В безсрамен акт на угодничество към бъдещата администрация на Тръмп главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг обяви във вторник, че неговите платформи за социални медии, които включват Facebook и Instagram, ще се отърват от партньорите за проверка на фактите и ще ги заменят с модел на „бележки на общността“ като този в X (бившия Twitter).
Няма съмнение кого Мета иска да зарадва с тези промени: Доналд Тръмп и неговото крайнодясно политическо движение.
Във видеопослание, обясняващо съобщението, Зукърбърг формулира новите политики в републиканската лексика на „свободата на изразяване“ срещу „цензурата“, като повтори десните тези за това как проверяващите факти от трета страна на платформата за социални медии са склонни към „политически пристрастия“.
Според The Verge прекратяването на програмата за проверка на фактите е било пряко искане на Брендън Кар, избран от Тръмп за председател на Федералната комисия по комуникациите.
Не е случайно и че новината за промените беше споделена първо от главния директор по глобалните въпроси на Мета Джоел Каплан в ексклузивно предаване за „Фокс и приятели“, любимото предаване на Тръмп.
Голото угодничество на Зукърбърг и неговите мениджъри е достойно за презрение. Както и решението на технологичния магнат от миналия месец да дари 1 милион долара на фонда за церемонията по встъпване в длъжност на Тръмп.
Зук е само един от най-известните милиардери от Силициевата долина, които се надпреварват да лижат подметките на новоизбрания президент. Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Олтман и Amazon на Джеф Безос дариха по 1 милион долара на фонда на Тръмп. А ултра-MAGA пърформънсите на Елон Мъск не се нуждаят от коментар.
Няма нищо изненадващо в машинациите на мегабогатите, когато става въпрос за съгласуване с властта.
Що се отнася до промените в бизнесите им в посока на още по-голяма безотговорност, ще видим пълните последици след време – но можем да сме сигурни, че общественият и медиен разговор ще бъде отровен с още повече десничарски боклук.
Сега платформите Meta ще последват стъпките на X и ще се изпълнят с неконтролирани, неизменно расистки конспиративни теории, разрастване на неонацистки акаунти, реч на омразата и насилие. Самият Зукърбърг призна в съобщението си, че „ще хващаме по-малко лоши неща“.
Нищо от това обаче не бива да ни кара да правим погрешни изводи за стойността на проверката на фактите в социалните медии и извън тях, що се отнася за борбата с крайната десница и привлекателността на нейния конспиративен мироглед. От десетилетие насам либералите погрешно третират възхода на Тръмп като проблем на необузданата дезинформацията, който може да бъде поправен с достатъчно проверка на фактите.
Явно доказателство за това е самият предстоящ втори мандат на Тръмп: Той спечели отново Белия дом, докато бълваше необосновани, расистки лъжи за това, че имигрантите от Хаити крадат и ядат домашни любимци, наред с други лъжи – лъжи, които отново и отново бяха опровергавани от всички естаблишмънт медии.
Цялата либерална индустрия за проверка на фактите за Тръмп и неговите съюзници в новините и социалните медии, дори премахването на Тръмп от основните платформи на социалните медии, не намали подкрепата му, нито пък премахна опасната дезинформация от ехокамерите, които са настроени да я приемат и разпространяват.
Краят на ерата на проверката на фактите обаче си струва да бъде разгледан заради това, че той предвещава поредния либерален провал, нямащ какво да предложи като алтернатива. Това е поредната капитулация в битката срещу фашизма. Оказва се, че либералите никога не са били истинска „съпротива“, за каквато се представяха.
Идеята, че Зукърбърг действа, воден от подновен, удобно набелязан ангажимент към „свободата на словото“, е смешна и би било разумно да очакваме по-нататъшно подчинение на Тръмп и републиканските капризи.
Голямата проверка на фактите
Facebook въведе програмата си за проверка на фактите от трети страни през 2016 г., след първата изборна победа на Тръмп. Системата разчиташе на 90 организации от цял свят, за да се справи с „вирусната дезинформация“.
През 2021 г., в отговор на ролята на Тръмп в нападението срещу Капитолия на 6 януари, Meta забрани достъпа на тогавашния президент до своите платформи. Приблизително по същото време над 800 конспиративни групи QAnon също бяха премахнати от Facebook. Цензурата в социалните медии се превърна в гореща тема за водения от недоволство Тръмп и неговата крайна десница.
