Виетнамската народна армия се ражда преди 80 г. с отряд от 34 души

Отряд от 34-ма бойци – 31 мъже и 3 жени, с една ръчна картечница, 17 пушки, 2 пистолета, 14 кремъклийки и червено знаме със златна звезда в средата. Това е „активът“, с който преди 80 години, на 22 декември 1944 г., на поляна в гората Чан Хунг Дао, област Нгуен Бин, провинция Као Банг, се ражда Виетнамската народна армия (ВНА).

Тогава още не се нарича така, защото е само първообразът на бъдещата военна сила на Виетмин – военно-политическата организация, създадена от идеолога и водача на националноосвободителната борба на Виетнам Хо Ши Мин. А човекът, който строява 34-мата бойци на онази горска поляна край знамето, предстои да се прочуе като легендарният генерал Во Нгуен Зиап, дългогодишният главнокомандващ ВНА и „победителят на три империи“. С таланта си на стратег и с героизма на виетнамския народ, той надвива и японския милитаризъм, и френския колониализъм, и американския империализъм.

Първите две акции на началния малък боен отряд са извършени на 24 и 25 декември 1944 г. срещу военни постове на френските колониални сили (в провинциите Као Банг и Бак Кан), подчинени през по-голямата част от Втората световна война на колаборационисткото правителство на маршал Петен и съюзени с тогавашна милитаристична Япония, азиатският участник в прохитлеристката ос Рим-Берлин-Токио.

Нека напомним – от средата на 1944-та, след англо-американския десант в Нормандия и особено след освобождаването на Париж през август с. г. и възхода на генерал Шарл дьо Гол, френските сили в Индокитай изпадат в двойнствена ситуация. От една страна, командването им признава новата власт във Франция и присъединяването ѝ към антихитлеристката коалиция. От друга страна, това автоматично ги прави врагове на довчерашните съюзници – японците, на чиято армия обаче нямат ресурс да противостоят. Но пък същевременно реалните отношения с японците винаги са били обтегнати, те никога не са харесвали пречкащите им се в „техния“ регион френски колониалисти.

Трябва да се има предвид също, че още през 1940-та японците окупират най-северните виетнамски земи във френския протекторат Тонкин (с главен град Ханой), за да държат под контрол границата с Китай. По онова време буквална френска колония е само Кохинхина – южната част на Индокитай (с главен град Сайгон), а днешен Централен Виетнам е също френски протекторат под наименованието Анам (с главен град Хюе). Там васалства 13-ият представител на виетнамската династия Нгуен – император Бао Дай.

През март 1945 г. японците окончателно разкарват френската администрация от Анам, Тонкин и Кохинхина и отправят ултиматум за разоръжаване към френските гарнизони в по-големите градове. Избират си за марионетка Бао Дай, който провъзгласява Виетнамска империя, напълно отзивчива към интересите на Токио.

Междувременно, през април 1945 г., бойците на Виетмин вече наброяват около 1000 души. Борейки се за истински независим Виетнам, те водят активни действия и срещу остатъчните френски сили (които, макар и вече под шапката на Дьо Гол, си остават колониални), и срещу японските окупатори. Съответно отрядите, вдъхновявани от Хо Ши Мин и командвани от генерал Зиап са възприемани като естествен съюзник от антихитлеристката коалиция, представена в региона от САЩ. Така че в онзи период те получават и американски оръжейни доставки, и съдействие от американски инструктори, и логистична помощ от армията на САЩ. На 15 май 1945 г., с обединяването на всички тези отряди и на други, действащи отделно, е обявено създаването на Виетнамската освободителна армия.

През август 1945 г. Япония изпада в тежко положение, разгромена от съветските войски и Китайската народноосвободителна армия в Далечния изток и подложена на кошмарните ядрени бомбардировки на САЩ над Хирошима и Нагасаки.

На своя конференция на 13-15 август 1945 г. Комунистическата партия на Индокитай, чийто лидер е Хо Ши Мин, взима решение за започване на общо въстание. На 16 август с такова решение излиза и конгресът на Виетмин. Избран е Национален комитет за освобождение на Виетнам с функциите на временно правителство начело с Хо Ши Мин. На 19 август въстаниците превземат Ханой. Из цялата страна народът завзема властта. На 24 август под напора на революционния кипеж император Бао Дай е принуден да се отрече от престола.

На 2 септември 1945 г. пред 500-хиляден митинг на площад „Ба Дин” в Ханой Хо Ши Мин провъзгласява Декларацията за независимостта на Демократична република Виетнам – и това днес е виетнамският национален празник. През същия месец септември 1945-та въз основа на Виетнамската освободителна армия са сформирани Виетнамските национални сили за отбрана. И те възлизат отначало на около 1000 души.

