Турция носи отговорност за сериозните издевателства и потенциалните военни престъпления, извършени от членове на собствените ѝ сили и местни въоръжени групи, които тя подкрепя, в окупираните от Турция територии в Северна Сирия, се казва в нов доклад на правозащитната организация Human Rights Watch. Кюрдските жители са подложени на най-тежките посегателства заради предполагаемите им връзки с водените от кюрдите сили, които контролират обширни територии в Североизточна Сирия.
Докладът от 74 страници, озаглавен „Всичко е по силата на оръжието: издевателства и безнаказаност в окупираната от Турция Северна Сирия„, документира отвличания, произволни арести, незаконно задържане, сексуално насилие и изтезания, извършвани от различни фракции на хлабавата коалиция от въоръжени групировки, подкрепяната от Турция Сирийска национална армия (СНА), както и от Военната полиция – сила, създадена от Временното сирийско правителство (ВСП) и турските власти през 2018 г., уж за да ограничава злоупотребите. Human Rights Watch също така констатира, че турските въоръжени сили и разузнавателни агенции са участвали в извършването и надзора на тези престъпления. Организацията също така документира нарушения на жилищните, поземлените и имуществените права, включително широко разпространени грабежи и плячкосване, както и конфискация на имущество и изнудване, и неуспех на опитите за мерки за отчетност за ограничаване на злоупотребите или за осигуряване на обезщетение на жертвите.
„Продължаващите злоупотреби, включително изтезания и насилствени изчезвания на хора, които живеят под турска власт в Северна Сирия, ще продължат, освен ако самата Турция не поеме отговорност и не предприеме действия за прекратяването им“, заявява Адам Кугъл, заместник-директор за Близкия изток в Human Rights Watch.“Турските официални лица не са просто наблюдатели на злоупотребите, а носят отговорност като окупационна сила и в някои случаи са пряко замесени в очевидни военни престъпления.“
Human Rights Watch е интервюирала 58 бивши задържани, жертви на сексуално насилие, роднини и свидетели на престъпления, както и представители на неправителствени организации, журналисти, активисти и изследователи.
Изследователите на Human Rights Watch също така са разговаряли с информиран източник, който е пряко ангажиран с Военната полиция, както и със сирийски източник, който преди това е бил близък до служители на турското разузнаване, имал е достъп до и е наблюдавал поведението на различни фракции в Африн между юли 2019 г. и юни 2020 г. и който след това е напуснал Сирия.
Военните операции на Турция в Северна Сирия от 2016 г. насам доведоха до контрола ѝ над предимно арабския регион на север от Алепо, включващ Азаз, Ал Баб и Джараблус, над Африн, където преди имаше кюрдско мнозинство, и над тясна ивица земя по северната граница на Сирия между етнически разнообразните градове Тел Абяд и Рас ал Айн.
Чрез въоръжените си сили и разузнавателните си служби Турция упражнява контрол и пряко наблюдава Сирийската национална армия, като ѝ предоставя оръжия, заплати, обучение и логистична подкрепа. Освен това Турция упражнява административен контрол върху окупираните региони чрез губернаторствата в провинциите на страната, граничещи със Сирия.
Турското правителство обяви намерението си да създаде „безопасни зони“ в районите, които окупира, твърдейки, че водените от кюрдите сили в Североизточна Сирия са филиали на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Турция, САЩ и Европейският съюз смятат за терористична група и с която Турция води десетилетен конфликт. Турското правителство също така твърди, че „безопасните зони“ улесняват завръщането на сирийските бежанци от Турция.
Въпреки това Турция не успява да осигури безопасността и благосъстоянието на цивилното население, а животът на 1,4 милиона жители на региона е белязан от беззаконие и несигурност. „Всичко е по силата на оръжието“, казва един бивш жител, живял под управлението на СНА почти три години.
Фракциите на СНА и военната полиция са арестували и задържали произволно, насилствено са изчезвали, измъчвали са и са били подлагани на други форми на малтретиране, както и на несправедливи военни процеси десетки хора, които са останали безнаказани.Задържани кюрдски жени съобщават за сексуално насилие, включително изнасилване. Деца на възраст едва шест месеца са били задържани заедно с майките си.
