Петима български военнослужещи загиват, а 27 са ранени при атентат на иракската съпротива против чуждата инвазия, извършен точно преди 20 години – на 27 декември 2003 г., срещу военната база „Индия” в град Кербала, Ирак. Там е разположен изпратеният като част от „коалицията на желаещите” български контингент в онази неодобрена от ООН война, започната от оглавяваните от Джордж Буш-младши САЩ и съюзниците им на 20 март 2003 г., без решение на Съвета за сигурност. На войната се противопоставят членовете на този Съвет Франция, Русия, Китай, както и ключовата европейска сила Германия.
Общо 13 поцикновани ковчега с убити български войници пристигат от Ирак по време на продължилото от 2003 до 2008 г. участие на България в онази срамна война. Претекст за нея са измислените твърдения, че режимът на Саддам Хюсеин произвеждал оръжия за масово унищожение – доказана с годините лъжа, която тогавашният държавен секретар на САЩ Колин Пауъл се опита да онагледи с демонстративно размахване на епруветка с незнаен бял прах в ООН.
А френският външен министър Доминик дьо Вилпен с дълбоко аргументирана реч пак в ООН обясни пред цял свят в каква бездна ще се сурне човечеството, ако започне онази погазваща международното право война – и се оказа напълно прав. Последствията ги живеем и днес.
Пет от българските жертви в Ирак паднаха при кървавия атентат в Кербала на 27 декември 2003-та. После още осмина българи загинаха от „приятелски огън“ и в катастрофа на конвой. Освен това бяха обезглавени и двама пленени в Ирак български шофьори, за които тогавашният външен министър Соломон Паси отказа да преговаря, защото „с терористи не се преговаря”. И ги обрече на смърт. А управляващият по същото време премиер на Италия Силвио Берлускони успя тъкмо с преговори да освободи две също отвлечени там италианки от левичарски медии, макар точно тези техни медии да го бяха критикували остро…
Набутването на България сред „пуделите на Буш“ (по емблематичния израз на известна американска журналистка) намери и своето документно оформление през следващата 2004 г. с приемането на страната ни в НАТО, официализирало функцията ни на пушечно месо в мисии по чужди войни за чужди интереси.
Точно днешното възпоменание за жертвите в Кербала отпреди 20 години избра военният министър Тодор Тагарев, за да извести, че България можел да се включи в предвожданата пак от САЩ коалиция, която се събира за военни действия в Червено море. Удобният претекст за новата авантюра са зрелищно заснимани и тиражирани акции на морски пирати в онзи тъй важен за стратегическите интереси на Вашингтон район. Великата морска сила България очевидно пак е притрябвала за курбан.
Когато трагичните грешки не служат за урок, те носят риска да се повторят с по-голяма и по-страшна сила.
About The Author
