В доклад на ООН, публикуван през октомври, в смразяващи подробности се описват действията на Израел в Газа, показващи стремеж да се унищожи „самото съществуване на палестинския народ в Палестина“. Този геноциден проект, предупреждава зловещо докладът, „сега се разпространява на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим“.
Накба или „катастрофата“, при която през 1948 г. ционистките милиции прогонват 750 000 палестинци от домовете им, извършват повече от 70 кланета и завземат 78% от историческа Палестина, се завръща на стероиди. Това е следващата и може би последна глава от „дългосрочното умишлено, систематично, организирано от държавата насилствено изселване и подмяна на палестинците“.
Франческа Албанезе, специалният докладчик на ООН за състоянието на правата на човека в палестинските територии, окупирани след 1967 г., която публикува доклада, озаглавен „Геноцидът като колониално заличаване“, отправя спешен призив към международната общност да наложи пълно оръжейно ембарго и санкции на Израел, докато не бъде спрян геноцидът над палестинците. Тя призовава Израел да приеме постоянно прекратяване на огъня и, както се изисква от международното право и резолюциите на ООН, да изтегли своите военни и колонизатори от Газа и Западния бряг, включително Източен Йерусалим.
Като минимум, безконтролираният Израел трябва да бъде официално признат за държава на апартейда и постоянен нарушител на международното право, заявява Албанезе. ООН трябва да възобнови дейността на Специалния комитет срещу апартейда, за да разгледа ситуацията в Палестина, а членството на Израел в ООН трябва да бъде прекратено. Без тези намеси целта на Израел, предупреждава Албанезе, вероятно ще се осъществи.
„Извършваният в момента геноцид несъмнено е последица от изключителния статут и продължителната безнаказаност на Израел“, пише тя. „Израел системно и грубо нарушава международното право, включително резолюциите на Съвета за сигурност и разпорежданията на Международния наказателен съд. Това окуражи високомерието на Израел и неговото пренебрежение към международното право. Както предупреди прокурорът на МНС, „ако не демонстрираме готовност да прилагаме закона еднакво, ако той се разглежда като прилаган избирателно, ще създадем условия за пълния му крах. Това е истинският риск, пред който сме изправени в този опасен момент“.
Докладът на ООН идва в условията на израелска блокада на северната част на Газа, където над 400 000 палестинци са подложени на гладна блокада и постоянни въздушни удари в опит да бъде обезлюдена северната част на ивицата. Израелските сили вече са убили над 1250 палестинци при настъплението, започнало на 5 октомври, съобщава медицински източник пред „Ал Джазира“. Трудно е да се получат репортажи от северната част на Газа, тъй като интернет и телефонните услуги са прекъснати, а малкото журналисти на място продължават да бъдат убивани. Израелските наземни и въздушни нападения са съсредоточени в Джабалия, Бейт Лахия и Бейт Ханун. Отделите за гражданска защита твърдят, че израелските сили не им позволяват да достигнат до местата на последните бомбардировки, а техните екипи биват атакувани.
Израел нарежда на палестинците да избягат в определени „безопасни зони“, но след като се озоват в тези зони, те биват атакувани и им се нарежда да се преместят в нови „безопасни зони“.
„Разселените хора са системно преследвани и атакувани в убежищата, включително в училищата на Агенция за подпомагане на палестински бежанци (UNRWA), 70% от които Израел многократно е атакувал“, се посочва в доклада.
През май израелската инвазия в Рафах доведе до разселването на близо един милион палестинци, прогонени в южната част на Газа заради израелските заповеди за евакуация, в „необитаема пустош от развалини, отпадни води и разлагащи се тела“, отбелязва Албанезе.
По данни на ООН до август 90% от населението на Газа, наброяващо 2,3 милиона палестинци, е било разселено „при ужасяващи условия“.
Месеците на „непрестанно разселване на отслабени хора от един опасен район в друг – бягащи от бомби и куршуми, с минимални шансове за бягство, насред загуба, страх и скръб, с ограничен достъп до подслон, чиста вода, храна и здравни грижи – са нанесли неизчислими вреди, особено на децата“, се казва в доклада. „Движението на разселените палестинци наподобява маршовете на смъртта от миналите геноциди и Накба. Принудителното разселване прекъсва връзката със земята, подкопавайки хранителния суверенитет и културната принадлежност и предизвиквайки по-нататъшно разселване. Общностните връзки се разкъсват, социалната тъкан се разрушава, а резервите на устойчивост се изчерпват. Системното принудително разселване допринася за „унищожаването на духа, на желанието за живот и на самия живот“.
