Джон Шварц (Jon Schwarz), Intercept
В нощта на 11 септември 2001 г. седях на стълбището на жилищната си сграда в Гринуич Вилидж и пиех със съседите си някакво отвратително вино. Бях ги купил от близкия магазин, който вече беше започнал диво печалбарство и взимаше три пъти повече от нормалната цена. Намирахме се на две мили северно от мястото на Световния търговски център; кварталът миришеше на лютив дим, което се оказа за предпочитане пред миризмата на изгорели, гниещи тела, която щеше да се появи по-късно същата седмица.
Сега, според многобройни гласове, с неотдавнашните жестоки атаки на Хамас Израел е преживял своя 11 септември. „Това е нашият 11 септември“, казва израелският посланик в ООН. „Това е нашият 11 септември“, казва говорителят на израелските военни. „За Израел това е еквивалент на това, което вероятно се случи в САЩ на 11 септември“, казва губернаторът на Флорида Рон ДеСантис. „Израел е изправен пред своя 11 септември“, пише в редакционен коментар Wall Street Journal. Ако искате да видите още над 37 000 примера, заповядайте.
Смисълът на всички тези сравнения е очевиден. Бившият конгресмен Джо Уолш го изрази този туит:
“Вчера беше 11 септември за Израел. И помнете, че след 11 септември никой не каза на Съединените щати да не отвръщат на удара, никой не призова за „прекратяване на огъня“ или „деескалация“, никой не „изтъкна“ двете страни на случилото се в онзи ужасен ден.”
С други думи, Израел, подобно на САЩ, невинно си е вървял по света, когато изведнъж, от нищото, необяснимо е бил нападнат от нечовешки варвари. Следователно Израел, както и САЩ, има право да направи каквото и да било в отговор. Според неотдавнашна оценка войната на САЩ срещу тероризма е причинила пряко и косвено смъртта на над 4,5 милиона души.
Не съм съгласен със заключението на Уолш. Но със сигурност всички тук изхождат от правилната предпоставка – че това е 11 септември на Израел – дори и да не разбират защо.
На първо място, нещо подобно на атаката на Хамас срещу Израел, както и нещо подобно на 11 септември, щеше неминуемо да се случи в крайна сметка. Израел и САЩ постоянно упражняват ултранасилие в по-малък (Израел) и в по-голям (САЩ) мащаб. Всеки, който в някоя от двете страни вярва, че това никога няма да се случи у дома, живее в празна фантазия.
По същия начин и институциите на Израел и САЩ бяха наясно, че техните политики неизбежно ще доведат до смъртта на собствените им граждани. Ричард Шулц, дългогодишен държавен интелектуалец в областта на националната сигурност, пише през 2004 г., че „един много високопоставен офицер [от Силите за специални операции], който е служил в Обединения щаб през 90-те години, ми каза, че неведнъж е чувал терористични удари да се характеризират като „малка цена, която трябва да се плати за това, че сме свръхсила“. Еран Ецион, някогашен член на израелския Съвет за национална сигурност, току-що обясни, че от гледна точка на правителството „относително малката цена, която Израел плащаше всеки път“ за политиката си спрямо Газа, беше смъртта на десетки израелци.
Това, което зашемети и САЩ, и Израел, беше, че някой успя за кратко да нанесе щети в мащаба, в който те са свикнали да ги нанасят. От 2000 г. до миналия месец Израел е убил над 10 000 палестинци. Един Бог знае колко стотици хиляди са убити от САЩ в Близкия Изток преди да се стигне до 11 септември.
И тогава, както и сега, всеки, който посочваше тези очевидни факти, беше заклеймяван като „подкрепящ“ или „оправдаващ“ жестоката ответна реакция. Това е разочароващо и навежда на мисълта, че е невъзможно човешките същества да бъдат рационални по този въпрос.Ако кажете на някого, че ако изсипете газ върху купчина накъсани вестници и след това хвърлите запалка върху нея, вероятно вестниците ще се запалят, вие не „подкрепяте огъня“ или „оправдавате огъня“. Напротив, опитвате се да намалите количеството на пожарите в света, като описвате реалността.
Друга прилика е, че и Израел, и САЩ създават своите собствени врагове.През 80-те години на миналия век САЩ насърчават фундаменталистката ислямска опозиция срещу Съветския съюз в Афганистан. Збигнев Бжежински, съветник на президента Джими Картър по въпросите на националната сигурност, заявява в интервю през 1998 г., че това е било „отлична идея“ и той не съжалява за тези „разбунени мюсюлмани“. Израел направи по същество същото нещо в миниатюра в окупираните територии, като насърчи развитието на Хамас, за да навреди на светската Фатах. „Хамас, за мое огромно съжаление, е творение на Израел“, твърди един от израелците, които са работили по този хитър проект.
Както и в случая с 11 септември, атаките срещу Израел можеха да се осъществят в такъв мащаб единствено поради чудовищната некомпетентност на съответните лидери. „Бин Ладен е решен да нанесе удар в САЩ“, казва ЦРУ на Джордж Буш през август 2001 г. Буш пренебрегна това предупреждение. Дик Чейни всъщност се противопостави на многобройните предупреждения на разузнаването, защото смяташе, че „Ал Кайда“ просто симулира и се опитва да накара САЩ да изразходват ресурси, за да предотвратят нещо, което никога няма да се случи. По същия начин израелският министър-председател Бенямин Нетаняху изглежда е бил предупреден от Египет, че предстои нещо лошо, но го е пренебрегнал. Неизбежно скоро ще научим шокиращи подробности за общото безразличие на Нетаняху към това, което се е задавало на хоризонта.
Всичко това е в унисон с безразличието на живота на гражданите за лидери като Нетаняху и Буш. Те скърцат със зъби и раздират дрехите си колко са разярени от нападенията на чужденци, но в сърцата си изобщо не ги е грижа за нас. Непосредствено след 11 септември администрацията на Буш лъжливо заяви на нюйоркчани, че въздухът в града е напълно безопасен за дишане.
И накрая, отмъщението, което Израел ще извърши сега, ще бъде отвратително, както и отмъщението, предприето от САЩ. Няма нищо по-силно на земята от яростта на силните, когато те смятат, че са били предизвикани от своите по-низши.
Това е нещо, за което се съгласихме със съседите ми, докато пиехме онези ужасни вина на 11 септември. Бяхме уплашени дълбоко в душите си от това, което се беше случило тази сутрин. За всички, които тогава не бяха в Ню Йорк, ще кажа, че „Ал Кайда“ наистина върна терора в тероризма. Но това, от което се страхувахме най-много, беше какво щеше да направи собственото ни правителство. От този момент нататък мечтата ми е, че някой ден обикновените хора по света – всички ние, от всяка „страна“ – ще създадем съюз срещу нашите гротескни лидери.