Организират се свободни общи избори. На 6 януари 1946 г. е избрано първото Народно събрание, което определя Хо Ши Мин за президент, и се приема първата демократична конституция на новата държава. Лидерството на Чичо Хо е неоспоримо, защото той вече е успял да се превърне в символ на консолидацията на всички виетнамци.

На 22 май 1946 г. силите за отбрана получават името Виетнамска национална армия с перспективата да се гради истинска армейска структура. Вече е ясно, че се задават още битки за отстояване на виетнамския суверенитет.

Франция, възстановила самочувствието си покрай превърналия я пак в победителка генерал Дьо Гол и покрай новите съотношения на Студената война, отказва да признае независим Виетнам. Завръща се като колониална сила и разпалва т. нар. Първа индокитайска война в края на 1946 г. Тя има зад гърба си САЩ, които държат да възпрат комунистическото влияние в региона особено на фона на напредъка на Мао Дзедун в Китай, който през октомври 1949 г. побеждава и провъзгласява КНР. Последвалата китайска помощ за изграждането и въоръжаването на Виетнамската народна армия (ВНА), получила това актуално и до днес име на 4 ноември 1949 г., е от решаващо зачение. До края на 1949-та тя вече наброява 40 000 бойци.

Неин официален главнокомандващ от месец май 1948 г. е генерал Зиап. Той печели световна слава с историческата виетнамска победа в битката край Диен Биен Фу. Там през май 1954 г. Виетнам нанася съкрушително поражение на френските войски и практически слага началото на края на цялата световна колониална система, вдъхновявайки за борба много други потиснати народи.

Нови големи изпитания идват за виетнамския народ и за неговата армия с погазването на последвалите победата край Диен Биен Фу решения на Женевската конференция от 1954 г. за обединение на разделения – на Северен и Южен – Виетнам и за провеждане на общи демократични избори.

Страната остава разделена, американски съветници и войски наводняват Южен Виетнам, където се разраства съпротивително движение, борещо се за обединение с ДРВ. През 1960 г. то се концентрира в създадения тогава Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам (НФОЮВ) и във въоръженото му крило – Националноосвободигелната армия. В редиците ѝ се сражават около 35 000 постоянни бойци, плюс още около 80 000 души, които се включват само в нощни операции, защото денем се трудят за хляба си. Снабдяването с оръжие става по т. нар. „пътека на Чичо Хо“, през джунглите, от Север на Юг.

За да я прекъснат, американски пилоти неспирно бомбардират горските масиви и изсипват върху тях тонове отрови, които да унищожат растителността и да им осигурят по-добра видимост. Нанасят жестоки щети на природата, но никога не успяват да прекъснат пътеката, която постоянно мени трасето си.

В началото на август 1964 г. САЩ влизат и в преки военни действия срещу ДРВ след използван за претекст скалъпен инцидент с американски военен кораб по време на буря в Тонкинския залив. Проточилата се около десет години жестока Виетнамска война причинява огромни страдания на виетнамския народ, който дава около два милиона човешки жертви. Загиналите американски войници са около 58 000. 7 милиона тона бомби са изсипани от американците над Виетнам, а това е 3 пъти повече от цялото количество, употребено през Втората световна война. Те буквално надупчват земята с над 20 милиона бомбени кратера. При наказателни операции агресорите безпощадно избиват мирните жители на цели села – какъвто е и нашумелият случай с над 500-те жертви в селцето Ми Лай в община Сон Ми през март 1968-ма, разкрит от американски журналисти.

Медиите изиграват важна роля за разрастването на антивоенното движение в САЩ. Сред американското обществено мнение се надига възмущение от тази несправедлива война на другия край на света, откъдето пристигат все повече ковчези със загинали млади войници. Самоотвержената Виетнамска народна армия и партизаните от Юга се сражават всеотдайно за родината си и печелят подкрепата на мощната международна солидарност. Всичко това принуждава Вашингтон да започне мирни преговори с Ханой през 1972 г. Те се провеждат в Париж и завършват с известните Парижки мирни споразумения от януари 1973 г.

Изпълнявайки договореното с тях, през април 1973 г. от Виетнам си тръгват последните американски военни части и в Сайгон остават само съветниците от Вашингтон. Политическите условия за спирането на огъня обаче не са изпълнени. Избори в Южен Виетнам така и не се организират и бойните действия между партизаните и силите на сайгонския режим не спират. Южновиетнамските войски дори предприемат офанзива в началото на 1974 г. Временното революционно правителство на Южен Виетнам нанася ответен удар и през 1975 г. съвместно с Виетнамската народна армия на ДРВ започва генерално настъпление.

