Не е известно въз основа на каква политическа теория и надеждни данни мозъчните тръстове на хутите в Йемен са стигнали до заключението, че атакуването на „вражески“ търговски кораби би помогнало на „потиснатите братя от Палестина“ и би спряло израелското престъпно бомбардиране на „концлагера Газа”. И още: 1) че това няма да превърне Йемен – който все още не е излязъл от започналата през 2015 г. война – в гигантска Газа; и 2) че няма да провокира регионална война с апокалиптични измерения срещу Иран.
Западната преса не използва думата „хути“, без преднамерено да я свързва с шиитската теокрация на Иран. Ракетите на йеменските авантюристи в по-голямата си част са сваляни от силите на Съединените щати, които имат военни бази на остров Диего Гарсия, в Джибути, в Пакистан, Афганистан, Ирак, Саудитска Арабия, Оман, Бахрейн, Кувейт и Катар (без да се броят самолетоносачите, превърнати в „мобилни острови” в района).
В самия Йемен, в южната му част, суперсилата притежава военновъздушната база Ал-Анад. А Израел, освен че е част от Централното командване на САЩ за Близкия изток, е инсталирал военен разузнавателен център на остров Сокотра в Йемен, контролирайки преминаването към Индийския океан, където обикновено отвежда трите си ядрени подводници „Делфин”, „Текума” и „Левиатан”.
Ако планът на хутите е да отворят военен фронт, за да намалят израелските бомбардировки над Газа, това е като да изгарят гредите на къщата, за да я отопляват. Или може би не знаят не само за истинските намерения на Израел-САЩ в тази военна агресия, но и за военната мощ на двете сили, добавяйки тази на техните 30 съюзници в НАТО и тази на Кралство Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ)? Сигурно имат амнезия, за да не си спомнят нито разпаднатите не тъй отдавна държави като Югославия, Ирак, Либия, Сирия, Афганистан или самия Йемен, нито избиването на най-малко сто милиона цивилни.
Едно е примитивното право на „отмъщение”, когато си изолирана въоръжена група, вдигнала се срещу свой враг и предизвикала ограничени последствия. А съвсем друго е да си правителство и да изпратиш милиони хора и семействата им в кланицата, без дори да ги попиташ дали са съгласни с „колективното самоубийство за достойнство“, прикривайки с това липсата на мъдрост и умение да се управлява сложната борба на невъоръжени народи, изправени пред бездушни чудовища.
В момента Пентагонът и военната индустрия, както и корабните застрахователни компании, изстрелват ракети, преизпълнени от радост. САЩ обявяват формирането на ново военно обединение, за да спасят човечеството от тези брадати Рамбовци. Не изключват нито нови наказателни действия срещу Йемен (тоест срещу неговото умиращо население), както иска и Мохамед бин Зайед, принцът на мрака на ОАЕ, нито внасяне на „Ансаралах”, военния клон на хутите, в американския списък с чуждестранни терористични организации. Първият ход при подобни мерки е да се наложат икономически санкции на 32 милиона йеменци, за да се провокира отново брутална хуманитарна криза в тази страна. И – изненада! Този, който моли Вашингтон за „умереност“, е саудитският изкормвач Мохамад Бен Салман, който наблюдава как иранските военни сили се подготвят за последната битка: Иран предупреди Байдън дори и да не помисля да се доближава до тази „иранска” зона. (Да се доближва? Та той има на разположение из съседните страни десетки хиляди войници, готови за окупатори, макар да се водят въоръжени имигранти без документи!).
За момента Израел избягва водите на Червено море и стартира сухопътния маршрут Йордания-Саудитска Арабия-Емирствата за своите стоки. А САЩ обявяват създаването на нов военен съюз с около 30 държави, за да „защитят” това море от новото полезно страшилище, което ужасява света.
Какво всъщност искат хутите?
В резултат на започналата през 2015 г. опустошителна война, на действията на коалиция, съставена от 18 държави, водена от САЩ и менажирана от Саудитска Арабия, и на един триизмерен конфликт, страната на Савската царица беше съсипана. Това е вече фалирала държава, разделена между:
- Правителството на хутите, което контролира живота на 80% от населението.
- Правителството на президентския лидерски съвет, подкрепяно от Саудитска Арабия, което доминира в богатата на петрол област Мариб, столицата Сана и части от северните, южните и централните провинции на страната.
