Днес в Куба отбелязват 98-годишнината от рождението на историческия лидер на Кубинската революция Фидел Кастро. Роден на 13 август 1926 г. във ферма в Биран, Източна Куба, той изживя ярък живот, преобрази родината си, превърна се в един от най-значимите световни политици и остави дълбока следа в идейните търсения на човечеството. Фидел си отиде на 90-годишна възраст на 25 ноември 2016 г. и цял свят му изрази почитта си като на една от най-забележителните личности на ХХ и ХI век.
Десет години по-рано, след тежко заболяване, той се оттегли от активната политика. Но до последно изразяваше мнения и анализираше ключовите проблеми и предизвикателства пред света в редовните си публикации в кубинската преса под рубриката „Размисли”. Те открояваха огромния му интелектуален капацитет и прозорливостта му за теми, които много по-късно наистина се превърнаха в акценти на международното развитие.
Същите качества на кубинския водач присъстват и в книгата „СТО ЧАСА С ФИДЕЛ” на френския интелектуалец от испански произход и дългогодишен директор на емблематичния вестник „Монд дипломатик” Игнасио Рамоне. Книгата излиза за първи път на испански и на френски през 2006 г. Тя се състои от водени в продължение на месеци разговори, в които Рамоне задава въпроси, а Кастро разказва и коментира важни факти от своята биография, от историята на Куба и света, от глобалните сътресения и перспективи от всякакво естество.
Благодарение на директора на българското издание на „Монд дипломатик” – живелият и преподавал предимно във Франция проф. Венко Кънев, стана възможно издаването през 2010 г. и на български превод на „СТО ЧАСА С ФИДЕЛ”. За премиерата на книгата у нас тогава пристигна и Игнасио Рамоне.
За съжаление, пандемията от Covid-19 през 2020 г. покоси в Париж проф. Кънев и неговата съпруга индонезийка Нури, с която се запознават навремето в Куба…
В „Барикада” вече сме отбелязвали предходна годишнина от рождението на Кастро с откъс от „СТО ЧАСА С ФИДЕЛ”. Днес ще представим други два интересни откъса от нейното над 780-странично българско издание. И напомняме, че разговорите за книгата са водени преди почти 20 години, през далечната през 2005 г.
Ето част от коментарите на Фидел Кастро, когато Игнасио Рамоне го пита за връзката между неолибералната глобализация и ускореното разрушаване на околната среда:
„Мисля, че всяко усилие за опазване на околната среда е несъвместимо с жестоката икономическа система, наложена на света, тази безжалостна неолиберална глобализция, с разпоредбите и ограниченията, с които МВФ жертва здравето, образованието и социалната сигурност на милиарди хора. И с жестоката форма на покупко-продажба н валута между силните парични единици и слабите парични единици на Третия свят, като по този начин ежегодно се извличат от него баснословни суми.
За да ви го кажа синтезирано – мисля, че опазването на околната среда е несъвместимо с политиката на Световната търговска организация (СТО), начертана, както е видно, за да могат богатите страни да заливат света със своите стоки без никакви ограничения и да ликвидират промишленото и селскостопанско развитие на бедните страни, чието бъдеще се свежда единствено до снабдяването със суровини и евтина работна ръка; несъвместимо е […] с чудовищния външен дълг, който понякога поглъща до 50 процента от националните бюджети и е абсолютно неизплатим в сегашните условия; с кражбата на мозъци, с почти пълния монопол над интелектуалната собственост и с прекомерното и непропорционално изразходване на природните и енергийните ресурси на планетата.
Списъкът с неправдите би бил безкраен. Пропастта се задълбочава, грабителството е все по-голямо…
[…] От моя гледна точка няма по-спешна задача от създаването на универсално съзнание – така, че този проблем да достигне до милиардната маса мъже и жени от всички възрасти, включително и децата, които населяват планетата. Обективните условия и страданията, които понася мнозинството от тях, създават субективните условия за делото по осъзнаването им. Всичко е обвързано – неграмотност, безработица, бедност, глад, болести, липса на питейна вода, на жилища, на електричество; напредването на пустините, климатичната промяна, изчезването на горите, наводненията, сушите, ерозията на почвите, биодеградацията, епидемиите и другите трагедии, които много добре са известни.
Какви резултати постигнахме след Срещата на върха в Рио де Жанейро (1992 г. – б. р.)? Почти никакви. Докато Протоколът от Киото (приет през 1997г., а влязъл в сила чак през 2005 г. – б. р.) е жертва на арогантен бойкот, емисиите на въглероден двуокис вместо рязко да спаднат, се покачват с 9 процента, а в САЩ, най-замърсяващата страна, с 18 процента. Днес моретата и реките са много по-отровени, отколкото през 1992 г. Ежегодно се унищожават 15 милиона хектара гори, това е почти четири пъти колкото територията на Швейцария.
Човешкото общество допусна колосални грешки и продължава да ги допуска, но аз съм дълбоко убеден, че човешкото същество е способно да сътвори най-благородните идеи, да изпита най-щедрите чувства и, преодолявайки мощните природни инстинкти, да даде живота си за това, което чувства и мисли. Това е доказано многократно в историята”.
Ето и още един кратък откъс от частта в книгата, в която Кастро отговаря на въпроси на Рамоне за опита от изграждане на социалистически общества:
„Мисля, че опитът на първата социалистическа държава – СССР, която трябваше да се оправи и никога да не се разрушава, беше много горчив. Не допускайте, че не сме мислили за това невероятно явление, при което една от най-мощните сили в света – която бе успяла да изравни силата си с другата суперсила; страната, която смаза фашизма – се срина по такъв начин.
Имаше хора, които повярваха, че с капиталистически методи могат да построят социализма. Това беше една от големите исторически грешки. Не искам да говоря за това, да теоретизирам, но мога да посоча безброй примери, че в много случаи не се получи нищо от това, което направиха изтъквалите се като теоретици. Те не изтълкуваха коректно учението на Маркс, Енгелс, Ленин.
Казах веднъж, че една от нашите най-големи грешки в началото, многократно повтаряна в годините след Революцията, беше вярата, че някой знае как се строи социализъм. Днес, според мен, имаме доста ясни идеи кк трябва да се строи социализъм, но са ни необходими още повече и още по-ясни идеи. Имаме и много въпроси как да се съхрани в бъдеще социализмът.
Що се отнася до Китай, то е друг въпрос. Голяма сила, която се издига. Но Китай не разруши своят история, запази основни принципи, съхрани единството и не раздроби силите си.
Не мога да бъда съдник, но мога да кажа, че Китай е голяма икономическа и политическа сила, с която всички трябва да се съобразяват. И, разбира се, всяка епоха и всяка нация се нуждае от все по-способни и по-подготвени ръководители. Това е един нов свят, който с появява. Ние се приспособихме и се приспособяваме към този свят и откриваме какво трябва да правим. Развихме чувства на солидарност и революционна съвест – стойности, заредени с огромна мощ.”
About The Author
