Еквадор е потопен в незапомнен хаос и ескалация на открит въоръжен сблъсък между престъпни групировки и държавната власт. Част от разгръщащата се драма в Еквадор стана и шокиращ епизод с нахлуване на бандити в телевизия ТС в пристанищния град Гуаякил по време на новинарска емисия.
За разигралата се на 9 януари през деня в пряк ефир драма съобщиха всички еквадорски и световни медии. Маскираните нападатели насочиха оръжия към журналистите и операторите в студиото на ТС, като ругаха водещия на новините, накараха го да застане на колене пред тях, а останалите проснаха на пода. Отправиха и заплахи към държавното управление. Всичко това вървеше в директно излъчване.
Още докато се разиграваше този екшън, младият 35-годишен президент на страната Даниел Нобоа, който пое властта преди броени седмици и обяви извънредно положение в понеделник, на 8 януари, с цел да противостои на агресивната организирана престъпност, се включи с ново обръщение към нацията. В него той призна, че страната е в състояние на „вътрешен въоръжен конфликт” и предупреди, че силите за сигурност ще действат безкомпромисно срещу всяко престъпно деяние. Изброи и цял списък с мафиотски групировки, които според него стоят зад отприщената открита война.
Междувременно, 15 минути след началото на атаката в телевизия ТС, своя операция там предприеха изпратените от президента спецчасти. Те неутрализираха и арестуваха 13-те бандити, повечето от които се оказаха съвсем млади, а някои и непълнолетни. Сигналът на телевизията бе прекъснат. При атаката са били взети за заложници и журналисти и медийни работници от намиращата се в същата сграда друга телевизия – „Гамависион”. Те също са освободени от спецчастите. Никой от работещите в двете телевизии не е пострадал, но всички са в стрес. Емоционалните им разкази за преживяното изпълниха репортажите на техни колеги от други медии и социалните мрежи.
Ситуацията в Еквадор остава хаотична и неясна. Президентът Нобоа обяви извънредното положение в понеделник заради предполагаемо бягство от строго охраняван затвор на известния мафиотски бос Хосе Адолфо Масиас по прякор Фито, излежаващ присъда от 34 г. затвор и свързан с мексиканския наркоклан Синалоа. Парадоксът е, че властите дори не потвърждават, че Фито е избягал, а само съобщават, че той „не е налице” в килията си.
Още по-мащабният еквадорски парадокс е, че в затворите в страната де факто цари вътрешно самоуправление на затворниците, мнозинството от които са членове на различни групировки и кланове, често враждуващи помежду си. Надзирателите и служителите не упражняват почти никакъв контрол, а по-скоро са заложници на затворниците. За да оцелеят, много от тях също стават част от тази или онази групировка и служат за неин параван пред властите.
Цялата тази разнородна, но много агресивна и мотивирана общност настръхна срещу президента Нобоа още с встъпването му в длъжност преди шест седмици, защото той обяви свой амбициозен план за борба с организираната престъпност, наречен „Феникс”. Част от него е и замисленият строеж на нови „суперзатвори”, както и назначаването на нов затворнически персонал.
Нобоа наля масло в огъня, след като реагира на бягството/”изчезването” на Фито с обявяване на 8 януари на извънредно положение, даване на широки репресивни права на армията и полицията и въвеждане на комендантски час през нощта. Нобоа също така декларира, че обявява война на престъпниците. Отговорът на мафиите на 9 януари бе вземането за заложници на полицаи в полицейски участъци и на надзиратели в няколко затвора, палежите на коли в различни части на страната, нападенията над университети, болници и търговски обекти, както и най-нашумялата акция с нахлуването в телевизия ТС.
При тези акции бяха записани и излъчени и директни обръщения със заплахи към властта и лично към президента. Ето какво гласи едно от тях, дошло от югоизточния град Мачала, където бандитите отвлякоха трима полицаи: „Ти обяви война и ще получиш война, мислиш с краката си и ще трябва да си понесеш последствията от грешките . Обяви извънредно положение, а ние обявяваме война за плячкосване срещу полицията и военните. Всеки, когото срещнем на улицата след 11 часа вечерта, ще бъде екзекутиран”.