До средата на април обединените патриотични сили на Севера и Юга завладяват две трети от южновиетнамската територия. Сайгон е обкръжен, а на 30 април с. г. – превзет.  Кошмарно дългата и изтощителна война за независим Виетнам остава в миналото.

Виетнамският народ най-после може да се заеме с обединението и с възстановяването на тежко ранената си от изпитанията родина. Остава и завинаги благодарен за безценната военна, техническа и материална помощ, която е получавал през всичките тези тежки години както от СССР и съюзните му страни от тогавашния соцлагер, така и от Китай. Макар по онова време Москва и Пекин да са в дълбок идеен разрив, превърнал ги почти във врагове, Виетнам не взима страна в конфронтацията им, така че получава подкрепа и от двете посоки. СССР осигурява доставки на снаряжение и боеприпаси за противовъздушната отбрана, помага включително и със свои инструктори – пилоти и зенитчици. А Китай изпраща между 30 и 50 хиляди свои войници, които съдействат за възстановяването на транспортните комуникации и в подсилването на ПВО.

Що се отнася до България, в периода на войната със САЩ страната ни редовно изпраща за Виетнам партиди безвъзмездна помощ с въоръжение и боеприпаси, сред които особено ценените от виетнамците автомати „Калашников“ и противотанкови гранатомети РПГ-7В, както и патрони, гранати, снаряди. Доброто качество на българската военна продукция я прави особено търсена в тежките бойни условия, в които се намира Виетнам. Само през 1973 г. например България е доставила 7000 автомата „Калашников” и 1100 броя РПГ-7В. За периода 1966-1972 г. общата стойност на оръжейните ни доставки възлиза на 45,6 млн. преводни рубли, а за 1973-1975 г. е 19,8 млн. рубли. За 1986-1990 г. пък сумата е 11,7 млн. лв. Данните са от научен труд на изследователя на българо-виетнамските отношения д-р Крум Златков.

Веднага след края на войната започва процесът по обединяването на Северен и Южен Виетнам. Първият му акт е символичен – Сайгон е преименуван на Хо Ши Мин в памет на починалия през 1969 г. баща на виетнамската независимост. През ноември 1975 г. в града се събира Политическа консултативна конференция по въпросите на обединението, която излиза с решение за скорошно провеждане на общи избори. Те трябва да определят състава на бъдещото Национално събрание на единен Виетнам. През декември решения в същия дух взимат парламентът на ДРВ и Конгресът на народните представители на Южен Виетнам.

Изборите се провеждат на 25 април 1976 г. Именно тогава за първи път са избрани депутати и от Южен, и от Северен Виетнам – всичките като членове на новото Национално събрание на обединен Виетнам. Народните представители са общо 492, като 249 са излъчени от Севера, а 243 – от Юга.

На сесията си на 2 юли 1976 г. Националното събрание провъзгласява новото име на вече обеднената страна – Социалистическа република Виетнам. За столица е обявен Ханой. Като химн и национален флаг са приети символите на дотогавашната Демократична република Виетнам. Учредява се комисия за  изработване на конституция на СРВ. Основният закон е одобрен през 1980 г. Още на първата сесия на Националното събрание са избрани новият президент и двамата му заместници, назначени са министър-председател, както и вицетата му в Министерския съвет.

През 1977 г. обединената Социалистическа република Виетнам е приета в ООН, а година по-късно и в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) – икономическата структура, в рамките на която тогавашните социалистически страни обменят стоки и услуги при преференциални условия.

През 1978 г. е подписан и 25-годишен Договор за дружба и сътрудничество между СССР и Виетнам. Той става база за мащабната материално-техническа помощ, предоставяна от съветска страна за възстановяване на тежко пострадалата от войната с американците виетнамска икономика. Подобни договори сключват със СРВ и повечето от останалите държави в СИВ. Това е естественото продължение на всестранната подкрепа, оказвана от СССР и от другите социалистически страни на Виетнам по време на сблъсъка му със САЩ. Още в края на 1976 г. се открива възстановената с помощта на членките на СИВ жп линия „Единство”. Тя е дълга 1730 км и свързва Севера и Юга на Виетнам. Реконструирани и модернизирани са и морските пристанища.

Активен участник в приноса, който дават тогавашните соцстрани във възраждането на Виетнам, е и България. Между 1966 и 1989 г. страната ни изгражда във Виетнам 134 предприятия в най-различни сектори на селското стопанство и промишлеността. За възстановяването на тежко пострадалата от чуждите агресори страна помагат многобройни наши специалисти, наред с други пратеници от страните на СИВ.

Виетнам остро се нуждае и от подготвени кадри, които да вложат знания и умения във възраждането на страната от пепелта. Това е периодът, в който млади виетнамци масово заминават да учат в социалистическите страни, включително и в България. При завръщането си, година след година, те се превръщат в интелектуален и ръководен гръбнак на съвременното виетнамско общество.

