„Спрете да убивате глашатаите на истината! Спрете войната!”. За това призова на митинг в София председателят на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова. Митингът се проведе край НДК на 25 февруари и бе свикан от СБЖ в знак на солидарност с палестинските журналисти. Това бе и българският принос в инициатива на Международната федерация на журналистите (чийто колективен член е СБЖ), обявила 26 февруари за Световен ден в подкрепа на палестинските журналисти.
Над 100 от тях са убити в жестоката война в Газа, докато информират света за ужаса, разрушенията и масовата гибел на хора под израелските военни удари. За изминалите по-малко от пет месеца от началото на пълномащабната война на израелската армия срещу Ивицата, предприета в отговор на нападението на „Хамас” над Южен Израел на 7 октомври м. г., са убити над 28 000 палестинци, повечето от тях жени, деца и възрастни хора.
Тъй като израелските власти не допускат в Газа чуждестранни журналисти, единствените свидетелства за онова, което става там, идват от палестински репортери. Ежедневно рискувайки живота си – своя и на семействата си, преодолявайки разрушения, прекъснати комуникации, спирания на ток и интернет, недостиг на храна и вода, те изпълняват самоотвержено и всеотдайно журналистическия си информационен дълг. И докато предават своите кореспонденции, са убивани, ранявани, осакатявани…
Тяхната съдба и крещящата необходимост да бъдат защитени, както повелява международното хуманитарно право, бяха във фокуса на вниманието на митинга край НДК в неделя. Заедно със СБЖ за организацията му допринесе и посолството на Държавата Палестина в България. Както е известно, нашата страна е признала палестинската държавност още през 1988 г. и оттогава се поддържат пълноценни дипломатически отношения. На митинга присъства и временно управляващият посолството на Държавата Палестина у нас Адхам Зайналдин.
Събраха се много журналисти, граждани, представители на палестинската общност. По време на цялото събитие младежи държаха на подиума под пилоните до НДК разгърнати два големи транспаранта. Единият представляваше плакат на Международната федерация на журналистите (МФЖ), призоваващ да се спрат убийствата на палестински журналисти. Другият, отпечатан от Палестинския синдикат на журналистите (PSJ), се състоеше от малките портрети и имената на онези 122-ма палестински репортери, които по статистиката на PSJ са убити в Газа.
Митингът бе открит със слово на председателката на СБЖ Снежана Тодорова, която приветства събралите се и открои посланието на солидарност с палестинските журналисти, отправяно от инициативата на МФЖ и подкрепяно от СБЖ. Тя припомни черната статистика на убитите във войната в Газа журналисти и подчерта:
„Изискваме спазване на международното хуманитарно право, което повелява журналистите да бъдат предпазвани от воюващите страни и да им се осигурява възможност да изпълняват изключително важните си професионални задължения – да информират, да свидетелстват, да показват пред света истината от първо лице.
В раздиран от конфликти, кървави войни и пропагандни лъжи свят, какъвто е днешният, мисията на честната и достоверна журналистика е по-важна от всякога. И не по-малко важно е тази мисия да остава неделима от гражданската съвест, етиката и хуманизма, като базисни принципи в нашата професия.
Преизпълнени от мъка за убитите палестински журналисти, изразяваме своята почит към тяхната памет и настояваме за опазване на живота на продължаващите да репортерстват от преизподнята в Газа героични наши палестински колеги.
Също така издигаме и силен глас, който да разбуди приспаните или купени съвести на други представители на медиите по света и у нас, които мълчат или плахо представят половинчата картина на тази ужасяваща война. Война, която трябва да бъде прекратена незабавно!”
Снежана Тодорова отбеляза, че СБЖ се присъединява към кампанията на МФЖ в подкрепа на палестинските журналисти заедно с още около 200 професионални организации от цял свят, членуващи в МФЖ, и посочи:
„В същата федерация членува и Палестинският синдикат на журналистите (PSJ), с който нашият Съюз отдавна поддържа приятелски и колегиални отношения.
СБЖ винаги е бил солидарен с палестинските журналисти в дългите години на изпитания. Именно журналистическите свидетелства винаги са давали възможност на света да опознае най-добре палестинската кауза и условията, в които живеят палестинците в Западния бряг и в Ивицата Газа. Днес изпитваме гняв и болка пред трагедията в Газа, но нека не забравяме и неспиращите репресии, арести и също убийства на палестински журналисти от израелските сили в Западния бряг.”
Снежана Тодорова припомни предизвикалото силен световен отзвук убийство по време на операция на израелската армия в Дженин на известната палестинска журналистка и кореспондентка на катарската телевизия „Ал Джазира” Ширин Абу Акле, точно докато тя отразява разиграващите се събития. Тодорова разказа подробно и за ръководителя на кореспондентското бюро на „Ал Джазира” в Газа Уаел Дахдух, в чиято жестока лична история се оглежда целият ужас на сегашната война там. При различни израелски удари през октомври, декември и януари Уаел Дахдух губи съпругата си, три от децата си, едно внуче, още осем близки роднини, колега оператор, а самият той е ранен.