- Ал Кайда и Ислямска държава, които запазиха провинция Хадрамаут, нейния петрол, вода и злато, като родното място на бащата на Бин Ладен – Мохамед Бин Уд, йеменски емигрант, натрупал богатството си в Саудитска Арабия.
- „Правителството” на ОАЕ на остров Сокотра, присъединен към тези емирства, чрез закона за джунглата.
На 2 октомври правителството на хутите отказа да поднови постоянното споразумение за прекратяване на огъня с Рияд, подписано през март, поради неизплащане на заплати на един милион служители от 2016 г. от Централната банка, която се намира в столицата Сана. Положението е отчайващо. Ако не получи въпросните милиони долари, това правителство ще загуби подкрепата на йеменците и следователно всичко, което е постигнало до момента.
Хутите са шиитско-зейдски клан, който през 2011 г. поиска религиозна автономия от бившия президент Али Абдула Салех, също шиитски зейдит, но отстъпчив спрямо напредването на саудитския уахабизъм. Любопитен е процесът, който премина от борба за защита на средновековен религиозен феодал от други влияния до стремеж да се управлява страната. Хутите яхнаха вълната на народното недоволство от управлението на неразвития и дълбоко патриархален капитализъм на Салех, при който всички йеменци, с изключение на тесен елит, бяха дискриминирани. Те успяха да вземат властта, но не знаят как и не могат да я управляват с религиозните насоки от миналите векове и с толкова чужди хищници, които са се самопоканили на масата.
Сега това, което възнамеряват с настоящите си действия, е:
- Да привлекат към собствената си кауза подкрепата на „мюсюлманските народи”, обезпокоени от положението на палестинците.
- Да укрепят военната и политическата си позиция в Йемен и да постигнат официално признание на международни форуми като единственото законно правителство на страната, за да могат по този начин да изгонят саудитските и емиратските окупатори.
- Да засилят натиска върху европейските сили, но особено върху Китай. Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Китай гласува в подкрепа на Резолюция 2216 от март 2015 г., която повелява Лигата на арабските държави да използва „всички необходими средства и мерки, включително военна намеса, за защита на Йемен и неговия народ от продължаващата агресия на хутите”. Днес същите тези хути биха се радвали да разколебаят от позицията му към тях същия този Китай, използващ интензивно протока Баб Ал Мандеб (който свързва Червено море с Индийския океан). Китайските търговски кораби предпочитат именно от там да влизат в Средиземно море, вместо да обикалят цяла Африка. Освен това в ход е китайски план да се изградят електроцентрали за природен газ в Йемен и да бъдат разширени контейнерните пристанища в Аден и Моха – наред с други планове.
- Да изгонят саудитците от петролния регион Мариб. Техните непрекъснати атаки срещу петролните съоръжения на Шабва и Хадрамаут, в оспорваната зона, парализират периодично експлоатацията на суров петрол.
- Да принудят Судитска Арабия да отвори отново летището в Сана и пристанището Ходейда, както и да бъде осъществена размяна на затворници.
- Да осигурят повече помощ за саудитските шейхове, които биха искали да изместят кралската фамилия Бин Салман.
- И черешката на тортата: да отмъстят на Иран за предателството – приемането на споразумението за нормализиране на отношенията с Рияд и спирането на оръжейните доставки за хутите.
Хутите в „Оста на съпротивата”?
Иран се разграничи от операцията на „Хамас” сращу Израел на 7 октомври: „Вие не ни казахте какво ще правите и затова няма да ви помогнем“. Така отговори иранският лидер Али Хаменей на водача на „Хамас” Исмаил Хание.
Палестинската ислямистка организация не получи подкрепа и от „Хизбула” по четири причини: заповедта на Иран, който се отказа от палестинското мото „От реката до морето” (за неразкъсана територия от река Йордан до Средиземно море); недоволството на ливанците от действията на групировката в провалената им държава; загубата на хиляди бойци във войната в Сирия; и защото ливанците, които вече са видели как „бръснат брадата на съседа”, в този момент не изпитват нужда да бъдат опустошени отново от Израел-САЩ.
Оттук и оплакването на лидера на „Хамас” Муса Абу Марзук: „Очаквахме твърде много от „Хизбула“”. Освен това политическото крило на „Хамас” получи много тежък удар, губейки управлението на ивицата Газа.
Разпадането на тази „Ос на съпротивата” беше именно първата от 13-те цели на войната срещу Сирия – страна, която днес е домакин на множество американски военни бази (включително в нефтената зона на Дейр ез Зор, в Ал-Шадади и Ал-Хасака), а нейната провинция Идлиб е окупирана от членката на НАТО Турция и от бойците на Ал Наср, сирийския клон на Ал Кайда.