Българските възпитаници във Виетнам наброяват общо около 30 000 души. Те и до днес са изключително наше „лоби“ в тази удивителна страна, която само десетина години след края на войната пое амбициозен курс към ускорено развитие и икономическа либерализация. И днес е една от най-бързоразвиващите се държави в Югоизточна Азия.

Преди да стигне сегашните си успехи обаче, на Виетнам му се налага да преживее още военни изпитания. Почти по същото време, когато е превзет Сайгон – през април 1975-та, в съседна Камбоджа столицата Пном Пен е превзета от намиращата се под силно китайско (маоистко) влияние въоръжена групировка „Червените кхмери“. По време на войната със САЩ южновиетнамските партизани поддържат свои бази и на камбоджанска територия, поради което тя също е подложена на жестоки американски бомбардировки. След изтеглянето на американските войски от региона, в Камбоджа също настъпва обрат, който именно довежда на власт „Червените кхмери“. Те установяват крайно суров режим, като несъгласните с него са жестоко избивани. Сред жертвите, наброяващи общо около 2 милиона, са и почти всички представители на виетнамското малцинство в Камбоджа. Още през 1975-та започват и гранични инциденти с нападения на „Червените кхмери“ над виетнамски села. Антивиетнамските акции са в пряка връзка с идейните различия – обединен Виетнам се ориентира по-категорично към СССР и соцлагера, докато „кхмерите“ са предани на Китай и „мъстят“ на виетнамците за „неправилния избор“. След като „кхмерите“ изтребват около 3000 жители на виетнамско село през април 1978 г., в края на същата година Виетнам предприема пълномащабно нахлуване в Камбоджа с цел да подкрепи прокомунистическата опозиция и да ѝ помогне да свали управлението на „кхмерите“. Пном Пен е превзет на 7 януари 1979 г. За да поддържа новите камбоджански власти и да неутрализира опитите за реванш от страна на оцелелите сили на „кхмерите“, Виетнамската народна армия остава със свои части в Камбоджа около 10 години.

Но само 40 дни след превземането на Пном Пен, големият брат на „кхмерите“ – Китай, решава да отмъсти на Виетнам и нахлува в северните му райони. Граничният  конфликт между Китай и Виетнам продължава един месец – до 17 март 1979 г. Ханой подава оплакване в ООН срещу китайската агресия. На негова страна е СССР, а САЩ, които тъкмо тогава стоплят отношенията си с Пекин, официално демонстрират неутралитет – призовават за изтегляне и на китайските войски от Виетнам, и на виетнамските войски от Камбоджа.

С намесата на ООН активните военни действия между Китай и Виетнам спират. Започват преговори, които обаче се провалят. Напрежението по виетнамско-китайската граница остава и с променливи вибрации  продължава чак до 1989 г., когато започва да спада след постигнат компромис по уреждането на ситуацията в Камбоджа, пак под егидата на ООН. През септември 1989 г. е обявено пълното изтегляне на виетнамските войски от Камбоджа, но остават виетнамски военни съветници. През 1992 г. ООН поема мироподдържаща мисия на камбоджанска територия, в която е включен и български контингент. Общо 1300 наши „сини каски“ преминават през камбоджанска закалка до ноември 1993 г., когато, след провеждане на избори, международната мисия е обявена за приключена. В този период загиват 10 наши военнослужещи – четирима от вражески куршуми, а шестима – при нещастни случаи.“

Междувременно Виетнамската народна армия също се утвърждава като надежден участник в мироопазвщи мисии на ООН в „горещи точки“, като Централноафриканската република или Южен Судан.

Днес личният състав на ВНА наброява около 600 000 души плюс към 5 милиона резервисти – при население на Виетнам около 100 милиона души. Службата във ВНА е наборна и продължава  2 години и 7 месеца. В състава на ВНА има сухопътни сили, гранични войски, военноморски сили (морска пехота и брегова охрана), военновъздушни сили и ПВО.

Поделения на ВНА нерядко се включват в селскостопански работи и в преодоляване на последствията от природни бедствия.

Най-сериозните изпитания за ВНА от десетилетия насам е периодичното припламване на напрежения около споровете за две групи острови в Южнокитайско море, наричано от виетнамците Източно. Става дума за архипелазите с малки острови и рифове Парасели (Хоанг Ша) и Спратли (Чъонг Ша). Въз основа на карти и документи от XVII век, а също и на по-късни френски източници, Виетнам е категоричен, че и двете островни групи са негови. Но зя тях спорят общо шест страни. Параселите са смятани за „свои” от Китай, Тайван и Виетнам. А Спратли – пак от Китай, Тайван и Виетнам плюс още Бруней, Малайзия и Филипините.