Нищо от дневния ред на десницата обаче не е свързано със свободата на словото за всички. Вземете предвид, че по същото време десницата в САЩ се обединяваше около забраната на книги в училищата. Те не промълвиха и дума, когато, както съобщи The Intercept през 2020 г., десетки леви и антифашистки групи също бяха забранени във Facebook. А Мета систематично прилагаше с това, което Human Rights Watch нарече „систематична и глобална“ цензура на палестинско и солидарно с Палестина съдържание в своите платформи.
Въпреки това десницата успешно създаде разказ за себе си като жертва на модерацията на съдържанието.
Съобщението на Зукърбърг е забележително с пълната липса на дискретност или завоалираност. „Отърваваме се от редица ограничения по теми като имиграция, полова идентичност и пол, които са обект на чести политически дискусии и дебати“, каза Зукърбърг, давайки тънко завоалиран сигнал, че антитранс, антиимигрантската омраза ще срещне по-малко препятствия.
Като се има предвид историята, трудно е да си представим, че пропалестинската реч, както и речта за екологична, расова и полова справедливост, няма да се сблъскат с полицейско преследване при управлението на Тръмп. Конгресът, ръководен от републиканците, вече се опитва да осъди подобна дейност като тероризъм.
Разбиване на либералните клишета
В навечерието на втория мандат на Тръмп либералните клишета за говоренето на истината пред властта са повече от несъстоятелни. Имитирането от страна на Meta на толерантния подход на X към дясното насаждане на страх не е добре дошло, както и загубата на финансирането, което журналистически и изследователски организации получаваха за партньорството си с Meta в проверките на фактите. И все пак проверките на фактите никога нямаше да ни избавят от политическия контекст, в който процъфтява крайнодясната пропаганда – контекст на отчуждение, строги икономии, неравенство и страх.
Не съм първият, който изтъква, че разказите за сегашния бич на дезинформацията, разпространявани до голяма степен от естаблишмънт медиите, които се страхуват от намаления си авторитет, не успяват да обяснят защо някои конспирации и лъжи са успели да привлекат огромни, но специфични групи от населението.
Дезинформацията обаче е удобен разказ за елита на Демократическата партия, който не желае да си даде сметка за собствената си роля в поддържането на антиимигрантски разкази или в папагалстрването на необосновани страхове относно равнището на престъпността, както и за това, че не успява да подкрепи многорасовата работническа класа.
В есе, в което поставя под съмнение популярните разкази за „голямата дезинформация“, Джо Бърнстейн разказва, че публикациите, обозначени като неверни от Facebook, са намалели само с 8% – което показва, че обозначението не спира разпространението на информация. Бърнстейн отбеляза, че историята за дезинформацията е една от тези, които технологичните гиганти могат да използват в своя полза, тъй като самата ѝ предпоставка – че съдържанието в социалните медии има почти всемогъща способност да убеждава и убеждава потребителите – е полезен разказ при привличането на рекламодатели. Този разказ обаче също е до голяма степен неоснователен.
Силата на убеждаване на публикациите в социалните медии е надценена, докато политическият и социално-икономическият контекст, в който конспирациите процъфтяват, е значително подценен в дискурса за дезинформацията. QAnon например се харесва непропорционално много на евангелистите, а ковид скептицизмът се утвърди заради опита, формирал мнението на американците към системата на здравеопазване. „В платформите за социални медии няма нищо магически убедително“, пише Бърнстейн.
Гвоздеите са здраво забити в ковчега и ковчегът е заровен – толкова отдавна е мъртва идеята, че платформите за социални медии като X или Instagram са надеждни информационни източници, места за изграждане на освободени общности или центрове за цифрова демокрация. Вместо това трябва да мислим за интернет като за място, управлявано именно от мотивите на хората, които притежават – и печелят от – тези платформи.
„Някога интернет може и да е бил разбиран като общ информационен фонд, но това беше отдавна“, пише медийният теоретик Роб Хорнинг в скорошен бюлетин. „Сега основната цел на интернет е да постави потребителите си под наблюдение, да направи така, че никой да не прави нищо, без да генерира данни, и да гарантира, че могат да се извличат такси за заплащане, наем и други видове ренти за информация, която някога е изглеждала свободна, но може би никога не е искала да бъде такава.“
Платформите за социални медии са огромни корпорации, за които ние, потребителите, произвеждаме данни, които се добиват като стока за продажба на рекламодатели – и на правителствени агенции. Главните изпълнителни директори на тези корпорации са безскрупулни и жадни за власт.
За да не забравяме, Зукърбърг все още е изправен пред антитръстово дело на Федералната търговска комисия заради твърденията, че Meta е купила Instagram и WhatsApp, за да смаже конкуренцията. За негов късмет Тръмп реагира добре на лизане на подметки.
About The Author