Постоянното разселване – много палестинци са били разселвани по девет или десет пъти – от една част на Газа в друга, е съпроводено с призиви от страна на израелски официални лица за „подновяване на заселването в Газа“ и насърчаване на „доброволното прехвърляне на всички граждани на Газа“ в други страни.
От 7 октомври 2023 г. насам Израел е убил най-малко 43 163 души в Газа и е ранил 101 510 души. Приблизително 1139 души са били убити – някои от тях от израелските сили – в Израел по време на нахлуването на въоръжени палестински бойци в Израел, а повече от 200 са били взети в плен. В Ливан от началото на израелското нападение срещу Газа са убити най-малко 2787 души и са ранени 12 772 души.
В доклада са представени доказателства, че Израел е извършил „повече от 93 масови кланета“.
Разследващите от ООН признават, че броят на загиналите в Газа вероятно е много занижен, като се има предвид, че най-малко 10 000 души, включително 4000 деца, са изчезнали, вероятно погребани под развалините, където „често се чуват гласовете на затрупаните и умиращите“. Други палестинци, „неопределен брой“, са били заловени от израелските сили и са „изчезнали“.
Израел многократно е атакувал местата за раздаване на помощи, палаткови лагери, болници, училища и пазари „чрез безразборно използване на бомбардировки и снайперистки огън“. В доклада се отбелязва, че „най-малко 13 000 деца, включително повече от 700 бебета, са били убити, много от тях простреляни в главата и гърдите“, а приблизително „22 500 палестинци са получили осакатяващи наранявания“.
„Тревожната честота и бездушие на убийствата на хора, за които се знае, че са цивилни, са „емблематични за систематичния характер“ на разрушителното намерение“, се казва в доклада. „Шестгодишната Хинд Раджаб, убита с 355 куршума, след като в продължение на часове е молила за помощ; фаталното осакатяване от кучета на Мохамед Бхар, който е имал синдром на Даун; екзекуцията на Ата Ибрахим Ал-Мукаид, възрастен глухоням мъж, в дома му, с която по-късно убиецът му и други войници се хвалят в социалните медии; недоносените бебета, умишлено оставени да умират бавно и да се разлагат в интензивното отделение на болница „Ал-Наср“; възрастният мъж Башир Хаджи, убит на път за южната част на Газа, след като се появява на пропагандна снимка на „безопасен коридор“; Абу ал-Ола, заложник с белезници, застрелян от снайперист, след като е изпратен в болница „Насър“ със заповед за евакуация. Когато прахът в Газа се уталожи, ще стане известен истинският размер на ужаса, преживян от палестинците.“
Геноцидът е превърнал региона в токсична пустош.
„Близо 40 милиона тона отломки, включително невзривени боеприпаси и човешки останки, замърсяват екосистемата“, се казва още в доклада. „Повече от 140 временни площадки за отпадъци и 340 000 тона отпадъци, непречистени отпадни води и преливащи канализационни води допринасят за разпространението на болести като хепатит А, респираторни инфекции, диария и кожни заболявания. Както обещаха израелските лидери, Газа е превърната в непригодна за човешки живот.“
Миналият понеделник израелският парламент одобри законопроект за забрана на UNRWA, която е спасителен пояс за палестинците в Газа, да работи на израелска територия и в районите под контрола на Израел. Забраната почти сигурно ще доведе до срив на разпределението на помощи в Газа, което и без това е парализирано.
Към 20 октомври 233 служители на UNRWA са били убити в Газа, което прави това най-смъртоносният конфликт за служителите на ООН в историята.
Израел разшири своята „буферна зона“ по периметъра на Газа до 16% от територията, като в процеса на това изравни със земята къщи, жилищни блокове и ферми. Израел е изтласкал над 84% от 2,3 милиона души в Газа в „свиваща се, опасна „хуманитарна зона“, обхващаща 12,6% от територията, която сега се преконфигурира в подготовка за анексиране“. Сателитни снимки показват, че израелските военни са изградили пътища и военни бази в над 26% от Газа, „което предполага цел за постоянно присъствие“.