Най-амбициозният и най-силният претендент, разбира се, е Китай. Той действа и най-настъпателно. Така например, без притеснение се възползва от наличието на свои военни съветници във Виетнам по време на войната със САЩ и в суматохата между подписването на Парижките споразумения (1973 г.) и окончателната победа над режима в Сайгон (1975 г.) с освобождаването на цял Южен Виетнам, през 1974 г. превзема виетнамските острови Спратли. Китай твърди, че всички острови в Южнокитайско/Източно море са негови, защото китайски рибари били стигнали до тях още преди 2000 г.

Напрежението около островите расте непрекъснато през последните 20-30 години. И то не толкова заради установените край някои от тях залежи на петрол и газ, а най-вече заради ключовото им геостратегическо положение – точно по маршрута на водещи за световната търговия морски пътища. Именно покрай тях минават основните трасета, както на танкерите, превозващи петрол от Персийския залив към САЩ или Япония, така и на корабите, откарващи китайска продукция към Европа или пък китайско оборудване към все по-обсебваната от азиатския гигант Африка. Който контролира тези острови, ще контролира и световният търговски поток. Не просто онези 60-70% от световната търговия, осъществявани в Азиатско-Тихоокеанския регион, а де факто цялата световна търговия.

Разбира се, налице е и военният фактор. Китай отдавна разширява изкуствено някои от тези острови, строи на тях писти за големи самолети и пристанища за големи кораби. А това силно нервира САЩ. Те съзират идещо сериозно военно присъствие на Китай в тихоокеанските води, които Вашингтон е свикнал да смята за „вътрешно” море за своя Седми американски флот.

По спора за островите САЩ са на страната на Виетнам по простата причина, че са заинтересовани от париране на китайската военна и морска експанзия.

Виетнам обаче много внимателно подхожда към тази парлива тема, предизвиквала през годините нееднократни ескалации. Въпреки споровете с Китай, той си остава един от най-значимите инвеститори във виетнамската икономика, а и идеологически Ханой и Пекин са близки, тъй като и в двете столици управляват комунистически партии. Ето защо виетнамската политика търси балансирания подход към всички спорове и се стреми да не залита към никоя от свърхсилите. Търси се преди всичко отстояване на виетнамския национален интерес при запазване на достойнството и суверенитета на държавата. Показателно онагледяване на този подход е например международно-правно уреденото съвместно ползване и от САЩ, и от Русия (която и до днес е основен доставчик на въоръжение за ВНА) на разполагащата с уникално стратегическо разположение виетнамска военноморска и военновъздушна база в Камран. Собствеността и контролът в нея си остават в ръцете на Виетнам.

Всичко това е в синхрон и на пословичните „четири НЕ“, които традиционно предопределят и външната, и военната политика на Виетнам: НЕ на участието във военни съюзи, НЕ на взимането на страна в конфликти между други държави, НЕ на чужди бази на виетнамска територия, НЕ на използването на сила в международните отношения.

Тези „четири НЕ“ бяха отново припомнени по време на тържественото честване на 80-годишнината от създаването на ВНА, състояло се на 20 декември т. г. в Ханой. В церемонията участва и генералният секретар на Виетнамската комунистическа партия То Лам, който произнесе слово. Там бяха и президентът, председателят на Народното събрание, премиерът, ръководители от Централната военна комисия и Министерството на отбраната и т. н.

След като в изказването си направи пълен обзор на историята и постиженията н ВНА, То Лам обяви, че по повод 80-годишнинаси ВНА е удостоена с висшия орден „Хо Ши Мин“, като го и връчи на министъра на отбраната Фан Ван Гианг.

То Лам изтъкна, че следвайки висшата си цел за изграждане на мирна и просперираща държава, както и за да спомага за утвърждаването на свят без войни, Виетнам остава последователен в своята политика за разрешаване на всички спорове и конфликти чрез мирни средства, въз основа на международното право. Страната уважава независимостта, суверенитета, единството и териториалната цялост на всички нации и не се намесва във вътрешните работи на други държави, подчерта То Лам.

Ден по-рано – на 19 декември, на друга проява пак по повод на юбилея на ВНА, „четирите НЕ“ бяха припомнени и от премиера на Виетнам Фам Мин Чин. Той произнесе словото си на откриването на Международно изложение за отбрана във Виетнам „Експо 2024 г.” Изложението бе подредено предимно на открито в покрайнините на Ханой, на обща площ от 100 000 кв. м, включваща и редица покрити халета. Там беше показано голяма количество съвременно военно оборудване и оръжия, разработени и произведени от виетнамската военна промишленост. „Експо“-то се организира за втори път от виетнамското Министерство на отбраната. Целта му е да се споделят постижения и опит в изследването, производството и използването на оръжия и оборудване, както и д се насърчи сътрудничеството в областта на отбранителната промишленост между участващите страни.