Има и други обръщения към Нобоа, ето такива например: „Ние сме длъжностни лица, агенти по сигурността на затворите или пушечно месо, както искате ни наричайте. Точно сега ви молим действията ви да бъдат по-предпазливи и, моля, погрижете се за живота ни и нашата безопасност […] вземете добри решения, не изпращайте войски в затворите, които ще бъдат ескадрони на смъртта”.
Всичко това естествено предизвиква паника сред населението, особено в Гуаякил, който е най-засегнат от размириците, макар властите да уверяват, че много от съобщенията в социалните мрежи за брутални акции на бандитите да са лъжи, целящи нарочно сплашване. На свой ред кметът на столицата Кито Пабел Муньос отправи официално искане към държавната власт да се установи военно присъствие във всички стратегически обекти – държавни учреждения, метро, енергийни централи, компании за комунални услуги и т. н.
Армията и полицията наистина са на улицата и охраняват всички ключови места, но много медии предупреждават, че не е ясно какво точно е положението вътре в силовите структури. Има многобройни сигнали, че и в тях са инфилтрирани много хора, свързани с мафиите.
От друга страна звучат и опасения, че изглеждащият млад и невинен Нобоа, или пък влиятелни сили зад него – а не бива да се забравя, че той е син на един от най-богатите и мощни хора в страната – използват драматичната ситуация, за да употребят армията като инструмент и да установят строг режим с диктаторски профил, ограничавайки рязко гражданските права и свободи.
Все пак доминира мнението, че е в ход безпрецедентно настъпление на организираната престъпност, просмукала всички държавни структури. Припомня се и убийството на един от президентските кандидати още по време на кампанията, който също се заканваше да громи мафиите. Това бе журналистът Фернандо Виявисенсио, влизал уж покрай свои журналистически разследвания в тесни контакти с повечето от престъпните босове. Една от версиите за убийството му е, че именно по тази линия са искали да му запушат устата.
Но когато журналистът-кандидат бе застрелян през август м. г., насред кампанията още за първия тур на изборите, негови поддръжници лансираха тезата, че зад престъплението може да стоят „кореисти” – привърженици на бившия президент Рафаел Кореа, управлявал от 2007 до 2017 г., защото Виявисенсио бе обвинител и в скалъпено по политически причини дело за корупция срещу Кореа.
Самият Кореа живее със семейството си в родината на своята съпруга – Белгия, откакто вече не е президент и се оттегли от политиката. Той преживя голямо лично и политическо фиаско, след като лансираният лично от него за следващ президент уж негов съмишленик Ленин Морено спечели изборите през 2017 г. и веднага се обърна на 180 градуса. Започна разправа с „кореистите” в Еквадор и дистанционно със самия Кореа посредством тъкмо услужливия Виявисенсио, завел шумно дело срещу експрезидента.
Управлението на Морено премина под знака на борбата му с „кореистите”, очернянето им, насъскването на обществото срещу тях и ликвидирането на всички социални промени, извършени при управлението на Кореа. Той сключи и убийствен договор с МВФ за цял пакет с неолибрални реформи, срещу който изригна народен бунт през октомври 2019 г. Морено успя да го „замете под килима”, сключвайки съглашение с лидерите на влиятелната Конфедерация на местните народности в Еквадор (CONAIE), но това не реши никой от проблемите на страната. Напротив – именно тогава започна да помпа мускули организираната престъпност, която стана привлекателна за много загубили прехрана и надежда „периферни” хора.
