Много медии по света съобщиха за „исторически обрат” в Северна Ирландия – винаги парливата провинция на Обединеното кралство, която от две години не можеше да се сдобие с редовно местно правителство. Блокажът, поддържан от пролондонската и консервативна Демократична юнионистка партия (ДЮП) след сериозната победа на републиканската „Шин Фейн” през май 2022 г., бе преодолян с помощта на Лондон. Бяха променени нежелани от ДЮП търговски рамки, въведени от британското правителство след специалното споразумение за Северна Ирландия и Ирландия, което съпътства договора за „Брекзит” между Великобритяния и ЕС. Промените бяха регламентирани с приемането на 1 февруари на два законодателни акта в местния парламент в Белфаст. Така на 2 февруари стана възможно той да утвърди за първи министър представителката на „Шин Фейн”, най-голямата партия в събранието, 47-годишната Мишел О’Нийл. Тя е първата от тази формация, издигната на поста. Положи клетва на 3 февруари.
Правителството, което оглавява, е коалиционно – в него, наред с „Шин Фейн”, влиза и изгубилата мнозинството си на изборите през 2022 г. ДЮП, както и по-малките Партия на алианса (ПА) и „Ълстърски юнионисти”. Всички получават пропорционален на представителството си брой министерства.
За вицепремиер бе определена представителката на ДЮП Ема-Литъл Пенгъли. Интересното е, че според Белфасткото споразумение от 1998 г., сложило край на над 30-годишния североирландски конфликт и въвело правила за споделяне на властта, постовете на първия министър и на заместника му са напълно равностойни, като всички решения се вземат съвместно. Така че Мишел О’Нийл и Ема-Литъл Пенгъли ще управляват в тандем.
Въпреки това световните коментатори се фокусират главно върху Мишел О’Нийл и изтъкват избирането ѝ за първи министър като „исторически обрат” и „пробив”, защото тя е първата представителка на „Шин Фейн” и първата католичка на такава позиция.
Самата тя също не пропуска „историзма” на събитието, макар че го пречупва през друга призма, наблягайки върху по-социалното управление, което ще упражнява. А то е дваж по-насъщно, като се има предвид, че заради институционалния блокаж има и големи забавяния в бюджетните разплащания.
„Това е исторически ден. Става въпрос за бъдещето. Става въпрос за работа за работниците и семействата, за създаване на нови възможности, които да гарантират, че нашите деца и внуци ще могат да реализират своите мечти и житейски амбиции”, изтъкна О’Нийл след избирането си в свое съобщение в социалната мрежа X.
А при встъпването си в длъжност заяви пред парламента: „За мен е чест да бъда тук като първи министър. Отбелязваме момент на равенство и напредък. Нова възможност да работим и да растем заедно. Уверени, че откъдето и да идваме, каквито и да са стремежите ни, ние можем и трябва да изградим нашето бъдеще заедно“.
По повод новото коалиционно правителство О’Нийл отбеляза: „Коалицията за споделяне на властта, сформирана тук днес от партиите, сега трябва да се посвети на разработването на амбициозна програма за промяна. Нашето законодателно събрание е за всички – католици, протестанти и дисиденти”.
Родената на 10 януари 1977 г. Мишел Дорис (това е моминската ѝ фамилия, О’Нийл е по мъж) е израсла в семейство с републикански идеи. Баща ѝ Брендън Дорис е бил свързн с ИРА в радикалната фаза на североирландския конфликт, а после е бил съветник н „Шин Фейн”. Двама нейни братовчеди са участвали в акции на ИРА, като единият е бил убит, а другият ранен.
Мишел учи в католическа гимназия, а впоследствие следва счетоводство, преди да се отдаде н политиката.
Върху формирането на силния ѝ характер оказва влияние и фактът, че още 16-годишна ражда дъщеря си като самотна майка. За онзи труден период тя по-късно разказва в интервюта и описва отношението на околните така: „Самотна майка, майка без съпруг, почти ме бяха отписали. Аз обаче си бях казала, че няма да позволя да ме отпишат, че ще работя здраво и че ще осигуря на дъщеря си добър живот”.
Когато е на 18, Мишел се омъжва за Пади О’Нийл, от когото ражда още две деца. Двамата се развеждат през 2014 г. През Мишел 2023 г. става и баба.
В политическата си траектория тя е работила и с Мартин Макгинес, командир от Ирландската републиканска армия (ИРА), който изиграва ключова роля при постигането на мира в Северна Ирландия. С негова подкрепа през 2007 г. тя става депутат от „Шин Фейн”, а три години по-късно е избрана и за първата жена кмет на североирландска община.
В качеството си на вицепремиер от „Шин Фейн”,Макгинес назначава О’Нийл за член на правителството през 2011 г., а преди смъртта си през 2017 г. я припознава като потенциален партиен лидер. Мишел е била министър на земеделието и министър на здравеопазването.
През януари 2020 г. тя става заместник-първи министър – позиция, на която сега е Ема-Литъл Пенгъли от ДЮП.