По време на сегашното изложение бяха проведени 1872 двустранни срещи и контакти и бяха сключени 16 договора на обща стойност 286,3 милиона щатски долара. Плюс 17 споразумения за сътрудничество между сектори на виетнамската отбранителна промишленост и предприятия от различни страни, включително САЩ, Индия, Франция и Белгия. Участваха общо 242 звена и предприятия от над 30 държави.

Русия остава най-големият доставчик на оръжия за Виетнам, макар след 1986 г. (началото на програмата за икономическа модернизация и либерализация, известна като „Обновление“) да нараства закупуването на оръжия и от други страни, най-вече от Индия, Турция, Израел, Япония, Южна Корея и Франция.

През 2016 г. президентът на САЩ Барак Обама обяви вдигането на ембаргото върху продажбите на смъртоносни оръжия на Виетнам, което увеличи възможностите за избора на военно оборудване за ВНА от страни като Съединените щати, Обединеното кралство и други. От 2018 г. – по времето на първия мандат на американския президент Доналд Тръмп – САЩ започнаха да предоставят и военни кораби за бреговата охрана на Виетнам като част от военното сътрудничество между двете държави. Първият от тези кораби пристигна през 2021 г.

Макар актуалното военно сътрудничество между Виетнам и България да е доста по-редуцирано, отколкото в годините преди 1989-та, то все пак се поддържа чрез редовни контакти и обмен между нашите военни министерства. Също така се осъществява и обучение на виетнамски военни кадри у нас – в Националния военен университет във Велико Търново и във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. Впрочем, единственият от 187-те чуждестранни курсанти, обучавали се във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” от 1953 до 1994 г., който ге завършва със златен медал, е виетнамец. Други двама виетнамски офицери, випускници на военноморското ни училище, са загинали, защитавайки родината си по време на китайско-виетнамския конфликт през 80-те години на ХХ век.

А по време на състоялото се от 24 до 27 ноември т. г. официално посещение на българския президент Румен Радев във Виетнам, високият гост съобщи по време на среща с учили и работили в България виетнамски граждани – представители на Асоциацията за приятелство „Виетнам–България“, че след 40-годишно прекъсване във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ отново ще се обучават виетнамски летци. И междувременно петима виетнамски курсанти вече пристигнаха и започнаха подготовката си първо по български език, за да преминат през 2025-та и към професионалното си обучение. За това съобщи сайтът armymedia.bg ва 13 декември т. г.

Що се отнася до самата визита на президента Радев във Виетнам, тя бе много ползотворна и носеше важно символно значение, тъй като се проведе в навечерието на 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете ни страни. Българският държавен глава проведе разговори за разширяване на взаимното ни сътрудничество с виетнамския си колега – президента Лъонг Къонг, с генералния секретар на ВКП То Лам, с председателя на Народното събрание на СРВ Чан Тханх Ман, с премиера Фам Мин Чин и др.

Търсеното засилване на сътрудничество се очаква в ключови области като образованието, науката, културата, туризма, индустрията, иновациите, отбраната и др. Приета бе съвместна политическа декларация, потвърждаваща желанието на двете страни за надграждане на прагматичното и ефективно сътрудничество към стратегическо партньорство. Подписани бяха серия от двустранни документи и меморандуми.

Особено вълнуващи бяха срещите на Румен Радев с българските възпитаници в Ханой, Хайфонг и Хо Ши Мин. На Националната асоциация за приятелство „Виетнам-България“ бе връчен Почетният знак на българския президент.

В изказванията си българският държавен глава открои икономическото сътрудничество като важен фактор за надграждане на двустранните отношения. „Можем да съчетаем напредъка и стабилния икономически ръст на Виетнам с постиженията на дигиталния и иновативен сектор на България“, заяви президентът. Той посочи, че перспективни са партньорствата в сферата на разработването на софтуер за автомобилни системи, на сателитни комуникации, изкуствен интелект и други съвременни технологии. Подчерта също, че България и Виетнам имат изключително конструктивна роля за укрепване на стабилността, сигурността и напредъка на своите региони. Румен Радев допълни, че държавите ни ще продължат сътрудничеството си в международни формати в подкрепа на глобалния мир и сигурност, за насърчаване на социалното и икономическо развитие и за справяне със съвременните заплахи и предизвикателства.

„Дипломацията не е само професия, а призвание – това е най-силният и ефективен инструмент за отстояване и защита на интересите на всяка страна“, изтъкна президентът Румен Радев в словото си Дипломатическата академия при Министерството на външните работи на Виетнам, където изнесе лекция, посветена на 75-ата годишнина от установяването на дипломатическите отношения между България и азиатската държава

Според президента все повече ще се засилва ролята на дипломацията, тъй като „историята е показала, че лоши дипломатически решения са довели до войни, бедност и страдание, а мъдрата дипломация предотвратява военни конфликти, укрепва мира и стабилността“.