Това продължи и при сменилия Морено на президентския пост през 2021 г. банкер Гийермо Ласо, защото със също откровената си неолиберална политика той само задълбочи социално-икомическата криза и обедняването на населението, а уж амбициозните му мерки за обуздаване на престъпността всъщност я подхраниха, тласкайки в нейните редици много корумпирани държавни служители. Отхвърлянето на неговите методи бе толкова силно, че в началото на 2023-та парламентът пое курс към импийчмънт на Ласо. Той се опита да го избегне с вот на доверие, но го загуби и бе принуден да обяви предсрочни президентски избори.
В тези избори, състояли се в два тура – през август и през октомври, „кореистите” се опитваха да се върнат на власт и имаха голям шанс със своята кандидатка Луиса Гонсалес. Тя се класира за балотажа, където се изправи срещу младия Даниел Нобоа – и спечели той. Най-вече с това, че макар да е депутатствал, никога не се е изявявал с някакви злепоставящи действия и не е бил част от доминиращите досега антагонистични политически кланове. Той успешно се представи за кротък „центрист”, умерен, еднакво отдалечен и от крайните неолиберали, и от „кореистите”. Междувременно медиите доста спомогнаха, за да бъде стоварено върху последните с нищо недоказаното подозрение за убийството на Виявисенсио – и това се оказа натежалият камък на шията на Луиса Гонсалес. Нищо, че сега все по-отчетливо това убийство може да се разглежда откъм мафиотската версия…
Следва да се отбележи, че Рафаел Кореа, който води свой коментарен канал в YouTube и винаги взима активно отношение по политическата ситуация в Еквадор, реагира незабавно и при сегашната ескалация във войната между мафиите и държавата в родината му. Той изрази безрезервна подкрепа на действията на Нобоа и призова за национално единение в противопоставянето срещу организираната престъпност. Интересното е, че той подложи на критика и плановете на президента за „суперзатвори”, като посочи, че това само ще концентрира още повече престъпници на едно място. Кореа даде на Нобоа друг съвет – да направи бърза чистка по цялата вертикала не само в затворническите администрации и силовите структури, но и в цялата държавна власт, като назначи нови и неопетнени хора на ключови позиции. И дори му предложи „подготвени, доказали експертните си качества кадри” – разбира се, от своя политически лагер. Ще е любопитно да се наблюдава дали наистина ще настъпи някакво сближаване между Нобоа и „кореистите”, или това ще си остане само пожелателен опит на Кореа. Който, впрочем, не се сдържа и напомни, че по негово време Еквадор е бил втората най-сигурна страна в Латинска Америка. А сега е петата по ниво на насилие в света…
Същевременно към Нобоа летят декларации за категорична подкрепа и от повечето държавни ръководители из цяла Латинска Америка, независимо от политическите им различия. Послания за поддръжка му изпратиха и ултрадесният нов президент на Аржентина Хавиер Милеи (който дори предложи да засили към Еквадор аржентинска военна помощ!…), и намиращите се на противоположния политически полюс лидери на Венесуела и Куба Николас Мадуро и Мигел Диас-Канел. Плюс държавните глави на Мексико, Бразилия, Боливия, Перу, Чили и т. н. Но пък президентът на Салвадор Наиб Букеле, чийто модел на сурови репресии срещу салвадорските банди вероятно се опитва да следва Нобоа, му се подигра с кратък и язвителен коментар в социалните мрежи – че „просто да духаш не е същото като да издухаш стъклена бутилка”….
Ситуацията в Еквадор остава доста „течна” и пареща, така че какво ще се „издуха” от нея и колко ще е чупливо или направо взривоопасно, още е трудно да се предскаже. Правителството и армията уверяват, че нито ще отстъпят, нито ще преговарят с бандитите, а всяка от изброените от президента престъпни групировки е „легитимна цел“. Социалните мрежи пък са пълни с аларми за „неконтролируемо военно насилие“ и с противоречиви информации за жертви, чийто брой няма как да се провери и потвърди. Нашумя обаче случаят с убития от заблуден куршум в Гуаякил известен певец Диего Гаярдо, който бил уцелен, докато отивал да вземе детето си от училище…
About The Author