Блокадата на храните е придружена от разрушаване на пречиствателни станции, канализационни системи, резервоари, конвои с помощи, здравни заведения и пунктове за раздаване на храна – тълпи от отчаяни хора, чакащи за храна, са избивани от израелските войници, се посочва в доклада на ООН.
Израел почти е унищожил медицинските заведения и услуги в Газа. Израелската армия е нанесла щети на 32 от общо 36 болници, а 20 болници и 70 от 119 центъра за първична медицинска помощ са неработоспособни. До август тази година Израеле атакувал здравни заведения 492 пъти. През март и април Израел обсади за втори път болница „Ал-Шифа“, като уби повече от 400 души и задържа 300, включително лекари, пациенти, разселени лица и граждански служители. Той извърши принудителна евакуация на всички 650 пациенти в болница „Ал-Акса“, с изключение на 100.
„През август“, се казва в доклада, “разрешителните за влизане на хуманитарни организации намаляха почти наполовина. Достъпът до вода е ограничен до една четвърт от нивата преди 7 октомври. Около 93% от икономиката в областта на селското стопанство, горското стопанство и риболова е унищожена; 95% от палестинците са изправени пред високи нива на остра продоволствена несигурност и лишения за десетилетия напред.“
„През последните месеци 83% от хранителната помощ не можеше да влезе в Газа, а цивилната полиция в Рафах многократно беше обект на нападения, което възпрепятстваше разпределението“, се отбелязва в доклада. „До 14 септември 2024 г. са регистрирани най-малко 34 смъртни случая от недохранване.“
Тези мерки „свидетелстват за намерение да се унищожи населението чрез глад“.
Палестинците, задържани от израелските сили, „са системно малтретирани в мрежа от израелски лагери за изтезания. Хиляди са изчезнали, много от тях след като са били държани в ужасяващи условия, често вързани за легла, със завързани очи и с памперси, лишени от медицинско обслужване, подложени на нехигиенични условия, глад, мъчително оковаване, жестоки побоища, токови удари и сексуални посегателства от хора и животни. Най-малко 48 задържани са починали в ареста.“
В доклада се посочва ролята на израелските медии в „подстрекаването“ на геноцида, „като спомагат за създаването на необуздан климат на геноцид“.
Докладът критикува израелските медии, че дават трибуна на „поддръжници на геноцида“ и укриват „факти от израелската общественост“. В същото време израелските военни са убили над 130 палестински журналисти.
Палестинците биват приравнявани с „амалек“, библейските врагове на израилтяните, както и с нацистите, за да се оправдае тяхното изтребление.
В доклада на Албанезе, в раздел, озаглавен „Риск от геноцид на Западния бряг, включително Източен Йерусалим“, се отбелязва, че Израел е ускорил смъртоносните си нападения, задържанията и завземането на земя на Западния бряг.
„Геноцидното поведение в Газа създаде зловещ прецедент за Западния бряг“, се отбелязва в доклада.
През май 2024 г. управлението на Западния бряг е „официално прехвърлено от военните към гражданските власти – поредна стъпка към фактическо анексиране – и е поверено на [Безалел] Смотрич, политик, посветен на идеята за Велик Израел“, се казва в доклада. „След това беше одобрено най-голямото единично присвояване на земя от 30 години насам.“
Министърът на финансите Смотрич твърди, че в Западния бряг има „два милиона нацисти“. Той заплашва да превърне части от Западния бряг в „разрушени градове като в ивицата Газа“ и заявява, че гладуването на цялото население на ивицата Газа е „оправдано и морално“, дори ако загинат два милиона души. Министърът на външните работи Израел Кац също призова Западният бряг да получи същото третиране като Газа.
Хиляди палестинци в градовете Дженин, Наблус, Калкилия, Тубас и Тулкарем на Западния бряг живеят дни наред под комендантски час, което затруднява достъпа до храна и вода. Както и в Газа, по време на операцията „Летни лагери“ израелската армия „атакува линейки, блокира входовете на болниците и обсади болницата в Дженин. Булдозери разрушиха улици, както и електрическата и здравната инфраструктура“.
