По време на обсадата в Сараево, когато работех за „Ню Йорк Таймс“, никога не сме били подложени на такова ниво на бомбардировки и почти пълно блокиране на храните, водата, горивото и лекарствата, каквото Израел наложи на Газа. Никога не сме били свидетели на стотици мъртви и ранени на ден. Никога не сме преживявали съучастието на международната общност в сръбската кампания на геноцид. Никога не сме търпяли Вашингтон да се намесва, за да блокира резолюциите за прекратяване на огъня. Никога не сме били изправени пред масови доставки на оръжия от САЩ и други западни държави за поддържане на обсадата. Никога не видяхме репортажи на пресата от Сараево, които редовно да са дискредитирани и отхвърляни от международната общност, въпреки че 25 журналисти бяха убити по време на войната от обсаждащите сръбски сили. Никога не изтърпяхме западните правителства да оправдават обсадата като право на сърбите да се защитават, въпреки че изпратените в Босна мироопазващи сили на ООН бяха до голяма степен жест за връзки с обществеността, неефективен за спиране на клането, докато не бяха принудени да реагират след избиването на 8000 бошняшки мъже и момчета в Сребреница.
Не искам да омаловажавам ужаса от обсадата на Сараево, който ми докарва кошмари почти три десетилетия по-късно. Но това, което претърпяхме – триста-четиристотин снаряда на ден, четири-пет убити на ден и две дузини ранени на ден – е нищожна част от смъртта и разрушенията в Газа. Израелската обсада на Газа прилича повече на нападението на Вермахта над Сталинград, където са разрушени над 90% от сградите, отколкото на Сараево.
В петък всички комуникации в ивицата Газа бяха прекъснати. Няма интернет. Без телефонни услуги. Няма електричество. Целта на Израел е убийството на десетки, а вероятно и на стотици хиляди палестинци и етническото прочистване на оцелелите в бежански лагери в Египет. Това е опит на Израел да заличи не само един народ, но и идеята за Палестина. Това е копие на масовите кампании за расово клане, провеждани от други заселнически колониални проекти, които вярваха, че безразборното и масово насилие може да накара стремежите на потиснатия народ, чиято земя са откраднали, да изчезнат. И подобно на други извършители на геноцид, Израел възнамерява да го скрие.
При бомбардировките на Израел, които са едни отнай-тежките през 21-ви век, са загинали повече от 8300 палестинци, почти половината от които деца, както и десетки журналисти, медицински работници, учители и служители на ООН. Около 1,4 милиона палестинци в Газа са разселени, а около 600 000 са бездомни. Джамии, 120 здравни заведения, линейки, училища, жилищни блокове, супермаркети, пречиствателни станции за вода и отпадни води и електроцентрали са сринати от бомбите. Болници и клиники, в които липсват гориво, лекарства и електричество, са бомбардирани или са затворени. Чистата вода е на изчерпване. До края на израелската кампания за изпепелена земя Газа ще бъде необитаема – тактика, която нацистите редовно са прилагали, когато са били изправени пред въоръжена съпротива, включително във Варшавското гето, а по-късно и в самата Варшава. Когато Израел приключи, Газа, или поне Газа, каквато я познавахме, няма да съществува.
Не само тактиката, но и реториката е една и съща. Палестинците биват наричани животни, зверове и нацисти. Те нямат право на съществуване. Техните деца нямат право да съществуват. Те трябва да бъдат изчистени от земята.
Изтреблението на онези, чиято земя крадем, чиито ресурси ограбваме и чийто труд експлоатираме, е кодирано в нашето ДНК. Попитайте коренните жители на Америките. Попитайте индийците. Попитайте конгоанците. Попитайте кикуйу в Кения. Попитайте хереро в Намибия, които, подобно на палестинците в Газа, бяха разстрелвани и вкарвани в пустинни концентрационни лагери, където умираха от глад и болести. Осемдесет хиляди от тях. Попитайте иракчаните. Попитайте афганистанците. Попитайте сирийците. Попитайте кюрдите. Попитайте либийците. Попитайте коренните народи по света. Те знаят кои сме ние.
Изкривената колониална визия на Израел е нашата собствена .Преструваме се, че е друго. Приписваме си добродетели и цивилизаторски качества, които, както в Израел, са слаби оправдания за отнемането на правата на окупиран и обсаден народ, за заграбването на земята му и използването на продължително лишаване от свобода, мъчения, унижения, насилствена бедност и убийства, за да го държим в подчинение.
Нашето минало, включително неотдавнашното ни минало в Близкия изток, е изградено върху идеята за покоряване или изтриване на „низшите“ раси на земята. Даваме на тези „низши“ раси имена, които олицетворяват злото. ИДИЛ. Ал Кайда. Хизбула. Хамас. Използваме расистки обиди, за да ги дехуманизираме. „Хаджи“, „пясъчен негър“, „камилски жокей“, „Али Баба“, „копач на тор“ И след това, тъй като те въплъщават злото, тъй като са по-малко от хората, ние се чувстваме лицензирани, както каза Нисим Ватури, член на израелския парламент от управляващата партия Ликуд, да изтрием „Ивицата Газа от лицето на земята“.
