Митинги в Гърция и по света, включително в София, ще искат на 28 февруари истината за жп катастрофата в Темпи

Йоргос Мавракис, „Блогът на Мавракис“

На 28.02.2025 г. се навършват две години от трагичната влакова катастрофа в Гърция, в местността Темпи, между Лариса и Катерини. Тя отне живота на 57 души, най-вече млади студенти. Експресен пътнически влак, пътуващ от Атина за Солун с над 350 пътници, се сблъска на 28.02.2023 г. челно с товарна влакова композиция, движеща се от Солун към Лариса. Това доведе до дерайлиране на първите четири вагона на пътническия влак, а след сблъсъка последва пожар вследствие на появилото се огнено кълбо, за избухването на което експертите нямат единно мнение.

Директната причина за катастрофата според разследването е следната: по вина на началника на гара Лариса пътническият влак е бил насочен по грешен коловоз, вследствие на което влаковете са се движели един срещу друг по същата линия в продължение на 12 минути преди сблъсъка.

И така, от самото начало медиите и правителството обясниха инцидента с „човешка грешка“.

Министърът на транспорта си подаде оставката. Но пък няколко месеца след това премиерът Кириакос Мицотакис го номинира отново за депутат за парламентарните избори и той беше избран!

Нека разгледаме факторите, довели до трагедията.

Преди инцидента, синдикатите на железопътните работници са отправяли многократни предупреждения за недостатъчна поддръжка, остаряло оборудване, липса на модерни системи за контрол на движението и недостиг на персонал. Тези предупреждения обаче не са довели до необходимите действия от страна на отговорните институции. „Въпрос на време е да се случи трагедия“, бяха изричните предупреждения.

По-конкретно:

• През лятото на 2019 г. избухна пожар и излезе извън строя Центърът на системата за дистанционно управление близо до Лариса с обсег на контрол 200 км. До датата на инцидента Центърът не е ремонтиран! Ако тази система работеше, тя автоматично щеше да се задейства и да предотврати сблъсъка, дори и при допусната човешка грешка, уверяват специалистите.
• От 2014 г. е в сила подписан договор, известен с номер 717. Той е между ERGOSE (дъщерна на OSE – „Гръцки Железници“) и консорциума TOMI – Alstom с бюджет от 41 млн. евро и двугодишен период на изпълнение. Договорът предвижда модернизиране на системата за сигнализация и телеуправление по оста Атина – Солун – Промахон. Но до деня на трагичния инцидент в Темпи, след осем удължавания на срока и подписване на допълнителен договор, проектът все още не беше завършен. Знае се, че ако този проект беше завършил преди фаталната дата, до инцидента нямаше да се стигне.
• Началникът на гара Лариса е бил на поста си само от месец и е работил сам в нощната смяна, без помощник, въпреки че обикновено такива критични позиции се заемат от по-опитни служители и винаги по двама. Освен това същият е бил назначен на позицията в нарушение на установените правила. Той е бил на 59 години, което надвишава възрастовата граница за подобни назначения. Злите езици говорят, че назначението му е станало чрез политически връзки, тъй като е бил свързан с управляващата партия „Нова Демокрация“.
• Оказа се, че не всички жертви са загинали веднага вследствие на сблъсъка, а част от тях са загубили живота си от изгаряния и недостиг на кислород. След сблъсъка избухва експлозия, придружена от огнено кълбо, което се вижда на видеоматериал. Част от специалисти твърдят, че това може да се предизвика само при наличие на силно запалима течност като ксилол, какъвто е възможно да е бил превозван в товарната композиция. Лабораторни изследвания на почвата го доказват. Но има една мистерия около това. Никъде по документи не е отбелязано да е била превозвана такава силно запалима течност. Официалните разследващи органи твърдят, че пожарът избухва най-вече от силиконовите масла и горивата на локомотивите вследствие на високите температури, възникнали след сблъсъка. Има специалисти, които твърдят, че експлозия с такава сила не е възможно да се предизвика само от силиконовите масла. Също така, 2 години се търси видеоматериал с товарната композиция тръгнала от Солун, но никъде няма такъв, все едно е влак-призрак! Изведнъж, след 2 години, все пак се намира такъв видеоматериал – и се вижда, че трите дерайлирали при сблъсъка вагони са превозвали ламарина, тоест не може да е имало запалим товар. Много специалисти обаче се съмняват в автентичността на видеоматериала. Интересното е, че този видеоматериал се появи, след като цялата гръцка общественост беше потресена от разпространения звуков материал, извлечен от телефонната служба 112. Някои от оцелелите пътници са успели да осъществят телефонни обаждания до спешния номер веднага след сблъсъка (при някои телефонни апарати това се случва автоматично при инцидент). В аудиозаписите се чуват викове за помощ и опити на пътниците да си поемат въздух. Фразата „Нямам кислород“ се превърна в символ на протестите и общественото недоволство в Гърция. Тези думи са последните, изречени от една от жертвите в обаждане до спешните служби. Относно ксилола има версия, която предстои да се докаже. Говори се, че може нарочно да се е превозвал „на черно“ без документи, тъй като е предназначен за нелегално разреждане на горива. Ако това се разследва и се докаже, то би засегнало нечии интереси много на високо! Но дали е истина или не, факт е че някои от жертвите са загинали не от сблъсъка, а от пожара, възникнал впоследствие.