В случаите, документирани от Human Rights Watch, Разследващата комисия на ООН и други организации за защита на правата на човека, основната тежест на тези злоупотреби е понесена от кюрдите. Араби и други лица, за които се смята, че имат близки връзки със Сирийските демократични сили, също са били обект на нападения.
Фракции на подкрепяната от Турция Сирийска национална армия и военна полиция извършват издевателства в центрове за задържане, където понякога присъстват турски военни и служители на разузнаването, твърдят бивши задържани, които също така казват, че турските служители понякога са пряко замесени в изтезанията и малтретирането им.
Human Rights Watch е интервюирала 36 души, които са се сблъскали с нарушения на жилищни, поземлени и имуществени права.
След операцията на Турция „Маслинова клонка“ в Африн през 2018 г. и операцията „Пролет на мира“ в ивицата Тел Абяд – Рас ал Айн през 2019 г. стотици хиляди жители на района са били разселени от домовете си. Впоследствие фракциите на СНА са предприели широкомащабно плячкосване, разграбване и завземане на имущество. По-голямата част от засегнатите лица остават без подходяща реституция или компенсация. „Най-тежкото нещо за мен беше да стоя пред къщата си и да не мога да вляза в нея“, казва разселен йезидски мъж от Рас ал-Аин. Цикълът на плячкосване, разграбване и отнемане на имущество продължава, като тези, които се противопоставят на тези действия, са уязвими за произволен арест, задържане, изтезания, отвличане и насилствено изчезване.
Поемането на отговорност за сериозни нарушения на правата на човека и евентуални военни престъпления в окупираните от Турция територии продължава да е непостижимо. Human Rights Watch разследва случаите на четирима високопоставени служители, за които се твърди, че са замесени в сериозни злоупотреби. Според информирани източници никой от тях не е бил подведен под отговорност, а трима от тях понастоящем заемат високи постове в структурата на СНА.
Нито военните съдилища на СНА, които не са достатъчно независими, нито Турция, която е окупационна сила и основен поддръжник на СНА, не са предприели адекватни мерки срещу тежките престъпления, извършени от управляващите в окупираните от Турция територии. Хюман Райтс Уоч се опита да ангажира Турция в диалог по тези въпроси и сподели подробни резултати от изследването в писмо, изпратено два пъти по електронна поща до министъра на външните работи Хакан Фидан на 21 ноември 2023 г. и на 4 януари 2024 г., но писмото е било посрещнато с мълчание. Писмото до Министерството на отбраната на сирийското временно правителство на 20 ноември 2023 г. и 8 януари 2024 г., в което наред с другото се пита за евентуални съдебни производства, свързани с четири публично оповестени смъртни случая при задържане, също не е получило отговор.
Human Rights Watch изтъква, че Турция е длъжна да гарантира, че силите ѝ стриктно спазват международните права на човека и международното хуманитарно право, включително правото, уреждащо задълженията ѝ като окупационна сила и фактическо правителство в тези райони на Северна Сирия. Това включва възстановяване и поддържане на обществения ред и сигурност в окупираните от нея територии, защита на жителите от насилие, търсене на отговорност от отговорните за злоупотреби, осигуряване на обезщетения за всички жертви на сериозни нарушения на правата на човека от страна на нейните сили и местните сили, които тя контролира, и гарантиране на правата на собствениците на собственост и на завърналите се лица, включително обезщетяването им за незаконното конфискуване и използване на тяхната собственост и за всички причинени вреди. Турция и сирийското временно правителство следва да предоставят на независими разследващи органи незабавен и безпрепятствен достъп до териториите под техен контрол.
„Окупацията на части от Северна Сирия от страна на Турция улеснява беззаконния климат на злоупотреби и безнаказаност – това е най-далечното възможно нещо от „безопасна зона“, казва Кугъл.
About The Author