Президентът Радев проведе и среща със секретаря на партийния комитет на град Хайфонг Ле Тиен Чоу. В рамките на разговора бяха представени възможностите за инвестиции във виетнамския пристанищен град, който е ключов национален и международен логистичен център. Обсъдени бяха възможностите за сътрудничество в дейностите за насърчаване на инвестициите, търговията, логистика и подпомагането на асоциации и предприятия от двете страни като цяло и между България и в частност град Хайфонг.

Румен Радев посети и завода за електрически автомобили VinFast край Хайфонг. Той проведе среща с ръководството на фирмата и се запозна с  производствения процес. Заводът разполага с над 1200 робота и 90 процента автоматизация на производството. Държавният глава поздрави ръководството на VinFast за постигнатите впечатляващи резултати и за амбициите им да разширят износа на електрически автомобили по света. На срещата Радев изтъкна и постиженията на автомобилния сектор в България през последните 10 години, както и 35-те научноизследователски и развойни центъра, открити в страната от международни компании в автомобилния бранш. VinFast може да внася колите си в България, но може и да използва нашия опит в производството на компоненти, системи и софтуер и дори да сглобява колите си в България.

На 27 ноември президентът Румен Радев откри виетнамско-български бизнес форум в град Хо Ши Мин. По време на форума беше подписан Меморандум за разбирателство между Хасковската търговско-промишлена палата и Националната асоциация на предприемачите във Виетнам.

В своето изказване президентът Румен Радев заяви, че България успешно напредва по пътя на трансформация на икономиката си от обработка на суровини към производство на продукти с висока добавена стойност. Този модел следва и Виетнам, което е предпоставка за сътрудничество между двете страни в редица сектори от взаимен интерес.

Събитието беше организирано със съдействието на Народния комитет на град Хо Ши Мин, който е най-големият индустриален и финансов център във Виетнам. 185 виетнамски фирми бяха регистрирани за участие. Във форума се включиха и представители на българския бизнес, придружавщи президента във визитата му. Те бяха от сферите на информационните и високите технологии, съхранението на информация, автомобилния сектор, отбраната, инженеринга, хранителната индустрия и други.

Пред представителите на бизнеса Румен Радев посочи, че България и Виетнам не бива да си поставят за цел само да повишат търговския обмен, а и да си партнират в съвместни научни изследвания и производства, които да се реализират на трети пазари. Налице е силна политическа воля от двете страни за развитие на сътрудничеството ни, заяви държавният глава Румен Радев, като отбеляза разговорите, които е провел с президента на Виетнам, с генералния секретар на Виетнамската комунистическа партия, с министър-председателя, с председателя на Националното събрание, както и срещата му същия ден със секретаря на партийния комитет на  Народния комитет на град Хо Ши ѝмин.

Президентът очерта редица перспективни сфери, сред които транспортът и логистиката предвид стратегическото географско разположение на България и Виетнам. Румен Радев посочи натрупания опит и квалифицирани специалисти в България в информационните технологии и съхранението на информация, както и в електрониката. През последните години в България бяха направени много инвестиции в роботиката и мехатрониката, за да се насърчи развитието на редица сектори на икономиката, посочи президентът. Той допълни, че в различни части на страната България разширява индустриалните си зони, които предлагат редица предимства за инвеститорите. Фармацията, химическата и хранителната индустрия, отбраната също предлагат възможности за съвместни партньорства.

България и Виетнам са не само партньори, но са свързани и от дългогодишно приятелство между двата народа, изградено през годините на борбата на виетнамския народ за свобода и в процеса на изграждане на страната, заяви Румен Радев на среща с представители на Асоциацията за приятелство „Виетнам -България“ в Хо Ши Мин. Държавният глава подчерта, че най-голямата инвестиция в отношенията между двете страни са именно тези над 30 000 граждани на Виетнам, получили професионална специализация или завършили висшето си образование в България.

От името на Асоциацията в град Хо Ши Мин говори нейната председателка проф. Хоанг Тай Лан, една от най-авторитетните български възпитанички във Виетнам, за чиято разтърсваща лична история „Барикада“ вече е разказвала. Предлагаме по-долу пълния текст на изказването ѝ:

Днес, за нас е голяма чест да бъдем тук, да се срещнем с президента на Република България г-н Румен Радев по повод официалното посещение на президента и на високопоставената българска делегация във Виетнам.

От името на всички виетнамци, които са учили и работили в България, искам  най-сърдечно да приветствам президента и делегацията!