Снежана Тодорова подчерта, че такива човешки трагедии разтърсват цяла Газа и всичко това „едва ли може да събуди друго в нормалните човешки сърца, освен порив да се настоява за незабавно спиране на тази касапница”.
Председателката на СБЖ продължи:
„И още нещо, което не бива да пропускаме – шокиращите свидетелства на наши палестински колеги, че израелските сили дори нарочно взимат на прицел журналисти, опитвайки се така да прекъснат репортерската информация от Газа към света. Твърди се още, че каските и бронираните жилетки с надписи „Преса”, вместо да сигнализират за опазване на живота на репортерите, служат като белег, по който журналистите по-лесно да бъдат нарочвани за мишени… Възмутителни са и честите голословни обвинения от страна на Израел, че убиваните от него журналисти не били никакви журналисти, а бойци на терористични групировки или техни „пропагандисти”…
На този ужас незабавно трябва да се сложи край! Нека нашият митинг решително надигне глас за прекратяване на убийствата на палестински журналисти, за незабавно спиране на войната в Газа, за спешно осигуряване на хуманитарна помощ за населението там, за търсене на дълготрайни решения в съответствие с резолюциите на ООН. Нека станем част от будните хора по света, които държат международното право и дипломацията да покажат повече сила от оръжията и войните!”
Митингът продължи с изказване на младата палестинка Рима Догмуш, която говори от името на посолството на Държавата Палестина в България. Тя отдаде „почит към всички наши мъченици” и пожела „оздравяване на ранените и скорошна свобода на пленените”. Изказа специална благодарност за изразяваната международна солидарност с палестинските журналисти и за апелите за прекратяване на убийствата им. Изрази осъждане „на израелската агресия, довела до гибелта на 130 журналисти” – последната статистика за жертвите сред медийните работници по палестински данни.
„Ситуацията в Газа е трагична и изключително опасна. Човешките жертви и материалните щети надхвърлят всички прогнози. Над 70% от загиналите са жени деца и възрастни хора. Трябва решително да се противопоставим в тази хуманитарна катастрофа,” настоя Рима Догмуш.
Тя изтъкна, че единственият начин да се спре спиралата на насилието в региона е да се приложи справедлив подход, да се сложи край на окупацията и да се предостави възможност за функциониране на палестинската държава чрез прилагане на резолюциите на ООН и спазване на международното право.
Рима Догмуш благодари за присъствието на всички участници в митинга и посочи, че е важно да се дава активен принос „в отпора срещу неправдата и в разпространяването на истината и справедливостта”. Тя призова още: „Нека на международните форуми бъде изискана отговорност от престъпниците и справедливост за журналистите и невинните цивилни, нека сложим край на тази трагедия и постигнем мир, какъвто народът на Палестина заслужава”.
След това отговорният редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, която беше водеща на митинга, прочете специално послание, отправено до митинга от големия български журналист и най-авторитетен познавач на палестинския проблем у нас Иван Гарелов, който през годините е направил многобройни репортажи и филми от горещия регион. Поради здравословно неразположение Иван Гарелов не можа лично да участва в митинга, но изпрати следния текст, озаглавен от него „Подкрепа за палестинските ни колеги”:
„Най-критичният момент от гражданската война в Ливан беше, когато срещу отрядите на палестинската съпротива и прогресивните ливански сили се изправи мощно формирование на сирийската армия. Решителната битка бе в планината Айнтура. Ние бяхме единствените чуждестранни журналисти, допуснати до палестинските позиции. Тази битка беше различна от градската война в Бейрут, повече приличаше на класическа война.
Снимаме отблизо отбраняващите се с минохвъргачна стрелба. Изнасят първите ранени. Между тях, за съжаление, е един наш колега, палестински оператор, с когото преди малко се опитвахме да заснемем позициите на сирийците. След месец ще гледаме в Лайпциг, на фестивала на документалното кино, последните кадри, заснети от неговата камера. Някои се повтарят с нашите кадри.
Веднага след сражението ни казаха да си заминаваме бързо за България, защото положението е безнадеждно. Не ни е страх , казахме ние. Отговориха ни: Не е работата в смелостта, ние искаме светът да види вашите кадри за нашата борба.
Палестинските журналисти са като сапьорите, те дават първите жертви в сраженията. Много от тях работят и снимат за западните агенции и телевизии, които искат екшън кадри.
Днес положението е също така безнадеждно. Всичко изглежда загубено. Но аз си спомням, че величието на Ясер Арафат бе умението му да превръща поражението в победа. За това той разчиташе на най-силното си оръжие – общественото мнение. А това е мисията на журналистите.
И тогава, и днес това е много трудно. Общественото мнение е много променливо. И затова трябва да задържаш своите фанатици да не проливат еврейска кръв, да се пазиш от гнева на собствените си въоръжени братя, да балансираш с толкова противоречиви мнения и позиции на могъщи фактори от цял свят. И да печелиш общественото мнение за каузата на твоя народ. Това е сякаш политика за един ден в една битка, от която може да спечелиш свободата си.
