С няколко различни възпоменателни церемонии, организирани независимо едни от други, а дори и във взаимно противопоставяне от различни институции и различни политически и обществени организации, в Мадрид в понеделник бе почетена паметта на жертвите на най-големия и жесток атентат в Европа, извършен точно преди 20 години – на 11 март 2004 г., на мадридската гара „Аточа”.
Поклонението пред 193-ата загинали от 17 националности, включително и българи, солидарността към близките им и към около 2000-те ранени, осъждането на тероризма – всичко това отразява само част от емоциите, които винаги вълнуват испанците на този ден, обявен и за Европейски ден в памет на жертвите на тероризма. Другото, което не просто не може да се забрави, но и до днес отеква болезнено в обществените мерки за морал и в политическата поляризация в Испания, са нестихващите болка и гняв от опита на тогавашното дясно правителство на премиера Хосе Мария Аснар да излъже гражданите за причините и извършителите на атентата, да употреби трагедията за своя политическа полза.
Да напомним на българската публика – заедно с британския премиер Тони Блеър, испанският министър-председател Аснар откликна на инициативата на американския президент Джордж Буш за военна интервенция в Ирак и така бе оформено „триото на войната”. Войната бе започната от тях през март 2003 г. без одобрение от Съвета за сигурност на ООН и под напълно измислен предлог за несъществуващи иракски оръжия за масово поразяване
Нахлуването в Ирак (от което тръгват много от глобалните ужаси днес) предизвика остро осъждане включително от държави като Франция и Германия, цяла Европа се тресеше от антивоенни демонстрации. Те бяха особено масови в Испания, където мнозинството от гражданите бяха гневни, че страната им е въвлечена от собственото си правителство в нежелана и осъждана от испанския народ война. Авторитетни гласове на интелектуалци и пацифисти непрекъснато предупреждаваха за същото, за което бе говорил в ООН и тогавашният външен министър на Франция Доминик дьо Вилпен – че тази война хвърля в кръвопролитие и хаос ключов и близък до Европа регион, отваря Кутията на Пандора в световната геополитика, провокира сблъсък на цивилизациите, отприщва вълна на отмъстителен тероризъм, от който ще страдат мирни хора.
И когато избухнаха страховитите взривове на мадридската гара „Аточа”, масовата реакция на испанците беше еднозначна – ето, дойде джихадисткото отмъщение за лудостта на Аснар да последва Буш и Блеър и да прати войска в Ирак.
Еднозначният и красноречив отговор на испанското общество бе даден с гласуването в парламентарните избори, състояли се само три дни след атентата – на 14 март 2004 г. В тях категорична победа спечели Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) начело с Хосе Луис Родригес Сапатеро, който беше обещал, че ако стане премиер, незабавно ще изтегли испанските войски от Ирак. И той наистина го направи.
А гневът срещу Аснар набъбна до неимоверни размери, не само заради въвличането на страната в иракския кошмар, а особено заради настървените му опити да излъже, да представи атентата като дело на терористите от баската групировка ЕТА и да оспори всякаква джихадистка следа в терористичния акт. Тава не беше просто изолирано лично поведение на Аснар, това беше координирана от неговото правителство и от неговата Народна партия мащабна кампания, в която бяха въвлечени и гравитиращи около тяхната политическа линия големи медии, включително държавната телевизия.
Дори и загубил властта, Аснар и неговият кръг не спря години наред да внушава все същото – че извършителите са били бойци на ЕТА, не джихадисти. Нещо повече – разгръщаха се и ожесточени нападки срещу Сапатеро и партията му, че дори имат пръст в атентата, само и само да злепоставят Аснар и да спечелят изборите.
И всичко това – на фона на многобройни и неопровержими доказателства, че извършителите са ислямистки терористи, които още в първите часове и дни след атентата бяха разкрити от испанските разследващи органи.
Аснар и сие и до днес упорито поддържат своята версия, включително и в интервюта, раздадени сега, навръх 20-годишнината от атентата.
Годишнината стана повод и за много все още заредени с гняв и болка коментари за цинизма на всичките тези лъжи, а говорител на ИСРП, която днес отново е управляваща с премиера си Педро Санчес, дори изиска от Народната партия да поднесе официално извинение пред гражданите на Испания.
В много медийни анализи, посветени на черната дата, се прави обобщението, че именно онази кампания на Аснар след атентата с измамни медийни внушения е била първата мащабна проява на информационна война и офанзива на „фалшиви новини”, приложена в Европа и днес вече плъзнала като планетарна зараза. Доста коментатори смятат също, че Аснар тогава е дал тласък и на нестихващата и до днес настървена поляризация в испанската политика, при която в споровете с опонента липсва всякаква етика и доминират омразата и нападките.
Показателно е наистина, че дори 20-годишнината от онази огромна трагедия не обедини испанците за общо възпоменание. Не, те бяха няколко и между някои от тях прехвърчаха дори взаимни нападки.
Кралят Фелипе Шести и премиерът Педро Санчес, заедно със зам.-председателя на Европейската комисия по промотиране на европейския начин на живот, гъркът Маргаритис Шимас, участваха във възпоменателна церемония в Кралската галерия в Мадрид – и това всъщност бе събитие, организирано от ЕС по повод Европейския ден в памет на жертвите на тероризма.
Симпатизанти на Аснар от асоциация, обединяваща жертви на тероризма на ЕТА, проведоха свое отделно възпоменание в парка „Ретиро”. В изказването си една от участничките остро нападна премиера Санчес, че е „предпочел да си прави снимки с европейски ръководители”, вместо да дойде на събитието в парка.
Мадридската община, която се ръководи от Народната партия, също проведе своя отделна церемония на централния площад „Пуерта дел Сол”.
20-годишнината от атентата бе отбелязана и на самата гара „Аточа” със събитие, започнало точно в часа на извършването на взривовете на 11 март 2004 г. – дата, която също се е паднала в понеделник, както и сега. Тази проява беше може би най-емоционалната. Тя бе организирана от Асоциация „11М – пострадали от тероризма” съвместно с двата най-влиятелни синдиката „Работнически комисии” и Общ съюз на трудещите се (UGT). Говори председателят на Асоциацията Еулохио Пас (фамилията му на испански означава „мир”), загубил в онзи атентат сина си. Той се спря и на споменатите лъжи и теории на конспирацията, разпространявани навремето от Аснар и сие, отбелязвайки: „В противовес на фактите, доказани и от последвалите присъди за извършителите, онези теории бяха създадени, за да объркат обществото и за да се спасят същите онези, които ги измисляха.” Еулохио Пас обърна внимание на факта, че възпоменателната церемония на неговата Асоциация не е религиозна, а гражданска, за да се отдаде равностойна почит на хората от различни националности и вероизповедания, погубени от онзи зловещ терористичен акт и представлявали „едно мултикултурно, мултиполитическо и мултирелигиозно общество”.
About The Author