Ние, виетнамците, винаги ценим приятелството и сме благодарни на хората, които са ни помогнали. Никога няма да забравим ценната помощ и подкрепа на България за Виетнам, както в материално отношение, така и в обучението на човешки ресурси през годините на войната за извоюване на независимост и изграждане на страната след нея. Над 34 хиляди виетнамци са се учили и обучавали в България. Багажът, който върнахме обратно във Виетнам, бяха знанията и ценният опит, които получихме в България, за да допринесем за изграждането на нашата родина. Много от нас станаха лидери, експерти, отлични учени и успешни бизнесмени, давайки важен принос за развитието на Виетнам.

В сърцата ни има любов към Виетнам, има и любов към България!

Асоциацията за приятелство между Виетнам и България в град Хо Ши Мин е създадена през 2014 г. Ако името „България“ или „Земя на розите“ е добре познато на хората от северните провинции от годините на войната, то преди 10 години името на България все още беше непознато за жителите в град Хо Ши Мин и жителите в провинциите на Южен Виетнам.

Ето защо, след създаването си, нашата Асоциация се фокусира върху промоционалната дейност и представянето на България пред жителите на града. Всяка година организирахме тържествено честване на важни български празници като Националния празник (3 март), Деня на българската култура и славянската писменост (24 май).

Особено по време на ежегодния международен фестивал на град Хо Ши Мин ние винаги раазкривахме „Български културен дом“ и винаги е ставал любим адрес на жителите на града.

След 10 години дейност като част от Съюза на организациите за приятелство на град Хо Ши Мин, ние днес можем с гордост да кажем, че сега България е много познато име и за хората в южните провинции на Виетнам.

Следвайки своите задачи, ние успяхме да изпълним ролята си като мост, придружаващ и подпомагащ виетнамските университети, центрове за обучение и бизнеса, за да разгърне нови модели на сътрудничество, подходящи за днешните реални нужди.

С цел да вдъхновим младото поколение, за да продължи да съхранява и развива доброто традиционно приятелство между Виетнам и България, ние широко представихме пред студентите издадения Българо-виетнамски речник.

В настоящия момент ние се подготвяме за отбелязването на 75-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Виетнам и България. Заедно с посланик Павлин Тодоров работим по проект за популяризиране на България чрез изграждане на „Български кътоове“ в университетските библиотеки. А първият „Български кът“ ще бъде тържествено открит през февруари 2025 г. в университета в град Далат.

През месец август тази година нашите бизнес членове откриха два офиса на търговски представителства в София. Това ще подпомогне сътрудничеството между бизнеса в град Хо Ши Мин и бизнеса в България.

Ние също така се радваме и от възобновяването на дейността на Службата по търговско-икономическите въпроси в град Хо Ши Мин. Ръководителят на Службата г-н Олег Маринов е с нас от създаването на Асоциацията и винаги ни оказва голямо съдействие. Вярваме, че с неговата работа икономическото и търговското сътрудничество между двете страни ще навлезе в нова, по-ефективна фаза.

Ваше превъзходителство господин Президент,

Уважаеми господин посланик и членове на българската делегация,

Ние сме щастливи и горди от приятелството между българския и виетнамския народи и все по-силното развитие на двете страни през последните години.

Заедно с любовта си към България, ние бихме искали да споделим с вас и нашата загриженост по повод следното:

– Първо: В момента кандидатстването за визи на виетнамски студенти за обучение в България отнема твърде много време, с което се губи възможността за прием в началото на учебната година. В това е причината, че броят на обменените студенти между двете страни годишно е толкова малък.

– Второ: Много хора, които са учили и работили в България, искат да посетят отново България – мястото, където са прекарали младостта си. Но с дългото чакане за визи, времето не ги чака!

Очакваме съпричастността и цялостната подкрепа на българското посолство във Виетнам!

Разчитаме на подкрепата на президента Румен Радев, посланик Павлин Тодоров и всички ръководители на присъстващата тук високопоставена българска делегация!

По повод тази тържествена и емоционална среща, искаме да пожелаем на г-н президента Румен Радев, г-н посланика Павлин Тодоров и на всичките български гости и техните семейства здраве, щастие и благоденствие.

Пожелаваме успех на официалното посещение на г-н президента и делегацията във Виетнам. И чрез президента искаме да отправим пожелания за мир и просперитет на нашата любима България.

Пожелаваме и на г-н Во Ван Хоан (зам.-председател на Народния комитет на град Хо Ши Мин – б. р.), и на виетнамските ни приятели здраве, щастие и успех в живота.

С пожелание приятелството между двата народа на Виетнам и България да е вечно!

С пожелание сътрудничеството между Виетнам и България да става все по-силно!

Mного ви благодаря!