Безпилотни самолети и военни самолети извършват въздушни удари. Израелските пътни блокади, контролно-пропускателни пунктове и блокади затрудняват или правят невъзможно пътуването. Израел преустанови финансовите трансфери към Палестинската автономия, която номинално управлява Западния бряг в сътрудничество с Израел. Властите в тел Авив са отнели 148 000 разрешителни за работа на лица, които са имали работни места в Израел.
„Брутният вътрешен продукт (БВП) на Западния бряг се е свил с 22,7%, близо 30% от предприятията са закрити, а 292 000 работни места са загубени“, се казва в доклада. Над 692 палестинци – „10 пъти повече от средния годишен брой от 69 жертви за предходните 14 години“, са били убити, а повече от 5000 са били ранени. От 169-те убити палестински деца „почти 80 % са били застреляни в главата или в торса“.
От август насам в бежанския лагер Дженин „около 180 къщи са изравнени със земята, а 3800 постройки са повредени, като са унищожени или повредени електрозахранването, обществените услуги и основните съоръжения, разселени са хиляди семейства и са причинени повсеместни сътресения. Повече от 181 000 палестинци са били засегнати, много от тях многократно.“
В доклада се отхвърля твърдението, че Израел извършва нападенията в Газа и Западния бряг, за да се „защити“, да „изкорени Хамас“ или да „върне заложниците у дома“, като се твърди, че тези твърдения са „камуфлаж“, начин за „замаскиране на престъплението“. Геноцидните намерения, както посочва съдия Далвир Бхандари от Международния съд, „могат да съществуват едновременно с други, странични мотиви“.
По-скоро нахлуването на Хамас и други бойци от съпротивата в Израел на 7 октомври „е дала тласък за постигане на целта за „Велик Израел“.
„В контекста на пренебрегването от страна на Израел на директивата на Международния съд за прекратяване на незаконната окупация, целта за изкореняване на съпротивата противоречи на правата на самоопределение и на съпротива срещу потиснически режим, защитени от приетото международното право“, се казва в доклада. „Тя също така представя цялото население като ангажирано със съпротива и следователно елиминируемо. Продължавайки да потиска правото на самоопределение, Израел възпроизвежда исторически случаи, в които самозащитата, борбата с въстанието или тероризма са били използвани за оправдаване на унищожаването на групата, което е довело до геноцид.“
В него се отбелязва, че вместо да спазва споразуменията от Осло от 1993 г., които трябваше да доведат до решение за две държави, Израел увеличи колониите си на Западния бряг от 128 на 358, а броят на еврейските заселници „нарасна от 256 400 на 714 600“. През 2018 г. Израел прие Закон за националната държава, който утвърждава изключителния еврейски суверенитет над „Ерец Израел“ и назовава „еврейското заселване“ на окупираните палестински земи „национален приоритет“. Той култивира „политическа доктрина, която оформя палестинските претенции за самоопределение като заплаха за сигурността на Израел“ и я използва, „за да легитимира постоянната окупация“.
„Настоящото намерение за унищожаване на палестинския народ като такъв става напълно очевидно от израелското поведение, когато се разглежда в неговата цялост“, се казва в доклада.
Изтекъл в медиите „концептуален документ“ на израелското разузнаване от октомври 2023 г. очертава план за изселване на цялото население на Газа в Египет и повторното ѝ колонизиране. Това е план, който Израел изглежда следва.
Албанезе пише, че Израел повтаря моделите на геноцидите от миналото. Чрез своята реторика той създава „атмосфера на отмъщение“, която кара войниците да бъдат „доброволни палачи“. Израел твърди, че действа при самозащита, докато атакува цивилно население. Израел унищожава инфраструктурата, която поддържа живота, което е процес на „геноцид чрез изтощаване“. Използва глада като оръжие. Опитва се да прикрие престъпленията си, като убива палестински журналисти и служители на ООН и блокира достъпа на международни агенции и международни медии до Газа.
И преди сме виждали геноцид. Виждали сме и съучастието или мълчанието на държавите, които имат властта да се намесят. Историята не се повтаря, но твърде често се римува.
About The Author
