На 30 април Виетнам отбелязва тържествено 50-годишнината от победата в своята дълга и тежка битка за освобождение, извоювала и националното обединение на страната.
На тази дата през 1975 г. тогавашен Сайгон е освободен с обединените усилия на Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам и на Виетнамската народна армия. Така завършва продължилата десетилетия война на виетнамския народ за суверенитет, която той е принуден да води първо с френските колонизатори, а после и с агресорите от САЩ.
В памет на бащата виетнамската независимост Хо Ши Мин (19.05.1890-02.09.1969) Сайгон е преименуван на него и вече се нарича град Хо Ши Мин. Северен и Южен Виетнам най-после се обединяват.
50 години по-късно днешната Социалистическа република Виетнам отдавна е излязла от руините на войната, има една от най-бързо развиващите се икономики и води последователна политика на международно разбирателство, ефективно партньорство и взаимоизгодно сътрудничество с всички държави, дори и с някогашните си врагове. След като толкова е изстрадал от войната, виетнамският народ свято тачи като най-голямо благо и ценност мира и националното единство.
Прилаганата от 1986 г. насам от управляващата Виетнамска комунистическа партия програма за развитие, наречена „Обновление“, постигна големи успехи в изграждането на динамична икономика, действаща по пазарни механизми и отворена за чужди инвестиции и смесени предприятия, но също така и със социалноориентиран профил. В процеса на разгръщането на програмата „Обновление“ по всички направления, включително и за международните партньорства, се работи активно и за приобщаване на всички виетнамски общности по света – включително и онези, формирали се от виетнмци, напуснали родината си през 1975 г. по идейни причини. Търси се единение и с тях в името на общия национален дух, хуманизма и напредъка.
На тези акценти е посветена и публикувана в навечерето на сегашното честване на 50-годишнината от обединението на Виетнам програмна статия на генералния секретар на ВКП То Лам. Тя е посветена на юбилея и е озаглавена „Виетнам е един-единствен, виетнамският народ също е един-единствен“. Това всъщност е цитат на част от фраза на легендарния Хо Ши Мин. Тя фигурира и в самата статия. То Лам превръща във важен акцент изреченото от Чичо Хо. Ето я цялата фраза: „Виетнам е един-единствен, виетнамският народ също е един-единствен. Реките могат да пресъхнат, планините могат да ерозират, но тази истина никога няма да се промени“.
Именно върху тази истина и То Лам гради своята многократно цитирана тези дни във Виетнам статия. Освен, че в нея прави обширен исторически обзор на битките и героизма на виетнамския народ по време на войната и на успехите му в мирното развитие, генералният секретар на ВКП прокарва през текста като червена линия и посланието именно за национално единение между виетнамците и вътре, и вън от страната, основано на емпатия, солидарност и хуманност в името на общия просперитет.
„Не можем да пренапишем историята, но можем да планираме бъдещето“, подчертава То Лам, призовавайки сънародниците си от близо и далеч да преодолеят разделенията от миналото с взаимно уважение и далновидна визия. Търси се хармония и помирение дори с онези, които някога са били свързани с предишния режим в Южен Виетнам, като се припомня, че националната виетнамска традиция винаги е ценяла високо прошката, състраданието, човечността, хармонията, колективния дух в името на общо добруване.
Изтъква се, че и отдавна осъщественото нормализиране на отношенията на Виетнам със Съединените щати, някогашен военен противник, е постигнато по изграден от същите ценности умел дипломатически път. Помирението не е слабост, а стратегическа сила, вкоренена в морала и националния интерес, отбелязва статията. Тя напътства още, че миналото, разбира се, трябва да се помни и уважава, но днешният фокус е редно да се насочва към изграждането на споделено бъдеще на развитие, мир и просперитет. Това е и най-добрият начин да се отстоява и надгражда постигнатото досега.
Посланието на статията е, че националното обединение не може да се разглежда като постигната крайна цел, а само като начало за изграждането на по-силен и по-развит Виетнам. Тоест – мирът не е застинал, пасивен монумент, а жива и динамична платформа за непрекъснат напредък. Част от него е и модернизацията на страната, и постигането на нови и нови нива на образованост – в крак с новите технологии, и непрекъснатите инфраструктурни подобрения. Всичко това – потопено в етична и емпатична обществена среда, която стимулира хората да полагат всеотдайни и отговорни усилия за постигане на общото благо, за все по-успешно развитие на родината.
То Лам наблегна на тези теми и в словото, което произнесе на тържественото честване на 50-годишнината от освобождението и обединението на Виетнам, което се състоя навръх 30 април в град Хо Ши Мин. На внушителната официална трибуна, освен него, бяха също така президентът Луонг Куонг, председателят на Народното събрание Чан Тан Ман, министър-председателят Фам Мин Чин, членове на ЦК на ВКП, депутати, членове на ръководството на Виетнамския отечествен фронт и много други. Присъстваха и бивши генерални секретари на ВКП, бивши президенти, премиери и парламентарни председатели, много генерали от армията и полицията, ветерани от войната, доброволци, семейства на загинали бойци и т н.