Нафтали Бенет, бившият министър-председател на Израел, в интервю за Sky News на 12 октомври заяви: „Ние се борим с нацистите“, с други думи, с абсолютното зло.
За да не остане по-назад, министър-председателят Бенямин Нетаняху определи Хамас на пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц като „новите нацисти“.
Помислете за това. Един народ, затворен в най-големия концентрационен лагер в света в продължение на шестнадесет години, лишен от храна, вода, гориво и лекарства, без армия, военновъздушни сили, флот, механизирани части, артилерия, командване и управление и ракетни батареи, е избиван и уморяван от глад от една от най-напредналите армии на планетата, и някак тези хора са нацистите?
Тук има историческа аналогия. Но тя не е такава, каквато Бенет, Нетаняху или който и да е друг израелски лидер иска да признае.
Когато окупираните откажат да се подчинят, когато продължат да се съпротивляват, ние изоставяме всякаква претенция за нашата „цивилизационна“ мисия и отприщваме, както в Газа, оргия от клане и унищожение. Ние се опиваме от насилието. Това насилие ни прави безумни. Ние убиваме с безразсъдна жестокост. Превръщаме се в зверове, за каквито обвиняваме потиснатите. Излагаме на показ лъжата за нашето прехвалено морално превъзходство. Разкриваме основната истина за западната цивилизация – ние сме най-безмилостните и ефективни убийци на планетата. Само това е причината, поради която доминираме над „нещастните на земята“. Това няма нищо общо с демокрацията, свободата или свободите. Това са права, които никога не сме възнамерявали да предоставим на потиснатите.
„Честта, справедливостта, състраданието и свободата са идеи, които нямат аналози“, напомня ни Джоузеф Конрад, автор на „Сърцето на мрака“*. „Има само хора, които, без да знаят, разбират и чувстват, се опияняват от думите, повтарят ги, крещят ги, въобразявайки си, че им вярват, без да вярват в нищо друго освен в печалбата, личната изгода и собственото си удовлетворение.“
Геноцидът е в основата на западния империализъм.Той не е присъщ само на Израел. Не е уникален и за нацистите. Той е градивен елемент на западното господство. Привържениците на хуманитарната интервенция, които настояват, че трябва да бомбардираме и окупираме други нации, защото сме въплъщение на доброто – въпреки че насърчават военната интервенция само когато тя се възприема като нещо в наш национален интерес – са полезни идиоти на военната машина и глобалните империалисти. Те живеят в приказката „Алиса в страната на чудесата“, където реките от кръв, които пораждаме, правят света по-щастлив и по-добър. Те са усмихнатите лица на геноцида. Можете да ги гледате на екраните си. Можете да ги слушате как изричат псевдоморалността си в Белия дом и в Конгреса. Те винаги грешат. И никога не си отиват.
Може би сме заблудени от собствените си лъжи, но по-голямата част от света вижда ясно нас и Израел. Те разбират геноцидните ни наклонности, лицемерието и самоуправството ни. Те виждат, че палестинците, до голяма степен без приятели, без власт, принудени да живеят в мизерни бежански лагери или в диаспората, лишени от своята родина и вечно преследвани, страдат от съдба, която някога е била запазена за евреите. Това може би е последната трагична ирония.Тези, които някога са се нуждаели от защита от геноцид, сега го извършват.
*Крис Хеджис е журналист, носител на наградата „Пулицър“, който в продължение на петнадесет години е бил чуждестранен кореспондент на вестник New York Times, където е работил като шеф на бюрото за Близкия изток и шеф на балканското бюро на вестника. Преди това е работил в чужбина за The Dallas Morning News, The Christian Science Monitor и NPR.Водещ е на предаването The Chris Hedges Report.
Член е на екипа, който през 2002 г. печели наградата „Пулицър“ за обяснителен репортаж за отразяването на глобалния тероризъм от New York Times, а през 2002 г. получава глобалната награда на „Амнести Интернешънъл“ за журналистика в областта на човешките права. Хеджис, който има магистърска степен по богословие от Харвардското богословско училище, е автор на бестселърите „Американски фашист: Християнската десница и войната срещу Америка”, “Империя на илюзиите: Краят на грамотността и триумфът на зрелището” и е финалист на Националния кръг на книжните критици за книгата си „Войната е сила, която ни дава смисъл“. Преподавал е в Колумбийския университет, Нюйоркския университет, Принстънския университет и Университета в Торонто.
*Заглавието на статията е препратка към пословичната реплика от книгата на Джоузеф Конрад “Сърцето на мрака”.
