Денят на победата 9 май събра част от иначе враждуващите левици край Паметника-костница на съветските воини в Лозенец, където въпреки дъжда днес сутринта дойде внушително човешко множество, за да поднесе цветя и венци в памет на героите от Червената армия, надвила хитлерофошизма през 1945 г.
Във възпоменанието участва и посланикът на Руската федерация Н. Пр. Елеонора Митрофанова, както и посланици или военни аташета от Беларус, Виетнам, Казахстан, Китай, КНДР, Куба, Сърбия и др.
От името на БСП говори Борислав Гуцанов. Там беше и Румен Петков от „Левицата”. Също и „бузлуджанецът” Иван Таков, и председателят на Българския антифашистки съюз Евгений Белий. Както и още много хора от всякакви леви тенденции, но и необвързани политически, мотивирани най-вече от паметта към историята и от признателността към СССР и червеноармейците, дали най-много жертви и най-голям принос за спасяването на света от нацизма и фашизма.
Други леви политици отидоха да почетат победителите на злото край оградата на полуразрушения Паметник на Съветската армия в Княжеската градина. Там засне свой клип коалицията „Солидарна България”, от чието име за историческата памет и за ролята на съветския народ и армия в антифашистката победа и в самото съществуване на днешна Европа говориха Александър Сивилов, Мая Манолова и Ваня Григорова. Край тях бе и Георги Кадиев. Те се зарекоха, че ще положат всички усилия незаконно унищоженият Паметник на Съветската армия да бъде възстановен и то със средства на унищожителите му, а не за сметка на данъкоплатците. Припомнено бе отново, че без Деня на победата не би имало и Ден на Европа, а Ваня Григорова обобщи: „Да, за ЕС сме – ЕС, който е обърнат към гражданите, който не е забравил, че съществува само благодарение на съпротивата на Червената армия”.
В друго време и пред друга част от оградата на паметника подпря венец и си направи снимка и председателката на БСП Корнелия Нинова, заобиколена от най-близките си съратници в партията.
Пак покрай Паметника на Съветската армия мина и бе заснето от фоторепортери и оператори също така и малобройното в сравнение с други години шествие „Безсмъртен полк”, което следва родената в Русия преди години под същото мото инициатива. Участниците в нея носят портрети на свои роднини, участвали в битките с фашизма – загинали в тях или оцелели – като възпоменание за подвига им. Столична община тази година, както и миналата, забрани шествието, но то въпреки всичко се състоя (както и през 2023-та), макар че доста от редовните участници сега не дойдоха – било заради забраната, било заради лошото време.
Началният пункт на шествието бе край Паметника на Незнайния воин на площад „Александър Невски”, пред който с държавна церемония венец поднесоха президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова– в знак на почит към българските воини, паднали в Отечествената война срещу хитлерофашизма през 1944-1945 г. и в чест на 79-годишнинта от победата над нацизма във Втората световна война. Радев размени няколко думи с гражданите и с медиите, струпани около паметника.
След това част от хората там се присъединиха към шествието „Безсмъртен полк”, което премина по тротоарите, без да спира трафика, през площад „Народно събрание”, през подлеза пред Софийския университет и така стигна до оградата пред Паметника на Съветската армия. На снимките и видеокадрите, направени там се вижда, че присъства също и Борислав Гуцанов. Както той, така и други участници в шествието, след това отидоха да се присъединят към церемонията до Паметника-костница на съветските воини в Лозенец.
Моята снимка е от там. Сложих и аз моята роза пред този паметник – като почит и към моя баща антифашист и ремсист Величко Къдринов, когото 9 септември 1944 г. сварва в концлагер в Беломорието. Заедно с други освободени тогава, той веднага потегля към София, а щом пристигат, бързат да се запишат за доброволци за фронта. Не ги взимат – напълно изтощени са от концлагера. Баща ми тежи под 50 кг при ръст 175 см. Пращат го да се съвзема и да си завършва прекъснатото от ареста следване, защото новата народна власт ще има нужда от подготвени хора. И по-нататък той дава всичко от себе си именно за тази мисия.
В днешния ден мисля за баща ми, за другарите му антифашисти и партизани, за загиналите съветски воини и милиони мирни граждани, за погубените от нацистите концлагеристи от цяла Европа, за прегръдката на съюзниците от антихитлеристката коалиция край Елба и за толкова още много хора от онези жестоки, но и самоотвержени, героични години. Тъй дълго вярвахме, че това е била последната световна война, че човечеството е поумняло след нейните ужаси. И наистина, оцелялата част от онова поколение, докато имаше власт над съдбините на света, не позволи той да се върне към подобно безумие. От всички конфликти и напрежения намираше изход с диалог и дипломация. Още не мога да проумея как е възможно днес други глобални играчи с непонятен за мен светоглед да ни търкалят така главоломно отново към бездната. Дано съумеем да се спрем поне на ръба. Дължим го го на всички онези, които се жертваха, за да ни има днес.
…Когато се връщах от възпоменанието и минах през подлеза пред хотел „Хемус”, там, в подлеза, на сушина, бяха седнали двама улични музиканти и в захлас свиреха с акордеоните си „Катюша”…
About The Author