В мащабния военен парад по повод юбилея се включиха над 13 000 участника. Повечето от тях – представители на различни родове войски от виетнамските въоръжени сили. Участваха и представителни военни части от Лаос и Камбоджа – защото не бива да се забравя, че в онази война от 70-те беше Индокитайска, обхващаше и тези две съседни на Виетнам страни. Връщането на мира и при тях получи силен тласък именно от освобождаването на Сайгон на 30 април 1975 г.
В днешния юбилеен парад участва и военна част на Китайската народна армия, тъй като Китай е оказвал помощ на Виетнам по време на цялата му война за независимост и обединение.
Огромно човешко море бе изпълнило улиците на град Хо Ши Мин по трасето на парада. Посланието в речите беше за мир и напредък на Виетнам, а показаните на парада бойна техника и военни части бяха представени като бранители и гаранти именно за този мир и напредък.
Честванията на юбилея намериха отзвук и в публикации в социалните мрежи на многобройните български възпитаници във Виетнам. Както е известно, в тази страна живеят, реализират се на престижни позиции и активно съдействат за двустранното ни сътрудничество общо около 30 000 виетнамски граждани, учили или работили в България през годините.
Един от тях е и журналистът Нгуен Ву Кан, който е и зам.-председател на Асоциацията за приятелство Ветнам-България в Ханой. Коментирайки във Фейсбук феномена на виетнамската победа в онази ожесточена война, завършила преди 50 години, Нгуен Ву Кан написа: „Тази наша победа бе също и победа на приятелите на Виетнам по целия свят, включително и на българския народ. Виетнам спечели тази война по свой собствен начин. Генерал Во Нгуен Зиап (легендарният виетнамски военоначалник, наричан „победителят на три империи“ – Япония, Франция и САЩ – б. р.) обобщава закона на народната война във Виетнам по следния начин: „Целият народ воюва. Цялата страна се бие срещу французите и американците, без да се прави разлика между фронт и тил. Волята за обединение на родината е силата и мощта ни във войната. Виетнам е един-единствен. Виетнамският народ е един-единствен. Виетнамското бойно поле е едно-единствено. Целият народ е сплотен в духа на единение, на общия ни произход и на нашата неделимост“.“
Нгуен Ву Кан цитира във Фейсбук и откъс от статията на генерал Зиап „Някои размисли“, излязла в сборника с пълните му мемоари от 2006 г. В откъса генералът разказва, че дори СССР, който оказва внушителна помощ на Виетнам във войната с американския империализъм, изпитва дълбоки съмнения във възможността виетнамците да победят.
Зиап пише: „Независимост и самостоятелност, интелигентност и креативност – това са характерните черти на виетнамската военна доктрина. В историята на нашата борба срещу врага, особено от епохата на династиите Ли и Чан насам, нашите предци са чели много трудове на древнокитайски военни стратези, но не винаги са следвали подхода „бърза атака – бърза победа“ или необходимостта от десетократно превъзходство над врага, за да се премине в настъпление. През последните години на съпротива, виетнамските военни лидери възприеха световния военен опит, но воюваха по виетнамски. Затова и победихме.“
Генералът продължава: „През 1971 г. заминах за Съветския съюз, за да потвърдя нашата решимост да победим САЩ напълно и да поискам специална помощ. На среща с членове на Политбюро на КПСС другарят Косигин ме попита: „Другарю Зиап, вие казвате, че Виетнам ще победи САЩ. Можете ли да ми кажете колко механизирани пехотни дивизии имате в сравнение с американците? Колко танкове, тежка артилерия, бойни самолети… имате вие и колко имат американците? Какви са вашите възможности за ПВО, ракети, комуникации и радари? Моля, обяснете.“
Отговорих: „Разбирам въпроса ви. Искате да сравните военните ни сили с тези на САЩ. Това е съветският военен подход – изключително мощен, доказал се във войната срещу фашистка Германия. Но трябва да кажа: ако се биехме по вашия начин, нямаше да издържим и два часа. Ние се бием по друг начин – по виетнамски, и ще победим.“ След деня на пълната победа, когато се върнах отново в Съветския съюз и срещнах другаря Косигин, му изразих благодарност за помощта, която СССР оказа на Виетнам във войната срещу САЩ. Той с усмивка каза: „Виетнам победи толкова блестящо – това е прекрасно! Поздравления!“.“
Ето и още от спомените на генерал Зиап: „…През ноември 1995 г., по искане на американската страна, приех г-н Робърт Макнамара – бивш министър на отбраната при двамата президенти Кенеди и Джонсън, един от архитектите на агресивната война срещу Виетнам. В хода на разговора отбелязах: „В мемоарите ви има едно нещо, с което съм съгласен. Това е, че Съединените щати воюваха срещу Виетнам, без да имат каквото и да било разбиране за историята, географията, културата, обичаите, традициите и хората на Виетнам – както за виетнамския народ като цяло, така и за неговите лидери. Ние имаме дълбока и устойчива култура, уникална военна доктрина, която е преминала през изпитанията на историята. Затова победихме.“ Г-н Макнамара отговори: „Да, точно така е.“ В крайна сметка той осъзна една истина – за съжаление, твърде късно“.
About The Author