Затова палестинските журналисти са така търсена мишена от военната машина на стрелбите на Нетаняху. Те трябва да оцеляват и да отстояват своята изстрадана истина.
Затова и аз днес зова за подкрепа и солидарност с палестинските журналисти.”
Следващото изказване на митинга направи известната журналистка Оля Ал-Ахмед, която зареди думите си с много пламенност. Тя също изрази болката си от гибелта на журналисти в Газа, които загиват, защото са под обстрелите, докато отразяват жестока война, „а не седят уютно по бюрата си за копи-пейст журналистика” Оля Ал-Ахмед призова да се спре убийството на журналисти във всички войни: „Колко журналисти са убити в Сирия, отразявайки десетгодишната война там, колко журналисти са убити в Украйна и продължават да бъдат убивани навсякъде по света? А в Судан? Забравихме ли, че там има война и геноцид и ежедневно загиват журналисти? НЕ на убийството на журналисти! Това е нашата професия! Ние пишем историята и ако не са журналистите, няма да има и история. Не история, която е изгодна някому, не история, която някой обича да пренаписва, а истинската, обективната история – нея я пишат тези, които носят този надпис: ПРЕСА. Ще кажа на всички езици, които знам: Не убивайте журналистите, ние сме посланиците на истината, на обективната истина, ние пишем историята. Не убивайте повече журналистите – нито в Газа, нито където и да е другаде!”
Думата взе и политологът и специалист по близкоизточната проблематика Мариян Карагьозов, работил също и като журналист. Той започна изказването си със следния цитат от Джоди Гинзбърг, ръководител на Комитета за защита на журналистите: „Всеки убит журналист е удар срещу разбирането ни за света”. Мариян Карагьозов продължи така:
„От началото на войната на Израел срещу Газа до този момент, за 142 дни, са нанесени 130 такива удара. Загинали са 130 журналисти, което прави по един журналист на ден. Всеки ден. Условията на работа за журналистите в Газа са невъзможни. Освен бомбардировките, сриването на жилищни сгради, опасенията за собствения им живот и за живота на близките им, журналистите, както и всички жители на Газа, са принудени да чакат на дълги опашки за храна и вода. Липсват възможности за физическо придвижване и гориво, за да бъдат отразявани различни събития. Спира токът, често пъти колегите работят с прекъсващи интернет и комуникации, липсват дори елементарни неща като хартия и химикалки.
Не достигат защитни жилетки и каски. По данни на Евро-Средиземноморския център за наблюдение на правата (Euro Mediteranean Rights Monitor) от началото на войната Израел е разрушил напълно или частично 173 офиса на медии в Газа. Израел не допуска чуждестранни журналисти да влизат в Газа, а палестинските журналисти са убивани ежедневно. Това представлява посегателство срещу правото на информация. Според Международната федерация на журналистите убитите до момента представляват около 10% от всички журналисти в Газа, което е безпрецедентен брой убити журналисти при военен конфликт. И отново Джоди Гинзберг: „Тази война е безпрецедентна по отношение на заплахата за журналистите.” Настояваме за зачитане на правото на живот на палестинските журналисти и цивилни, за грижливо и пълно разследване на обстоятелствата, при които е загинал всеки един журналист, както и за изправяне на извършителите пред съответните израелски и международни съдебни инстанции.”
Към митинга се обърна и Тала Хабас, още една млада представителка на палестинската общност у нас. Тя изтъкна: „Журналистите играят ключова роля за разкриването на истината. Когато стават мишени на атаки, ние като общество губим възможността да разберем истината, губим правото на информация. Днес изразяваме нашето осъждане на насилието над палестинския народ и палестинските журналисти и семействата им. Нека да се обединим за мир и справедливост, за да можем да живеем в мир и сигурност.”
С вълнуващи думи към събралото се множество се обърна на български и палестинският поет и писател Хайри Хамдан, който сподели, че има близки в Газа, в постоянна тревога е за тях, а те му разказват покъртителни случаи от трагичното всекидневие там. Като за ученика с пълна ученическа раница на гърба, когото попитали за къде е тръгнал с всички тези учебници, след като занятията са отменени заради бомбардировките, а той отговорил: „Но аз не нося в раницата учебници, аз нося убития ми брат”…
Хайри Хамдан също така изрецитира своето разтърсващо стихотворение „Нарисувай болката”.
Свой специален израз на солидарността с палестинския народ представи българският музикант Мариян Ковачев, който изсвири няколко палестински мелодии на характерния арабски струнен инструмент ауд. Той удиви всички събрали се, след като интерпретира на същия инструмент и българския национален химн.
Спонтанно от публиката пожела също да участва и да изрази подкрепа за палестинския народ и гостуващ у нас чилийски музикант, поет и певец, който постоянно живее в Германия и преподава в Берлинската консерватория. Той изсвири на своята китара и прочувствено изпя прочутата песен на кубинския автор Карлос Пуебла, посветена на легендарния латиноамерикански революционер и интернационалист Ернесто Че Гевара. Изпълнението му бе посрещнато с възторг от публиката.
Митингът завърши със сърцати скандирания на палестински младежи за свободна Палестина.
About The Author