  

• След финансовата криза в Гърция през 2010 г., последвалите „спасителни” меморандуми наложиха значителни реформи в гръцките железници, в включително съкращения на персонала, намаляване на разходите и частична приватизация, т.е. разпокъсване на жп транспорта. Синдикатите на железопътните работници многократно изразяваха загриженост, че тези мерки водят до недостиг на квалифициран персонал и застрашаване на безопасността на железопътната мрежа. Разследванията показват, че липсата на достатъчно персонал и остарялата инфраструктура са изиграли сериозна роля във въпросния инцидент. Случаят с началника на гара Лариса, описан по-горе, е показателен. Това подчертава проблемите, свързани с недостига на опитен персонал и недостатъчната поддръжка на системите за безопасност. Ясно е, че комбинацията от намален персонал, остаряла инфраструктура и недостатъчни инвестиции в модернизацията на железопътната мрежа са създали условия, които са увеличили риска от подобни трагедии.
• Повечето хора в Гърция смятат, че се прави опит за прикриване на истината за трагедията поради редица причини, свързани както с действията на властите, така и с пропуските в официалното разследване. Основни фактори, които пораждат съмнения за прикриване, са следните:
  1. Бавно и непрозрачно разследване
     • Разследването на инцидента напредва бавно и ако не е натискът от семействата на жертвите, обществеността се страхува, че случаят ще бъде „забравен“.
     • Съдебният процес се проточва по-дълго от очакваното, без да се търси отговорност от високопоставени лица.
  2. Фокус върху „човешката грешка“
     • От самото начало правителството и повечето медии представиха катастрофата като резултат от „човешка грешка“ на началника на гара Лариса.
     • Не се признава дългогодишното занемаряване на железопътната мрежа, липсата на работещи системи за безопасност и политическата отговорност.
  3. Възможна манипулация или унищожаване на доказателства
     • Има твърдения, че материални доказателства от мястото на трагедията са изчезнали или са били подправени.
     • Районът бързо е покрит с инертни материали и асфалт, за да бъдат заличени следи от биологичен материал (от загиналите) или опасни вещества (например ксилол).
  4. Съмнения относно товара на товарния влак
     • Видеозапис от товарния влак, тръгнал от Солун, липсваше в продължение на две години, което породи въпроси.
     • Две години след инцидента, изведнъж се появи запис, който показва, че са се превозвали само ламарини, но много експерти се съмняват в неговата автентичност.
  5. Огненото кълбо и вероятният превоз на запалими вещества
     • Гигантското огнено кълбо, което се появява веднага след сблъсъка, както и записите от 112, където се чува фразата „Нямам кислород“, засилват подозренията, че запалими вещества (като ксилол) са допринесли за пожара.
     • Официалните власти не признават официално, че са се превозвали леснозапалими материали.
  6. Политическият аспект на случая
     • Министърът на транспорта Костас Караманлис подаде оставка след инцидента, но няколко месеца по-късно беше отново номиниран за депутат и избран – факт, който предизвика гняв сред обществото.
     • Правителството се опита да избегне отговорност, докато бивши и настоящи служители на железниците предупреждаваха за опасността, но не бяха чути.
  7. Разкрития чрез журналистически разследвания и обществения натиск
     • Много информации за лошото състояние на железопътната система и отправените предупреждения не бяха публично признати от властите, а бяха разкрити чрез журналистически разследвания и изтичане на данни.
     • Протестите на семействата на жертвите, студентите и работниците изиграха решаваща роля за това, случаят да не бъде „заметен под килима“.

  Накратко

  Забавянето на правосъдието, противоречивите версии, възможната манипулация на доказателствата и политическото управление на кризата карат мнозина в Гърция да вярват, че се прави опит за прикриване на истинските причини и отговорните лица за трагедията в Темпи.

  Сдружението на семействата на жертвите от трагичната влакова катастрофа в Темпи призовава за масово участие в митингите на 28 февруари 2025 г., които ще се проведат в цяла Гърция и много градове по света, включително и в София (в градинката „Св. Кл. Охридски“ пред Софийския университет от 17:00 ч.), отбелязвайки две години от инцидента. Издига се настояването за справедливост, прозрачност в разследването и поемане на отговорност от всички замесени страни. Също така сдружението изисква подобряване на железопътната безопасност, за да се предотвратят подобни трагедии в бъдеще.

  Участието в тези митинги няма ограничение за националност. Разбира се, проблемът засяга всички.