изпълнява задачи за поддръжка на полицията.
И все пак, въпреки всички тези институционални атрибути, трафикът на наркотици в страната само е нараснал, прониквайки вече във всички лостове на властта – досущ като в Мексико и Колумбия.
С преизбирането си Нобоа поиска от еквадорците повече време, за да може планът му да обърне тенденцията на изключително високите нива в броя на убийствата в Еквадор. Това вече е страната с най-много насилие в Латинска Америка.
Президентът се оглежда в салвадорското огледало. Близостта му с Доналд Тръмп му дава смелост да продължи да следва тази политика на укрепване на сигурността за сметка на правата. Включването на наемници от „Blackwater“ в изпълнението на тази мисия е най-новият пример, илюстриращ колко авторитаризъм има в идеята решения за социалните, икономически и политически проблеми да се търсят изключително чрез милитаристичен и полицейски подход.
Ако обвиненията в измама не се потвърдят, Нобоа ще се почувства като пълен господар на страната – така, както Букеле се чувства в Ел Салвадор, доминирайки там и в трите власти и подлагайки на цензура критичните медии.
Освен това Еквадор преживява и тежка икономическа криза, с нарастваща безработица и недостиг на енергия, причиняващ прекъсвания на електрозахранването с продължителност по дванадесет часа на ден. Цялото това натрупване на лошо управление предвещаваше изборно поражение за наследника на клана Нобоа, което обаче така и не се случи. „Кореизмът“ и движението на коренното население, които в миналото са били в конфликт, сега имат мнозинство в Конгреса. Дали ще се справят с предизвикателството да предотвратят „букелизацията“ на Еквадор?
About The Author