Що се отнася до Иран, дори ако ястребите на неговата ислямска „Революционна гвардия”, които взривяват всеки опит за умиротворяване между Иран, Запада и Саудитска Арабия, успеят да неутрализират Хаменей и се изправят срещу отбора на НАТО, „Оста на съпротивата” все едно вече не съществува.
Но хутите не са сираци: Катар, например, който враждува със Саудитска Арабия, по време на войната им дари милион долара, според Egypt Today. На 3 май 2018 г. йеменската полиция арестува катарския гражданин Мохсен Салех ал-Карби, офицер от разузнаването, заподозрян за предоставяне на военна помощ на хутите през Оман.
А какви планове имат САЩ?
Контролирането на Йемен позволява на САЩ:
- Да продължат милитаризирането на зона, която доставя половината от изкопаемата енергия, консумирана от планетата, като наложат пълен контрол над Червено море и Африканския рог. Всъщност войната от 2015 г. беше втората част в битката на „несомалийските пирати” (2005 г.) от Пентагона за окупиране на региона на Източна Африка.
- Близкият изток да продължи да бъде основната дестинация за търговията с оръжие на САЩ, а основният клиент да си остане Саудитска Арабия. Войната срещу Газа е поредното оръжейно шоу на Пентагона.
- Да бъде възпряно нарастващото влияние на Китай в Червено море (жизненоважно за неговия „Път на коприната от 21-ви век“) чрез Комбинираните морски сили (CMF), създадени, благодарение на фойерверките на хутите.
- Да бъде принуден Йемен да прекрати меморандума за разбирателство с Китай за инвестиране в петролни проучвания в страната, подписан през май т. г., и да бъдат отстояни инвестициите на петролни и други западни компании, работещи в района.
- Да бъде саботирана съвместно с хутите новата миротворческа инициатива на Китай, предлагащ да съдейства за мир между Израел и палестинците. Байдън не позволява дори прекратяване на огъня в Газа.
- Да бъде изолиран Иран, като бъде подтикнат и към смъртоносно тресавище: Иран за последен път навлиза в Йемен през 570 г. Извършва го тогавашният предводител от Сасанидската (или Втората персийска – б. пр.) империя – Вахрез, за да присвои търговски пътища за иранския флот. Краят на онези далечни събития е драматичен: множеството военни завоевания пораждат дълбоко и широко разпространено социално недоволство, което век по-късно води до разпадането тогавашната велика империя и на самия Иран, разбит от мъже с мечове от същия този Арабски полуостров.
- Да се продължи възпирането на възможността към властта да се върнат арабски неосоциалисти и насъристи. Южната част на Йемен беше първата арабска страна (не казваме „мюсюлманска”, защото такива имаше в бившия СССР) с марксистко правителство между 1967 и 1990 г.
- Това, че САЩ пренебрегват молбите на Саудитска Арабия да бъдат „търпеливи“ с хутите, показва, че Байдън отказва да инсталира в Йемен некомпетентни и послушни на Рияд марионетки. Нещо повече, поражда съмнения доколко здраво се държи властта на самия Бен Салман. Саудитските шейхове, които възнамеряват да се съсредоточат върху икономическото развитие на страната (по свой собствен начин) и да избегнат по-нататъшно военно напрежение на своята 1700-километрова граница с Йемен, са подложени на силен натиск от САЩ за техните „неподходящи“ отношения с Китай и за замисляната дедоларизация на двустранната им търговия.
Битката между реакционните сили забавя прогреса.
Не на войната, под каквото и да е знаме! Никоя вяра и никоя сметка не може да е оправдание за нея.
За авторката на статията:
*Назанин Арманян (родена през 1961 г. в Шираз, Иран) е иранска политоложка и писателка, емигрирала и установила се в Испания през 1983 г. Завършила е политически науки в най-големия университет в Испания и втори в Европа – държавния Национален университет за дистанционно обучение (UNED). Той има близо 160 000 студенти и предлага две форми на обучение – присъствена и дистанционна. От 2009 г. до 2013 г. Назанин Арманян е била и преподавателка по политически науки в UNED, през 2015 г. пак там преподава международни отношения, а от 2007 г. до 2012 г. води курсове по ислямски въпроси в Университета на Барселона. Също така е заклет преводач от фарси на испански.